РЕШЕНИЕ
№ 19375
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110143339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против Й. Т. Д. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 1297,78 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.(адрес)с абонатен №
12908, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 240,31 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г., сумата в
размер на 26,39 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до
30.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
647/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70075/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и извършване на доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. Ответникът поддържа, че отоплителните тела в имота са демонтирани,
поради което не са били извършвани каквито и да е замервания и отчитания за потребено
количество топлинна енергия. При условията на евентуалност ответникът прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство по делото / лист 132-135/ е приета подадена от Й. Т. Д.
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, съгласно която
ответникът е придобил право на собственост върху процесният недвижим имот по силата на
наследство оставено от Радка Т. Т., която видно от прието по делото удостоверение за
наследници № РКС24-УФ01-605/07.05.2024 г. е починала на 26.12.2013 г., като след смъртта
си е оставила за единствен наследник ответницата. Съдът намира, че подадената декларация
по чл. 14 ЗМТД, съдържаща признание за неизгодни за издателя на документа с оглед
2
разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства се ползвала с
обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния
имот. В подкрепа на изложено виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по
гр.д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по
гр.д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Когато топлопреносното предприятие е доказало
качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен
предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена
тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота
преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства
в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че приетите като писмени доказателства по
делото справка по данни за имот от Служба по вписванията и нотариални актове от 1998 г. и
1999 г. касаят жилище, находящо се в гр. (адрес), което е различно от процесния имот,
находящ се в гр. (адрес) поради което са без значение за правния спор.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
3
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че общият
топломер в сградата за част от процесния период е преминал задължителната метрологична
проверка. Вещото лице разяснява, че в процесния имот за исковия период отоплителните
тела са били демонтирани с изключение на щранг-лира в банята, като количество енергия
отдадено от уреда е установено по изчислителен път, а топлинната енергия за отопление,
отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула на база пълната отопляема
кубатура на имота. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота е
монтиран един водомер за топла вода, като показанията на уреда са снети след отчет от
09.08.2019 г. и самоотчет. От приетото заключение се установява, че стойността на
доставената до имота топлинна енергия за процесния период при съобразяване на
извършеното изравняване в края на съответния отоплителен сезон възлиза на сумата в
размер на 1057,84 лева, а за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. на сумата в размер на
963,34 лева. Съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан до размер от
1057,84 лева, явяващ се стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот,
като за разликата до пълния предявен размер от 1297,78 лева исковата претенция е
неоснователна.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и до размер от 1057,84
лева, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 31.03.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
4
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ От изложеното следва, че погасени
по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.09.2018 г./ т.е. вземанията
за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., като вземането за първия отчетен период след
сочената дата за м. август 2018 г. е станало изискуемо на 15.10.2018 г. т.е. преди по-малко от
три години от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съобразяване
на периода, за който давност не е текла/ или общо сумата в размер на 94,50 лева. От
изложеното следва, че искът е основателен за сумата в размер на 963,34 лева за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. съобразно изчисленията на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, като за разликата до пълния размер, за която претенцията е доказана
от 1057,84 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (фирма) документи – отчети и изравнителни сметки се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 26,39
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Предвид изложеното предявеният иск е доказан за предявения размер.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо при съобразяване на периода, за който срокът на погасителната
давност е бил спрян съгласно ЗМДВИП /13.03.2020 г. – 20.05.2020 г./ вземането възникнало
преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за месец ноември 2018 г. не се явява погасено по давност.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (фирма) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
5
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др.
За погасените по давност вземания за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и лихвите за забава. Съдът като
съобрази заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, установяващо
стойността на доставената топлинна енергия извън погасителната давност по изчислителен
път установява, че обезщетението за забава върху главницата от 963,34 лева за процесния
период възлиза на сумата в размер на 167,07 лева, поради което за разликата до пълния
предявен размер от 240, 31 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в заповедното
производство разноски възлизат на Направените от дружеството разноски възлизат на
сумата общо в размер на 81,40 лева, от които сумата в размер на 31,40 лева внесена
държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 59,98 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 501,40 лева, от които сумата в размер на 31,40 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 20 лева внесена такса за удостоверения, 350 лева
депозит по допусната съдебно-техническа експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 369,47
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление в гр. (адрес), срещу Й. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
(адрес), обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 963,34 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в в гр.(адрес), с абонатен №
12908, за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.12.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 167,07 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г., сумата в размер на
26,39 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 647/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70075/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния заявен размер от 1297,78 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.,
предявеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 240,31 лева и
предявеният иск за сумата в размер на 5,38 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г.
ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) да заплати на (фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 59,98 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 369,47 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца (фирма),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 70075/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7