№ 12698
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110176279 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********,
представлявана от адв. Н. И. И., със съдебен адрес в ... против „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и
3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от В.Т. и Ф.Д..
Твърди се в исковата молба, че след направена справка в ответното дружество ищцата
е установила, че „Софийска вода“ АД претендира от нея заплащането на половината от
сумата, за която е издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. на стойност от 1 810,72
лв. Със счетоводния документ са начислени ВиК услуги по абонатен № **********, открит
за имот, находят се в ....
В. И. оспорва дължимостта на сумата като твърди, че не е налице облигационна
връзка между нея и ответното дружество, тъй като не е собственик или вещен ползвател на
водоснадения имот. Сочи, че ответното дружество не е предоставяло ВиК услугите, чиято
стойност претендира. Навежда доводи, че задълженията й към ответника са погасени по
давност, тъй като от падежа им е изтекъл срок по-дълъг от три години.
С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на
отрицателен установитилен иск за недължимостта на 1/2 от сумата по фактура №
********** от 28.02.2019 г.
С исковата молба ищцата не ангажира доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск. Не прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на
разноски.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Не изразява становище по
приемането на писмените доказателства, представени от ответника.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изплаща законен или
1
договорен представител. Представя писмено становище.
Въз основа на направеното признание делото следва да се разгледа по реда на чл. 237
от ГПК, която разпоредба освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по
съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на
иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или
добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на
„Софийска вода“ АД – София да получи от ищцата сумата, за която е издадена фактура №
********** от 28.02.2019 г. - 1 810,72 лв. Същото не противоречи на императивни норми на
закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 21 от делото), юр. Т.Ч.,
упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички
процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има правомощия да признава
искове. В този смисъл, пълномощникът на „Софийска вода“ АД, е лицето, което може да
признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност.
Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален
представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от В. И., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв., а в
полза на адвокат Н. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната
процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на
ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по
давност задължения, начислявайки същите като дължими и отказът да отпише задълженията
след изрично направено писмено искане от страна на ищцата. Възражението за изтекла в
полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което
може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на
отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети
възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.
Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между
страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът
не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
2
признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност
на заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, които не се отличават с такава над обичайната за подобен вид делата, както и с оглед
на правеното признание на иска, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде
намален нормативно установения минимум от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 7 ал.
2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. И. И., ЕГН **********, против „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В.Т. - изпълнителен директор,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
1 810,72 лв. (хиляда осемстотин и десет лева и седемдесет и две стотинки), за която е
издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. за осчетоводяването на ВиК услуги по
абонатен № **********, открит за имот, находят се в ....
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3,
представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на В. И. И., ЕГН **********,
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищцата разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3,
представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на адвокат Н. И. И. сумата от
400 лв. (четиристотин лева), представляваща възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането
над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3