Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 100 23.09.2020 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 139 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х. М. Д. от с. Е., ул. *** № **, чрез адв. Р.
Д. от АК – Бургас, срещу Решение № Ц 1012-1636/1 от 13.07.2020 год. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено разпореждане № 2140-16-09 от 02.06.2020 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателят е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО считано от
01.04.2020 год. Оспорващият твърди, че административният орган неправилно не е
зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна
военна служба от 16.01.1973 год. до 15.01.1975 год. год. с продължителност от 2
години, 0 месеца и 0 дни. Позовава се на действащите към момента на отбиване на
военната служба нормативни актове в областта на осигуряването. Твърди, че ако
военната му служба се зачете за действителен осигурителен стаж, то за него е
възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона
и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска
от съда да го намали към минимума, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
за минималния размер на адвокатските възнаграждения
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц-2113-16-70 от 02.04.2020 год.
/л. 40-44/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж в т.ч. и удостоверение № 1637 от 19.03.2020 год. от „Държавен
военноисторически архив” гр. Велико Търново /л.36/, от което е видно, че за времето
от 16.01.1973 год. до 15.01.1975 год. оспорващият е бил на наборна военна
служба в частите на Българската народна армия.
С разпореждане № Ц 2140-16-9 от 02.06.2020 год.
/л.25-26/ ръководителят на „ПО” при ТП
на НОИ Разград е отказал да отпусне
лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 01.04.2020 год.
Административният орган е приел, че оспорващият има навършена възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО към 01.04.2020 год., но няма без превръщане 15 години
действителен осигурителен стаж. Зачел
е осигурителен стаж от I – ва категория
труд 0 година 0 месеца и 0 дни, от II категория труд 01 години 08 месеца и 00 дни и от III категория труд 13 год. 08 месец и 25 дни. Приел е,
че Д. има общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО в размер на 15 год. 09
месеца и 25 дни, от които 13 год. 04 месеца и 25 дни действителен осигурителен стаж. Административният
орган е зачел времето, през което
оспорващият е отбил наборната си военна
служба за осигурителен стаж, на не го е зачел като действителен осигурителен
стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. Разпореждането е връчено
на оспорващия, чрез адв. Д. на 17.06.2020 год., съгласно известие за доставка
/л.22/. Същото е обжалвано с жалба, депозирана в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО, съгласно дата на печата от входящия регистър.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което Д. е отбил
наборната си военна служба, с продължителност от 2 години, 0 месец и 0 дни, не
отговаря на определението „действителен
стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението
е връчено на оспорващия на 16.07.2020 год.съгласно известие за доставка /л.17/,
а жалбата срещу него е депозирана на 23.07.2020 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по
фактите. Не е спорно, че през периода от
16.01.1973 год. до 15.01.1975 год. оспорващият
Д. е бил на наборна военна служба в БНА. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена за
действителен осигурителен стаж или не
следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва да се
зачита. Съдът не споделя този извод.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби. Според чл. 81 изр. 1 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите /утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958
г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г, отменен ДВ бр.21 от 17.03.2000 г./ в
редакцията му 1973-1975 год. за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба
или трудова повинност. Наборната служба е задължителна и действителна служба
във въоръжените сили, съгласно чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от
27.02.1996 г./. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен
стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за
отпускане на лична пенсия.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г.,
В конкретния случай оспорващият е отбил наборната си
военна служба през периода от 16.01.1973 год. до 15.01.1975 год. Този период е
следвало да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3
от КСО на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 81, изр. 1 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ в редакцията 1973-1976
год. и чл. 9 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България,
обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Като не е сторил
това, административният орган е нарушил материалния закон.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с
настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г. /л. 52/, от който се
установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. От процесуалния представител на ответника
е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е основателно. Предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и
обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, съдът
намира, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 350, 00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На оспорващият не следва да се присъжда внесената държавна
такса от 10 лв. По тези производства държавна такса не се дължи , съгласно чл.
120, ал. 2 от КСО. Оспорващият следва да направи искане за връщане на същата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1012-1636/1 от
13.07.2020 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него разпореждане Ц 2140-16-09 от 02.06.2020 год. на
Ръководителя по “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Х. М. Д. с ЕГН ********** от с. Е., ул. ** № ** разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/