№ 257
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100607053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 12.02.2021г., СРС, НО, 133-ти състав е признал подс.И. Г.
В. за НЕВИНОВЕН, в това, че на 22.07.2018г. около 19:00 часа, в гр. София на
бул. „Сливница“, до входа на „Западен парк“, чрез нанасяне на удар с юмрук в
лявата част на лицето на И. Д. Р., да му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст, което да е реализирало медико-
биологичния признат – счупване на челюст, поради което и на основание
чл.304 НПК, подс. В. е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, СРС е
присъдил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение
към същия от прокурор при СРП. В протеста е изложено твърдението, че в
хода на наказателното производство, се установило по безспорен начин
съпричастността на подс. В. към вмененото му с процесния ОА престъпление.
1
Предлага се атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо нея да се
постанови нова такава, с която подс.В. да бъде признат за виновен.
Допълнението предложение към въззивния протест, представителят на
държавното обвинение, развил аргументи, че СРС е допуснал нарушение, на
разпоредбите на чл.13, ал.1 НПК и чл.14, ал.1 НПК, поради което е достигнал
до неправилни фактически изводи. Именно поради неправилно изградената
фактическа страна според прокуратурата и контролираната инстанция е
достигнала до нарушение на материалния закон. В тази връзка се релевират
съображения, че СРС погрешно е приел, че И. В. действително е осъществил
вмененото му деяние, но при условията на неизбежна отбрана. Изразява се и
несъгласие с доказателствения анализ на първоинстанционния съдебен състав
и в частност с изводите му, че показанията на свидетелите Н. и Р. следва да
бъдат кредитирани, а тези на частния обвинител не е следвало да бъдат
изключени от достоверната доказателствена маса. Прокурорът аргументира
тези си твърдения с обстоятелството, че показанията на ЧО Р. напълно
кореспондират с показанията на свидетелите В. и Р., както и с заключението
на приетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие СМЕ. Именно
от последно изброените доказателства и доказателствени средства, се
установява механизма на причиненото увреждане. Развиват се и подробни
аргументи във връзка с несъгласието на прокурора с извода на СРС, че
деянието е осъществено в условията на неизбежна отбрана. В заключение се
моли присъдата на СРС да бъде отменена, като вместо нея се постанови нова,
осъдителна такава.
Срещу процесната присъда е постъпила въззивна жалба от И. Д. Р., чрез
адв.Н. К.. Със същата на първо място се излагат твърдения касателно налично
според частното обвинение нарушение на материалния закон. В тази връзка са
развити аргументи сходни на тези на държавното обвинение,а именно, че
неправилно са кредитирани показанията на свидетелите Р. и Н. и обясненията
на подсъдимия, които напълно се опровергават от всички писмени
доказателства и от изготвената СМЕ. По-нататък се твърди, че да е налице
неизбежна отбрана, следва да е налично от една страна пряко и
непосредствено нападения, а от друга незабавно отвръщане на удара, а
подсъдимият не е изложил твърдения да е удрял пострадалия. На следващо
място според ЧО Р. и повереникът му са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се акцентира върху
2
обстоятелството, че СРС е допуснал множество грешки при
доказателствените си изводи, откъдето частното обвинение е достигнал и до
съмнения за евентуална предубеденост на съдебния състав. В подкрепа на
последното се изтъква и че проверяваната инастанция, не е събрала
поисканите от частното обвинение допълнителни доказателства. В това число
материалите по гр.д. № 44147/2018г. по описа на СРС, 3-то ГО, 139-ти състав,
както и по гр.д. № 30986/2019г. по описа на СРС, 3-то ГО; не е изискана и
преписката за свид.Р. от общинската „Комисия за детето“; не е изискана и
справка от РУП на МВР по отношение на свидетелите Н. и Р. за установяване
на бягства на детето от дома на майката; не е била назначена и съответната
СППЕ, както на свид.Р. и така на свид.Н.. всичко гореизброено според ЧО е
довело до нарушаване правото на защита, на правата и законните интереси на
пострадалото лице. В заключение се моли да се отмени оправдателната
присъда, като вместо нея се постанови нова, осъдителна такава.
Както с протеста и допълнението към него, не се правят нови искания а
събиране на доказателствата. Настоящия съдебен състав след като се запозна
със сезиралите го процесуали документи, прие, че не следва да се събират
нови писмени доказатеслтва, да се назначават експертизи, както и да се
разпитват свидетели, поради което и на основание чл.327 НПК, насрочи
делото за открито съдебно заседание .
В хода по същество, представителят на СГП, моли да се отмени
атакуваната присъда, като приема същата за неправилна. Счита, че са събрани
достатъчно доказателства, водещи до извод, че подс.В. е осъществил така
вмененото му в отговорност престъпно посегателство. Повереникът на ЧО Р.,
адв. Т.П. от АК-Русе, също моли да се отмени първоинстанционния съдебен
акт, поради допуснати процесуални нарушения. Според адв.П., подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като моли да му бъдат присъдени
разноските.
ЧО И. Р. се присъединява към казаното от повереника му.
Защитата на подс.В., в лицето на адв.П., моли настоящият съдебен
състав да остави въззивните жалба и протест без уважение, а присъдата на
СРС да приеме за правилна и законосъобразна. Аргументира исканията си с
твърдението, че мотивите на проверяваната инстанция са пълни, а изводите са
направени въз основа на събраните доказателства и показанията на
3
свидетелите. В заключение се моли градският съд да потвърди атакувания
първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият в своя лична защитата и в правото си на последна дума се
съгласява с изявлението на адв.П., като моли присъдата на СРС да бъде
потвърдена.
Софийски градски съд, като обсъди изложените във въззивната
жалба на подсъдимия и допълнението към нея, заявеното от страните в
съдебно заседание и материалите по делото, въз основа на закона, прие
следното:
В изпълнение на вмененото от разпоредбата на чл. 314 НПК
задължение, настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка в
резултат на която установи, че при разглеждане на делото пред проверяваната
инстанция и по-конкретно при постановяване на присъдата, са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които нарушения са
неотстраними във въззивното производство, а единствено при ново
разглеждане на делото от първата съдебна инстанция.
На първо място, следва да се посочи, че при запознаване с акта на СРС
се забелязва непълнота на мотивите към същия. Непълнотата се изразява в
това, че не са изложени съображения по отношение на анализа на
доказателствената съвкупност. Констатира се единствено посочване на
съдържащите се в кориците на делото доказателства, без да се излагат
конкретни съображения, касаещи съдържанието на доказателствените
източници и в частност, коя част от същите кореспондира или не с останалите
такива. В тази връзка съдът следва да посочи, че относно свидетелските
показания се забелязва единствено посочването на същите, но не и описание
на доводите на решаващата инстанция защо се е позовала или не на същите.
Структурата и изложението на мотивите трябва да обхващат уводна част,
следвано от изложение за установените факти, както и анализ на
доказателствата в подкрепа на изводите по фактите. На следващо място,
структурата обхваща извлечение от доказателствените източници, водещо до
правни изводи и съждения по тях. Конкретен анализ на доказателствата по
конкретните фактически обстоятелства в настоящия казус не е направен, а са
изложени общи фрази и твърдения, приети незнайно защо за доказани. Макар
и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са
непълни до степен, приравняваща ги до липса на такива. Доказателствата, въз
основа на които СРС е възприел конкретна фактическа обстановка единствено
са изредени бланкетно, като на практика според настоящия съдебен състав
анализ на същите липсва. В светлината на горното се налага извода, че
мотивите са непълни, неясни, схематични и повърхностни. Съдебната
практика е последователна и трайна в разбирането си, че такива пороци са от
категорията на съществените, тъй като представляват липса на мотиви по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК / Решение № 181 от 30.04.2019 г.
4
по н. д. № 697/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/.
На второ място, при опитите си настоящият съдебен състав да установи
въз основа на кои доказателства първият съд е достигнал до фактическите си
констатации, се достига до известно объркване, породено от съдържащо се
противоречие в акта на СРС. От една страна, след запознаване с фактическата
обстановка, приета от контролирания съдебен състав се установява, че същият
е приел за доказано обстоятелството, че ЧО Р. след осъществилата се
конфронтация между него и подс. В., е „започнал да си удря лицето в земята и
да крещи“. От друга страна, по-нататък в мотивната част се установява, че
СРС при израждането на изводите си се е доверил и на заключението от
изготвената СМЕ, в което, обаче, вещото лице категорично отхвърля
възможността пострадалия да е предприел действия по самонараняване,
удряйки си главата в асфалта.
Също така от правна страна СРС счита, че деянието действително е
осъществено, но същото не се явява обществено опасно, поради факта, че
същото е осъществено в условията на неизбежна отбрана. Същевременно
обаче съдът е кредитирал като достоверен източник на информация
показанията на свид. Н., която категорично отрича подсъдимият да е нанасял
удари на ЧО Р., а единствено е предприел действия да се защити, бутайки
пострадалия.
Тези очевидни противоречия представляват процесуално нарушение,
което се приравнява на самостоятелно основание за отмяна на атакувания
съдебен акт. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите
на присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за
взетото решение. Мотивите на съда не трябва да са противоречиви, съдът е
длъжен да изложи към постановената присъда ясни мотиви за взетото
решение, за да могат страните да разберат волята решаващия орган при
постановяване на присъдата, по силата на която е признато за виновно или
оправдано дадено лице. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на
съда да бъде разбрано от страните и от съда, който контролира съдебния акт,
да е ясно как е била формирана волята на съда. В конкретния случай според
въззивния съд не може да се разберат фактическите и правните съображения
на съда при вземане на решение за оправдаване на подс. В., въпреки
изброяването на събраните в производството доказателства, необсъждането
във връзка със съществените противоречия в тези доказателства води до
опорочаване волята на СРС.
Обсъжданата липса на мотиви, води до съществено нарушение на
процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за
неговата отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да
получат в пълен обем защита на своите интереси. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде
отстранено единствено при ново разглеждане на делото от
5
първоинстанционния съд. Противното би означавало страните да бъдат
"лишени от една инстанция по същество", с решението на която могат и
следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите,
обсъждани при постановяване на присъдата. Именно по този начин се
обезпечава и правото на страните на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда
съществено процесуално нарушение, настоящият състав на СГС не обсъжда
оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба и
протеста, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, пр.2 във вр. с
чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски Градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 12.02.2021г., СРС, НО, 133-ти състав,
постановена по н.о.х.д. № 7053/2024 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6