Р Е Ш Е Н И Е
Номер 369 от 06.03.2020г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти
март две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и в
присъствието на прокурор Дарин Христов като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 17 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е
по искова молба на Д.П.П. ***, с ЕГН ********** против Главна дирекция
„Пожарна безопастност на населението“ , Булстат *********, гр. София 1309,
ул. „Пиротска“ № 171А. Формулирано е искане
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени от ответника посредством издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление №НП-ПБЗН-БС1-12/15.07.2019г.,
издадено от Началник Първо РСПБЗН –Бургас, с което на П. е наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.5, т.5 от Наредба №8121з-647, вр. чл.140, т.1
от ЗМвР. Претендира се и законната лихва,
считано от 03.01.2019г.–датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. В съдебно заседание, ищеца редовно
призован, се представлява от адв.И., която поддържа
исковата молба. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по
иска – Главна дирекция „Пожарна безопастност на населението“, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор от юрисконсулт С., която оспорва иска по основание и размер като формулира искане за отхвърляне
на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното за
настоящото производство адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за основателност на
исковата претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е
подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на
постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
е основателна по следните съображения:
С
наказателно постановление №НП-ПБЗН-БС1-12/15.07.2019г., издадено от Началник Първо
РСПБЗН –Бургас, на П. е наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.5, т.5 от Наредба №8121з-647, вр.
чл.140,т.1 от ЗМвР. Наказателно
постановление е оспорен пред Районен съд -
Бургас, по повод на което е
образувано НАХД №3669/2019г. С решение №1433/21.11.2019г.
(л.38
от НАХД №3669/2019г.), съдът е отменил наказателното
постановление. Видно от отбелязването върху съдебното решение същото е влязло в
сила на 11.12.2019г., като не е оспорено пред касационната инстанция. В образуваното
административнонаказателно дело при разглеждането му пред
РС-Бургас, жалбоподателят е представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Татяна И., която е изготвила жалбата срещу
НП и се е явил при разглеждането на делото пред
първоинстанционния съд, като надлежно упълномощен
защитник. Видно от представения договор за правна защита и съдействие сер.В, № 0000095015. (л.22 от НАХД №3669/2019г.), е уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв., платени в
брой.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено
наказателно постановление. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП, т.е. при спазване
правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск
е Административен съд - Бургас. Искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на НП, като властнически
акт на административен орган, представлява материално правно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
За да се ангажира
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните
предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството
по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка,
одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и
договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договора
(л.22 от НАХД №3669/2019г.), уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в
размер на 300 лв., като изрично е записано, че е изплатено
възнаграждение в размер 300 лв, платени в брой. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Съдът приема, че
отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено
НП. От този незаконосъобразен акт ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според
правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
НП,
отменено впоследствие в като незаконосъобразно. Независимо, че
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издаденото
срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е
налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между
издаденото НП, отменено като незаконосъобразно
по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
Изложеното мотивира
съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена до
размера на сумата от 300 лв., за които има доказателства за плащането им в брой, а ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.
Съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ „ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи“. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита
от страна на П. за водене на административнонаказателно производство по обжалване на
наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно
гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо
интересите действие, а още по-малко като
причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения. Въпросът, дали увреждането
е причинено поради изключителната вина на пострадалия при изследване на
обстоятелството, има ли извършено нарушение от страна на санкционираното с отменено НП лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е
налице отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение,
както и основанието, поради което е отменено НП, не подлежат на преценка в
исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Съдът, съобразявайки ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, намира, че претенцията
за законна лихва също е основателна, като съобразно ТР същата следва да бъде присъдена,
считано от 03.01.2020г.
–датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на
претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 10 лв. за образуване
на настоящото производство и 2 лв. преводна такса. Заплатил е изцяло
и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
платени в брой, съобразно представения списък за разноски (л.21) и договор за
правна защита и съдействие (л.3). Ето защо и при този резултат
на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника.
Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същато е
събразено с Наредебата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от това
Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопастност на населението“ , Булстат
*********, гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на Д.П.П. ***,
с ЕГН ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 03.01.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопастност на населението“ , Булстат *********, гр.
София 1309, ул. „Пиротска“ № 171А да
заплати на Д.П.П. ***, с
ЕГН ********** сума в размер на 312
(триста и дванадесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: