Определение по дело №606/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.166, ал.4 от АПК, във вр. с ал.2 от с.р.

Делото е образувано по жалба, вх. № 3295/14.07.2025г. в АСВТ, подадена от името на Р. Т. В., действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед № 3057/24.06.2025г., издадена от кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между жалбоподателя и общината. В жалбата се съдържа и особено Искане съдът да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповедта. Настоящото произнасяне е в тази връзка, което следва да се извърши в закрито съдебно заседание.

Като прецени представените към жалбата и с административната преписка доказателствата, съдът прие за установено следното по фактите:

1. Жалбоподателят В. е настанен в общинско жилище въз основа на Договор от 26.06.2018г. Жилищната площ на същото е 17,61кв. м. Наемната цена е в размер на 23,32лв. без ДДС.

2. След проведена адм. процедура на 07.07.2025г. лично на Р. В. е връчена оспорената Заповед №№ 3057/24.06.2025г., с която е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение и е определен 14-дневен срок за опразване на жилището, считано от връчването й.

3. В. подава жалба срещу Заповедта пред АСВТ и го моли да спре изпълнението й.

3.1.Съгласно указания на съда в уточняваща молба посочва, че живее сам и не може да работи поради травма на гръбнака. Единственият му доход е от пенсия за инвалидност в размер на 580,00лв., поради което пазарните наеми на жилища в гр. Г. Оряховица са непосилни за него. Освен това няма къде да прибере покъщнината и посудата си, за да се изнесе, а срокът за това е много кратък, което допълнително би го затруднило.

От правна страна съдът намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост заповедта за прекратяване на наемното правоотношение подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението й.

ЗОбС не сочи законовите основания, при наличието на които съдът може да упражни предоставеното му правомощие да спре предварителното изпълнение на Заповедта. Поради това, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА по аналогия се прилага чл. 166, ал. 2, вр. ал.4 от АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на един административен акт. С допуснатото по закон предварително изпълнение е преодолян суспензивния ефект на жалбата, а спиране от съда е възможно, ако ПИ би могло да причини значително или трудно поправима вреда на жалбоподателите, по аргумент от разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Предпоставките за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта са две: да е налице висящо съдебно производство по допустима жалба срещу административния акт, който да не е изпълнен междувременно, т.е. да съществува правен интерес от поисканото спиране. И двете в случая са налице. Съдът е сезиран с редовна и допустима жалба, а ответният АО сочи, че Заповедта не е изпълнена. Поради това съдът намери искането за спиране за допустимо. Разгледано по същество същото е ОСНОВАТЕЛНО поради следното:

При прилагането на нормата на чл.166, ал.2 от АПК съдът трябва да прецени дали защитата на частния интерес на жалбоподателя може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди в неговата правна сфера.

В случая от преписката се установява, че жалбоподателят не притежава недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност. Живее сам и не може да работи поради сериозна травма на гръбнака. Единственият му доход е от пенсия за инвалидност в размер на 580,00лв. месечно. Поради това, не може да си позволи да наеме жилище на пазарни цени в гр. Г. Оряховица. Непосилно за него е и това да се изнесе с покъщнината и посудата си за 14 дни. Всички тези обстоятелства обуславят несъмнен извод, че предварителното изпълнение на оспорената Заповед би причинило значителни затруднения за лицето, свързани с оставането му без жилище. В. е лице с увреждания, което няма подкрепа от семейство или колеги и поради това трудно би се справил сам с такава непосилна за него житейска ситуация. Още по-малко в този неразумен срок от 14 дни.

От друга страна, защитеният от закона интерес на Община Горна Оряховица е да има възможност да ползва собствения си имот - жилище, частна общинска собственост от 31 кв.м., от които жилищна площ 17 кв.м. Ако бъде спряно изпълнението няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията по Заповедта. Няма да настъпят вреди за Общината, тъй като тя ще получава месечния наем, който е нормативно установен.

В заключение съдът съобрази и факта, че жалбоподателят не притежава годен за обитаване имот в или извън града. Поради това с екстремното му извеждане от общинския имот се посяга върху неприкосновеността на жилището, защитавана по чл.8 от ЕКЗПЧОС. Това е допустимо, когато е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в обществен интерес, съгласно чл.8, ал.2 от Конвенцията. В случая не са заплашени посочените в този текст ценности на обществото. Поради това ПИ на Заповедта не е необходимо за защитата на обществото. Съдът приема, че предварителното изпълнение на Заповедта, разбирано като обезпечителна мярка в полза на Общината, засяга права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане на законовата цел. Поради това достигна до извода, че следва да спре изпълнението на Заповедта до приключване на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горните мотиви, на основание чл.166, ал.4 от АПК, във връзка с чл.166, ал.2 от с.к., съдът в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 3057/24.06.2025г. на кмета на Община Горна Оряховица до приключване на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба, която се подава чрез АСВТ.

Определението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138 от АПК