Решение по дело №371/2019 на Административен съд - Сливен

 

  

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  247

 

Гр.Сливен, 19.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Ваня Костова и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 371 по описа за 2019г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Е.И.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа гр. Бургас, ул. “М.” № ……, партерен етаж, офис …, чрез адв. И.Т. ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за  заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1650/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2358508/22.10.2018 г., издаден от ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 05.09.2019 г. до нейното окончателно плащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 25 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 360 от 26.07.2019 г., постановено по АНД № 1650/2018 г. по описа на Районен съд– Сливен, в сила от 29.08.2019 г., е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2358508/22.10.2018 г., издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на ищеца е била наложена глоба в размер на 400 лева; в процедурата по обжалване на електронния фиш пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен с адвокат И.Т. ***; направените разходи са причинили на ищеца Д. вреди, които следва да се възстановят от ответната дирекция, издала отменения електронен фиш.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от  адв. И.Т. ***, който поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище от гл. юрисконсулт Б. – надлежно упълномощена се оспорва исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на предявения иск.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2358508/22.10.2018 г., издаден от ОД на МВР – Сливен, на ищеца Е.И.Д. е наложена глоба, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Електронният фиш е обжалван от Д. и с Решение № 360 от 26.07.2019 г., постановено по АНД № 1650/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. Съдебното решение е влязло в сила на 29.08.2019 г. В производството по обжалване на електронния фиш, Д. е подписала пълномощно и договор за правна защита и съдействие с И.Т. ***, изразяващи се в защита по АНД 1650 по описа на РС– Сливен за 2018 г. и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено изцяло и в брой /видно от договор за правна защита и съдействие от 2019г./. Упълномощеният адвокат Т. е представлявал Е.И.Д. в производството по горепосоченото АНД /видно от протоколи от проведени съдебни заседания на 15.05.2019 г. и 11.07.2019 г./.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция  на МВР - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт– Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2358508/22.10.2018 г., издаден от ОД на МВР– Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение № 360 от 26.07.2019 г., постановено по АНД № 1650/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от ответника Областна дирекция  на МВР- Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Дейността по налагане на административни наказания, свързана с издаване на наказателно постановление или електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронните фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните електронни фишове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2 / 2014 г. на ВКС и ВАС.

Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт - процесния електронен фиш, отменен с влязло в сила съдебно решение, ищецът Д. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът Д. не би заплатила адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният електронен фиш. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– електронния фиш. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Д. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на електронния фиш, с който е наложено административно наказание, считано от нея за незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС. Няма съмнение и спор, че в резултат на издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния електронен фиш на упълномощения адвокат, съгласно приложеното пълномощно от 2019 г. (подписано от страната, което легитимира процесуалния представител, съгласно чл. 33 ГПК, приложим субсидиарно и определя пределите на представителната му власт) и договор за правна защита и съдействие от 2019 г.(л.30 от АНД № 1650/2018 г.). Сумата 300 лв. е уговорена и платена в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие, съдържаща подписите на двете страни  и представлява разписка, съставена от адв. Т. в свидетелство на факта по извършеното плащане. В този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а именно, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

 Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че ограничението в разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания на 15.05.2019 г. и 11.07.2019 г. адвокат Т. е осъществил процесуално представителство на ищеца.

По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления и електронните фишове, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на процесния електронен фиш, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на електронния фиш се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства и за доказана.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 300 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 29.08.2019 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменен електронния фиш. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2019 г.

 Претенцията на ищеца Д. за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските по производството, които възлизат на 310 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса, като разликата в размер на 15 лева надвнесена държавна такса от ищеца по негова инициатива е недължимо внесена и не следва да бъде присъждана. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар е в минималния размер, предвиден от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция  на МВР гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, да заплати на Е.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2358508/22.10.2018 г., издаден от ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1650/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 300,00 (триста) лева, считано от 05.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на МВР гр. Сливен, да заплати на Е.И.Д., ЕГН ********** ***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: