№ 19766
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110105441 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу в П. Г. и К. К. Г., с която са
предявени обективно, кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
при условията на разделна отговорност на сумите, както следва:
1. за в П. Г. – 3012,37 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
с аб. № **; 433,33 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.; 25,96 лв.,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
24.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до окончателното им заплащане;
2. за К. К. Г. – 3012,38 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
с аб. № **; 433,32 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.; 25,96 лв.,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
24.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
1
подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, с аб. № **, за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с
оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява
претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
упълномощения представител – адв. И. д, САК, с който оспорват предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения при
доводи, че качеството потребители на топлинна енергия притежават трети за спора
лица – титуляри на вещното право на ползване върху имота, учредено с нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 136, том LXXXIII, дело № 16545/1996 г. на нотариус
Даниела Груева. Не оспорват обема на доставената през процесния период в имота
топлинна енергия, съответно стойността й. Оспорват факта на изпадане в забава в
погасяването на задълженията за топлинна енергия при доводи за неприложимост на
чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца и липса на отправена, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на
предявените претенции.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
2
2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувачите, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
3
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
съществува спор по отношение на обстоятелствата, че ответниците в П. Г. и К. К. Г. са
титуляри на правото на собственост върху процесния имот, че процесният имот е
присъединен към топлопреносната мрежа и е топлоснабден, както и че за
релевираният период до него е доставена топлинна енергия на сочената в исковата
молба стойност. Посочените правнорелевантни обстоятелства са отделени на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване с доклада по делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК
определение от 15.08.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото
доказателствен материал, в това число – нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 136, том LXXXIII, дело № 16545/1996 г., нотариален акт за учредяване на
ипотека върху недвижим имот № 62, том IV, рег. № 6622, дели № 568/2001 г.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, том IX, рег.
№ 10001, дело № 1392/2006 г., съобщения и кредитни известия към фактура №
**********/31.07.2021 г. и № **********/31.07.2022 г., индивидуални справки за
ползвана топлинна енергия и протоколи за отчет.
В общ план неоснователно се явява възражанието на ответниците, че задължени
лица по продажбеното правоотношение се явяват техните праводатели и носителите на
правото на ползване върху процесния имот – ип Г. и пс Г.. Това е така, доколкото
запазеното с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том LXXXIII, дело
№ 16545/1996 г., ограниченото вещно право е било погасено с настъпване на смъртта
на посочените лица, съответно на 04.08.2020 г. и на 04.07.2003 г., видно от
приложените по дело препис-извлечения от Акт за смърт № 414/04.08.2020 г. и Акт за
4
смърт № 292/04.07.2003 г. Следователно, действително за част от процесния период от
01.05.2020 г. до 04.08.2020 г. клиент (потребител) на топлинна енергия по смисъл на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е била ип Г., но по силата на наследственото правоприемство носител
на задълженията се явява нейният син – ответникът в П. Г..
Въз основа на гореизложеното се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект, за който през процесния период е
предоставяна на купувачите топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се явява
доказан по основание за периода 01.05.2020 г. до 04.08.2020 г. само срещу ответника в
П. Г., а за периода 05.08.2020 г. – 30.04.2022 г. срещу всеки от ответниците при квоти
по 1/2 ид.ч., съобразно квотите им в съсобствеността.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ давността е спряна в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
5
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 30.01.2025 г. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 30.01.2022 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2021 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г.
По делото е прието писмени доказателства – съобщения и кредитни известия към
фактура № **********/31.07.2021 г. и № **********/31.07.2022 г., неоспорени от
страните, от които съдът установява, че начислените суми за топлинна енергия за
погасения по давност период /01.05.2020 г. – 31.10.2021 г./ са в общ размер на 3611,80
лв.
Предвид изложеното, предвид, че по делото не се твърди и не се установява
погасяване на процесния дълг чрез плащане, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия
следва да бъде уважен срещу ответниците за размера на непогасените по давност
вземания при квоти по 1/2 ид.ч, а именно – за сумата от 1206,48 лв. и за периода
01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. срещу всеки от ответниците с оглед диспозитивното
начало, а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер срещу всеки от
ответниците от по 3012,37 лв. и за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2021 г. искът подлежи
на отхвърляне. Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до окончателното им плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответниците е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Безспорно между страните е
6
обстоятелството, че стойността на вземането за дялово разпределение за процесния
период съответства на начисленото такова, а именно на сумата от 51,91 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. По отношение на същата не е релевирано и възражение за погасяване по
давност. Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за
дялово разпределение следва да се уважи за периода от 01.05.2020 г. до 04.08.2020 г.
само срещу ответника в П. Г., а за периода от 05.08.2020 г. до 30.04.2022 г. срещу всеки
от ответниците за 1/2 от начислената сума предвид квотите им в съсобствеността, като
ответникът в П. Г. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25,96 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, а ответникът
К. К. Г. бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 23,70 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 05.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25,96
лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 04.08.2020 г. искът срещу нея подлежи на
отхвърляне. Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до окончателното им плащане.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
7
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадени в случая за отчетните периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
169,32 лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът в П. Г. е поискал присъждането на деловодно разноски, като е
представил договор за правни услуги от 30.04.2025 г., който в частта относно
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. служи като разписка за
получаване на сумата, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
8
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на същия следва да бъде присъдена сумата от 419,63 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът К. К. Г. претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по
делото не са ангажирани доказателства за тяхната направа, поради което и такива не
следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА в П. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: ** и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ,
сумата от 1206,48 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и за
периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, с
аб. № **, и сумата от 25,96 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до
окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1206,48 лв. до пълния предявен размер от
3012,37 лв., или за размера от 1805,89 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г.,
като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **,
срещу в П. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **, искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата от 433,33 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.,
и на сумата от 5,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. К. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: ** и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ,
сумата от 1206,48 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и за
периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, с
аб. № **, и сумата от 23,70 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от от 05.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2025
г. до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1206,48 лв. до пълния предявен
размер от 3012,37 лв., или за размера от 1805,89 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2021 г., като погасен по давност, както и иска за цена на предоставена услуга за
9
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 23,70 лв. до пълния
предявен размер от 25,96 лв., или за разликата от 2,26 лв., и за периода 01.05.2020 г. до
04.08.2020 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **,
срещу К. К. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **, искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата от 433,33 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.,
и на сумата от 5,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА в П. Г., с ЕГН: **********, и К. К. Г., с ЕГН: **********, да заплатят
на т, с ЕИК: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом,
разноски делото в размер на сумата от 169,32 лв. – при условията на разделност /при
квоти по 1/2/.
ОСЪЖДА т, с ЕИК: **, да заплати на в П. Г., с ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски делото в размер на сумата от сумата от 419,63 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10