Р Е Ш Е
Н И Е
5. ІІІ.2019 ІІІ.2018г. Разград
№
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 27.11. 2018
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
в
публично заседание в състав:
Секретар:Светлана
Лазарова
Председател:
2018 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
27
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 124ГПК.
А.В.П.,
чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Кондиева, предявява против
“ТОКУДА БАНК“АД,ЕИК813155318 иск за
установяване правото й на изключителна собственост по отношение:
- на 1/3
ид.част от дворно място, цялото от 328кв.м., за което по одобрени със Заповед
№РД-18-37/10.ІІІ.2008 КККР на гр.Разград е отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 61710.502.274 и реално
- на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда- ЖИЛИЩЕ №1 с идентификатор 61710.502.274.2.1 по КККР ведно с намиращата
се на сутеренен етаж изба №1 и с прилежащите
му 1/3 ид.част от таван и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата
- на СГРАДА идентификатор №61710.502.274.2.4. с предназначение на самостоятелен обект-ГАРАЖ В СГРАДА със складово
помещение(преустроен в търговски обект)
В
обстоятелствена част на молбата, в основание на предявената по чл.124 ГПК 2 във вр. с чл.498, ал. защита, ищцата въвежда
следните факти и твърдения:
- придобита върху процесните имоти собственост по силата на договор за покупко -продажба,
сключен с нотариален акт № 67/16.ІІ.2004г. по нот.д 49/2004 г. по опис на нотариус Роска Иванова,
рег.№378 на НК и р-н на действие при РРС;
- учредена с нотариален акт №163/24.VІ.2008г.
по нот. д.№ 360/2008г. по опис на нотариус
Бойчо Костов, рег. №282 и р-н на действие при РРС договорна ипотека върху
имота, в обезпечение на чужд дълг в размер на 200 000,00лв.,
представляващ част от задължение на
„Калабрес“ ЕООД ЕИК116562892 по сключен с „Токуда банк“ АД договор за кредит овърдрафт № 025-060-001/ 15.V.2008
г. в размер на 600 000,00лв.
- насочени срещу имота действия
на принудително изпълнение – публична продан по изп.д.№20107620400349/23.ІХ.2010
и присъединеното му на 21.ХІІ.2010г. изп.д.№20107620400348,
образувани на производство пред ЧСИ Д.Драганов,
рег.№762 и р-н на действие при РОС по молба
на кредитор „Токуда банк“ АД, въз основа на издадени му в производство по чл.417 ГПК изп. листи;
- проведена на 19.ХІІ.2017г.
публична продан на имота, приключила с влязло в сила Постановление от 28.VІІ.2017 г., за
възлагане на имота върху взискателя „Токуда банк“ АД ;
- твърди осъществявано и към
момента владение върху имота, представляващ единствен такъв
за задоволяване жилищните нужди на семейството й, състоящо се от нея и непълнолетните й деца ;
- твърди материална
незаконосъобразност на водения срещу нея изп. процес;
- въвежда в условия на
евентуалност възражения за нищожност на договора за ипотека, в следната поредност: 1/на осн.чл.26, ал.1,
предл. ІІІ като сключен в противоречие с добрите нрави; 2/ на осн.чл.26, ал,
предл. 1 във вр. с чл.170 ЗЗД, позовано на съществуваща неизвестност в размера
и предмета на обезпеченото вземане;
- в условия на евентуалност, в случай, че възражението
й за нищожност на ипотечния договор бъде прието за неоснователно, прави
възражение за липса на материално ипотечно право, основано на твърденията й за незаконосъобразно „използване“ на издадения
срещу длъжника изп. лист и срещу нея, в качеството й на лице, дало имота си в
ипотека за обезпечаване на дълга му ;
- в случай, че съдът приеме, че изпълнителният
лист е бил „използван“ правилно, то
твърди продажбата на имота като такава
при липса на ипотечно право, поради погасяване на обезпеченото с ипотеката
вземане чрез публичната продан на друг, собствен на длъжника и обезпечил същото
вземане имот - хотелски комплекс „Тифани“. Твърди
прекратяване на ипотеката поради прекратяване на главния дълги и в тази връзка, привидност на кредиторовото качество на
взискателя-ответник , към дата на насоченото
срещу имота й принудително изпълнение ;
- в случай, че съдът не приеме за
доказано погасяването на обезпеченото вземане поради извършено след продажба на
хотелския комплекс разпределение, то твърди същото като погасено с факта на неправилно
определената от ЧСИ поредност на ипотеките, вписани в обезпечение на вземането от
длъжника „КАЛАБРЕС“ЕООД и от фактическият й съжител - Марин Тодоров Петров .
В с.з., чрез процесуалния си
представител, ищцата заявява, че поддържа иска. Позовавайки се на преюдициално оспорените по горе отношения, твърди че влязлото в сила постановление за възлагане
няма вещно – транслативен ефект и че ответникът не е придобил собствеността
върху имота.
С депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор , ответникът
оспорва допустимост и основателност на исковете и прави възражения по обстоятелствата, доказателствата и
доказателствените искания на ищцата; оспорва активната й легитимация; твърди
недопустимо съединяване на исковете в
условия на евентуалност; позовано на транслативния ефект на възлагателното
постановление, оспорва твърдението й за изключителна собственост върху
процесния имот; твърди неотносимост на твърдените в обстоятелствена част факти
към заявената в петитум на молбата защита; твърди недопустимо заявяване на факти,
касаещи законосъобразността на изпълнителното производство, предвид
нееднократното произнасяне на съдилища по подавани от ищцата жалби срещу
предприетите от съдебен изпълнител действия на принудително изпълнение; твърди
недопустимост на евентуално предявените искове поради липса на интерес от
заявената с тях защита и оспорва основателността им; оспорва основателност на
иска за недействителност на договорно учредената от ищцата ипотека поради
противоречието й с добрите нрави, поради неопределеност на обезпеченото
вземане; твърди валидност на ипотеката; твърди липса на активна легитимация по
отношение на евентуално предявения иск за липса на изпълняемо право към дата
на предриетите срещу имуществото на
длъжника действия на принудително изпълнение; твърди недопустимост на исковете
като предявени от ищцата в защита на чужди права- на длъжник в изп. производство, които
са преклудирани поради
несвоевременно направено от последния възражение, съответно по чл.429,
ал.3 ГПК и чл.43 ГПК; намира исковете за недопустими и по причина, настъпила
преклузия на срокове, в които ищцата като ипотекарен длъжник е можела да
реализира защитата си срещу действия на съдебен изпълнител; относно претенциите
на ищцата срещу реда и начина на извършеното в изп. производство разпределение,
ответникът твърди наличие на влезли в сила съдебни актове, с които съдът се е
произнесъл по повод подавани от нея жалби; намира за неоснователна претенцията
относно поредността на ипотеките, като счита, че евентуално допуснатата при
вписването им ЯФГ е отстранима от
съответната служба по вписвания и не по реда на исковото производство;
В обобщение, в основание за оспорената допустимост и
основателност на исковете, ответникът твърди, че ищцата няма право за защитава
права и интереси по договор, по който не е страна; преклудирана възможност за
установяване размера на поетите по кредитните договори задължения; несъответствие
на въведени в основание на иска обстоятелства с
предмета на заявената в петитума му защита.
В с.з., чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Цолов,
ответната страна оспорва допустимост и основателност на иска.
Претендира присъждане на сторени в производството разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на
страните, доказателствата дават основание на съда да приеме от фактическа и
правна страна следното:
На 15.V.2008г. е сключен Договор за банков инвестиционен
кредит №025-059-001 (вж.л.29, тд №135/2017), по силата на
който,в качеството си на кредитодател, между ответното „ТОКУДА БАНК“ АД предоставя
на „КАЛАБРЕС“ЕООД кредит в размер на 971 500,00евро, от
които 818 000,00евро с цел рефинансиране на кредит към СИБанк АД, а разликата –„за СМР за
подобряване на база на хотелски комплекс „Тифани“, собственост на
дружеството-кредитополучател.
Съгласно договора
и последващо подписаните към него Анекс №1/23.VІ.2008г и Анекс №2/18.І.2010г.,
кредитополучателят се е задължил с погасяване на главницата в срок до 20.V.2023г. - на равни месечни
вноски, дължими на 20-то число на съответния
месец, при договорен първоначално шестмесечен гратисен период. В
съдържание на Анекс №2 се установява признание за непогасена към дата на подписването
му-18.І.2010г. главница в размер на 936 690,00евро. В обезпечение на
дължимото по инвестиционния кредитен
договор изпълнение по „главница, лихви, неустойки и разноски“,
кредитополучателят и едноличният му собственик Марин Маринов, в личното си качество, са се
задължили с учредяване на ипотеки
и особени залози върху притежавано в собственост имущество.
В изпълнение на така поетото задължение, с приложения
като доказателство Нот. акт №41/20.V.2008 по нот.д.№287/2008 по опис на
нотариус Б.Костов, с рег. №282НК и р–н на действие при РРС, „КАЛАБРЕС“ЕООД учредява в полза
на кредитодателя трета по ред ипотека върху построения на общинска земя
хотелски комплекс „Тифани“ и втора по ред ипотека върху недвижим имот
индивидуализиран като Самостоятелен търговски обект „магазин №15“ на
ул.“Странджа“, гр.Разград . В обезпечение на този договор „КАЛАБРЕС“ЕООД
и Марин Маринов, в личното си
качество, учредяват и втора по ред
ипотека върху недвижим имот индивидуализиран като Самостоятелен търговски обект
„магазин №16“ на ул.“Странджа“, гр.Разград.
Нотариалният акт, удостоверяващ учредените в обезпечение
на ДБИК №025-059-001 ипотеки, е вписан в
служба по вписванията при РРС на 20.V.2008 с вх.рег.№2173
На 15.V.2008г. между „ТОКУДА БАНК“АД И „КАЛАБРЕС“ЕООД е
сключен и Договор за банков кредит –овърдрафт №025-0609-001 (вж.л.52, тд №135/2017), по силата на който,в качеството си на
кредитодател „ТОКУДА БАНК“ЕАД предоставя
на „КАЛАБРЕС“ЕООД кредит в размер на 600 000,00 лева, от които 210
-000,00лв за рефинансиране на
кредит към СИБанк АД, а разликата до пълния размер- „за разплащане с контрагенти
и текущи нужди“. В съдържание на този
договор е посочено, че кредитът се предоставя автоматично по
разплащателната сметка на кредитополучателя.
Съгласно този договор и последващо подписаният към него Анекс №1/23.VІ.2008г,
кредитополучателят се е задължил с погасяване на главницата
в срок до 20.V.2011г. , платими на вноски по погасителен план, както
следва - 30 месечен гратисен период и шест погасителни вноски по 100 000,00лв.,
при първа дължима такава на 20.ХІІ.2010г. В обезпечение на дължимото по ДБК-овърдрафт
изпълнение, кредитополучателят и
едноличният му собственик Марин Маринов, в личното си качество, са се
задължили с учредяване на ипотеки
и особени залози върху притежавано в собственост имущество. Като с подписания на 23.VІ.2008 Анекс №1 към този договор, в обезпечение на всички
дължими на кредитора вземания, като условие за влизането му в сила и за
усвояване на третия транш от кредита , е предвидено учредяване на ипотека върху
имот на ищцата А.П., в качеството й на
трето по отношение на кредита лице.
В изпълнение на така поетото задължение, с приложения
като доказателство Нот. акт №42/20.V.2008 по нот.д.№288/2008 по опис на нотариус
Б.Костов, с рег. №282НК и р–н на действие при РРС, „КАЛАБРЕС“ЕООД учредява
в полза на кредитодателя четвърта по
ред ипотека върху построения на
общинска земя хотелски комплекс „Тифани“ и трета по ред ипотека върху недвижим имот,
индивидуализиран като Самостоятелен търговски обект „магазин №15“ на
ул.“Странджа“, гр.Разград . В обезпечение на този договор „КАЛАБРЕС“ЕООД и
Марин Маринов, в личното си качество, учредяват и трета по ред
ипотека върху недвижим имот индивидуализиран като Самостоятелен търговски обект
„магазин №16“ на ул.“Странджа“, гр.Разград. Нот.акт, удостоверяващ договорно
учредените ипотеки върху имуществото на длъжника и на ищцата,
като трето на ДБК-овърдрафт лице, е
вписан в служба по вписвания при РРС на 20.V.2008 с вх.рег.№2165.
Елемент от
фактическия състав при учредяването на ипотека е вписването й, без което
ипотечното право не може да възникне (чл. 166, ал. 1 ЗЗД). Вписването има не
само декларативно, оповестително, но и конститутивно действие. То дава ред на ипотеката
( чл. 169, ал. 2 ЗЗД), съобразно който се удовлетворяват кредиторите.
Видно от
изготвените справки от АВ, СВ-Разград първа във входящия регистър по чл.34 от
ПВ с вх.рег.№21/20.V.2008г. е вписана ипотеката по н.а.№41/20.V. 2008г. и втора
във входящия регистър по чл.34 от ПВ с вх.рег.№22/20.V.2008г. е вписана
ипотеката по н.а.№42/20.V.2008г., като на осн. чл.34, ал.2 от ПВ следва да се
приеме, че първа по ред по см. на чл.169, ал.2 от ЗЗД е вписана ипотеката по
н.а.№41/08г.
В заключение и в отговор на въведения от ищцата спор
досежно поредността на ипотеките, назначената по делото СИТЕ(л.112)
установява,
че вписването на учредената с нот.акт
№41/20.V.2008г. ипотека е заявено от нотариуса в 15:09:02 на 20.V.2008 и е регистрирано под
№21. Вписването
на учредената с нот.акт №42/20.V.2008г. ипотека е заявено от нотариуса в 15:09:28 на 20.V.2008 и е регистрирано под №22.
Отразените в реквизит на нот.актове рег. номера съответстват на вписванията им във входящия регистър по
чл.34 ПВ. В този смисъл се следва кредитиране и на показанията, депозирани от разпитаната
като свидетел съдия по вписванията - С.Р..
За обезпечаване на част от дължимото в полза на
кредитора изпълнение по “главница, лихви и неустойки“, определена в договора до
размера на 200 000,00лв., с подписване на Нот.акт №163/24.VІ.2008г. по нот.д.№360/2008 по опис на нотариус
Б.Костов, с рег. №282НК и р–н на действие при РРС, А.П. учредява първа по ред
ипотека върху собствения си недвижим имот, индивидуализиран като 1/3 ид.част от
дворно място, цялото от 325 кв.м. с идентификатор 61710.502.274 и реално -
жилищен имот №1 с идентификатор 61710.502.274.2.1. представляващ самостоятелен
обект от построената в дворното място четириетажна жилищна сграда; преустроен в
търговски обект гараж със складово помещение
на партерния етаж от сградата, с идентификатор 61710.502.274.2.4 , 1/3
ид.част от таванско помещение и 1/3ид.ч. от общите части на сградата. Нот.акт,
удостоверяващ договорно учредената от ищцата ипотека,
е вписан в служба по вписвания при РРС на 24.VІ.2008 с вх.рег.№2931. В
съдържание и реквизит на сключения от ищцата с нот.акт №163/24.VІ.2008 ипотечен договор, изрично е посочено(вж.стр.73,тд №135/2017), че „неплащането
в срок, на което и да било от определените задължения за лихви и /или
главницата по ДБК-овърдрафт №029-060-001/15.V.2008г.-, ДАВА ПРАВО на „ТОКУДА
БАНК“АД да обяви за предсрочно изискуем целият кредит“. Договорът за
учредената върху имота на ищцата ипотека е сключен в изискуемата се за
валидността му нот.форма и по отношение на същия не е проведено оспорване по
реда на чл.194 ГПК. Поради което , съдът
приема, че в тази си част, имаща характер на частен свидетелстващ документ,
нот. акт №163/24.VІ.2008г. доказва волеизявено от ищцата знание, респ. съгласие
за обезпечаване на вземането и в случай на обявяването му за предсрочно
изискуемо. Обезпечената с ипотекирането на имота част от вземането –до размера
на 200 000,00лв. е съответна на пазарната стойност на ипотекирания имот -
възлизаща към този момент,съгласно изготвена от лицензиран оценител експертна
оценка, в размер на 292 500,00лв.(вж.д-во на л.61,
т.д.№135/2017).
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира за
недоказано въведеното в основание на иска за собственост твърдение за нищожност
на ипотечния договор поради противоречието му с добрите нрави. Договорът за
ипотека е бил сключен в обезпечение на вече
поето и дължимо от кредитополучателя изпълнение по сключения на 15.V.2008г.
ДБК-овърдрафт. Освен това и по арг. на 153.ЗЗД
Ако върху една вещ има няколко ипотеки,
кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени ипотеките и за случаите, в които и обезпеченото
вземане не е било възникнало при учредяването им.
По делото не се спори, а и от
доказателствата се следва за установено, че поради неизпълнение на поетите от
кредитополучателя задължения, на 12.VІІІ.2010г. и двата кредитни договора са обявени
изцяло за предсрочно изискуеми. По реда на чл.417 ГПК срещу кредитополучателя са били образувани
заповедни производства по чгрд №1535 и 1539 по опис на РРС за
2010г., и е било разпоредено издаван на заповед за незабавно изпълнение и из.
Лист , както следва:
-Заповед
№2169/13.VІІІ.2010 по чгрд №1535/2010 за
незабавно изпълнение на дължими по ДБИК №025-059-001/15.V.2008г.
парични вземания за главница в размер на
936 690,00евро със законна лихва, просрочена за периода 21.І.2010 -
12.VІІ.2010г. лихва в размер на 55 116,23лв. и разноски в размер на
39 561,95лв. и 18 949,00евро; Издаден е изпълнителен лист и въз
основа на същия, на 23.ІХ.2010г. срещу „КАЛАБРЕС“ЕООД е образувано производство
по изп.д.№348/2010 по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 КЧСИ и р-н на действие при
РОС.
-Заповед №2170/13.VІІІ.2010
по чгрд №1539/2010 за незабавно изпълнение на дължими по ДБК-овърдрафт №025-0609-001/15.V.2008г. парични вземания за
главица в размер на 600 000,00лв. със
законна лихва, просрочена за периода
21.І.2010 - 12.VІІ.2010г. лихва в размер на 35 250,00лв. и разноски в
размер на 23 415,00лв; Издаден е изпълнителен лист и въз основа на същия, на
23.ІХ.2010г. срещу „КАЛАБРЕС“ЕООД е образувано производство по изп.д.№349/2010
по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 КЧСИ и р-н на действие при РОС. Като
ипотекарен длъжник в това производство е конституирана и ищцата А.П..
С разпореждане на ЧСИ от 21.ХІІ.2010г. производството по
изп.д. №348/2010 е присъединено към изп.д.№349/2010г. В хода на изпълнителното производство се предприети
действия по насрочване на принудителни действия срещу послужилото за обезпечаване
на вземанията имущество, включително и срещу собствения на ищцата недвижим
имот, ипотекиран от нея в обезпечение на чужд дълг.
Първоначално принудителното изпълнение
е било насочено от взискателя към ипотекираните
в полза на банката недвижими имоти,
собственост на длъжника „КАЛАБРЕС“ЕООД и
на ипотекарния длъжник Марин Маринов. От тях е приключила публична продан за
хотелски комплекс „Тифани ”, който с влязло в сила Постановление за възлагане
от 21.ХІІ.2010г. е възложен на взискателя „ТОКУДА БАНК“ АД за
сумата от 2 580 000лв.
Съгласно влязлото в сила на 2.ІV.2014г. Разпределение от 31.І.2013г.(л.153) посочената
сума е разпределена за погасяване на дълга, обезпечен с първата по ред ипотека вх.рег.№21
и частично за погасяване на дълга,
обезпечен с втората по ред ипотека вх.рег.№22 - до размера от 340 177, 96лв. от главницата и
изцяло за разноските и лихвите до 29.Х.2010г.
По повод жалба на длъжника срещу така извършеното от ЧСИ разпределение,
със свое Определение №199/ 2.ІV.2014г. по в.ч.гр.д.№154 по описа му за 2014г. ,
ВАпС приема, че съдебният изпълнител е спазил реда за
удовлетворяване, визиран в чл. 136 ГПК, а именно: в първи ред са поставени
разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение, установени със
съответните платежни документи, на второ място са вземанията, обезпечени с
ипотеки в полза на взискателя „Токуда банк” АД, и на трето място – вземанията
на държавата, различни от такива за глоби. Прието е, че удовлетворяването на ипотечните вземания е определено от съдебния
изпълнител правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.15 във вр. с чл. 8 и
9 от Правилника за вписванията. Съблюдавайки
нормите, уреждащи правилата за извършване на вписванията, е направен извод,
че ипотеката, учредена с нот.акт № 41/2008 е с
по-преден ред от тази с нот.акт № 42/2008, независимо от това, че при
нанасянето им в двойно-входящия регистър и в партидната книга, местата им са били
разменени. При извършването на разпределението, съдебният изпълнител се е
съобразил с посочената поредност, като по този начин е спазил закона.
Впоследствие, за пълното
удовлетворяване на вземанията си, взискателят е поддържал искането си за
принудително изпълнение, като е насочил принудителното изпълнение и върху имота,
ипотекиран с н.а.№163/2008г. от третото
лице А.П. за
обезпечение вземането на банката по договор за кредит №025-060-001/15.V.2008г.
и анекс №1 към него от 23.VІ.2008г. до посочения в н.а. размер от
200 000,00лв.
След поредица насрочени и обявени за нестанали публични продани, за
периода 18.ХІ.2015г.-18.ХІІ.2015г. е насрочена публична продан на ипотекирания от П. имот с
начална цена 110 904,00лв., за която същата, в качеството си на ипотекарен
длъжник е била уведомена на 5.ХІ.2015г. На която дата, за тази публична продан е уведомен и длъжникът.
За участие в проданта е подадено едно наддавателно
предложение - от взискателя „Токуда банк” АД , който с протокол от 21.ХІІ.2015г.
е обявен за купувач на предложената от него цена от 110 904,00лв.
На 2.ІІ.2016г.(вж.л.154) е извършено
разпределение на постъпилата от тази продан сума, като след удовлетворяване на
визираните в чл.136 ЗЗД вземания за такси, данъчни задължения за имота и привилегировани
вземания на банката по договор за кредит
№025-060-001/15.V.2008г., е останала неиздължена по същия главница от 259 822, 04лв. Посочено е, че банката следва да внесе в едноседмичен срок
от влизане в сила на постановлението сумата от 4 570, 44лв.(сбор от дължимите
суми, които са от по-висок ред привилегия спрямо нейната, а именно такси към
ЧСИ и данъчни задължения за имота).
Разпределението е било обжалвано
от длъжниците. С
влязло в сила на 3.V. 2017г., Решение
№456/15. ІV.2016г. по в.гр.д.№79/16г. по описа на РОС същото е
било потвърдено. Потвърждаващото разпределението решение е било
изпратено на ЧСИ преди влизането му в сила, поради което и с оглед изплащане на дължимата от взискателя сума, на 15.ІІІ.2017г. същият издава на осн.чл. 496 ГПК Постановление за възлагане на процесния имот в
собственост на закупилия го при публичната продан взискател (вж. на л.42,
тд№135/2017).
Жалбата, подадена срещу възлагателното постановление от ищцата-ипотекарен длъжник и от длъжника в изп. производство е била
оставена без разглеждане и на 28.VІІ.2017 е влязло в сила. Идентично на въведените в основание на иска
възражения, в жалбата си срещу
възлагателното постановление ищцата е твърдяла, че не била надлежно уведомена
за доброволното и впоследствие принудителното изпълнение, че няма
качеството ипотекарен длъжник поради неяснота относно размера на дълга, който е
обезпечила с имота си, евентуално и по причина погасяването на дълга със сума от предходната продажба на имущество на длъжника,
която била неправилно разпределена от ЧСИ
поради грешно посочена поредност на вписване на ипотеките, както
и, че постановлението е издадено преди да влезе в сила разпределението,
определящо дължимата от взискателя купувач сума. Произнасяйки се по
допустимостта на жалбата й, със свое Определение
№455/28.VІІ.2017 по вчгрд №355/2017 (вж.на л.23) ВнАС
е констатирал, че в качеството си на
ипотекарен длъжник П. е била уведомена за изпълнението с надлежно връчени й ПДИ
и ППИ. На което сочи и приложената в цялост преписка по изп.д.№349/2010 на ЧСИ
Д.Драганов. Прието е също, че размерът на дълга, който обезпечава с
недвижимия си имот, е изрично посочен в н.а., с който е
учредила ипотека, съответно е имала възможността да изпълни доброволно и да
осуети проданта.
В мотиви на цитираното Определение е взето становище и по поредността
на вписване на учредените от „КАЛАБРЕС”ЕООД ипотеки, идентично на
изложеното по горе при анализ на депозирани от СВп доказателства. Позовано на влязлото в сила разпределение от 31.ІІІ.2013г.
е посочено, че вземанията на ипотекарния кредитор са удовлетворени в
предвидената за това поредност и че към
момента на предприетата по отношение имота на ищцата продан, по обезпечения с
ипотекирането му ДБК-овърдрафт №
025-060-001/15.V.2008г., банката е имала вземане в
размер над 200 000,00лв. главница, ведно с лихви и разноски върху нея,
като продаденият имот, собственост на П. е на по-ниска стойност.
В обобщение на изложеното дотук,
съдът намира, че както постановлението за разпределение, така и възлагателното
постановление са били предмет на проверка, съответно по реда на чл. 463 от ГПК и чл.496, ал.2 ГПК. Съдебните актове, постановени в тези
производства по жалби срещу действия на съдебния изпълнител пораждат правни последици, различаващи се по
съдържание от тези на решенията, постановени в спорно исково производство
относно материални права. Т.е. те не се ползват със сила на пресъдено нещо и в
този смисъл не препятстват допустимостта на идентично въведените в исковото
производство твърдения за липса на дълг и на изпълняемо материално право.
Направеното в този смисъл възражение на ответника е неоснователно. От друга
страна обаче, по аргумент на чл.297 ГПК влязлото в сила решение относно разпределението е задължително за страните, съдебния
изпълнител и за съда, който го е постановил, както и за съда в настоящото
производство .
Съобразявайки се с това, съдът приема за установено от фактическа
страна, че към дата на предприетата по отношение на поцесния имот публична
продан, обезпеченото с ипотекирането му вземане по ДБК-овърдрафт №
025-060-001/15.V.2008г.за главница в размер на 200 000,00лв., ведно с
лихви и разноски върху нея е било съществуващо. В
тази връзка, за несъстоятелно и опровергано от доказателствата по делото ,
съдът приема въведеното в основание на иска за собственост твърдение за липса
на материално изпълняемо право.
Проследявайки отношенията на
страните по кредитните договори и предприетите в удовлетворение на
кредитора-взисател действия на съдебен изпълнител, назначената по делото СИЕ (вж.л.136 и сл.) констатира, че към дата на образуваното
срещу длъжника по ДБК-овърдрафт
№ 025-060-001/15.V.2008г. изпълнително производство, обявените за предсрочно
изискуеми по този договор вземания са били в размера на 600 000,00лв.
със законна
лихва, просрочена за периода 21.І.2010 -
12.VІІ.2010г. лихва в размер на 35 250,00лв. и разноски в размер на 23 415,00лв.
В обезпечение на дължимото по този договор
изпълнение, върху собствените на длъжника –кредитополучател имоти е била
учредена втора по ред ипотека с вх.№22/20.V.2008г. и първа по ред ипотека върху
собствения на ищцата недвижим имот, в обезпечение на част от задължението
възлизащо в размер на 200 000,00лв. главница, ведно с лихви и разноски върху
нея.
В резултат на извършената публична продан на
ипотекирания в обезпечение и на двата кредитни договора недвижим имот-хотелски
комплекс „Тифани“, доказано притежаван в собственост на
длъжника-кредитополучател, са реализирани 2 580 000,00лв. Които,
съгл. вл. в сила на 2.ІV.2014г. Разпределение на ЧСИ от 31.І.2013г.(л.153) са отнесени в погашение на :
1/ вземания по ДБИК №029- 059-001/15.V.2008г. в предвидената по
чл.134 и сл ЗЗД поредност, както следва:
- 168 708,65лв. за вземания
за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение –от стойността на
имота, за който са направени и спрямо кредиторите, ползващи се тези разноски;
- 541,28 за погасяване на
данъчни задължения за имота;
- 179 750,54лв. – за
погасяване на лихва, обезпечена с първа по ред ипотека вх.№21/20.V.2008;
-1 832 006,40лв. –за
погасяване на главница, обезпечена с първа по ред ипотека вх.№21/20.V.2008;
2/
вземания по ДБК-овърдрафт №029-060-001/15.V.2008г. в предвидената по
чл.134 и сл ЗЗД поредност, както следва:
-58 815,17лв. - за
погасяване на лихва, обезпечена с втора по ред ипотека вх.№22/20.V.2008;
- 340 177,96лв. за
погасяване на главница, обезпечена с втора по ред ипотека вх.№22/20.V.2008;
Така, към 18.ХІІ.2015г. - дата на насрочената срещу имота
на ищцата публична продан, задълженията по обезпечения с ипотекирането му ДБК-овърдрафт
№029-060-001/15.V.2008г., само по главница са възлизали в размер на 259 822,04лв. Т.е., в размер над обезпечените с учредената от нея ипотека 200 000,00лв.
Така установеното от фактическа страна налага извод за недоказаност
на въведеното в основание на иска за собственост, твърдение за недействителност
на учредената от ищцата ипотека в
хипотеза на чл.170 ЗЗД-„неизвестност“ относно „обезпеченото вземане“. Както към
дата на сключване на договора за ипотека, така и към дата на предприетите
принудителни действия за удовлетворяване на обезпеченото с ипотеката вземане,
същото е било съществуващо и определено,
както по основание, така и по размера си. По делото
е безспорно установено, че в пълният си размер кредитът по този договор е бил
предоставен и усвоен от кредитополучателя.
Твърдението на ищцата, че в подписания
от нея договора не е посочено, коя точно част от дълга обезпечава учедената от
нея ипотека, влиза в противоречие с неделимата, по см. на чл.150 ЗЗД природа на ипотеката.
От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че
в полза на ответника, като кредитодател по ДБК-овърдрафт №029-060-001/15.V.2008г.
са договорени няколко ипотеки върху
различни недвижими имоти. Като по изрично постигната с ищцата уговорка,
учредената от нея ипотека обезпечава част от дължимото в изпълнение на този
договор вземане. В право на кредитора е да избере спрямо кой от имотите да
реализира правото си на предпочтително
удовлетворение. При изчерпване на учреденото от кредитополучателя обезпечение,
в право на кредитора е да удовлетвори останалата част от вземането си като
насочи изпълнението и към ипотекирания в обезпечение на същото недвижим имот на
ищцата.
Когато имотът е ипотекиран от
трето незадължено лице, ипотеката поражда за него отговорност към кредитора.
Така учредената ипотека не е субсидиарна и собственикът не може да възразява, че изпълнението трябва да бъде насочено първо
върху имота на главния длъжник-по арг. на чл.173 ЗЗД, когато такава възможност
не е изрично в договора.
Позоваването на ищцата на предвиденото в чл.175, ал.2 ЗЗД
погасително действие на публичната
продан по отношение на учредените върху продадения имот ипотеки, е неотносимо,
тъй като учредената от нея ипотека касае
имот, различен от ипотекирания от длъжника-кредитополучател хотелски
комплекс. По см. на ч.175, ал.2 ЗЗД,
погасителния ефект на публичната продан засяга само ипотеките, учредени върху изнесения на публична продан имот. За
неудовлетворената от тази публична продан част от вземането, учредената в
обезпечение на същото ипотека върху друг имот е действаща.
В обобщение на изложеното,
като счита, че е отговорил по пунктове на всяко едно от възраженията,въведени
от ищцата в основание на иска й за собственост, съдът намира същия за
недоказан.
С ТР
2/2013 г., прието на 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси на индивидуалното
принудително изпълнение бе прието, че "за разлика от публичната продан на
движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на
недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост - чл. 496 ГПК. Купувачът /по публичната продан/
придобива правото на собственост от деня на влизане в сила постановлението за
възлагане - чл. 496, ал. 2 ГПК, редакция
в сила ДВ. бр. 49 от 29.06.2012 г. Това означава, че правата, които длъжникът -
собственик на имота е имал върху него, са преминали върху купувача на
публичната продан и последният е станал собственик на имота от влизане в сила
на постановлението за възлагане.
По така изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн. чл.124 във вр. с чл.498 ГПК от А.В.П.,ЕГН**********,*** против
“ТОКУДА БАНК“АД,ЕИК813155318, със седалище и адрес на управление по
търг. регистрация в гр.София, р-н
Възраждане, ул.“Георг Вашингтон“№21 за установяване правото й на изключителна
собственост по отношение на 1/3 ид.част от дворно място, цялото от 328кв.м., за
което по одобрени със Заповед №РД-18-37/10.ІІІ.2008 КККР на гр.Разград е
отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.502.274 ведно с построените в него САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда- ЖИЛИЩЕ №1 с идентификатор
61710.502.274.2.1 по КККР ведно с намиращата се на сутеренен етаж изба №1 и
с прилежащите му 1/3 ид.част от таван и
1/3 ид.ч. от общите части на сградата и СГРАДА с идентификатор №61710.502.274.2.4.
с предназначение на самостоятелен обект-ГАРАЖ в сграда със
складово помещение(преустроен в търговски обект) като неоснователен и недоказан.
Осъжда А.В.П.,ЕГН********** да заплати на „ТОКУДА БАНК“АД,ЕИК813155318
разноски по делото в размер на 4 134,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен
срок считано от връчването му на страните.
Съдия: