Решение по дело №61/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 130 
16.04.2020 г.          гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 26.02.2020 г., Ш-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

при участието на секретаря Ива Цветкова, след като разгледа докладваното от съдията, в. гр. дело № 61 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 32/15.03.2017 г., постановено по гр. дело № 1183 по описа на Районен съд - Радомир за 2013 г. е извършена съдебна делба на подробно описаните в него имоти, както и Р.М.П. е осъден да заплати на Е.Г.П. за уравняване на дяловете сумата от 88.36 лв. и на П.М.С. сумата от 106.24 лв., а Й.Г.Б. е осъден да заплати на Е.Г.П. за уравняване на дяловете сумата от 220.75 лв.

Със същото Решение е отхвърлен като недоказан иска по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявен от Й.Г.Б. против останалите съделители, за сумата от 4200 лв.; Е.Г.П. и Й.Г.Б. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд - Радомир сумата от 200.98 лв. - всеки един от тях, а П.М.С. и Р.М.П. сумата от 100.49 лв. - всеки един от тях, които суми представляват държавна такса - 4% върху стойността на получените дялове; както и Й.Г.Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Радомир, сумата от 168 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

С Решение № 20 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 396 по описа на ОС Перник за 2017 г., въззивната инстанция е върнала делото на PC Радомир, на друг съдебен състав за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК, относно допусната очевидна фактическа грешка в решение № 32 от 15.03.2017 г., както и за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК по претенцията на Й.Г.Б. с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - останалите съделители да му заплатят сумата от 1220 лева, представляваща заплатени от него данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г.

С Решение № 134 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 612 по описа за 2018 г. на Районен съд Радомир, районният съд на основание на чл. 247 и чл. 250 от ГПК е допълнил и поправил постановеното Решение № 32/15.03.2017 г., като на основание на чл. 247 от ГПК е посочил, че на стр.11, ред 13-ти от долу на горе, вместо сумата от „4200 лв. (четири хиляди и двеста лева)", се чете „4900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева)", както и на

основание на чл. 250 от ГПК е допълнил решението, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 59, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН от Й.Г.Б., ЕГН ********** от *** за осъждане на Е.Г.П., ЕГН ********** от ***; П.М.С., ЕГН ********** от *** и Р.М.П., ЕГН ********** от *** да му заплатят сумата в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща заплатени от Й.Б. данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г.

С Решението Районният съд е осъдил Й.Г.Б., ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на PC Радомир сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметките с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 59, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я заплати доброволно.

Срещу така постановено Решение № 20 от 19.01.2018 г., е депозирана въззивна жалба вх. № 5600 от 12.11.2019 г., от съделителя Й.Б., в частта с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя по чл. 346 от ГПК. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че обжалваното решение е несправедливо. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемият Р.М.П. в предоставения срок е подал отговор, като не е оспорил жалбата и моли съдът да я уважи. Останалите съделители въззивници не са подали отговор на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. С влезли в сила Решение № 101/31.03.2014 г. и Решение № 302/11.05.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. дело № 1183/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, е допусната делба между Е.Г.П., Й.Г.Б., П.М.С. и Р.М.П. на съсобствените им по силата на наследствено правоотношение възникнало със смъртта на Г. Г. Б. и реституция земеделски земи, а именно: 1. Нива, находяща се в землището на *** от 3.000 дка, трета категория, в местност ***, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне; 2. Нива, находяща се в землището на *** от 2.001 дка, четвърта категория, местността ***, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне; 3. Пасище с храсти, находящо се в землището на *** от 6.573 дка, четвърта категория, местността ***, съставляващо имот № *** по плана за земеразделяне; 4. Пасище с храсти, находящо се в землището на *** от 3.836 дка, четвърта категория местността ***, съставляващо имот №*** по плана за земеразделяне; 5. Нива, находяща се в землището на *** от 2.164 дка, четвърта категория, местността ***, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне;  6.  Нива,  находяща се  в  землището  на *** от 4.501 дка, пета категория, местността ***, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне; 7. Използваема ливада, находяща се в землището на *** от 0.822 дка, пета категория, местността ***, съставляваща имот № *** по картата на землището; 8. Пасище, мера, находящо се в землището на *** от 2.776 дка, пета категория, местност ***, съставляващо имот № *** по картата на землището; 9. Полска култура, находяща се в землището на *** от 1.356 дка, четвърта категория, местност ***, съставляваща имот № *** по картата на землището; 10. Пасище, мера, находящо се в землището на *** от 3.147 дка, пета категория, местността ***, съставляващо имот № *** по картата на землището; 11. Използв. ливада, находяща се в землището на *** от 0.191 дка, пета категория, местност ***, съставляваща имот № *** по картата на землището; 12. Използв. ливада, находяща се в землището на *** от 0.690 дка, пета категория, местността ***, съставляваща имот *** по картата на землището и 13. Използв. ливада, находяща се в землището на *** от 0.633 дка, пета категория, местността ***, съставляваща имот №*** по картата на землището. Делбата на тези имоти е допусната при следните делбени квоти: за Е.Г.П. и Й.Г.Б. по 1/3 идеална част/, а за П.М.С. и Р.М.П. по 1/6 идеална част.

По делото е постановено влязло в сила Решение по реда на чл. 350 ГПК - № 162 от 30.09.2016 г., с което е обявен за окончателен изготвения и предявен на страните разделителен протокол, съгласно който са обособени делбените дялове. С решение №32/15.03.2017 г., постановено по гр. дело №1183/2013 г. по описа на Районен съд -Радомир е извършена съдебна делба, като на Й.Г.Б. е възложен 1-ви дял, на Е.Г.П. е възложен П-ри дял, на П.М.С. е възложен ІІІ-ти дял и на Р.М.П. е възложен IV-ти дял.

С Решение № 20 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 396 по описа на ОС Перник за 2017 г., въззивната инстанция е върнала делото на PC Радомир, на друг съдебен състав за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК, относно допусната очевидна фактическа грешка в решение № 32 от 15.03.2017 г., както и за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК по претенцията на Й.Г.Б. с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - останалите съделители да му заплатят сумата от 1220 лева, представляваща заплатени от него данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г.

С обжалваното Решение № 134 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 612 по описа за 2018 г. на Районен съд Радомир, районният съд на основание на чл. 247 и чл. 250 от ГПК е допълнил и поправил постановеното Решение № 32/15.03.2017 г., като на основание на чл. 247 от ГПК е посочил, че на стр.11, ред 13-ти от долу на горе, вместо сумата от „4200 лв. (четири хиляди и двеста лева)", се чете „4900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева)", както и на основание на чл. 250 от ГПК е допълнил решението, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 59, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН от Й.Г.Б., за осъждане на Е.Г.П., П.М.С. и Р.М.П., да му заплатят сумата в размер на 1200 лв., представляваща заплатени от Й.Б. данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото Решение от 04.10.2016 г. по чл. 247 и чл. 250 от ГПК е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съдът приема, че решението е постановено при спазване на изискванията на чл. 250 от ГПК. Производството е инициирано в сроковете посочени в тази разпоредба, на другите участници в процеса е бил връчен препис от молбата, проведено е открито съдебно заседание за произнасяне по молбата, доколкото е било необходимо събиране на нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК страната може да поиска в едномесечен срок от съобщаването на решението или от влизането му в сила да бъде допълнено решението, ако съдът е пропуснал да се произнесе по цялото й искане.

В случая районният съд е бил сезиран с иск за сумата от 1200 лв., представляващи заплатени от Й.Б. данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г., поради което и съдът е дължал произнасяне по този иск. С Решение № 32 от 15.03.2017 г., районният съд е пропуснал да се произнесе по същото, като отстраняване на този пропуск е поискано в срока по чл. 250 от ГПК. Правилно районният съд е приел, че този пропуск е отстраним по реда на чл. 250 от ГПК.

Правилно районният съд е приел, че този иск е неоснователен. С иска по чл. 346 ГПК съделителят Б., е твърдял, че е заплащал дължими данъци в периода от 1993 г. до 2015 г. на стойност от 1200 лв. При разпределението на доказателствената тежест Районният съд е дал указания, че молителят следва да установи тези свои твърдения.

Според настоящия състав на въззивния съд от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, не може да се установи, че действително в периода от 1993 г. до 2015 г., съделителя Б. е заплащал данъци в Община Ковачевци на претендираната стойност от 1200 лв., поради което претенцията е недоказана, и като такава правилно и законосъобразно е била отхвърлена.

При така установено съдът приема, че решението на PC Радомир е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 от 30.10.2019 г. постановено по гр. д. № 612 по описа на Районен съд Радомир за 2018 г., в частта му постановена по реда на чл. 250 от ГПК, с която е отхвърлена претенцията на Й.Г.Б., ЕГН ********** от *** по чл. 346 от ГПК. В останала част като необжалвано Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на уведомяване на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: