Решение по дело №2922/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1057
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Иванка Ангелова
Дело: 20211000502922
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1057
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.463, ал.2 от ГПК.
Подадена е от Столична община жалба срещу Решение № 112 от 29. 06.2021г.,
постановено по гр.д.№ 7048/21г. от въззивен състав на Софийски градски съд, с което е
оставена без уважение жалбата й срещу Разпределе- ние от 08.03.2021г., извършено по
изп.д.№20168530400054 по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** на КЧСИ. Излага съображения
за неправилност на съдебния акт.
Ответникът – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД депозира отго- вор, с който
оспорва жалбата. Останалите ответници не заявяват станови- ще.
Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страни те и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу под лежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е про цесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съобра- жения:
За да потвърди извършеното от ЧСИ разпределение въззивният състав на СГС е приел,
че жалбата е допустима, като предявена от легитимирано за обжалва лице – присъединен по
право взискател по арг. от чл.458 ГПК и че правилно са съобразени реда и привилегиите на
1
удовлетворените вземания.
По спорния въпрос относно реда на удовлетворяване на Общината, когато се касае за
публични вземания е прието, че съгласно чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД държавата се удовлетворява
привилегировано за вземания за данъци върху определен имот или за МПС – от стойността
на имота или МПС, а в чл.136, ал.1,т.6 и ал.2 ЗЗД – че вземанията на държавата, освен тези
за глоби, се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника в реда, по
който са изброени вземанията в чл.136 ЗЗД. Разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б ЗМДТ
приравняват местните данъци и такси по правен режим на пуб- личните държавни вземания,
доколкото предвиждат събирането им по реда на ДОПК. Вземането на общината за такси за
битови отпадъци, каквото е процесното, като публично общинско вземане, установено от
закона, обаче е различно от това за данъци. Разяснено е, че данъкът е публично държавно
вземане, установено от закона, срещу което държавата, съответно общината при дължим
местен данък, не дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е
заплащане за извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци,
от което е направен извод, че по реда на привилегията, установена с чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД, с
право на предпочтително удовлетворение от стойността на имота се ползват само
вземанията за данъ- ци върху недвижим имот, но не и други публични задължения, свързани
с този имот. Дължимите суми за такса битови отпадъци попадат в приложно- то поле на
разпоредбата на чл.136, ал.1,т.6 ЗЗД, поради което правилно ЧСИ е включил в
разпределението само дължимия данък върху недвижимия имот, предмет на публичната
продан. Съответно, като неоснователен е при- ет довода на жалбоподателя, че при
разпределението на сумите по чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД неправилно не е включена и сумата,
представляваща такса „би- тови отпадъци“, ведно с дължимата законна лихва.
Оплакванията в жалбата на СО са за неправилност на обжалваното ре- шение, с което
съдът при постановяването му не бил изследвал въпроса да- ли е подновена ипотеката на
взискателя „Уникредит Булбанк“АД, респ. пра- воприемника „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, и как този въпрос влияе върху привилегията по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД, и
следвало ли е вземането на взискателя да бъде удовлетворено със съответната привилегия.
Непра- вилно съдът е приел, че таксата „битови отпадъци“ не представлява вземане, което
следва да се удовлетвори по реда на чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД, и че няма ос- нование за
разширително тълкуване и приравняване на местните такси с ме- стните данъци, тъй като
основанието за начисляването им, реда и начина на определянето им са различни.
Настоящият състав намира обжалваното решение за правилно като препраща съм
мотивите му на основание чл.272 ГПК.
По съображенията във въззивната жалба:
Оплакването за неправилност на обжалваното решение поради неиз- следване на
въпроса дали е подновена ипотеката на взискателя „Уникредит Булбанк“АД, респ.
правоприемника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, как този въпрос влияе върху
2
привилегията по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД, и следвало ли е вземането на взискателя да бъде
удовлетворено със съответ- ната привилегия се заявява за пръв път във въззивната жалба,
поради което е преклудирано и съдът не дължи произнасяне. Само за пълнота на изложе-
нието, релевантно при преценка наличието на привилегията е не дали ипо- теката е
подновена, а дали е заличена след изтичане на 10-годишният срок съгласно правилото на
чл.172, ал.1 ЗЗД.
По спора дали процесното вземане на жалбоподателя, представляващо такса „битови
отпадъци“, представлява вземане, което следва да се удовле- твори по реда на чл.136,
ал.1,т.2 ЗЗД, настоящият състав изцяло споделя съображенията на състава на СГС, че макар
да е признато като публично общинско вземане, установено от закона, е различно от това за
данъци. За разлика от данъка, срещу който държавата, съответно общината при дъл- жим
местен данък, не дължи насрещна престация, таксата за битови отпадъ- ци е заплащане за
извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци. Недопустимо
е разширително тълкуване и включване на вземания в посочените от законодателя редове на
привилегии по чл.136, ал.1 ЗЗД. В разпоредбата на чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД изброяването на
вземания- та е лимитативно и обхваща само вземанията за данъци върху недвижим имот, но
не и други публични задължения, свързани с този имот. Дължими те суми за такса битови
отпадъци не представляват данък, поради което попадат в приложното поле на разпоредбата
на чл.136, ал.1,т.6 ЗЗД
Мотивиран по гореизложения начин, съставът на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112 от 29. 06.2021г., постановено по гр.д.№ 7048/21г.
от въззивен състав на Софийски градски съд
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3