МОТИВИ към присъда № 260003
по НОХД № 54/2020 год.
Подсъдимият
А.Н.О. ***, е предаден на съд за това, че през периода 21.12.2018 г. - 22.12.2018 г.
в гр. Тутракан, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие с „Неизвестен извършител“ като „Помагач“, с цел да набави за себе си
и за другиго имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у А.П.Т. и у Г.Н.К.
***, относно истинността на някои обстоятелства - че трябвало да заплатят
парични суми за доставка на климатици и тръби за климатици, като с това им
причинил имотна вреда в размер на 1 800 лв. за А.П.Т. и сума в размер на 1 200
лв. за Г.Н.К., възлизащи на имотна вреда в общ размер на 3 000 лв. -
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 26, ал. 1 от НК.
В
разпоредителното заседание по делото, предвид липсата на условия за разглеждане
на делото по особените правила, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4
от НПК, както и заявеното от подсъдимия и защитникът му адвокат Е.Г. от ***, че
желаят делото да бъде разгледано по общия ред, наказателното производство по
делото е продължило с провеждане на открито съдебно заседание.
В откритото
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа предявеното
обвинение.Пледира за налагане на предвиденото от чл.209 от НК наказание
лишаване от свобода за срок над минималния,но под средния,предвиден от закона.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Той и защитникът му пледират съдът да постанови
оправдателна присъда.
Въз основа на събраните доказателства по делото,съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия А.Н.О. с ЕГН ********** ***. Той е ***. Завършил
***, ***.
Той ползвал СИМ
карта с номер ***, предоставена от брат му А. О..
През 2018 г. подсъдимият публикувал в сайта OLX обява, че продавал лек автомобил марка ,.ВМВ“.
В края на месец декември от номер на румънски мобилен оператор, на подсъдимия
се обадил непознат мъжки глас.Той му съобщил, че се снабдил с телефонния му
номер чрез обявата в OLX. Непознатия попитал подс. О. дали има постоянна работа. След като
последния му отговорил,че не работи през зимата, непознатият му предложил
работа във фирма за алуминиева дограма. Обещал му заплата от 1 500 лв. - 2000
лв. Работата щяла да се състои в поставяне на печки и дограма. Подсъдимият
казал, че искал да го наемат. Непознатият обещал да му направят трудов договор
и до 15-то число да му плащат.
На 21.12.2018 г. от румънски телефонен номер с подс. О. се
свързал същия мъж, който му предложил работа. Непознатия му казал да отиде в
гр. Тутракан,като му посочил и адрес.
Св. А.Т. живеела сама в семейното жилище в гр. Тутракан.
Дъщеря й живеела в ***, а синът й - в гр. ***.
На 21.12.2018 г. между 12:30 часа и 13:00 часа, св. А.Т.
получила позвъняване на домашния си стационарен телефон. Тя отговорила на
позвъняването и установила, че разговаря с мъж.В проведения разговор непознатия твърдял, че познавал сина на
свидетелката и че той искал да закупи тръби за климатици, но парите трябвало да
бъдат предадени на продавача спешно, тъй като в противен случай поръчката щяла
да отпадне. От името на сина й непознатия поискал от св. Т. сумата от 10 000
лв. След това непознатия поискал номера на мобилния телефон на свидетелката и
разговорът се прехвърлил на този комуникатор. Отново говорел мъжки глас, като
този път се представил за нейния син и казал, че малко бил настинал. Казал още,
че скоро щял да дойде човек и да вземе парите. Свидетелката казала, че в къщи
имала само 1 800 лева. Мъжкият глас,представил се като сина й казал да ги сложи
в найлонова чанта. Свидетелката поставила в найлонова торбичка спестяванията си
от 1 800 лева в банкноти по 100.00 лв. и по 20.00 лв. Така опакованите пари
поставила в чантичка за подаръци.
Подсъдимият се придвижил до гр. Тутракан с личния си
автомобил. Питайки различни минувачи, той успял да намери адреса, посочен му от
мъжа. На този адрес живеела св. Т.. Когато подс. О. пристигнал на адреса,
свидетелката тъкмо излизала на улицата. В същото време телефонът му иззвънял.Обаждал
се непознатия на подсъдимия мъж,който поискал да говори със св.Т..След
разговора св. Т. подала полиетиленова торбичка на подсъдимия и се прибрала в
къщи.Разговаряйки с непознатия, подсъдимия се придвижил до бензиностанция
„Шел“.Той видял,че в чантичката имало 2 000 лв. в банкноти с номинал 100
лв.След като изчакал известно време до бензиностанцията подсъдимия получил
указания да се придвижи до гр.Русе и да достави чантичката.Той уведомил
непознатия,че няма гориво и получил указания да вземе 100 лв. от торбичката,да
зареди гориво и да продължи към гр.Русе за да се срещнат на Дунав мост.
Непознатия не се явил на уговорената среща и дал указания на подсъдимия да го
изчака на паркинга на магазин „Кауфланд“.След продължително чакане,подсъдимия
получил указание по телефона от непознатия да се придвижи с автомобила си по
пътя за гр.Варна. След като сторил това,подсъдимия получил указания да остави
торбичката в описано му по телефона от непознатия кошче за смет. Подсъдимия изразил
опасения,че някой може да вземе торбичката.Непознатия му обяснил,че на
границата с Румъния са го забавили с дограмите и до ни си безпокои,а да остави
торбичката.Подсъдимия изпълнил указанията на непознатия и потеглил към домът
си.
Междувременно мъжът, който се представял за син на св. А.Т.,отново
позвънил и я уверил, че в себе си имал пари и като си дойдел, щял да й ги даде.
След това поискал още пари. Тя му казала, че имала спестени в „Банка ДСК“ и
трябвало да изтегли. Мъжът й казал да го направи.
Св. Т. отишла в „Банка ДСК“ - клон Тутракан и поискала да
изтегли голяма сума. Служителката на гишето отказала да й даде исканата сума. В
последствие от банката се свързали с дъщерята на свидетелката и с полицията.
Св. Г.К. живеел сам в дома си в гр. Тутракан. На 22.12.2018
г. около 14:00 часа на домашния му телефон позвънил непознат мъж. Непознатият
успял да убеди св. Г.К., че бил познат на зетя на свидетеля. Зетят на свидетеля
се казвал Ц. и бил женен за дъщеря му. Семейството живеело в ***.
Непознатият се представил с името И.. Казал, че се
занимавал с климатици. „И.“ съобщил, че трябвало свидетелят да даде сумата от 5
000 лв. Св. Г.К. казал, че нямал интерес от покупката на климатик. Тогава „И.“
му казал да изчака, защото щял да му се обади друг човек. След това друг мъжки
глас успял да убеди св. Г.К., че се обажда зет му Ц.. Мнимият Ц. обяснил, че му
трябвали 5000 лв. Трябвало св. Г.К. да ги предадял на човек, който щял да дойде
и да вземе парите. Мнимият Ц. обещал да върне парите на свидетеля на следващия
ден, когато щял да пристигне в гр. Тутракан.
Св. К. разполагал само със сумата от 1 200 лв. в банкноти
по 50.00 лв. Мъжът, с когото свидетеля разговарял по телефона, го накарал да продиктува
номерата на банкнотите. След това мъжът дал указания св. К. да сложи парите в
плик.
На 22.12.2018 г.,подсъдимия О. отново получил позвъняване
през румънски мобилен оператор от непознатия мъж.Той му дал указания да отиде
отново в ***.Подсъдимия изпълнил указанията.След пристигането си,той бил
насочван по телефона от непознатия къде да отиде.По този начин той се срещнал
със св.К.,от който получил полиетиленова торбичка с банкноти По телефона
подсъдимия получил указания да вземе пари от торбичката,да зареди с гориво
автомобила си и да се придвижи до гр.Русе,където да остави торбичката в същото
кошче за смет.Подсъдимия изпълнил указанията на непознатия,без да взима пари от
торбичката,тъй като се изплашил от извършваното.Той отново не се срещнал с
непознатия мъж,който го насочвал. След като се прибрал в къщи, подсъдимия
унищожил СИМ - картата на която го търсел непознатия.
След като се прибрал в къщи, св. Г.К. се размислил и се
сетил, че мнимият Ц. го наричал дядо, а неговия зет Ц. го наричал татко. Този
детайл породил съмнения у свидетеля. Той позвънил в дома на дъщеря си и при
разговор с нея установил, че не е разговарял със зет си, а с телефонни
измамници.
Видно от изготвената в ДП Съдебно-психиатрична експертиза,подсъдимия
О. страда „****“. От 13 години заболяването му било в ремисия и той бил с
изцяло възстановени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни
подбуди постъпките си. По време на извършване на деянието за което му е
повдигнато обвинение, подсъдимия е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното. Могъл е да ръководи по разумни подбуди постъпките си.В същото
време вещото лице посочва,че подсъдимия,в резултат на заболяването си е бил
лесно манипулируем,особено когато е в безизходица.
Описаната
по-горе фактическа обстановка съдът извежда от събраните в наказателното
производство гласни доказателства-показанията на свидетелите,които съдът
кредитира изцяло и частично от обясненията на подсъдимия и писмени такива-
разпечатки от трафични данни за провеждани от подсъдимия разговори на
инкриминираните дати, поискани и приобщени като доказателства от мобилни
оператори на територията на страната. Показанията на пострадалите свидетели
посочват начина, по който те са били приведена в заблуждение, без да съдържат
каквито и да е данни за самоличността или самоличностите на заблудилия ги и
взелия парите.
При така
установената от съда фактическа
обстановка,съдът направи следните изводи от правна страна:
С
деянието си на 21.12.2018г. от обективна стрА.подсъдимия О. е осъществил всички
елементи на фактическия състав на чл.209 ал. 1 от НК, но без да е осъществил
елемента „възбуждане на заблуждение.С нито едно свое действие или бездействие
подсъдимия не допринесъл по какъвто и да е начин за възбуждането на заблуждение
у св.Т..Взимайки торбичката с парите,той само е поддържал вече възбуденото от
неизвестен извършител заблуждение,че предава парите на доверен на сина й
човек.С действията си от обективна страна подсъдимия активно е подпомогнал
извършителя на деянието да довърши фактическия състав на измама по смисъла
чл.209 ал. 1 от НК.Това той е сторил след като е взел торбичката с парите от
св.Т. и я доставил на посочено от извършителя определено место,като с тези си
действия той е подпомогнал извършителя да получи имотната облага и да причини
имотна вреда на св.Т.,както и да бъде запазена анонимността на привелия в
заблуждение пострадалата.
Съдът
намира,че от субективна страна подсъдимия не е осъществил престъпния състав на
21.12.2018г.Към тази дата той е бил безработен. Получил е предложение за работа
по телефона от непознат.Изпълнявайки дадените по телефона указания на
непознатия,подсъдимия не е съзнавал в началото,че извършва престъпление.Със
съзнанието,че върши възложена му от работодателя му задача,той намира посочения
му адрес в гр.Тутракан, получава торбичката с парите от св.Т. и ги транспортира
до гр.Русе.Тези действия не са с такова естество,че да предизвикат в подсъдимия
извод за тяхната неправомерност.Такива биха могли да бъдат обстоятелството,че непознатия
насочва подсъдимия за среща на три различни места в гр.Русе, които не са офис
на фирма,каквито са очакванията на подсъдимия, оправдавайки неявяването си с
несвоевременно връщане в Р България и обстоятелството,че непознатия мъж му е
дал указания да остави торбичката, в която подсъдимия е знаел,че има пари,в
кошче за смет.Не следва да се забравя обаче,че съгласно заключението на вещото
лице,макар и да разбира свойството и значението на извършеното и възможността
да ръководи постъпките си,като последица на психичното си заболяване,подсъдимия
е лесно манипулируем.Очевидно,че и неустановения извършител на деянието е много
добър манипулатор,тъй като освен подсъдимия, той е успял да възбуди и поддържа
заблуждение освен в подсъдимия и в свидетелите Т. и К.,които в резултат на това
се разпореждат със свое имущество.
Ето защо
съдът намира,че с действията си на 21.12.2018г. подсъдимия О. не е осъществил
от субективна страна престъпния състав на чл.209 ал. 1 от НК,поради което
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за това деяние.
По
отношение на деянието,извършено на 22.12.2018г. съдът намира,че от обективна
страна подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл.209 ал. 1 от НК в
качеството си на помагач. Както и при извършеното предния ден,взимайки
торбичката с парите,той от обективна страна активно е подпомогнал извършителя
на деянието да довърши фактическия състав на измама по смисъла чл.209 ал. 1 от НК.Това той е сторил след като е взел торбичката с парите от св.К. и я доставил
на посочено от извършителя на деянието определено место,като с тези си действия
той го е подпомогнал да получи имотната облага и да причини имотна вреда на св.К.,както
и да бъде запазена анонимността на привелия в заблуждение пострадалата.И в този
случай с действията си подсъдимия не е допринесъл по какъвто и да е начин за
възбуждането на заблуждението в св.К..Взимайки торбичката, той само е поддържал
възбуденото от извършителя заблуждение в свидетеля, че той предава парите на
пратеник на зет си за покупка на определени стоки.
Деянието
е осъществено от подсъдимия и от субективна страна.За разлика от
деянието,извършено предния ден,при получаване на 22.12.2018г. по телефона от
румънски мобилен оператор, на указанията от непознатия да отиде отново в
гр.Тутракан на определен адрес да вземе торбичка с пари и да я транспортира до
гр.Русе,на подсъдимия вече му е било известно какво прави в действителност.Дори
и да е лесно манипулируем,за всеки,който разбира свойството и значението на
извършеното и може да ръководи постъпките си,с житейски опит,като на подсъдимия,неизбежно
би стигнал до извода,че исканите от непознатия действия са неправомерни.Няка
как подсъдимия на тази дата да не е стигнал до извода за неправомерността на
действията си,като предния ден той е бил на три посочени от непознатия место в
гр.Русе,които очевидно не са офис на фирма,за да се срещне със своя
„работодател“.Дори и да е имал последния затруднения на границата при влизане в
Р България,няма здрава житейска логика „работодателя“ да определя срещи на три
различни места за да се срещне за първи път със свой работник и да получи
пратка с пари.Още по-малко житейски е приемливо да се използва крайпътно кошче
за смет,като пощенска кутия за ценни пратки. Докато по отношение на деянието на
21.12.2018г. на подсъдимия тези обстоятелства не са му били предварително
известни,то по отношение на деянието на 22.12.2018г. те са му били
известни.Когато получава същата задача с указанието да остави торбичката с парите
в същото кошче за смет, няма как подсъдимия да не е стигнал до извода за
неправомерност на действията си.Очевидно подсъдимия е стигнал до този
извод,след като, въпреки указанията на непознатия, той не взима от торбичката
пари,получена от св.К., за да зареди автомобила си с гориво.В обясненията си
подсъдимия сочи,че не е сторил това,тъй като „се изплашил“. По същата
причина,след като изпълнил указанията на непознатия на 22.12.2018г. връщайки се
в домът си, той унищожил картата на телефона си,чрез която осъществявал връзка
с непознатия,лишавайки последния от възможността да му телефонира.
Ето защо
съдът намира,че следва да признае подсъдимия О. за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал. 1 във връзка с чл.20 ал. 4 от НК,като го признае за невиновен,че е възбудил заблуждение у св.К. ,като го
оправда по повдигнатото му обвинение за това.
Воден от
горното, съдът призна подсъдимия А.Н.О. за
виновен в това, че на 22.12.2018 г. в гр. Тутракан, област Силистра, в
съучастие с „неизвестен извършител“ като „помагач“, с цел да набави за себе си
и за другиго имотна облага, подържал заблуждение у Г.Н.К. ***, относно
истинността на някои обстоятелства - че трябвало да заплати парична сума за
доставка на климатици и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 200 лв.,
като на основание чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК му
налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на
което на основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години.
Призна
подсъдимия А.Н.О., за невиновен в това, че на 22.12.2018 г. в гр. Тутракан,
област Силистра, в съучастие с „неизвестен извършител“ като „помагач“, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у Г.Н.К. ***,
относно истинността на някои обстоятелства - че трябвало да заплати парична
сума за доставка на климатици, като с това му причинил имотна вреда в размер на
1 200 лв., поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за това.
Призна
подсъдимия А.Н.О., за невиновен в това, че на 21.12.2018 г. в гр. Тутракан,
област Силистра, в съучастие с „неизвестен извършител“ като „помагач“, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у
А. П.Т. ***, относно истинността на някои обстоятелства – че трябва да заплати
парична сума за доставка на климатик, като с това е причинил имотна вреда в
размер на 1800 лв., поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4
и чл. 26, ал. 1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие липсата на критично
отношение към извършеното от страна на подсъдимия.Последното и
обстоятелството,че причинените с деянието вреди не са възстановени, мотивира
съда при определяне на наказанието,да не приложи разпоредбата на чл.55 ал. 1 т.
1 от НК.
Съдът счита, че причини за извършване на
престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост, незачитане на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия А.Н.О. по
правилата на чл. 54 от НК наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от
една година, изтърпяването на което , на основание чл. 66 от НК отложи за срок
от три години.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А.Н.О. да заплати по сметка на ОД на МВР-Силистра сумата от 235.20
лв.,представляващи направени в досъдебното производство разноски и сумата от
107 лв. по сметка Районен съд,представляващи направени разноски в съдебната
фаза.
Съдът счита, че с изтърпяването на наложеното
присъдата наказание, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК.
На
основание чл. 309, ал. 1 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на
подсъдимия в досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка”.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: