№ 2
гр. Русе, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. М., по пълномощие на Б. Н. А. от гр.
Русе, с която на основание чл. 250, ал.1 от ГПК, се иска допълване на
постановеното по делото съдебно решение и произнасяне по наведеното в
отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора за кредит
и анексите към него на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД в хипотезата, в която
ответницата А. е солидарен съдлъжник – „Трети задължени лица“. Счита, че
договорът е нищожен като сключен при нарушаване на добрите нрави поради
пълна нееквивалентност на насрещните престации.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Уникредит
Булбанк“ АД гр. София. Няма депозиран е отговор.
Съдът като взе предвид изложеното от молителя и провери
своевременността на извършените процесуални действия, намира за
установено следното:
Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК
от легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по
същество е неоснователна.
1
С Решение № 100/11.10.2022 г., постановено по търг.дело №
292/2021 г. по описа на РРС съдебният състав е признал съществуването на
вземането на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр.София по
отношение на Б. Н. А., ЕГН: ********** от гр. Русе, произтичащо от Договор
за банков револвиращ кредит № ***************** от 30.09.2019 г., изменен
и допълнен с два броя анекси към него, кредитополучател по който е „Титан
Русе“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, представлявяно от Б. Н. А. –
управител и солидарен длъжник Б. Н. А. - физическо лице, в размер на
27 700,00 лева, представляваща вземане за просрочена главница по кредита,
ведно със законната лихва върху нея от 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени договорни лихви в
общ размер на 2 896,13 лв, от които: 489,28 лв – лихва върху редовна
главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г., 1 341,17 лв – лихва за
просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г. , 1 065,68 лв
– наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021
г.; 46,14 лв – дължими такси по тарифата на банката към 25.06.2021 г. и е
отхвърлил предявения от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр.София
по отношение на Б. Н. А., ЕГН: ********** от гр. Русе, произтичащо от
Договор за банков револвиращ кредит № ***************** от 30.09.2019 г.,
изменен и допълнен с два броя анекси към него, кредитополучател по който е
„Титан Русе“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, представлявяно от Б. Н. А. –
управител и солидарен длъжник Б. Н. А. - физическо лице иск за лихва за
просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г. над сумата
от 1 341,17 лв до предявения размер от 1347,69 лв като неоснователен.
Като основание за уважаване на заявената претенция са изложени
подробни мотиви за наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между страните по делото. Както изрично е посочено в съдебното
решение - изхождайки от правната теория и константна съдебна практика,
тълкувайки волята на страните по процесната кредитна сделка, извършено
съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на договорните уговорки
в светлината на институтите на общата солидарност и на поръчителството, за
съдебният състав се формира изводът, че посочената като солидарен длъжник
в договора страна Б. Н. А. не притежава качеството на поръчител. Видно от
уговореното в чл. 16 от договора А. е поела задължение да отговаря
солидарно с длъжника кредитополучател за изплащане на задълженията му по
2
договора при неизпълнение от негова страна в пълен размер - главница,
лихви, комисионни и разходи. В тази насока е отчетено и обстоятелството, че
същата е и едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, в
каквото качество е подписала договора за кредит.
От всичко изложено следва неоснователност на всички наведени
възражения за това, че ответницата А. не се явява „трето задължено лице“ по
кредита, тъй като „трето задължено лице“ могат да бъдат само юридически
лица, каквото тя не е, тъй като е приела задълженията по отпуснатите суми в
качеството си на физическо лице – солидарен длъжник, включително и липса
на нищожност на договора за кредит и анексите към него на основание чл. 26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД в хипотезата, в която ответницата А. е солидарен съдлъжник –
„Трети задължени лица“.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 250 ГПК. Посочената разпоредба установява
като предпоставка за уважаването на молбата за допълване на решението
липса на произнасяне на съда по част от спорния предмет в диспозитива на
съдебното решение, което в настоящия случай не се констатира от състава.
Молбата на адв. В. М., в качеството й на пълномощник на Б. Н. А. от гр. Русе
по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. В. М. – АК гр.
Русе, по пълномощие на Б. Н. А. от гр. Русе молба вх. № 9842/02.11.2022 г. за
допълване на решение № 100/11.10.2022 г. по т. д. № 292/2021 г.по описа на
РОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4