№……………….………………….../13.04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар С.Я.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2735 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата си молба ищецът „ДЕВНЯ ИНВЕСТ” АД, гр.
Девня твърди, че е собственик на реална част с площ от
1357.524 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня, Промишлена зона – юг,
целият с площ от 1587.312 дка, при граници на частта: ПИ № 156 и останалата
част от ПИ № 155, повдигната в син цвят на скицата от уточняваща молба от
02.04.2015 г. на лист 179 от делото, основан на твърдения за придобИ.е на
собствеността по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ посредством преобразуване на
ДИФ „Девняинвест” в търговско дружество „Девня инвест” ЕООД, като с
разделителен протокол от 24.06.1991 г. процесния имот е включен в баланса на
дружеството и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от
1991 г. до предявяване на иска в съда – 24.11.2014 г., с присъединеното
владение на ДФ „Полихим” в периода от 1989 г. до 1991 г. Излага се, че
ответникът владее имота без правно основание. Отправеното до съда искане е ответникът да бъде осъден да предаде
владението върху гореописания имот. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът „ДЕВЕН” АД, гр. Девня депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че за
ПИ № 155 по КК на гр. Девня е съставен АДС № 3941/23.09.2002 г.и Държавата в
качеството й на собственик законосъобразно и валидно е продала същия на
ответното дружество с договор за покупко-продажба № 3845/23.05.2008 г. Оспорва
се наличието в полза на ищеца на предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП /отм./.
Излага се, че процесния имот не може да бъде придобИ. по давност като част от
ДПФ, съгласно чл. 24, ал. 5 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. Оспорва се идентичността на
процесния имот с тези описани в титулите за собственост на страните. Оспорва се
твърдението, че отделянето на собствеността върху земята и съоръжението е
недопустимо, както и придобИ.ето на имота от ищеца по давност. В евентуалност
ответника твърди, че е собственик на процесната реална част по давност чрез
добросъвестно владение, упражнявано в периода от 23.05.2008 г. до датата на
предявявяне на иска в съда – 24.11.2014 г. и в евентуалност по давност, чрез
владение, упражнявано в периода от 23.05.2008 г. до датата на предявявяне на
иска в съда – 24.11.2014 г. с присъединеното владение на Държавата в периода от
23.09.2002 г. до 23.05.2008 г.
Третото лице – помагач на страната на ответника Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва иска като недопустим и неоснователен по изложените от ответника
съображения. Твърди се, че земята е държавна собственост по силата на
отчуждаване, като имотът е предоставен за ползване на ДСО „Воден транспорт”.
Към 1991 г. същият не е бил предоставян за стопанисване на ДФ „Полихим”, както
и на нито едно от поделенията й, поради което и Държавата валидно се разпорежда
с имота през 2008 г.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Разпореждане № 37 от 02.02.1970 г. на Комитета за стопанска координация
за отчуждаване на земи и уреждане на някои въпроси във връзка със
строителството на обект "Пристанище Варна - Запад" /листи 116 – 119/ е разпоредено ИК на ОНС - Варна да отреди и отчужди по реда на ЗПИНМ за строителството
на обект "Пристанище Варна - Запад", за нов сгуроотвал на ТЕЦ Варна и за нова нефтобаза необходимите земи по парцеларни планове. На 23.10.1970 г.
в изпълнение на Разпореждане № 37 на КСК и на заповед № 827 от 02.03.1970 г. на
Председателя на ИК на ОНС - Варна е съставен протокол-опис за предаване от ТКЗС
и ОНС на Инвеститорска дирекция «Пристанище Варна-Запад», представител на
Министерството на транспорта, на ниви и заблатени места, вкл. имотите, попадащи
в парцеларен план № 19 /листи 120, 121/. Със Заповед № 4001/23.06.1972 г. на
ОНС – Варна /лист 654/ е одобрено разширението на депо 4а в землището на ТКЗС,
гр. Девня, съгласно парцеларен план 31.
Със Заповед № 376/29.12.1981 г. на МС /лист 223, 224/ с оглед
предоствратяване затлачването и осигуряване поддържането на плавателен канал №
2, акваториите на Пристанище Варна – Запад и Фериботния комплекс – Варна на
Министерство на транспорта, кооперирано с Министерство на химическата
промишленост и ИК на ОНС – Варна да осигурят лимити за изграждането на депа и
дренажно отводнителни съоръжения в района на с. Разделна и гара Разделна.
С протокол от 20.11.1985 г. /листи 112 – 115/ от заседание на Държавния
експертен технико-икономически съвет от 03.10.1985 г., одобрен от министъра на
хим. промишленост, на което е приет технико-икономическият доклад за
резултатите от предварителни проучвания за обект: СХК Девня, подобект "Депа за утайки с тръбопроводи", като е прието да се разработи вариант 1 с 9488 хил. лева и включващ три
етапа, както следва: първи етап – надграждане на дигата на депо 4в, втори етап
– надграждане дигата на депо 4б и трети етап – надграждане дигата на депо 4а до
кота 17 и при площ на депото от 1209470 кв.м., като участието в капиталните
вложения следва да стане съгласно разпределителен протокол между
заинтересованите потребители. На заседанието са присъствали представители на
СХК – Девня, гр. Девня и на СО „Воден транспорт”. На 26.11.1985 г. Министъра на
химическата промишленост е утвърдил паспорт на обект с непроизводствено
предназначение с наименование „Депа с тръбопроводи за утайки” на СХК „Девня”
/листи 225 – 231/.
Представена е голяма по обем строителна документация за обект „Депа с
тръбопроводи за утайки” /листи 991 – 1088, 1112/. В одобрена
генерална сметка от октомври 1985 г. /лист 113 или лист 297 от гр.д. № 608/2009
г. по описа на ВОС/, в която е включено и надзиждане на депо 4а СХК Девня и СО "Воден транспорт" са вписани заедно като инвеститори. В генералната сметка за 1986 г. като инвеститор е вписан
само СХК /л. 994 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/. В одобрен работен проект от м. декември
1985 г. за обект "Депа за утайки с
тръбопроводи на СХК Девня - депо 4а", вкл. в паспорта
на обекта като инвеститор е вписан само СХК /листи 225 – 231/.
На 15.01.1986 г. между Инвеститорска дирекция при СХК „Девня”, в качеството
му на инвеститор и СП „Трансстрой”, гр. Белослав, в качеството му на изпълнител
е сключен договор за СМР на обект на СХК „Девня” – „Депа с тръбопроводи за
утайки” и допълнително съглашение към него от 28.08.1987 г. /листи 986 – 990/.
С писмо от 22.01.1986 г. /л. 316 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/ службата,
извършваща отчет на земята при окръжния
народен съвет е уведомила БНБ -
Девня, че площадката на обекта "Депа за утайки с
тръбопроводи на СХК Девня" засяга 2350 дка
застроени терени – депа, собственост на СО "Воден транспорт" по Разпореждане № 37 от 02.02.1970
г. на КСК.
В акт № 19 от 25.09.1987 г. за предаване на строителна площадка /лист 245/
като инвеститор е вписано СО "Девня", гр. Девня, а депо 4а е вписано в поименния списък
на обектите, предвидени за строителство през 1989 г. от СО /листи 325 – 332 от
гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/.
Разноските за депо 4б са включени в анализа към отчета на ДИФ "Девня инвест" за 1990 г. /л. 361 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/.
С приемо-предавателен протокол /лист 50 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на
ВОС/ се предава имущество от Дирекция инвеститорски контрол към ДИФ «Девня
инвест» незавършено капитално строителство по баланс от 31.03.1991 г. на
стойност 22 107 хил. лева.
От представения разделителен протокол от 24.06.1991 г. /листи 22 – 26/ се
установява, че комисията, назначена със заповед № РД-16-286 от 10.06.1991 г.
/листи 127, 128/ във връзка с реорганизирането на ДФ «Полихим» - Девня, е
съставила разделителен протокол, по който е извършено разпределение на активите
и пасивите, отразени в баланса на централното управление към 31.03.1991 г. по
отделните поделения и разпределение на разходите по незавършено капитално
строителство, които по съществуващата дотогава организационна структура са се
отчитали по баланса на Дирекцията за инвеститорски контрол и ги е прехвърлила
по балансите на поделенията, в които се изграждат обектите със съответните
източници на финансиране. Извършените разходи за капитални вложения с общо
предназначение в т.ч. автотехника и строителна механизация за общо ползване,
депа с тръбопроводи за отпадни води, медицинска апаратура за здравните обекти,
извършени проекто-проучвателни работи и други разходи остават в баланса на ДИФ "Девня инвест", респективно ДИК до окончателно утвърждаване на организационно–производствената структура
на поделенията и анализ и преценка от ЕТИС за изписване на някои проектантски
разходи, от които нуждата е отпаднала /раздел II от протокола/.
В протокол от м. август 1991 г. /л. 1029 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на
ВОС/ за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни
и монтажни работи: направа на дига от материал от кариера Падина като
инвеститор е вписана ДИФ "Девня инвест".
Съставен е Акт за установяване състоянието на обекта при спиране на
строителството по вина на инвеститора от 06.01.1992 г. /листи 246, 247/ за депо
4а, където като инвеститор е посочен «Девняинвест» ООД.
Съставен е АДС № 3941/23.09.2002 г. за ПИ № 155 по плана на гр. Девня,
Промишлена зона – юг с площ от 1 587 400 кв.м. /лист 165, 166/.
С нот. акт № 154, том I, рег. № 349, дело № 106/08.02.2008 г. /лист 11/ „ДЕВНЯ ИНВЕСТ” АД, гр. Девня е признато за собственик на
ПИ № 740 /депо 4а с дига/ по плана на гр. Девня с площ от 1395.348 дка, при
граници: ПИ с №№ 741, 739, 778.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот . частна държавна
собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите № 3845/23.05.2008
г. /листи 32 – 44/ Държавата продава на
„ДЕВЕН” АД, гр. Девня недвижимият имот описан в АДС № 3941/23.09.2002 г., а
именно: ПИ № 155 по КП на гр. Девня, Промишлена зона – юг с площ от
1 587 400 кв.м., при граници: ПИ с №№ 156, 159, 148, 166, 168, 170 и
171. Имотът е предаден с приемо-предавателен протокол от 23.05.2008 г. /лист
168, 169/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда ССЕ /листи 546 – 552/, кредетирано като обективно и компетентно изготвено
се установява, че с разделителен протокол от 26.09.1991 г. разходите за
капитални вложения на обща стойност 22 107 хил. лева, между които и
разходи за депа с тръбопроводи за отпадни води остават в баланса на ДИФ „Девня
инвест”, като с приемо-предавателен протокол се предава имущество от
Дирекция инвеститорски контрол към ДФ «Полихим»
към ДИФ «Девня инвест» незавършено капитално строителство по баланс от
31.03.1991 г. на стойност 22 107 хил. лева. Протоколи обр. 16 на
Приемателна комисия са съставени през 1989 г. и 1990 г. за депа 4б и 4в, като
по отношение на депо 4а не е представен протокол за приемане. Тъй като подобекти
депо 4в и 4б са били въведени в експлоатация с актове обр. 16 от 1989 г. и 1990
г., то в баланса на ДФ «Полихим» към 31.03.1991 г. следва тези два подобекта да
се водят като съоръжения, т.е. стойността им е заведена в сметка 204. Машини,
съоръжения, оборудване, като стойностите на двете съоръжения следва да са
отписани от сметка 207. Разходи за придобИ.е на ДА към същите дати. Депо 4а е
включено като подобект на Генералната сметка от м. октомври 1985 г. В
ликвидационен протокол от 29.11.1991 г. , с който се предава имущество и се
ликвидират активите и пасивите на ЦУ на ДФ «Полихим» не се съдържат записи по
сметка 201. Земи и по сметка 207. Разходи за придобИ.е на активи. Към
31.12.1994 г. в баланса на «Девня инвест» не се водят земи. В справка за ДА към
1996 г. е записана стойност на земи и гори в размер на 10 142 хил. лева,
като не са представени аналитични данни от какво точно е формирана тази
стойност. Към 31.12.1996 г. в баланса на «Девня инвест» ЕООД не се води земя за
депа с №№ 4а, 4б и 4в. След 10.10.1997 г. активите «терен за депо 4б» и «терен
за депо 4в» са заведени в отделни партиди по сметка 201. Земи и терени. В
баланса на «Девня инвест» ЕООД към 30.11.1991 г. е записан размер на разходите
за придобИ.е на ДМА 469 337 хил. лева, а към 31.12.1991 г. – 473 055
хил. лева. В разделителен/встъпителен баланс на ДИФ «Девня инвест» към
31.03.1991 г. не могат да се установят конкретни записи, отнасящи се до трите
депа. В разделителен протокол от 24.06.1991 г. и приемо-предавателен протокол
към него няма данни дали посочените в тях суми са само за капитални вложения
или в тях се съдържа и стойността на земята.
От заключението на вещото лице по допуснатите и приети от
съда основна и допълнителни СТЕ /листи 789 – 805/, кредетирани като обективно и
компетентно изготвени се установява, че процесната реална част представлява ПИ
№ 740 по КВС на землището на гр. Девня, който е идентичен в по-голямата си
част с ПИ № 20482.505.155 по КК на гр.
Девня с площ от 1587312 кв.м. Към момента на огледа имотът представлява
изоставено депо, като на място съществува дига, която видимо е надграждана, но
на няколко места е просечена. Утайниците са затревени, на места има създадени
изпарители на сол. В района на процесния имот има разположени още пиезометри,
сондажи и преливник в северната част. Площта на процесната реална част е 1358
кв.м. ПИ № 740 по КВС и ПИ № 155 по КП и КК попадат в обхвата на генерален
своден план Варна-Девня от 1970 г. и актуализацията му от 1978 г., като върху
тях е изписана местност „Балтата” и като пояснителен надпис „Депо 4а”. В ОГП на
община Девня, който не е одобрен, но е приет на експертен съвет през 1976 г.
имотите попадат в категорията „депа и шламоотвали”. В ТУП на селищна система
Девня, одобрен с решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. на Комисията на ТСУ при МС за ПИ
№ 740 по КВС и ПИ № 155 по КП и КК няма конкретно отреждане, а депо 4а е
показано като съществуващо. КВС е приета през май 1999 г., като до вписването
на „Девня инвест” АД през 2008 г. за ПИ № 740 е бил записан „неидентифициран
собственик”. До одобряване на КП от 2002 г. ПИ № 155 не съществува като
самостоятелен имот. В КП на Промишлена зона-юг, гр. Девня, одобрен със Заповед
№ 300-40/11.05.2002 г. ПИ № 155 не е записан на никого. В КК като собственици
на ПИ № 155 са вписани „Девен” АД и „Девня инвест” АД.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда тройна СТЕ /листи 896 – 912/, кредетирани като обективно и компетентно
изготвено се установява, че площта на процесната реална част е 1357.512 дка.
Към момента имотът представлява трудно проходим терен, обрасъл на места с много
храстовидна, блатна и тревна растителност. Процесната реална част е обградена с
дига с височина 1.5 – 2 м. и на територията й са налични следи от прокари във
взаимно перпендикулярни посоки с неизвестно предназначение. Не се забелязва
наличие на действащи утайници, преливници и други подобни съоръжения. В
северозападната част на процесната територия има наличие на водна площ,
попадаща в ПИ № 740 по КВС. ПИ № 740 по КВС и ПИ № 155 по КП и КК са извън
регулацията на плавателен канал „Море – варненско езеро”. ПИ № 740 по КВС
попада изцяло в зоната отредена за изграждане на Депо 4а по генералния своден
план и ТУП на селищна система Девня. Между границите на ПИ № 155 по КП и КК и
зоната отредена за изграждане на Депо 4а по ГСП и ТУП на селищна система Девня
съществуват разминавания, които най-вероятно се дължат на това, че в КП са
отразени техните действителни граници. В регистъра на имот 740 по данни от
цифровия модел на КВС на гр. Девня към датата 03.04.2001 г. като собственик е
записано „Неустановен собственик”. По КП на Девненски промишлен комплекс от
1972 г. са показани границите на Депо 4а, които съвпадат с тези на ПИ № 740 по
КВС. По Единна топографска карта от 1980 г. под № 38 е означена територия
„хвостохранилище”, което по граници и форма се доближава до границите и формата
на ПИ № 740 по КВС. В регистъра към КП от 2002 г. за ПИ № 155 до 23.05.2008 г.
като собственик е вписана Държавата на основание АДС № 3941/23.09.2002 г., а
след тази дата като собственик е записан „Девен” АД на основание договор от
23.05.2008 г. ПИ № 379 по КВС не попада в процесната реална част, респективно в
ПИ № 155, същият е включен в ПИ № 156 по КК.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда комбинирана ССЕ и СТЕ /листи 916 – 963/, кредетирано като обективно и
компетентно изготвено се установява, че съобразно разделителен протокол от
24.06.1991 г. извършените разходи за капитални вложения са 22 107 хил.
лева, като конкретната стойност на депо 4а не е посочена. Съобразно протокол за
ревалоризация на материалните дълготрайни активи към 31.12.1997 г. актив с
наименование „Терен за Депо 4а” в счетоводна сметка 207 е описан. Съобразно
протокола този актив е придобит през 1991 г. Според протокола актив с
наименование „Разходи за строителството на депо 4а” има в счетоводна сметка
207, като за същия няма посочена дата на придобИ.е. В одиторския доклад в
изпълнение на заповед № РД-16.05/14.08.1997 г. относно депо 4а е записано, че
този актив е отчетен като разходи за придобИ.е на ДМА. Преди ревалоризацията
стойността е била 7309 хил. лева, а след ревалоризацията стойността е променена
на 124 939 хил. лева. Терените на трите депа са описани в акт за проверка
на наличните ДМА в склад ДИК с дата 20.11.1997 г. Съгласно протокол №
ЕС-64/20.11.1985 г., с който е одобрена Генерална сметка за обект „Депа за
утайки с тръбопроводи, са предвидени следните стойности: за I етап –
970 985 лева, за II етап –
4 812 634 лева и за III етап „надграждане на
дигата на депо 4а до кота + 17.00” – 3 704 314 лева. В същия протокол
е посочена площта на депо 4а – 1 209 470 кв.м. От документите
свързани със строителството на обект „Депа с тръбопроводи” на СХК „Девня” /акт
обр. 10 от 06.01.1992 г./ се установява, че за подобект депо 4а са извършени
строително монтажни работи в размер на 3 134 220 лева и драгажни
работи за 2 121 544 лева и незавършени работи по надзиждане на депо
4а – 44 000 куб.м. – 1 874 348 лева и драгажни работи –
338 421 куб.м. – см. „Русия” и 84 500 куб.м. – см. „Бдин”. ПИ № 740
по КВС – депо 4а е незавършено, като строителството е прекратено по вина на
инвеститора „Девняинвест” ООД, за което е съставен акт обр. 10 от 06.01.1992 г.
Съгласно протокол № УС-1/16.05.1989 г. е записано, че на ДИФ „Девняинвест” се
предоставя уставен фонд държавно имущество в размер на 2 891 000
лева, като няма данни какво именно имущество е включено в уставния фонд. Към
датата на разделителния протокол от 24.06.1991 г. според приложените по делото
протоколи обр. 19 общата стойност на изпълнените СМР на депо 4а възлиза на
1 496 003 лева. Запис с наименование „Терен за депо 4а” е наличен по
счетоводна сметка 207 на ответника към 31.12.1997 г. За да се кредитира
счетоводна сметка 207 и да се дебитира счетоводна сметка 201. Земи и сметка
204. Съоръжения обектите следва да са въведени в експлоатация. Съгласно КК на
гр. Девня начина на трайно ползване на ПИ с №№ 155 и 156 е хвостохранилища,
попадат в урбанизирана теретория и не представляват земеделска земя.
По искане на страните с оглед доказване твърденията им, са разпитани
свидетелите И. П. Н. /в трудово правоотношение с ищеца/, М. Р. Д. /без родство
и дела със страните/, Б. К. Т. /без родство и дела със страните/ и П. И. А.
/без родство и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната
преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
За
бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: ищeцът
да е
собственик
на претендирания
имот, а
ответникът да се
намира във владение на същия, без да има правно основание за това.
Ищецът
твърди, че е собственик на реална част с площ от 1357.524 дка от ПИ №
20482.505.155 по КК на гр. Девня, Промишлена зона – юг, целият с площ от
1587.312 дка, при граници на частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155,
повдигната в син цвят на скицата от уточняваща молба от 02.04.2015 г. на лист
179 от делото по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ като с разделителен протокол
от 24.06.1991 г. имотът е включен в баланса на ДФ „Девняинвест”, която с ПМС № 176 от 05.09.1991 г. е преобразувана на „Девня
инвест” ЕООД и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода
от 1991 г. до предявяване на иска в съда – 24.11.2014 г., с присъединеното
владение на ДФ „Полихим” в периода от 1989 г. до 1991 г.
Фактическият
състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства е видно, че процесният имот представлява площадка за депониране
на драгирани земни маси от акваторията на Пристанище Варна-Запад – Депо 4а, с
тръбопровод към него, за изграждането на който е
извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ /отм./ на земеделски земи с Разпореждане
№ 37/02.02.1970 год. на МС. Със заповед № 827 от
02.03.1970 г. Председателят на ИК на ОНС -Варна е одобрил проекти за отреждане
на терените и площадките за строителството на Пристанище Варна-Запад, съгласно
посочени парцеларни планове, сред които за депа 4а, 4б, 4в и 4г в землищата на
селата Разделна и Тръстиково и на град Девня – парцеларен план № 19. От
заключенията на вещите лица по допуснатите единична и тройна СТЕ безспорно се
установява, че процесната реална част от ПИ № 155 по КК на гр.
Девня,
Промишлена
зона – юг, представлява територията на депо 4а. Т.е. към
момента на преобразуването на ДФ „Девняинвест” спорната територия
е собственост на Държавата.
С разпореждане № 414 от 18.12.1975 г., обн. ДВ бр. 28 от 06.04.1976 г. е
образуван СХК „Девня” на основата на химическите заводи в Девня и Провадия, ТЕЦ
Девня и др. С разпореждане № 3 на Бюрото на МС от 16.01.1987 г. за
образуване на асоциация БТХП, за образуване и преобразуване на СО, СК и
институти, обн. ДВ бр. 8 от 30.01.1987 г. ХК Девня е преобразуван в СО "Девня", като юридическо лице. Ищцовото дружество е било инвеститорска дирекция
към СХК „Девня”, респективно СО „Девня”, а след преобразуването му в държавна
фирма, с решение от 02.08.1989 год. на ВОС, ф.о. е регистрирано като дъщерна
фирма на ДФ ”Полихим” /лист 122, 123/. Към момента на учредяването на дъщерната
фирма тя получава имущество по баланса към 31.01.1989 год. на прекратените
организации, сред които и Дирекция „Инвеститорски контрол”- Девня. По-късно, на
основание Постановление № 54/03.04.1991 год. на МС /лист 126/ и издадената въз
основа на него Заповед № РД-16-286/10.06.1991 год. на Министъра на индустрията
и търговията /листи 127 и 128/, е прекратена ДФ ”Полихим” и тя е
разделена на самостоятелни търговски дружества. С ПМС № 176 от 05.09.1991 г. /листи 129-137/ са преобразувани ДФ "Полихим" и Дъщерна фирма "Девня инвест", считано от 31.08.1991 г. С решение на ВОС от 11.11.1991 год.
по т.д. № 7681/1991 год. дъщерната фирма „Девня инвест” е регистрирана като
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, преобразувана по-късно
с решение от 02.11.2000 год. на ВОС, т.о, в еднолично акционерно дружество със
100% държавно имущество /лист 124, 125/.
Правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а от ЗППДОП /отм./ е уредено
в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за
организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и представлява право на
държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна
социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на
държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните
имоти от 1975 /отм./, върху предоставените им за стопанисване и
управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и
разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи
и предназначението на имота. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето
на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие
може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен
акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за
държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е
предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на
държавното предприятие и други подобни. /ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС/.
В
конкретния случай настоящата инстанция приема, че процесното депо 4а е било
предоставено за стопанисване и управление на СХК „Девня”. Този факт е установен
от представената по делото значителна по количество строителна и счетоводна
документация, в която след м. октомври 1985 г. именно СХК е записан като
единствен инвеститор на обект „Депа за утайки с тръбопроводи”, в който е
включено и изграждането на депо 4а - генералната
сметка за 1986 г., одобрен работен проект от м. декември 1985 г. за обект "Депа за утайки с тръбопроводи на СХК Девня - депо 4а",
паспорта на обекта, акт № 19 от 25.09.1987 г. за
предаване на строителна площадка, протокол от м. август
1991 г. за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи, акт за установяване състоянието на обекта при
спиране на строителството по вина на инвеститора от 06.01.1992 г. В таблица за оценка на имущество на "Девняинвест" ООД от
31.12.1991 г. /л. 484 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/ са вписани депа
4б и 4в. Депо 4а не е вписано, т.к. е било в период на изграждане. Съобразно протокол за
ревалоризация на материалните дълготрайни активи към 31.12.1997 г. на
„Девняинвест” ЕООД /листи 511 – 521 от гр.д. № 608/2009 г. по описа на ВОС/
актив с наименование „Терен за Депо 4а” в счетоводна сметка 207. Разходи за придобИ.е на ДА е описан.
Съобразно протокола този актив е придобит през 1991 г. В същата сметка като
актив са описани и „Разходи за строителство на депо 4а”.
С разделителен протокол от 24.06.1991 г. във връзка с реорганизирането на ДФ
«Полихим» - Девня е извършено разпределение на активите и пасивите, отразени в
баланса на централното управление към 31.03.1991 г. по отделните поделения и
разпределение на разходите по незавършено капитално строителство, които по
съществуващата дотогава организационна структура са се отчитали по баланса на
Дирекцията за инвеститорски контрол и ги е прехвърлила по балансите на
поделенията, в които се изграждат обектите със съответните източници на финансиране.
Извършените разходи за капитални вложения с общо предназначение в т.ч.
автотехника и строителна механизация за общо ползване, депа с тръбопроводи за
отпадни води, медицинска апаратура за здравните обекти, извършени
проекто-проучвателни работи и други разходи остават в баланса на ДИФ "Девня
инвест", респективно ДИК до окончателно
утвърждаване на организационно–производствената структура на поделенията и
анализ и преценка от ЕТИС за изписване на някои проектантски разходи, от които
нуждата е отпаднала /раздел II от
протокола/. Т.е. депата с
тръбопроводите към тях остават в баланса и формират уставния капитал на „Девня
инвест” ЕООД. Депото по
своята същност е съоръжение за депониране на отпадъци, утайки, драгажни маси
или др. върху земя или под земя, т.е това е земно
съоръжние, което не може да бъде предоставено за ползване или управление
отделно от терена върху който е изградено. Това е така, защото за отделянето е необходимо суперфициарният обект да има
самостоятелно, различно от земята предназначение. В процесния случай
предназначението на депото не може да бъде осъществено без земята или без
дигата. В акта за преобразуването не е предвидено нищо друго,
което да разколебава извода, че процесният имот като съвкупност от земя и
изградени съоръжения, е внесен в капитала на ищеца. От заключението на вещите
лица по тройната СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че действителната площ на претендираната реална част от ПИ № 155 по
КК е в размер на 1357.512 дка, като същата е повдигната в лилав цвят на скицата
на лист 906 от делото.
Поради наличие на всички изискуеми предпоставки на чл.
17а от ЗППДОП /отм./ следва да се счита,
че правото на собственост върху реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ №
20482.505.155 по КК на гр. Девня, Промишлена зона – юг, целият с площ от
1587.312 дка, при граници на частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155 е преминало в патримониума на търговското дружество със сегашно наименование „Девня инвест” АД. Т.е. ответникът не е придобил собствеността върху имота
по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна
собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите № 3845/23.05.2008
г., тъй като към момента на скючване на сделката Държавата, в качеството й на
праводател не се явява собственик на същия.
В евентуалност обаче „Девен” АД твърди, че е придобил
собствеността върху процесната реална част по давност чрез добросъвестно
владение, упражнявано в периода от 23.05.2008 г. до датата на предявявяне на
иска в съда – 24.11.2014 г. и в евентуалност по давност, чрез владение,
упражнявано в периода от 23.05.2008 г. до датата на предявявяне на иска в съда
– 24.11.2014 г. с присъединеното владение на Държавата в периода от 23.09.2002
г. до 23.05.2008 г. Придобивната давност е способ за придобИ.е на
право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок. Ответникът следва да установи и спрямо кого е
противопоставил явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и спрямо
кого е отнел владението. От показанията на водените от ответното дружество
свидетели Б. К. Т. и П. И. А. не се установява „Девен” АД да е упражнявало,
каквато и да е фактическа власт върху процесната реална част след 2009 г.,
когато са приключили проучванията на „Свеко енергопроект” и е възникнал
проблемът със собствеността върху имота. Същият не е охраняван от ответника,
напротив мястото е пусто, неоградено, като през него свободно могат да преминат
трети лица /овчари/. Установява се още, че част от имота е отдаван под наем на
„Конотранс” ООД от община Девня в периода от 2000 г. до 2004 г. В периода от
2004 г. до 2008 г. търговското дружество е заплащало наемна цена на Областна
администрация - Варна, а от 2008 г. до
средата на 2009 г. – на „Девен” АД. От показанията на свидетелите на И. П. Н. и
М. Р. Д. се установява, че в депо 4а през 2008 г. е била поставена бариера и е
било охранявано от трето за спора лице „Солвей соди” АД, което също е имало
претенции за него. От своя страна служители на „Девня инвест” АД също влизат
необезпокоявано в имота на периодични огледи, както и в периода от 1992 г. до
2003 г. само ищцовото дружество е стопанисвало и поддържало депото, макар и
козметично. Т.е. в настоящото производство в условията на главно и пълно
доказзване не се установи „Девен” АД да е упражнявало явно, трайно и
необезпокоявано владение върху реалната част с площ от 1357.512 дка от ПИ №
20482.505.155 по КК на гр. Девня за периода от 23.05.2008 г. до датата на
предявявяне на иска в съда – 24.11.2014 г. Такова владение не се установи да е
упражнявала и Държавата в периода от 23.09.2002 г. до 23.05.2008 г.
С оглед изложеното възражението на ответника за придобИ.е
имота по давност чрез добросъвестно владение, упражнявано в периода от
23.05.2008 г. до датата на предявявяне на иска в съда – 24.11.2014 г. и в
евентуалност по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 23.05.2008 г.
до датата на предявявяне на иска в съда – 24.11.2014 г. с присъединеното
владение на Държавата в периода от 23.09.2002 г. до 23.05.2008 г. се явява
неоснователно. Между страните не се спори, че към момента на предявяване на
иска в съда – 24.11.2014 г. и към настоящия момент ответното дружество
упражнява фактическа власт върху процесната реална част.
С оглед изложеното, съдът
намира, че наличието на всички
предвидени в чл. 108 от ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск
предявен от „Девня инвест” АД, гр. Девня се установиха, а именно: собствеността на ищеца върху реалната част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр.
Девня по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, като с разделителен протокол от
24.06.1991 г. процесния имот е включено в баланса на ДФ „Девняинвест”, която с ПМС № 176 от 05.09.1991 г. е преобразувана на „Девня инвест” ЕООД и имотът се владее от ответника без
правно основание годно да се противопостави на ищеца, поради което иска се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като скицата на лист 906
от делото приподписана от съда съставлява неразделна част от решението.
При този изход на спора формулираното искане от ответниците
с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателно, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 267 888.73 лева, представляваща заплатена държавна такса – 57 860.73
лева, действително заплатено адвокатско възнаграждение – 207 948 лева,
заплатени депозити за основни, допълнителни, комплексни и тройни ССЕ, СТЕ –
2075 лева и заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него /листи 1113
- 1117/. По делото не са представени доказателства за действително заплащане
именно от ищеца на таксата за вписване на исковата молба в СВ – Варна, поради
което сумата от 5787 лева не следва да се възлага в тежест на ответника. Третото лице – помагач Държавата, чрез процесуалния си представител, в
съдебно заседание на 17.03.2017 г. прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото обаче е
неоснователно, тъй като предвид цената предявения иск от 5 786 073
лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 174 112.19
лева без ДДС или 208934.63 лева с вкл. ДДС, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/2004 г., действал към момента на заплащането му – 29.12.2014
г., като заплатеният такъв от 207948 лева с вкл. ДДС не надвишава законовия
минимум.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Девня, община Девня, Промишлена зона, със законен
представител С.Н.,*** ИНВЕСТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. „Левски”, ул. „Подвис” № 29, корпус Б, ст. 207, със законен
представител С.Й.К. Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр.
Девня, Промишлена зона – юг, целият с площ от 1587.312 дка, при граници на
частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155, повдигната в лилав цвят на
скицата на лист 906 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна
част от решението, придобита по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, като с разделителен
протокол от 24.06.1991 г. имотът е включен в баланса на ДФ „Девняинвест”, която
с ПМС № 176 от 05.09.1991 г. е преобразувана на „Девня инвест” ЕООД.
ОСЪЖДА
„ДЕВЕН” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, община Девня, Промишлена зона, със
законен представител С.Н. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр.
Девня, Промишлена зона – юг, целият с площ от 1587.312 дка, при граници на
частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155, повдигната в лилав цвят на
скицата на лист 906 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна
част от решението на „ДЕВНЯ ИНВЕСТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Левски”, ул. „Подвис” № 29, корпус Б, ст. 207, със законен представител С.Й.К.,
на основание чл. 108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в качеството й на ТРЕТО
ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника „ДЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Девня, община Девня, Промишлена зона, със законен
представител С.Н..
ОСЪЖДА „ДЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Девня, община Девня, Промишлена зона, със законен представител С.Н. *** ИНВЕСТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Левски”, ул. „Подвис” № 29,
корпус Б, ст. 207, със законен представител С.Й.К. сумата в размер на 267 888.73
/двеста шестдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет
и три стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано
пред Варненския апелативен съд
в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: