Присъда по дело №12262/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	26
Дата:	27 януари 2025 г. (в сила от 12 февруари 2025 г.)
Съдия:	Симона Иванова Углярова

Дело:	20241110212262
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
СъдебниВ.К.Г.

заседатели:СВ.КР.Н.
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.ОВА
и прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело
от общ характер № 20241110212262 по описа за 2024 годИ.
Въз основа на закона, доказателствата по делото и вътрешното си
убеждение,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. Г. – роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан,
трудово неангажиран, с адрес в гр. София, кв. „***“, ул.“***“ № 19, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2024 г., около 02:40 часа, в гр.
София, ул. „***“ № 5Б, от неохраняем паркинг, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с
peг. № ****, от владението на Д. С. Р. - собственик на дружество „., без негово
съгласие, с намерение да го ползва - престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 346, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1
от НК го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода".
1

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. Г. – роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан,
трудово неангажиран, с адрес в гр. София, кв. „***“, ул.“***“ № 19, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2024 г., за времето от около
02:50 до около 03:20 часа, от двора на обект, стопанисван от „***“ ЕАД,
находящ се в гр. София, ул. „***“ № 3, като извършител в съучастие с **** –
извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот /срязване на оградата/ и чрез използване на моторно превозно средство
/товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ****/, отнел чужди
движими вещи - 830 (осемстотин и тридесет) метра електрически кабел, тип
„FG16R16”, размер 1,00x150,00 кв.мм., на стойност 26882,04 (двадесет и шест
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четири стотинки) лева, собственост
на „., от владението на А. Р. Т., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като Т. С. Г. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една годИ.,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, и след като е
бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по реда на
чл. 66 от НК, както следва: със споразумение по НОХД № 9211/2015г. на СРС,
влязло в сила на 28.10.2019г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал.
1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една)
годИ. и 3 (три) месеца; със споразумение по НОХД № 13818/2020г. на СРС,
влязло в сила на 03.12.2020г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал.1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал.3
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК
му е наложено едно общо най- тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок
от 1 (една) годИ. и 8 (осем) месеца, със споразумение по НОХД №
20221110202549/2022г. на СРС, влязло в сила на 25.02.2022г., с което на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.29, ал.1 б“А“ от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 (две)
години – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“от НК,
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.
ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК,
вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода".
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Т. С. Г. (със
2

снета самоличност) едно ОБЩО най-тежко наказание, измежду наложените
му наказания, а именно – наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок
от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на
наказанието "лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение "Задържане под стража" или задържан по реда на
ЗМВР по настоящото наказателно производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. С. Г. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски
в размер на 576,02 (петстотин седемдесет и шест лева и две стотинки) лева по
сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от
5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата
и по сметка на СРС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 26/27.01.2025 г. по НОХД 12262/2024 г. по
-и
описа на СРС, НО, 15 състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски
районен съд обвинителен акт, с който обвинява ***, ЕГН **********, в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 346, ал. 1 НК,
изразяващо се в това, че на 09.01.2024 г., около 02:40 часа, в гр. София, ул.
„***“ № 5Б, от неохраняем паркинг, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. №
***, от владението на *** – собственик на дружество „***“ ЕООД, без негово
съгласие, с намерение да го ползва, както и в извършване на престъпление с
правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК,
изразяващо се в това, че на 09.01.2024 г., за времето от около 02:50 до около
03:20 часа, от двора на обект, стопанисван от „***“ ЕАД, находящ се в гр.
София, ул. „***“ № 3, като извършител в съучастие с *** – извършител, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /срязване на
оградата/ и чрез използване на моторно превозно средство /товарен автомобил
марка „***“, модел „***“ с peг. № ***/, отнел чужди движими вещи – 830
(осемстотин и тридесет) метра електрически кабел, тип „FG16R16”, размер
1,00x150,00 кв.мм., на стойност 26882,04 (двадесет и шест хиляди осемстотин
осемдесет и два лева и четири стотинки) лева, собственост на „***“ ЕАД, от
владението на ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като
*** е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: със
споразумение по НОХД № 9211/2015 г. на СРС, влязло в сила на 28.10.2019 г.,
на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1
вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца;
със споразумение по НОХД № 13818/2020 г. на СРС, влязло в сила на
03.12.2020 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК му е
наложено едно общо най – тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от
1 (една) година и 8 (осем) месеца, със споразумение по НОХД №
20221110202549/2022 г. на СРС, влязло в сила на 25.02.2022 г., с което на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б“А“ от НК при условията на чл. 55, ал.
1

1, т. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 (две)
години.
Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като
подсъдимият *** призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът като намери, че признанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание,
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е
проведен разпит на свидетелите и на вещите лица, посочени в приложението
към обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия ***, като излага, че деянията са
доказани по безспорен начин. С оглед на това се отправя искане към съда
подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения,
като при определяне на наказанията се предлага да бъде приложен институтът
на чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като за престъплението по чл.
346, ал. 1 НК бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
11 /единадесет/ месеца, а за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А
и б. Б НК бъде определено наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал. 1 НК да бъде
определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. *** – САК, се
присъединява изцяло към становището, изложено от представителя на
държавното обвинение, като счита, че предложеното наказание е
законосъобразно и справедливо. Моли се при изпълнение на присъдата да се
зачетат дните, които подсъдимият е работил в рамките на затвора.
Подсъдимият *** поддържа изцяло заявеното от неговия защитник и
изразява съжаление за извършеното. В гарантираното му право на последна
дума моли за снизходителност и по – лека присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Подсъдимият *** е роден на *** г. в гр. София, българин, български
гражданин, начално образование, неженен, осъждан, трудово неангажиран, с
адрес в гр. София, кв. „*** ЕГН **********.
От приложената към делото справка за съдимост е видно, че
подсъдимият *** е осъждан многократно, като от значение за делото са
следните осъждания:
- Със споразумение по НОХД № 9211/2015 г. на СРС, влязло в сила на
28.10.2019 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 3
(три) месеца,
- Със споразумение по НОХД № 13818/2020 г. на СРС, влязло в сила на
03.12.2020 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК му е
наложено едно общо най – тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от
1 (една) година и 8 (осем) месеца,
- Със споразумение по НОХД № 20221110202549/2022 г. на СРС, влязло
в сила на 25.02.2022 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б“А“ от
НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години.
На 08.01.2024 г. около 17:45 часа, свидетелят *** – собственик на
дружество „***“ ЕООД, паркирал ползваното от него моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** на
неохраняем паркинг, находящ се на адрес в гр. София, ул. „***“ № 5Б, като
оставил автомобила незаключен с автоключ в него, след което се прибрал в
дома си.
Същата вечер на 08.01.2024 г. подсъдимият *** бил в компанията на
своя познат *** и на свидетеля ***, като след полунощ около 02,40 часа на
09.01.2024 г. тримата заедно отишли на адрес в гр. София, ул. „***“ № 5Б,
където подсъдимият *** казал на *** и *** да прескочат оградата на
намиращия се там неохраняем паркинг. След като тримата проникнали във
вътрешността на паркинга, подсъдимият ** *** забелязал намиращия се там
паркиран товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № **** и решил
да го отнеме, с намерение да го ползва. В изпълнение на така взетото
решение, подсъдимият отворил шофьорската врата на автомобила, след което
запалил двигателя с намиращия се в салона на автомобила автоключ и привел
същия в движение на заден ход, приближил се до оградата на намиращия се в
съседство на паркинга двор, стопанисван от търговско дружество „***“ ЕАД,
с административен адрес – гр. София, ул. „***“ № 3, където преустановил
движението си. Непосредствено след това и след проведен разговор между
подсъдимия *** и ***, двамата взели решение да отнемат намиращия се в
3

двора на обекта, стопанисван от „***“ ЕАД кабел, който бил намотан на
макара.
В изпълнение на намисленото и за времето от около 02:50 часа до около
03:20 часа на 09.01.2024 г., подсъдимият *** и *** с взаимни усилия срязали
оградата, която разделяла неохраняемия паркинг и двора, стопанисван от
дружество „***“ ЕАД, като влезли през отворения прорез заедно със
свидетеля ***. Във вътрешността на двора, подсъдимият *** и ***, заедно със
свидетеля ***, се отправили към намиращия се там 830 метра електрически
кабел, тип „FG16R16”, размер 1,00x150,00 кв.мм., собственост на търговското
дружество „***“ ЕАД, който взели и натоварили в товарен автомобил марка
„***“, модел „***“, с peг. № ****. Непосредствено след това тримата
напуснали района на двора с натоварения кабел и се отдалечили от мястото с
товарния автомобил, който бил управляван от подсъдимия ***. Подсъдимият
*** закарал кабела на нерегламентирано сметище в близост до квартал
„Абдовица“, където последният бил разтоварен от ***, *** и ***, след което
тримата се върнали с управлявания от *** товарен автомобил на паркинга на
ул. „***“ № 5Б. Подсъдимият *** паркирал автомобила на мястото му, след
което тримата се оттеглили към домовете си.
За случилото се били сигнализирани органите на реда.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите *** (л. 31, т. I от ДП); **** (л. 32, т. I от
ДП), *** (л. 39, т. I от ДП); *** (л. 41, т. I от ДП); *** (л. 42, т. I от ДП); *** (л.
43 – л. 44 и л. 46 – л. 47, както и л. 52 и л. 125, т. I от ДП); *** (л. 50, т. I от
ДП); ** *** * (л. 58, т. I от ДП); *** (л. 59, т. I от ДП); *** (л. 60 – л. 61, л. 64 –
л. 65, т. I от ДП); *** (л. 110, л. 118, т. I от ДП); ** ***а ** (л. 122, л. 132, т. I
от ДП); *** (л. 141 – 142, т. I от ДП); *** (л. 53 – л. 54, т. II от ДП); протокол
за оглед на местопроизшествие (л. 25 – л. 26, т. I от ДП), протокол за
изземване на веществени доказателства и одорологически следи (л. 27 т. I от
ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 34, л. 119, л. 231, л. 235, л. 236, л.
237 т. I от ДП), фактури (л. 37 – л. 38 т. I ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 48 – л. 49, т. I от ДП), протокол за разпознаване на
лица, ведно с фотоалбум (л. 53 – 56, т. I от ДП), протокол за разпознаване на
лица, ведно с фотоалбум (л. 126 – 129, т. I от ДП), покупко – изплащателни
сметки (л. 111 – л. 112 т. I от ДП), кантарна бележка и фактура (л.120 – л. 121
т. I от ДП), протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 133 – 136,
т. I от ДП), фактури, документи за произход и сертификати (л.143 – л. 153, т. I
от ДП), писмо СО (л.233, л. 239 от ДП), лизингов договор с приложения (л. 56
– л. 64, т. II от ДП), компактдиск и флашпамет (л. 103 от ДП); заключението
на съдебно – оценителна експертиза (л. 67 – л. 68 от ДП); заключението на
4

видеотехническа експертиза (л. 73 – л. 102 от ДП), справки за съдимост на
подсъдимия и бюлетини за съдимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът
счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят
направеното от подсъдимия *** признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата
се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371,
т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е
необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно
доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва
противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Между доказателствата по делото по отношение на фактическата
обстановка и начина на извършване на престъпленията от страна на
подсъдимия ** *** няма противоречия, които позволяват категорично и по
несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, която е
възпроизведена и в обвинителния акт. Същата не се оспорва и от подсъдимия
и неговия защитник. С оглед на това и на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК, при липса на противоречия в доказателствените материали не е
необходимо да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят. Следва да се посочи единствено, че от показанията на свидетелите
безпротиворечиво се установяват времето, мястото на извършване на
деянията, както и конкретните действия на подсъдимия.
Като основен източник на информация за включените в предмета на
доказване обстоятелства съдът възприе подробните и вътрешно балансирани
показания на свидетеля ***. Те са последователни, кореспондиращи с
останалите материали по делото и удовлетворяват всички изисквания за
категоризацията им като годен доказателствен източник, за да дадат нужното
за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за събитията,
при които са извършени деянията и техния автор. Именно от неговия разказ се
извличат значими за процеса факти, свързани с осъществяването на
инкриминираните деяния, време и място на извършването им, родови
характеристики на отнетото чуждо имущество. Личните възприятия на
свидетеля дават представа относно поведението на подсъдимия *** и на ***
на процесната дата, наблюдавано лично. Последователен е *** в описанието
на механизма на отнемане на процесното МПС и на извършената кражба,
както и вида на предмета на посегателството, което намира потвърждение,
както в показанията, изхождащи от останалите свидетели ***, ***, ***; ***;
***, ***, ***, *** и ** ***а **, така и в заключенията на оценителната и
видеотехническата експертизи, приложени по делото. Свидетелите
5

пресъздават събитията устойчиво, с присъщата на утвърден спомен логична
последователност, което при налагаща се корелация с останалия
доказателствен материал създава убеждението за тяхната достоверност и
съответност на действителния ход на събитията. Нещо повече, свидетелят ***
е категоричен, че именно подсъдимият, заедно с ***, са отнели процесния
кабел след като са срязали оградата на имота, както и че подсъдимият е отнел
автомобил, с който кабелът е бил превозен до кв. Абдовица. По идентичен
начин последното се установява и от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство видео – техническа експертиза.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на ВТЕ, по
категоричен начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, както и направеното по реда на
Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на подсъдимия. Следва да се
посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички
надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените
доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимото лице. Тоест не следва да се абсолютизира изискването
самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е подкрепено
от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай обаче, както
се посочи по – горе, липсва каквото и да е противоречие между събраната
доказателствена съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин
самопризнанието на подсъдимия ***. Поради това съдът счита, че са спазени
изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически положения настоящият съдебен
състав намира, че поведението на подсъдимия *** изпълва всички обективни
и субективни признаци на престъпните състави на чл. 346, ал. 1 НК и на чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
По делото се установи по безспорен начин, че на 09.01.2024 г., около
02:40 часа, в гр. София, ул. „***“ № 5Б, от неохраняем паркинг, ***
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, от владението на *** – собственик на
дружество „***“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение да го ползва.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние,
датата и мястото на извършването му, индивидуализацията на предмета на
престъплението. Гореизброените обстоятелства, включени в предмета на
6

доказване по настоящото дело, се явяват безспорно доказани въз основа на
показанията на свидетелите ***, ***, ***, както и от протоколите за оглед,
експертното заключение, писмените доказателства, които подкрепят
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание от подсъдимия.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ с особени
характеристики – моторно превозно средство, което е било отнето от
фактическата власт на свидетеля ***, като в случая това е товарен автомобил
марка „***“, модел „***“, с peг. № ***.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в
отнемането на процесния товарен автомобил от владението на свидетеля ***.
За да е налице отнемане на инкриминираната вещ, то следва деецът да е
прекратил фактическата власт върху нея и да е установил своя фактическа
власт, която да бъде трайна. От събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен начин, че
именно подсъдимият е отнел моторното превозно средство, като се е
отдалечил от мястото, където се е намирала вещта, заедно с нея и по този
начин е установил своя фактическа власт върху последната. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 346 от НК се реализира чрез действие, като
следва деецът да е установил своя фактическа власт единствено с цел
ползване на инкриминираната вещ. Съдът намира, че доколкото подсъдимият
** *** е отнел моторното превозно средство, но не е променил отношението
си към вещта в смисъла да започне да я третира като своя собствена – не са
събрани доказателства да е подменил регистрационните табели, да се е
разпоредил с нея и т.н., а единствено е отнел вещта с цел да я използва, то
престъплението по чл. 346 от НК се явява довършено.
Във връзка с последното, съдебният състав приема, че отнемането на
предмета на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК е довършено, доколкото
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление – реализирана е промяна на фактическата
власт върху чужда движима вещ, предмет на посегателство, с намерение
същата да бъде ползвана.
Настоящата съдебна инстанция намира също така, че авторството на
деянието се доказва безспорно както от събраните по делото гласни
доказателствени източници, така и от писмените такива, а в частност и от
назначената и изготвена по делото видео – техническа експертиза, от която се
прави изводът, че лицето отнело инкриминирания автомобил е именно
подсъдимият ***. Същото обстоятелство се доказва и от направеното от
подсъдимия цялостно признание в хода на съдебното производство на
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е извършил престъпното
деяние, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, а във волеви
аспект е искал и пряко е целял настъпването на общественоопасните
7

последици от своята неправомерна дейност. Налице е и специалната цел,
която се изисква за съставомерността на престъплението по чл. 346, ал. 1 от
НК. Същият не е демонстрирал, че третира вещта като своя, не е действал с
присвоително намерение, което именно отличава деянието му от кражбата и
поради това покрива напълно изискуемите признаци на престъпление по чл.
346, ал. 1 от НК.
На следващо място съдът намира, че подсъдимият *** е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
От обективна страна на 09.01.2024 г., за времето от около 02:50 часа до
около 03:20 часа, от двора на обект, стопанисван от „***“ ЕАД, находящ се в
гр. София, ул. „***“ № 3, подсъдимият *** като извършител в съучастие с ***
– извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот /срязване на оградата/ и чрез използване на моторно превозно средство
/товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***/, отнел чужди
движими вещи – 830 (осемстотин и тридесет) метра електрически кабел, тип
„FG16R16”, размер 1,00x150,00 кв.мм., на стойност 26882,04 (двадесет и шест
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четири стотинки) лева, собственост
на „***“ ЕАД, от владението на ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние,
физическата страна на което се изразява в съответното поведение на
подсъдимия, неговите времеви и пространствени параметри,
индивидуализацията на предмета на престъплението, на ощетеното
юридическо лице и причинените вредни последици, за което сведения се
извличат от разпитите на свидетелите, както и от протоколите за доброволно
предаване, експертните заключения, писмените доказателства и веществените
доказателства и доказателствени средства.
В инкриминирания случай е налице пълна реализация на престъпния
състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, доколкото
отнемането на вещта от владението на пострадалия е било осъществено
напълно с прекъсването на фактическата власт върху нея на досегашния
владелец и установяването на такава на подсъдимия деец, с намерението тя да
бъде присвоена. Ясно установен е и механизмът за обективиране на
изпълнителното деяние, обуславящ квалифициращите състава на кражбата
признаци – повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот чрез
срязване на оградата на имота, в който се е намирала вещта, посредством
което подсъдимият е успял да си осигури необезпокояван достъп до
вътрешността на двора на имота, където е бил съхраняван отнетият кабел,
както и използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
8

„***“, модел „***“ с peг. № ***, с който впоследствие отнетият кабел е бил
транспортиран. С реализирането на инкриминираното деяние е засегнат и
непосредственият обект на престъплението "кражба" – обществените
отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ с определена
стойност към момента, в който деецът е осъществил своето посегателство
върху нея и която се отнема от владението на другиго. В случая това е 830
(осемстотин и тридесет) метра електрически кабел, тип „FG16R16”, размер
1,00x150,00 кв.мм., на стойност 26882,04 (двадесет и шест хиляди осемстотин
осемдесет и два лева и четири стотинки) лева, който е бил чужд за дееца –
собственост на „***“ ЕАД.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в
отнемането на процесния предмет от владението на свидетеля ***. То се
реализира чрез действие, като деецът е целял прекратяване на фактическата
власт върху вещта, осъществявана до момента от владелеца, т. е. лицето, което
разполага с възможността за фактическо разпореждане с вещта и установяване
на своя фактическа власт върху нея. Подсъдимият е успял да прекъсне
фактическата власт върху инкриминираната вещ на стойност 26882,04 лева на
свидетеля ***, като е установил своя такава.
Владението на подсъдимия *** върху вещта е било трайно, тъй като той
е разполагал с пълната възможност за разпореждане с нея, като обективно си е
осигурил възможност необезпокоявано да осъществява правнозначими
действия с нея, разпореждайки се с нея за собствени нужди, с което
окончателно да осъществи намерението си да я разглежда като своя. Той е
манифестирал присвоителното си намерение, след като е напуснал
необезпокоявано двора на имота посредством отнетия автомобил, в който
процесният кабел е бил натоварен. Така описаното му поведение именно
обективира противозаконното разполагане с отнетата вещ по начин,
изключващ упражняването на права и въздействие от собственика върху нея.
Във връзка с последното съдебният състав приема, че отнемането на предмета
на кражбата е довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление –
произведена е промяна на фактическата власт върху чужда движима вещ –
предмет на посегателство, с намерение същата да бъде своена.
Подсъдимият *** е развил дейност, квалифицирана като изпълнителска,
имайки предвид съвкупността от специфични белези на конкретния случай
/същият заедно с *** (материалите за чиято деятелност са отделени в друго
производство) са участвали в изпълнението на взетото от тях решение за
осъществяване на престъплението и всеки от тях с поведението си е
допринесъл за отнемането на вещта/. Категорично доказателствата по делото
сочат, че подсъдимият и Тодор *** с взаимни усилия са срязали оградата на
имота, в който се е намирала вещта, от вътрешността на същия са отнели
процесния кабел, натоварили са същия на моторно превозно средство –
9

товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, с който
впоследствие са транспортирали кабела до кв.Абдовица, които действия
несъмнено представляват изпълнение на престъплението кражба. Чрез тези си
действия подсъдимият лично и в съучастие е прекъснал фактическата власт на
собственика върху вещта и е установил своя такава, без съгласието на
досегашния владелец. Престъплението е извършено в условията на съучастие
във формата на съизвършителство, доколкото и подсъдимият и *** са
участвали в осъществяване на изпълнителното му деяние – при общност на
умисъла са прекъснали досегашната фактическа власт на собственика на
инкриминираната вещ, същото посредством срязване на оградата на имота,
довело до повреждането й, при съвместно изнасяне от територията на двора
на кабела, с цел установяване на свое собствено владение чрез използване на
МПС „***“, модел „***“ с peг. № ***, с което вещта е била транспортирана.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК, тъй като подсъдимият го е извършил след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.
66 от НК, и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: със
споразумение по НОХД № 9211/2015 г. на СРС, влязло в сила на 28.10.2019 г.,
на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1
вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца;
със споразумение по НОХД № 13818/2020 г. на СРС, влязло в сила на
03.12.2020 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК му е
наложено едно общо най- тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1
(една) година и 8 (осем) месеца, със споразумение по НОХД №
20221110202549/2022 г. на СРС, влязло в сила на 25.02.2022 г., с което на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.29, ал.1 б“А“ от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 (две)
години.
Освен това от изтърпяването на така наложените наказания до момента
на извършване на деянието, предмет на настоящото производство, не е
изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализиране на наказанията съдът не констатира наличие на
смекчаващи отговорността на подсъдимия *** обстоятелства. Съгласно т. 7 от
10

Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, при определяне
на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл.
371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител. В този смисъл самопризнанието на подсъдимия следва да се
тълкува допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, само
ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
престъплението и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните
органи. В конкретиката на настоящия случай извършените от подсъдимия
престъпления са разкрити въз основа на действията на разследващите органи.
С оглед на това подсъдимият не е спомогнал своевременно и съществено за
разкриване на извършените от него престъпления, поради което и
самопризнанието му в процедурата по Глава 27 от НПК не следва да се отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията,
обосноваващи опасния рецидив, както и високата стойност на предмета на
второто престъпление.
Съдът счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и за определяне
на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в закона.
Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, би отговаряло на
целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно
право. Соченото от подсъдимия потенциално желание за възстановяване на
съставомерните вреди, ведно с изразеното съжаление за извършеното съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, но само по себе си няма
характер на изключително такова.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът намери, че
справедливото наказание, което следва да определи на подсъдимия ** *** за
всяко едно от извършените от него престъпления е над минимума, но под
средния предвиден размер, а именно – за престъплението по чл. 346, ал. 1 НК
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца,
а за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години и 9 /девет/ месеца.
Съдът прие, че посочените наказания са справедливи, съответстващи на
обществената опасност на подсъдимия и тази на извършените деяния и са от
естество да въздействат поправително и превъзпитателно върху него и да го
приучат към спазване на законите в страната.
11

С оглед диференцираната процедура, по която протече
първоинстанционното производство и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
редуцира определеното наказание от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца
„лишаване от свобода” с 1/3 и наложи на подсъдимия *** наказание
„лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, което на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б.“Б“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим,
както и редуцира определеното наказание от 3 /три/ години и 9 /девет/ месеца
„лишаване от свобода” с 1/3 и наложи на подсъдимия *** наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“Б“ ЗИНЗС също следва да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Доколкото двете престъпления се явяват осъществени в условията на
реална съвкупност и на основание чл. 23, ал. 1 НК са налице основанията за
определяне на едно общо най-тежко наказание по така определените на
подсъдимия, съдът наложи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС определеното наказание
от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода" следва да бъде
изтърпяно при първоначален "строг" режим. Този извод се налага предвид
обстоятелството, че не се разкриват в кумулативна даденост базисните
предпоставки на нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че не
е изтекъл изискуемият петгодишен срок от изтърпяване на предходно
наложени му наказания "лишаване от свобода".
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият *** е бил задържан по настоящото наказателно производство по
реда на НПК и ЗМВР.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият *** следва
да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 576,02 лева,
представляваща направени по делото разноски за изготвяне на експертизи,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Съобщи за изтекли лични данни