ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2718
гр. Казанлък, 28.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100825 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Ю.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Ш. -
Изпълнителен директор и П.Д.Н. - Изпълнителен директор, чрез адв. М. Ц.,
АС „Д. и съдружници“, съдебен адрес: гр. С., ул. ***, против М. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: с. А., общ. ***. Процесуалният представител на
ищцовото дружество твърди, че въз основа на подадено Заявление по чл. 417
ГПК е било образувано частно гражданско дело № 3139 от 2024 г. на Районен
съд - К., по което дело били издадени Изпълнителен лист и Заповед за
изпълнение на парично задължение за вземанията, които „Ю.“ АД има срещу
М. Н. А. по Договор за кредит № FL***. Въз основа на Изпълнителния титул
било образувано Изпълнително дело № 8 от 2025 г., по описа на ЧСИ И.С. По
посоченото изпълнително дело заповедта за изпълнение на парично
задължение била връчена на длъжника на *** г., като същият подал
възражение на осн. чл. 414а ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК с Разпореждане на съда от 11.03.2025 г. по частно гражданско дело №
3139 от 2024 г., Районен съд - К., съдът дал указания за предявяване на иск за
съществуване вземането на Банката. С оглед на изложеното и на основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за ищцовото дружество бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на
съществуване на вземането на Банката. Моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „Ю.“ АД има валидно и
изискуемо вземане срещу М. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 8910,25 лв.
главница, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.; 2356,25 лв.
възнаградителна лихва, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г..
Претендира разноски в заповедното производство, от които 225,33 лв. -
държавна такса и 1035,99 лв., с вкл. ДДС - адвокатски хонорар. Претендира
разноски и в настоящото производство. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва
банкова сметка за доброволно плащане: BG ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като
1
както вече ответникът изложил писмено във възражението си депозирано по
реда на чл. 414а от ГПК по частно гражданско дело № 3139/2024 г. по описа на
КРС, същият не дължи на ищеца претендираната от него сума в размер на 11
266,50 лв. Това било така защото от представените от него към възражението
му писмени доказателствени средства, а именно: 13 /тринадесет/ броя
разписки за периода от месец януари 2024 г. до месец януари 2025 г.
включително, било видно, че той изплатил изцяло претендираното от ищеца
/кредитор/ задължение по договора му за кредит с него, за посочения в
исковата молба период 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г. Също така от
представената Служебна бележка изх. № *** от *** г. издадена от ,, А.“ АД гр.
К. - работодател на ответника, било видно, че по образуваното от ищеца
/взискател/ изпълнително дело № 8/2025 г. на ЧСИ И.С.били удържани и
приведени суми от трудовото възнаграждение на ответника, както следва: за
месец януари 2025 г. сума в размер на – 440 лв. и за месец февруари 2025 г.
сума в размер на – 580 лв. или този период сума в общ размер на 1020 лв.
Поради което моли съдът да постанови съдебно решение, с което да го
отхвърли изцяло. В хода на производството претендира присъждане на
разноски като представя и списък.
С оглед на гореизложеното съдът, намира следното:
Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК от „Ю.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. Столична, гр. С., ***, представлявано от Д. Б. Ш. и П.Д.Н. -
изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. Д.Е. САК от АС „Д. и
съдружници“, БУЛСТАТ: ***, тел. ***, против М. Н. А., ЕГН **********, с
постоянен настоящ и адрес: с. А., ул. ***.
Съдът в уважил заявлението и е издал Заповед № 1924 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 02.12.2024 г.,
като е разпоредил М. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „Ю.” АД, ЕИК
***, сумите: 8910,25 лв. (осем хиляди деветстотин и десет лева и 25 ст.) –
главница; 2356,25 лв. – мораторна лихва от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2024г. до окончателно
изплащане на вземането; разноски по делото: 225,33 лв. държавна такса и
1035,99 лв. адвокатски хонорар с вкл. ДДС. Посочено е, че вземането
произтича от Извлечение от счетоводните книги за вземане на банката по
Договор за потребителски кредит № FL*** от 27.10.2021 г. Издаден е
Изпълнителен лист в полза на частни лица № 1631/02.12.2024 г.
Поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 3139/2024 г. по
описа на РС-К. са връчени от ЧСИ И.С.с район на действие ОС-С., лично на
длъжника М. Н. А. на ***г.
На *** г. длъжникът М. Н. А. е депозирал до РС-К. възражение по чл.
414а от ГПК, при изпълнение в срока за доброволно изпълнение с вх. № ***.
Възражението е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като длъжникът е
заявил, че е изпълнил съм изцяло/частично задължението си по заповедта за
изпълнение в едномесечния срок от връчването й. Като доказателства прилага
тринадесет броя заверени ксерокопия от разписки за извършено плащане по
договора за кредит на кредитора „Ю.“ АД, за периода м. януари 2024 г. до м.
януари 2025 г., включително.
Съдът констатира, че последните две доказателства – едното от които
2
вносна бележка от 13.12.2024 г., касае основание: погасяване на кредит от
длъжника на кредитора в размер на 330 лева. Представена е и разписка от
14.01.2025 г. в размер на 330 лева, с посочено основание: погасяване на кредит
М. А. към получател „Ю.“ АД.
Тези доказателства касаят извършено плащане на суми след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, която е издадена на 02.12.2024 г.
С разпореждане № 1122/06.03.2025 г., заповедният съд е указал на
длъжника М. Н. А., в 3-дневен срок от получаване на съобщението да
представи препис от възражението по чл.414 а ГПК и доказателствата (13
броя разписки за извършено плащане) за връчване на заявителя, съгласно
разпоредбата на чл. 414а от ГПК. Указано е на длъжника, че при
неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се
смята за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
С молба към възражение по чл. 414а от ГПК с вх. № 3841/*** г. по описа
на РС-К., длъжникът М. Н. А., в предвидения от закона едномесечен срок и на
осн чл. 420, ал. 2 от ГПК е поискал спиране на образуваното срещу него изп.
д. № 8/2025 г. по описа ЧСИ И.С.с район на действие ОС-С.. Основанието да
иска спиране на изп. дело е, че към възражението му по чл. 414а бил посочил,
че не дължи претендираната от „Ю.“ АД сума, за претендирания период от
19.01.2024 г. до 20.011.2024 г., включително, тъй като е изплатил изцяло
задължението си към него.
С определение № 655/06.03.2025 г., на осн. чл. 420 от ГПК, заповедният
съд по ч. гр. д. № 3139/2024 г. по описа на РС-К. е спрял изпълнението по
изпълнително дело № 20258700400008 по описа на ЧСИ И.С.с рег. № 870, с
район на действие ОС-С..
С молба с вх. № 4075/10.03.2025 г. длъжникът М. Н. А. е представил
заверен препис от възражението му по чл. 414а от ГПК и доказателства към
него – 13 бр. разписки за извършено плащане за периода м. 01.2024 г. до м.
01.2025 г. за връчване на заявителя - „Ю.“ АД.
В разпореждане № 1193/11.03.2025 г., на осн. чл. 414а, ал. 4 от ГПК,
съдът е разпоредил копие от възражение вх. № ***/*** г. с приложените 13 бр.
разписки да се изпратят за заявителя. На заявителя е указано, че в 3-дневен
срок от получаването им може да подаде становище. Указано е на заявителя,
че ако в указания срок не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските.
Пропускът да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка
заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл.422 от ГПК.
Разпореждането е връчено на заявителя на 26.03.2025 г.
На 27.03.2025 г. заявителят „Ю.“ АД е сезирал заповедния съд с молба,
че по повод дадените им указания с разпореждане от 11.03.2025 г. уточнява, че
сумите, заплатени от длъжника М. А. с приложените платежни нареждания са
били осчетоводени от банката, като след осчетоводяването им към дата
26.03.2025 г. остава дължим дълг в размер на 13 713,38 лева. Твърди, че с
оглед подаденото възражение от длъжника, издадената заповед по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист не следва да бъдат обезсилвани, а от страна на съда
следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането на банката, в срок от един месец, при условията на чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Към молбата банката е представила копие от входирана
в РС-К. искова молба с вх. № 5242/27.03.2025 г., с предмет вземането на
3
банката по издадения изпълнителен лист. Върху молбата заповедният съд е
поставил резолюция „КД“.
По исковата молба е образувано настоящото гражданско дело №
825/2025 г. по описа на РС-К. по искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно
новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за
едновременното наличие на предпоставки за допустимостта на иска: 1
издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение; 2 когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на
тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на
заповедния съд, като в настоящия случай, при налични представени данни за
плащане от страна на длъжника в полза на кредитора, депозирани с
подаденото възражение по реда на чл. 414а от ГПК, не са предприети действия
от заповедния съд по произнасяне по възражението и по постъпилото
становище съгласно чл. 414а, ал. 5 ГПК.
Възражението по чл. 414 а от ГПК има суспензивен ефект по отношение
на издадената заповед за изпълнение. Той има действие до разрешаването на
подаденото възражение. Възражението по чл. 414 а ГПК се разрешава от
заповедния съд за разлика от възражението с предмет чл. 414 ГПК, което се
разрешава от исковия съд в производството по чл. 422 ГПК, с решението на
който може да бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед.
Заповедният съд при произнасяне по възражението по чл. 414 а от ГПК има
правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в
зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично
извършено от длъжника плащане/ без въобще да разглежда по същество
подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок
по ал. 3 на чл. 414а ГПК не постъпи становище от заявителя. Нормата на ал.
5 чл. 414а ГПК изрично предвижда, че неподаването на становище и
обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да
предяви иск по чл. 422 ГПК. Т. е. това е предвиденият от законодателя ред за
защита на заявителя при пропуснат срок за становище.
Такъв не е настоящият случай, тъй като заявителят е подал становище в
указания срок. При подаване на становище в указания от закона тридневен
срок обаче нормата на ал. 5 на чл. 414а ГПК задължава заповедния съд да
разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището
на заявителя. И макар и изрично да не е посочено какъв правен резултат може
да има произнасянето на заповедния съд, настоящият състав намира, че
последният разполага с две възможности: Заповедният съд може да не
приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по заповедта и да не
приеме възражението по чл. 414а ГПК, като в този случай следва да остави без
уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай че установи
извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно
възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло
4
или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от
вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или
частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на
заповедното производство по смисъла на чл. 414а ал. 3 ГПК, както и
евентуално направено възражение за прекомерност/. И в двата случая обаче
заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл. 414а
ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не
възражението по чл. 414а ГПК, както и като последица обезсилва ли
издадената заповед и в кои части. Настоящият състав счита, че ако и изрично
да не е посочено, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта за
бъде обезсилена при приемане на възражението по чл. 414а ГПК за
основателно, то постановяването на обезсилването се налага, доколкото
представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената
заповед не се дължи. Доколкото законодателят изрично е предвидил
обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на по-
силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът
разполага и при разглеждане на спора по същество. Изричността на нормата
на чл. 414а ал. 5 изречение първо от ГПК в случая е доколкото същата
представлява изключение, т. е. без да се разглежда по същество спора по
подаденото възражение и предпоставките за уважаването му, съдът може да
обезсили заповедта.
Защитата на страните, както на длъжника, така и на заявителя, срещу
акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на постановения акт.
Съответно длъжникът може да атакува отказа да бъде прието възражението
му по чл. 414а ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така, тъй като в
случая при неприето възражение на заявителя няма да бъде указан срок за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК. В случай че възражението бъде прието и
заповедта обезсилена, то за заявителя остава възможността да обжалва акта на
заповедния съд. Невярно е твърдението на ищеца в исковата молба, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с Разпореждане на съда от 11.03.2025 г. по
частно гражданско дело № 3139 от 2024 г., Районен съд - К., съдът дал
указания за предявяване на иск за съществуване вземането на Банката.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална
предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за
предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните
процесуални предпоставки за предявяване на иск съдът следи служебно и
настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то образуваното исково
производство следва да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за предявяване на
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, не са налице при
подадено възражение по чл. 414а ГПК с представени доказателства към него
за плащане, по което няма произнасяне на заповедния съд, съответно
предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива
недопустими.
С оглед горното, производството по исковете следва да бъде
прекратено./ в този смисъл е и съдебната практика: Определение № 528 от
11.02.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 94/2020 г.; Определение № 18576
от 1.10.2025 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 5848/2025 г.; Определение № 485
от 05.05.2022г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено частно гражданско
дело № 20221200100273 по описа за 2022 година.
5
По искането за присъждане на разноски:
Присъждането на разноски почива на общия принцип, че разноските по
делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е
станала причина за завеждането на делото.
След като производството по делото е прекратено поради изначална
недопустимост на иска, ищецът няма право на разноски. Тъкмо обратното –
при прекратяване на делото ответникът е този, който има право на разноски,
съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, а не ищеца, поради което направените от
последния в това производство разноски остават за негова сметка и не следва
да се възлагат върху ответната страна. Доколкото от страна на длъжника не е
било подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, а такова по чл. 414а от ГПК, подаването на което не е свързано с
предявяване на иск за установяване на вземането, включително и за
разноските, то това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от заявителя
при преценката за наличието на правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл. 422 ГПК. Ето защо в случая ищецът няма право на
разноските, направени в исковото производство, а такива следва да се
присъдят само в полза на ответника в размер но 1684 лв., от които 1414 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 270 лв. разноски за експертиза.
Препис от настоящото определение след влизането му в сила следва да
се изпрати на заповедният съд, който следва да прецени последващите си
действия по чл. 414а, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 825/2025 год. по описа на
РС - К., поради недопустимост на предявените искове.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ОС – С., в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се
изпрати на заповедния съд за сведение.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6