№ 2855
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100100973 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Ю. Ч. Д. срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 40 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 114.55 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на
05.10.2022 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът Ю. Ч. Д. излага следните обстоятелства за обосноваване на
исковата претенция: настъпило на 05.10.2022 г. в гр. София ПТП по вина на
водача на автомобил Фолксваген Пасат, управлявал го при несъобразяване с
правилата за движение по чл. 5 и 50, ал. 1 от ЗДвП за избягване създаване на
опасности за движението и съобразяването при пресичането на път с
предимство, което е довело до удар с него като водач на попътно движещ
отляво мотоциклет Ямаха, управляван от него; получени травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на дистална част н тибията и травма на
гръден кош и травма на гръден кош и наложили болнично лечение и
имобилизация; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително
и от продължителното лечение и промяна в начина на живот, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 40000 лева; причинени му и имуществени
1
вреди за проведеното болнично лечение и медикаменти на обща стойност
114.55 лева и наличие задължителна застраховка ГО при „ЗК ЛЕВ ИНС” АД,
неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на
25.10.2022 г. Претендира посочените суми за обезщетение, заедно със
законната лихва върху тях от 25.10.2022 г. и разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно
поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за
съпричиняване, поради управление от ищеца с несъобразена скорост на
движение и недължимост на лихвата. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат”с рег.№*********, е налице сключена
при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
застрахователно покритие към датата на ПТП.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП от 05.10.2022
г. с пострадали лица, съставен от Б.М. – дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, се
установява, че на 05.10.2022 г., около 8.20 часа в гр. София на бул. „Овча
купел” в района на кръстовището с ул. ,,Костур“ е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат”с рег.№*********, управляван
от А. Р. Л. и мотоциклет с марка „Ямаха ТДМ” с рег. № *********,
управляван от ищеца Ю. Ч. Д., при което са причинени материални щети и на
двете МПС, и е пострадал Ю. Ч. Д..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
2
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
От показанията на свидетеля Г.В. Д.а (съпруга на ищеца), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.
172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП
ищецът бил видимо изплашен и се оплакнал от болки в десния крак и гръдния
кош. Свидетелства, че след като бил изписан от болница ищецът не могъл да
се грижи сам за себе си и свидетелката постоянно го обгрижвала. Ищецът бил
с гипс около 3 месеца, през които му било забранено да се движи и да стъпва
на десния си крак. След свалянето на гипса се придвижвал с патерици и в
последствие с бастун, като за период от две седмици ходел на рехабилитация
всеки ден. Продължил да използва бастун и да куца около осем месеца.
Свидетелката сочи, че след ПТП-то ищецът бил психически подтиснат и
изнервен, получил екзема на нервна почва, както и че трудно изпълнявал
служебните си задължения и се притеснявал да не остане без работа.
От показанията на свидетеля А. Р. Л. (водач на лек автомобил с марка
„Фолксваген Пасат”с рег.№*********), които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с
управляваното от него МПС при движение по ул. Костур в посока бул. «Овча
Купел» около 8.05 ч. през месец октомври 2022 г. спрял преди да навлезе на
бул. «Овча Купел», тъй като имало голямо задръстване. При извършване на
маневра за ляв завой към ул. «Любляна» свидетелят се огледал и с ниска
скорост потеглил, когато чул силен трясък и видял моторист, който лежал с
паднал мотор. Сочи, че преди настъпване на удара не е видял моториста, като
след удара моторът се намирал между трамвайните линии.
От показанията на свидетеля П. О. М.-В. се установява, че свидетелката
с управляваното от нея МПС, при движение в кв. „Овча купел”, в посока към
бул. „Цар Борис”, във вътрешна лява лента, била спряла, заедно с другите
МПС, за да пропуснат лек автомобил идващ от пряката в дясно от тях, поради
голямото задръстване. Сочи, че в ляво на нея преминал мотор, който се ударил
в предната част на автомобила, който извършвал маневра за завой на ляво.
3
От показанията на свидетеля Г. С. Р. се установява, че свидетелят
управлявал личния си автомобил по бул. „Овча купел”, и бил спрял в
задръстване, когато лек автомобил, движещ се по ул. „Костур” предприел
маневра за завИ.е. Двете колони автомобили били спрели, за да дадат път на
автомобила, идващ от ул. „Костур”, когато свидетелят забелязал с
периферното си зрение моторист, който изпреварвал колонта от ляво и нямал
видимост към горепосочения автомобил. Свидетелят се опитал да
сигнализира, но между двете посочени МПС много бързо настъпил удал.
Сочи, че моторът се е движил със скорост не по-висока от 50 км/ч., плътно до
лявата колона от автомобили и направил опит да избегне удара, но не успял.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице инж. И. Т., което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че мястото на удара между лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат”с рег.№********* и мотоциклет с
марка „Ямаха ТДМ” с рег. № ********* е настъпил върху дясната пътна лента
за посоката на движение на мотоциклета по бул. „Овча купел”, като скоростта
на движение на лекият автомобил към момента на удара с мотоциклета е била
около 15 км/ч., а скоростта на движение на мотоциклета около 50 км/ч.
Вещото лице е констатирало, че от техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил със
системите му за управление, който е навлязъл в кръстовището от път без
предимство, в момент, в който от лявата му страна го е приближавал
мотоциклета, движещ се по път с предимство, като е навлязъл в опасната му
зона за спиране. Водачът на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” е имал
възможност да наблюдава движещите се автомобили по бул. „Овча купел” и е
имал възможност да забележи приближаващия го от ляво мотоциклет и да
предотврати настъпването на удара и ПТП, като не предприема маневра ляв
завой и не навлиза в кръстовището, преди да е преминал мотоциклетът пред
него. Водачът на мотоциклета не е имал възможност да задейства спирачната
система на мотоциклета с авариен режим, при което ударът за мотоциклетиста
е бил непредотвратим.
От заключението на приетата по делото допълнителна САвТЕ се
установява, че водачът на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” не е
имал техническа възможност да забележи движещия се върху трамвайното
4
трасе мотоциклет, тъй като спрелите автомобили са ограничавали видимостта
му, като е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП,
като не навлиза върху трамвайното трасе в момент, в който от лявата му
страна го е приближавал мотоциклета. Мотоциклетистът не е имал
възможност да забележи лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” в
момента, когато той е навлязъл в кръстовището, тъй като спрелите
автомобили са ограничавали видимостта му към него.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р К. С. се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания –
счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в долната му част, като
медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.
Непосредствено след ПТП при ищеца е проведено консервативно лечение на
увреждането, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на дясна
подбедрица за 45 дни. Полученото увреждане е причинило на ищеца болки за
период от около 2 месеца, като непосредствено след инцидента, за период от
около 2 седмици, болките са били с интензивен характер, след което са били
със затихващ характер. Посочените увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП и при извършен преглед на ищеца на 23.11.2023 г. вещото
лице не е установило функционален дефицит на дясната глезенна става.
Вещото лице е констатирало и, че направените от ищеца разходи за
закупуване на медикаменти, посочени в исковата молба, за във връзка с
проведеното лечение на горепосочените увреждания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
5
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 05.10.2022 г., около 8.20 часа в гр. София на бул. „Овча купел” в района
на кръстовището с ул. ,,Костур“ е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат”с рег.№*********, управляван от А. Р.
Л. и мотоциклет с марка „Ямаха ТДМ” с рег. № *********, управляван от
ищеца Ю. Ч. Д.. Установи се, че следствие на посоченото ПТП е пострадал
ищецът, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с
марка „Фолксваген Пасат”с рег.№*********, е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП на 05.10.2022 г. В причинна връзка с противоправно поведение на А. Р.
Л., ищецът е претърпя неимуществени вреди.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като недоказани останаха твърденията на
ответника, че ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост на
движение. От приетата по делото САТЕ, се установи, че водачът на лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат” е имал възможност да наблюдава
движещите се автомобили по бул. „Овча купел” и е имал възможност да
забележи приближаващия го от ляво мотоциклет и да предотврати
настъпването на удара и ПТП, като не предприема маневра ляв завой и не
навлиза в кръстовището, преди да е преминал мотоциклетът пред него
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
6
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания. От приетата по делото СМЕ се изяснява правнорелевантният
факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен,
които в съвкупност са му причинили болки и страдания, като
медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, а
непосредствено след ПТП при ищеца е проведено консервативно лечение на
увреждането, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на дясна
подбедрица за 45 дни.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност
на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, претърпяните болки през възстановителния период,
невъзможността да продължи нормалния си работен процес в продължителен
период от време, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху
емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента А. Р. Л. неимуществени
вреди е в размер на 20 000.00 лв.
По изложените съображения предявеният иск от Ю. Ч. Д. е основателен
и доказан до предявения размер от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Като законна последица от уважаване
7
на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 26.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От представените по делото писмени доказателства – фактура
№**********/06.10.2022 г. и касов бон от 06.10.2022 г. (на лист 15 от делото)
се установява, че ищецът е заплатила сумата от 114.55 лв. за закупуване на
лекарства. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че наличните по делото разходни документи са
били необходими и целесъобразни.
По изложените съображения предявеният иск от Ю. Ч. Д. е основателен
и доказан до пълния предявен размер от 114.55 лв., представляващ
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващо се в направени
разходи за закупени медикаменти. Като законна последица от уважаване на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 25.10.2022 г.
(видно от представената по делото претенция от ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение – л. 18-19 от делото) е основателна за
претендирания период от 11.11.2022 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Я. Д. Д.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
8
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
2 200.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 353.99 лв. (депозити за вещи
лица и свидетели).
Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени
доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника
си.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 800.00 лв.
и разноски по делото в размер на 330.94 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, да заплати на Ю. Ч. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* – адв. Я. Д. Д.,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20
000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, и сумата от 114.55 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени
разходи за закупени медикаменти, дължими по силата на застрахователна
полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/22/122001755604, във
връзка с реализирано на 05.10.2022 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
София по вина на А. Р. Л., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”с рег.
№*********, ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
9
пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, да заплати на адвокат Я.
Д. Д., сумата от 2 200.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Ю. Ч. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* – адв. Я. Д. Д., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”
№ 51Д, сумата от 353.99 лв. – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в
размер на 800.00 лв. и разноски по делото в размер на 330.94 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10