Решение по дело №788/2018 на Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е:

№ 769  / 12.11.2018 година, гр. Пещера

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 23.10.2018година

 в публичното заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №  788  по описа за 2018 година

 

Предявен е установителен иск  по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

Ищецът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, представлявано от изпълнителния директор Ж. Ж.в, срещу ответник К.Б.Д.,***, в която се твърди, че по силата на договор от 31.03.2008 г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент /ЕО/№ 1535/2007 г. на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти, сключен между ищеца и ответника, последният е получил държавна помощ за закупуване на фураж– сума в размер на 1200 лв. срещу задължението да поддържа постоянено наличен брой декларирани животни в продължение на 2 години. Съгласно ч.3.3 от договора ответникът е следвало да отчита с декларация  броя на наличните  животни на всеки 12 месеца до изтичане на  сроковете посочени  в т.3.2,считано от  датата на сключване на договора,а според  точка 3.4 се е задължил  да подновява и поддържа  по време на действие на договора  регистрацията си като земеделски производител.Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция-възстановяване на  средствата получени от фонда,ведно със законната лихва от  датата на получаването им.Твърди се още ,че  с писмо от 26.02.2010 година ответникът е уведомен ,че с оглед на сключения договор следва да поднови регистрацията си  като земеделски производител и да запази броя  на декларираните  животни  за срока на действие  на договора-2 години от датата на сключването му,като в тази връзка е поканен да представи  изискуемите документи.Сочи се още ,че получилият финансова помощ през 2008 година К.Д. не е изпълнил задълженията си по договора ,а именно да подновява  регистрацията си като  земеделски производител  по време на действие на договора и представя  декларация за наличните животни  на всеки 12 месеца  от изтичане на  сроковете посочени  в т.3.2 от  договора ,считано от  датата на получаването им.Поради това, ответникът следвало да възстанови на ищеца получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Той бил уведомен за дължимите суми, но не ги е изплатил в срок. ДФ „Земеделие“ подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в РС - Пещера и било образувано ч.гр. дело № 868/2010 г. по описа на съда, по което  били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1536,17 лв. Поради постъпило възражение от страна на длъжника за ищеца съществувал правен интерес да установи вземането си.

Моли да се постанови решение, с което се признае за установено, че към 16.09.2010 г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответника в размер на 1536,17 лв. Претендират присъждане на разноските. Ангажират доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция, като е направено възражение  за погасяване  на  претендираното вземане  по давност. Излага подробни аргументи. Претендира присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

          Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

          От събраните по делото писмени доказателства :  договор № 13133171 от 31.03.2008година;декларации;удостоверения;регистрационни карти;декларации;договор  от 01.04.2007 година се установява ,че ответникът по делото на 12.02.2007 година  е регистриран  в МЗГ като земеделски производител.Същият е декларирал и наличие на животни и е получил удостоверение  за разпределение на  индивидуална млечна квота.Сключил е и писмен договор  за изкупуване на  сурово мляко  с дружество  „Равногор „ ООД ,считано от 01.04.2007 година.Установява се още ,че на 31.03.2008 година между ДФ „Земеделие“ гр.София и  ответника Д. е сключен  писмен договор за  предоставяне на  помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване  на животни млечно направление  по смисъла на  Регламент  № 1535/2007 на Комисията  от 20.10.2007 година  за прилагане на членове 87 и 88 от Договора  за ЕО към помощите de minimis в сектора  на производство  на  селскостопански продукти,по силата на който ДФ е предоставила на ответника  държавна помощ за закупуване на  фураж за  изхранване  на животни млечно направление на земеделски производители, регистрирани по реда на  Наредба № 3 от 1999 година,за създаване и  поддържане на регистъра на земеделските производители от 26.03.2007 година в размер на 1200 лева срещу задължението на земеделския производител  да запази и поддържа постоянен наличен брой декларирани животни в продължение на 2 години, като следва да отчита с декларация на фонда  броя на наличните животни  на всеки 12 месеца до изтичане на сроковете  посочени в т.3.2 ,считано от датата на сключване на договора.

По делото е приложено ч. гр. дело № 868/2010 година  по описа на ПщРС, от което се установява ,че същото е образувано  по  заявление на  ДФ „Земеделие“  гр. София  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.417 от ГПК  срещу К.  Б.Д. *** за сумата от 1200 лева – главница ;лихва в размер на 363.17 лева ,за периода от 04.04.2008 година до 15.09.2010 година     ,ведно със законната лихва   ,считано от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение  до окончателното изплащане  и направените по делото разноски . Въз основа на подаденото заявление е издадена  заповед № 498  от 16.09.2010  година  за изпълнение на  парично задължение въз основа на документ  , с която се разпорежда  длъжникът К.Б.Д. ***  да заплати  на  ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“  гр. София  сумата от сумата от 1200 лева – главница ;лихва в размер на 363.17 лева ,за периода от 04.04.2008 година до 15.09.2010 година     ,ведно със законната лихва   ,считано от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение  до окончателното изплащане  и направените по делото разноски в размер на 31.26 лева д.т. и 100 лева  възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта е връчена  на длъжника  на 06.03.2018 година чрез пълномощник -адв.К..В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение,че не дължи, вземането като е направено възражение за погасяването му по давност.С разпореждане № 486 от 28.03.2018 година съдът е указал на заявителя  за правото му да предяви иск  в месечен срок като довнесе  и дължимата държавна такса ,което е връчено на последния на 10.05.2018 година.Видно от клеймото на исковата молба искът е депозиран в РС –Пещера на 08.06.2018 година.

          Касае се за иск по чл.415 от ГПК . Посочения текст  предвижда ,че когато възражението  е подадено в срок ,съдът  указва на заявителя  ,че може да предяви иск  относно вземането си  в едномесечен срок ,като довнесе  дължимата държавна такса.

          От посоченото по-горе се установи ,че искът е предявен в предвидения от закона месечен срок ,поради което същият е допустим,а разгледан по същество е неоснователен   по следните съображения :

           От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че  между страните по делото през 2008 година  са възникнали  облигационни правоотношения по правилата на  договор за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за изхранване на  животни  млечно направление по смисъла на Регламент  № 1535/2007 година на Комисията от 20.12.2007 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договор за Европейската общност,по който ответникът в настоящото производство е бил  неизправна страна и е дължал връщане  на получената  помощ в размер на 1200 лева ,ведно със законната лихва  от момента на получаване  на  паричните средства.Установи се ,че сумата е получена 04.04.2008 година.Съгласно извлечението  от партида на длъжника ,който писмен документ е послужил за издаване на заповед за изпълнение вземането е изискуемо от  16.09.2010 година,тъй като до 15.09.2010 година е начислена законната лихва  за забава на вземането.По делото страните не спорят ,че въз основа на извлечение от задължение по партида на длъжника  ищецът в настоящото производство- ДФ „Земеделие“ през 2010 година  се е снабдил  с процесната заповед № 498 за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ  по чл.417  от 16.09.2010 година по ч. гр.дело № 868/2010 година и изпълнителен лист за  вземане в размер на 1563.17 лева в това число –главница в размер  на 1200 лева и  лихва за забава в размер на 363.17 лева ,за периода от 04.04.2008 година до 15.09.2010 година.

          По делото не се спори,че   заявителят  е образувал изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист  по ч.гр.дело № 868/2010 година през 2018 година ,както и че заповед № 498 от 16.09.2010 година по същото дело е връчена на длъжника-ответник в настоящото производство на 06.03.2018 година.

          От обсъдените по-горе обстоятелства  се установи ,че вземането е възникнало най-късно до 16.09.2010 година ,което не се оспорва от ответника в настоящото производство.Същият обаче е направил възражение  за погасяването му по давност.

          Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД-С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението.

          След като няма спор ,че вземането е възникнало най –късно на 16.09.2010 година то  погасителната давност е  изтекла на 15.09.2015 година.Това ,че кредиторът  е  образовал  изпълнителен процес  през 2018 година ,а не през 2020 или 2025 или 2030  година  и пр. е негов избор и това не влияе на вече погасеното вземане.По делото липсват доказателства ответникът да е направил плащания по този изпълнителен лист  след 2015 година или да е направил  някакво признаване  на вземането след 2015 година ,за да се приеме ,че е налице  нов давностен срок ,поради което  предявеният иск  следва да бъде отхвърлен.

          В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски по делото в размер на 350 лева.

Водим от горните съображения и на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,

Пещерският районен съд

Р   Е   Ш   И:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София, бул. “Цар Борис ІІІ“ № 136  чрез юрисконсулт Н. иск  против К.  Б.Д.  с ЕГН-********** *** за признаване за установено по отношение на  К.Б.Д. ,че ДФ“Земеделие“ има валидно и изискуемо вземане в размер на 1563.17 лева в това число –главница в размер  на 1200 лева и  лихва за забава в размер на 363.17 лева, за периода от 04.04.2008 година до 15.09.2010 година.

ОСЪЖДА ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ гр.София да заплати на К.Б.Д.  разноски по делото в размер на 350 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: