РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20235200100411 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Б. ,чрез адв.Н.Х. против Е. Б. Р. с
която са предявени следните искове :
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН за сумата от
56 280,77лв. изтеглена на 24.03.2022г. от които-44 000лв. от „Райфайзенбанк България“ЕАД и 12
287,77лв. от „Юробанк България“АД от банковата сметка на покойната Ц. С. Ш. с пълномощи и
неотчетени на възложителя Ц. С. Ш.-наследодател на ищеца и за сумата от 7 238,33лв. законна
лихва за забава за периода от 24.03.2022г. до 29.06.2023г. за забава на плащането на сумата от 56
280,77лв. ,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 30.06.2023г. до окончателното и
изплащане
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, за
заплащане на същите суми с които ответницата се е обогатила неоснователно на осн.чл.59 ЗЗД.
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 7 238,33лв. ., представляваща лихва
за забава на плащане на сумата от 56 280,77лв. за периода от 24.03.2022г. до 29.06.2023г. до
предявяване на иска.29.06.2023г.
Ищеца твърди, че с Нотариално завещание № 12, том 1, рег.№ 29850, дело № 12 от 15.09.
2016г, съставено от Р.Д. - Нотариус с рег.№ 274 на Нотариалната камара, с район на действие -
Софийски районен съд, вписано в службата с № 727, том 1, стр.ЮО от 17.09.2016 г. Ц. С. Ш., ЕГН
********** завещава на А. И. Б. цялото си движимо имущество, което притежава.Ц. Ш. е сестра на
бабата на Ищеца - К. С. С., ЕГН ********** (Приложение 3 - Удостоверение за наследници изх.№
61654/13.10.2022 г. от CO, район Изгрев), но е вдовица без деца и за нея изцяло се грижи
племенникът й А. Б. от м.09.2007 г. През м.януари 2021 г. тя претърпява хирургична операция
вследствие некроза по хода на подбедреницата, в резултат на която дейният й крайник е ампутиран
над коляното, (видно от Епикризи от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД София,
клиника по съдова хирургия от 21.01.2021 г. и от Многопрофилна болница за активно лечение
Света София отделение по гнойно-септична хирургия от 27.01.2021 г. - Приложение 4). След около
1
8 месеца, като се стабилизира състоянието й, през август 2021 г. тя иска да види сестра си К., която
живее в град П.и за нея се грижи лелята на Ищеца (сестра на баща му) - Е. Р.. Последната с радост
приема гостуването на Ц. Ш. тъй като е приблизително на еднаква възраст с майка й К. и ще си
правят компания. Ищецът транспортира Ц. Ш. до град П. в края на месец август 2021 г., като
предават на Р. заедно с личните й вещи (дрехи, бельо, памперси, спално бельо, завивки, постелки и
др.п.) и сума от 600 лева за покрИ.е на разходите за консумативи и храна по време на
пребиваването й. Според Ответницата, това не било необходимо, тъй като щяла плаща една и същи
консумативи, независимо дали жилището се ползвало от един или двама, а и двете възрастни жени
се хранели малко, които доводите по принцип са верни. Първоначалната нагласа на всички е това да
бъде гостуване за около две седмици до месец, след което Ищецът да прибере Ц. Ш. обратно у
домът му в С. Ищецът и баща му водят множество разговори с Р. относно временното гостуване на
Ц. Ш. у домът на Р., като последната многократно заявява, че знае за завещанието от Ц. на А. и че
няма никакви материални подбуди или финансови претенции относно собствеността на Ц. Ищецът
й се доверява и се съгласява Ц. да остане в дома на Е. за по-дълго. Уговорката е Р. да получава
пенсията на Ц. Ш., това е предостатъчно за Р., както самата тя заявява. Ищецът счита това за
справедливо, поради което изпраща личната карта на Ц. по куриер „Еконт“ (Приложение 5) за
изготвяне на пълномощно в този смисъл. Пенсията на Ц.е била достатъчна за покрИ.е на нуждите
й, като през 2021 г. тя е била над 500 лв. (Приложение № 6 - касов бон за изплатена пенсия през
2019). До смъртта на Ц. Ш. на 25.06.2022 г. Ищецът и негови близки са я посещавали няколко пъти,
като е предоставял парични суми в брой на Е. Р., общо над 2000 лева и са набавяли продукти,
консумативи (памперси, мокри кърпи и др.), за нуждите на Ц. По техни наблюдения до преди да
почине, а и по данни на Ответницата, тя е била в относително стабилно за възрастта й състояние,
не са били необходими някакви допълнителни медицински грижи, не е постъпвала в болница по
спешност или за терапия, но била отпаднала, дезориентирана и не комуникирала, което попречило
да бъде транспортирана обратно в дома на Ищеца в град ., видно от представени снимки. По
сведения на Ответницата, Ц. е починала от старост, в съня си. Всички разходи по погребението й
(кремация) са изплатени от Ищеца на „Реа Кибела“ООД, в която погребална агенция е семеен
бизнес на Ответницата. (Приложение 7 - Фактура № 177/11.07.2022 г.).След смъртта на Ц. Ш., с цел
снабдяване с екземпляр от нотариалното завещание от Нотариус Л. Л., вписан в регистъра на НК
под № 44, в качеството му на приел архива на нотариус Р. Д., по силата на удостоверения от
нотариуса Ищецът издирва какви движими и недвижими имоти е притежавала неговата
завещателка преди смъртта си. От Справка от БНБ за банкови и платежни сметки и банкови
сейфове на физическо лице изх.№ БНБ- 97931/19.09.20212 г. (Приложение 8) получава информация
и за банковите сметки на Ц. Ш.
От справка в „Райфайзенбанк (България)“ЕАД разбира, че на 24.03.2022 г. Ответницата Е. Б.
Р. е изтеглила сумата от 44 000 лв. от сметката на Ц. Ш. и е прехвърлила като наредител тази сума в
своя сметка с IBAN . (Приложение 9 - извлечения от „Райфайзенбанк“ от 31.03.2022 г.)
От справка в „Юробанк България“ АД узнава, че на същата дата -24.03.2022 г. Ответницата е
изтеглила и сумата от 12 287,77 лева от сметката на Ц. Ш. и е превела същата сума като наредител
по своя сметка с IBAN BG (Приложение 10 - извлечение от „Юробанк България“ АД от 12.05.2023
г.)
Ищецът незабавно се свързва с Ответницата, за да изясни с нея по какъв начин и за какво са
били изтеглени тези суми, но тя не му дава обяснение с довода „не ти трябва да знаеш“ и отказва да
върне парите на правоприемника на Ц. Ш. - наследникът й по завещание - А. Б..
2
След като установява тези неправомерни прехвърляния от Е. Р., А. Б. подава жалба до
Районна прокуратура, в която излага опасения, че Ответницата се възползвала от влошеното
здравословно състояние и напреднала възраст - 98 г. на Ц. Ш. и се е разпоредила с банковите й
сметки, като се е снабдила с пълномощно с друго съдържание, освен за получаване на пенсията й.
От Постановление за Отказ да се образува наказателно производство вх.№ 6827/2022 г. от
06.03.2023 г. (Приложение 11) става ясно, че по пр.преписка 6827/2022 г. по описа на РП
Пазарджик, ТО Панагюрище, са представени не едно, а три броя пълномощни, издадени в полза на
Р., съставени от помощник- нотариус Т. при нотариус М.с район на действие PC Панагюрище,
според чието становище към момента на съставянето им Ц. Ш. е била в адекватно състояние,
въпреки напредналата си възраст и е разбирала свойството и значението на извършеното.
Твърди,че ако след представяне на пълномощните от Ответницата, или от трето лице -
помощник -нотариус Т., се установи, че същите са неавтентични и не носят подписа на лицето,
сочено за техен автор или пък не се представят такива, то с изтеглените от Ответницата суми в общ
размер от 56 280,77лв. от банковите сметки на Ц. Ш. Ответницата се е обогатила неоснователно за
сметка на Ищеца, в качеството му на неин наследник по завещание. Посочените суми са
прехвърлени от сметките на Ц. Ш. в посочени от Ответницата сметки на 24.03.2033 г. три месеца
преди смъртта й на 25.06.2022 г. и не са предадени нито на упълномощителя, Ц. Ш., нито на
правоприемника й по завещание.
Счита, че описаните по-горе фактически обстоятелства обосновават следните правни изводи:
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 284. ал. 2 от ЗЗД да предаде всичко,
получено в изпълнение на поръчката на насрещната страна - Ц. Ш. - праводател на Ищеца, от чието
име и за чиято сметка е действал по силата на пълномощното, легитимиращо го пред банката да
изтегли чуждите парични средства. Със смъртта на Ц. Ш. на 25.06.2022 г. договорът за поръчка е
прекратен на основание чл. 287 от ЗЗД, след което материално легитимиран да получи всичко,
получено от Ответника при неговото изпълнение, е наследникът на починалата - Ищецът,
съобразно приложеното Нотариално завещание.
При липса на валидно договорно правоотношение между страните в производството,
отношенията между тях, възникнали вследствие на разпореждането с чуждите парични средства
следва да бъдат разрешение на плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от
ЗЗД.
На основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, задължението на Ответника да предаде всичко, получено в
изпълнение на поръчката, е възникнало на 24.03. 2022 г., от която дата Ответникът е изпаднал в
забава.
На основание чл. 86 от ЗЗД, Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забавено плащане в
размер на 7 238,33лв. представляваща законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата
до датата на предявяване на настоящата искова молба (Приложение 12), както и законната лихва
върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане..Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита исковата молба за
допустима.Относно основателността: Изцяло оспорва предявените искове. Считат същите за
неоснователни.
Твърди че между ответника Е. Б. Р. и Ц. С. Ш., чийто единствен наследник по силата на
3
нотариално завещание се явява ищецът А. Б., мандатно правоотношение по см. на чл.280 от ЗЗД не
е съществувало в правния мир.Твърди, че доверителят и Е. Б. Р. на 24.03.2022г. не е изтеглила от
притежаваната от Ц. Ш. в „Райфайзенбанк България” банкова сметка сума от 44000 лева и от
притежаваната от Ц. Ш. в „Юробанк България” банкова сметка сума от 12 287.'77лева.
Не оспорва, че: 1/ Страните са в родствени връзки - ищецът е племенник на ответницата Р. —
син на брат й И. И.. Починалата И. Ш. е сестра на бабата да ищеца — К. С.. К. С. е майка на
ответничката Е. Р., а Ц. Ш. е нейна леля(сестра на майка й);2/ Наличието на нотариално завещание
№12, том 1, рег.№29850, дело № 12 от 15.09.2016г., съставено от Р. Д. — Нотариус с рег.№274 на
НК с район на действие СРС, вписано в СВ с рег.№727, том 1, стр.100 от 17.09.2016г. от Ц. С. Ш. с
ЕГН **********, с която последната завещава на А. И. Б. цялото си движимо и недвижимо
имущество, притежавано от завещателя Ш. към момента на смъртта й; 3/От август 2021 г. Ц. Ш.
живее при ответницата Е. Р. в град П., която поема изцяло грижите за нея, като починала в съня си
на 25.06.2022г.; Не се спори и по поетите от ищеца разноски по погребението на Ш. 4/ Извършената
проверка по Пр.Пр.вх.№6872/2022г. по описа на РП Пазарджик, прекратена с Постановление на
прокурор Н. Т. от РП Пазарджик, ТО Панагюрище.
Оспорва всички останали твърдения изложени в исковата молба. както оспорва и
твърденията на ищеца, че:1/ Приживе ищецът „изцяло поел грижите” за Ц.. Ш., тъй като тя била
вдовица и без деца. 2/ След като „се стабилизирало състоянието” на Ц.Ш. тя поискала „да види
сестра” си К. в П., като „нагласите” на всички били това гостуване да бъде максимум до месец. 3/
Ищецът предоставил общо сумата от 2600лева за покрИ.е на разходите за консумативи и храна по
време на пребиваването на Ц. Ш. 4/ Обстоятелството, че Ц. Ш. била „отпаднала, дезориентирана и
не комуникирала” попречило същата да бъде „транспортирана обратно в дома, на ищеца в София”,
като това било констатирано от него и негови близки посетили три пъти Ш.в П. 5/На 24.03.2022г.,
ответницата изтеглила от притежаваните от Ц. Ш. банкови сметки в „Райфайзенбанк България” -
сумата от 44000.ООлева и от „Юробанк България” - сума от 12 287.77лева. При разговор между
страните, относно спорните суми, ответницата „не дал никакво обяснение, като заявила на ищеца
„не ти трябва да знаеиГ, като отказала да върне парите на последния, като правоприемник на Ц. Ш.
6/ „След представяне на пълномощните от ответника или от трето лице — помощник-нотариус Т.,
се установи, че същите са неавтентични и не носят подписа на лицето, сочено за техен автор...” 7/
„с изтеглените (уми от ответника в общ размер на 56270.77лева от банковите сметки на Ц. Ш. се
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, в качеството му на наследник по завещание.
Посочените уми са прехвърлени от сметката на Ц. Ш. в посочените от ответницата сметки на
24.03.2022г....и не са предадени нито наупълномощителя Ц. Ш., нито на правоприемника по
завещание. ”
Поддържа,че тези твърдения изтъкнати от ищеца в исковата молба, не отговарят на
обективната действителност, противоречат на правната и житейска логика, както и не са обвързани
с доказ ателствата.
1/ Оспорва твърдението на ищеца, че „изцяло поел грижите" за Ц. Ш., тъй като тя била
вдовица и без деца. След като починал съпругът на лелята на доверителката ми - Р. Ш. тя останала
сама. Във фамилията всички били наясно с наличието на завещанието оставено от Ц. на А., поради
което и на всички било известно, че той ще се грижи за нея, така както бил поел грижите за
съпруга й, които се състояли в пазаруване, плащане на сметки, водене до болнично заведение,
посещение в къщи, но без пренощуване.
4
След като останала сама, най-близкият човек на Ц. Ш. била сестра й К.(майката на
доверителката ми), като двете си говорели по телефон почти всеки ден и тя непрекъснато се
оплакваше от ищеца. За този период, след смъртта на съпруга й, доверителката ми я посещавала
няколко пъти. Била трудно подвижна, влачела десния си крак, трудно можела да си направи тоалет
или да се изкъпе, но се справяла сама. Споделяла, че ищецът носил през няколко дни храна която се
състояла от готово закупени продукти(банички, лютеница, кренвирши, мляко, сирене). Изразявала
недоволство, че рядко консумира домашна храна и с радост посрещала доверителката ми, която при
посещение винаги й носела домашно приготвена храна, помагала й да се изкъпе, почиствала
апартамента, сменяла спално бельо, изобщо вършела необходимото, за да се почувства леля й Ц.
добре.
През януари 2021г. се наложило Ш. да влезе по спешност в болница, поради тромбоза на
артерии на долен крайник, в резултат на което ампутирали долен десен крайник. При изписването
на Ш., ищецът позвънил на доверителката ми, с молба да я вземе при нея в П. тъй като той има
малки деца, живее в друг квартал в С., работи, не може да се грижи за нея, а в момента на Ш. били
необходими непрестанни грижи. Разбрали се да я заведе веднага. Но по-късно ищецът позвънил на
доверителката ми й я уведомил, че „разрешили проблема'. Така Ш. била настанена при братовчедка
на съпругата на бащата на ищеца(С. Г. в Б., тъй като имали уговорка, тя да полага грижи за Ш., за
да може, ако се наложи и замине в А. каквито планове имала, да й върнат жеста с нейна възрастна
леля. По-късно доверителката ми разбрала при разговор с леля си, понеже тя не искала да отива в
чужда къща, ищецът й казал, че пътя за П. бил затворен заради падналия сняг, поради което
временно ще я закарат в Б. Доверителката ми решила да не се намесва в това решение на ищеца,
още повече там живеели брат й и съпругата му (бащата и майката на ищеца), както и жената, в
чието жилище живеели, така смятала, че леля й ще получава нужната грижа и внимание. / Оспорва
твърдението, че след като „се стабилизирало състоянието" на Ц. Ш. тя поискала „да види сестра" см
К. в П., включително и обстоятелството, че това пътуване с цел гостуване, а не с трайно
пребиваване в П. в домът на ответницата. Тези твърдения не отговарят на обективната
действителност и това е така, предвид следните обстоятества:Ш.а останала в Б.осем месеца, до
деня, в който се обадила на доверителката и през телефона на С. Г.(тя нямала собствен мобилен
телефон и при нужда се обаждала от нейния), като била много разтроена. Информирала
доверителката и, че трябвало да освобождават жилището в Б., като за нея ищецът предложил или
да я прати в старчески дом, или да я закарат в село С. (родното й място), където да и подсигурят
някой „да я гледа”. Буквално изплакала на доверителката и молбата си да я приеме в П. и да се
грижа за нея, защото не иска да отиде нито в старчески дом, нито на родното си село, където няма
никакви близки. Доверителката и успокоила леля си Ц. Ш., казала й, че с удоволствие ще се грижи
за нея така, както полага грижи за майка си - нейната сестра. Провела разговор с брат си (бащата на
ищеца) и с ищеца, като ги информирала за разговора си с Ц. Ш.. Те били против Ш.да отива в П.,
убеждавали доверителката и, как това да бъде настанена в старчески дом бил „най-добрия вариант”
за Ш. Доверителката и изразила мнение, че щом самата Ш. не е съгласна да отиде в старчески дом,
най-важно е нейното мнение, но ищецът и баща му смятали обратното — че Ш.няма право на
избор, и ако доверителката и не я приеме, тя няма накъде, ще се примири и ще я настанят в
старчески дом. В крайна сметка доверителката и надделяла с аргумента, че Ш. ще бъде със сестра
си заедно, при добри условия и постоянни грижи от всякакво естество, като заявила на брат
си(баща на ищеца) и ищеца, че няма никакви претенции към апартаменти и имоти, собственост на
леля и - Ц. Ш., желаела единствено двете с майка й да прекарат остатъкът от живота си спокойно,
5
заедно и обгрижвани. Ето защо в началото на септември 2021 г. ищецът транспортирал Ш. в П.
При пристигането си доверителката и констатира крайно лошо психофизическо състояние на
леля си Ц. Ш. - с декубитални рани от залежаването, трудно се изправяла до седнало положение,
физически и емоционално нестабилна. Ш. споделила, че за осем месеца прекарани в Б. изобщо не е
къпана, че с нея се отнасяли много лошо. Още на следващия ден поискала от доверителката и да
извика представител на полицията, за да направи оплакване и да каже, че не иска да се връща
повече при ищеца, споделила, че била подавала сигнал към кварталния на кв.„а з.“ („Д.”).
Помолила била и друг племенник (К.), да подаде сигнал, но полицаите заявили, че следва тя лично
да го подаде, продължила да настоява да се подаде сигнал срещу ищеца. Споделила също така, че
когато била в Б. ищецът довел при нея нотариус, за да подпише пълномощно, с което да го
упълномощи, да се разпорежда приживе с имотите й, банковите й сметки, да я представлява пред
социалните, както и където е необходимо, за да подготви всички необходими документи за
настаняването й в старчески дом. Уверил я, че ако подпише ще й сложат протеза на отрязания крак.
След като нотариусът й разяснил с какви права ще упълномощи ищеца, тя поискала от нотариуса
да извика полиция, поради което нотариусът отказал заверка на подписа и заявил на ищеца пред
Ш., че нещата не са такива, каквито му били представени, както и че жената в адекватно състояние,
не е съгласна и той няма да оформи пълномощното.
Не отговаря на действителността и твърдението, че ищецът предоставил общо сумата от
2600лева за покрИ.е на разходите за консумативи и храна по време на пребиваването на Ц. Ш.
Още с пристигането си, Ш. заявила желанието си да получава пенсията си в П. поради което
поискала от ищеца да й върне личната карта, ключовете от апартамента в С., както и документите,
които й бил взел(по-късно споделила, че става дума за имотите й). Последният предал на
доверителката ми „личната карта” на Ш. и 300.00лева(от пенсията й), като заявил, че ключа и
документите ще прати по- късно. В последствие било констатирано от нотариуса, който следвало
да изготви пълномощното, че „личната карта" на Ц. Ш. е неистинска(сега все още се намира при
доверителката и и при нужда може да се представи). При разговор с ищеца, той заявил че бил
„направил"" такава, за да не я загуби Ш. и изпратил истинския документ за самоличност по Еконт
на 25.09.2021г.
В тази връзка, още на 06.12.2021г., Ш. подписала Пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег.№4562/28.09.2021г. по описа на Нотариус Н. М. - Т., рег.№471 описа на НК, с район на
действие PC Панагюрище {със забележка, че удостоверяването е извършено извън кантората), с
което предоставяла на доверителката и множество права, включително и с правото да я
представлява пред „Райфайзенбанк България”ЕАД, клон Панагюрище, как то да се разпорежда с
банковите й сметки в тази банка, с всички права.
При посещение в Панагюрище бащата на ищеца(^, същият донесъл ЮООлева, които били от
спестяванията на Ш., оставени в апартамента й в С. а не средства, предоставени от ищеца за
посрещане на разходите по престоя на Ш. в П.
Не отговаря на действителността и твърдението на ищеца, че Ш. била „отпаднала,
дезориентирана и не комуникирала"", поради което същата не била „транспортирана обратно в
дома на ищеца в С."", както че това й състояние било „констатирано"" от него и негови близки
посетили няколко пъти Ш. в П.
При пристигането си в П., Ш. била в крайно недобро психофизическо състояние. След
преглед от медицинско лице, били препоръчани специфични процедури и медикаменти за
6
обработка на декубиталните рани, като доверителката и закупила необходимите медикаменти и
започнала незабавно процедури. Само ежедневните грижи, които полагала доверителката и
стабилизирали състоянието на същата. Ш. се успокоила, започнала да се храни, укрепнала
физически и емоционално, което състояние било констатирано, както от посещаващият ги лекар и
близки на семейството, така й от помощник-нотариуса, удостоверил полагането на подписа от
същата (писмено доказателство №6). Ето защо,» когато бащата на ищеца(брат на ответницата)
дошъл в П.е в края на март 2022г., за да я отведе в С.тя заявила, че няма да и тръгне от П. докато не
я изгонят. Възникнал скандал, обиждал я, казал че е с деменция и е неадекватна, че тя няма право
да взема никакви решения сама, както и че ако трябва главата ще й счупи, но ще я вземе от П. и ще
я откара да я гледат в С. След това пристигнал и ищецът, който продължил да пресира
емоционално Ш. Това отношение я сринало емоционално. Впрочем, именно след този скандал е
направената фотография на Ш., приложена по делото от ищеца.
5/ Твърденията на ищеца, че доверителката и на 24.03.2022г., изтеглила от притежаваните от
Ц. Ш. банкови сметки в „Райфайзенбанк България” сумата от 44000.00лева и от „Юробанк
България”, както и сума от 12 287.77лева, не отговарят на обективната действителност.
И това е така, по следните съображения:
След оформянето на Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№4562/28.09.2021г. по
описа на Нотариус Н. М. — Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие PC Панагюригце(
забележка, че удостоверяването е извършено извън кантората}, доверителката и се разпореждала
със сметката на своята леля Ц.Ш., като теглила различни суми от същата, като при всяка банкова
операция служители на банката искали потвърждение по телефона от страна на Ц. Ш.
През уикенда коментирали в къщи поведението на ищеца, който не само не връщал
документите на Ш., но бил сменил ключалката на собствения й апартамент и бил разположил в
същия компютърни съоръжения - сървъри с неясен произход и с неясно предназначение
{обстоятелство, което констатирала при посещението в С. доверителката ми, след като влязла в
апартамента, ползвайки услугите на ключар — писмено доказателство №7). Това поведение
провокирало Ш. да помоли племенницата си да извика нотариус, като заявила, пред нотариуса, че
желае да оформи две отделни пълномощни, с които да упълномощи доверителката и с различни
права.
Така на 23.03.2024г. били оформени две различни пълномощни - пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег.№1254/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н. М. — Т., рег.№471 описа на
НК, с район на действие PC Панагюрище {със забележка, че удостоверяването е извършено извън
кантората}, с което доверителката и била упълномощена да представлява Ц. Ш. пред „Пощенска
банка”/’’Юробанк България”, с правото да се разпорежда с банковата й сметка( доказателство №2)
и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№1255/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н. М.
- Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие PC Панагюрище (със забележка, че
удостоверяването е извършено извън кантората}, с което доверителката ми била упълномощена да
представлява Ц. Ш. пред „Имотен регистър, общини, СГКК и др. институции, като я снабдява с
книжа и ггр. (писмено доказателство №3).
Предвид проведените пред уикенда разговори, Ц. Ш. решила и по своя воля на 24.03.2022г.,
лично положила подпис под платежно нареждане, с което прехвърлила от своята сметка в
„Райфайзен банк България” по сметката на племенницата си Е. Р. сумата от 44ОООлева/
доказателство под №4}.
7
Ш. помолила племенницата си Е. Р. още на същия ден - 24.03.2022г., да прехвърли по
сметката си всички суми, които имала по сметката си в „Пощенска банка”/”Юробанк България”.
Това била нейната воля и желание, като израз на благодарност за всичко, което доверителката ми
била направила за нея в състоянието, което се намирала.
Ето защо твърди, че не отговарят на обективната действителност, твърденията на ищеца, че
между доверителката ми и Ц. С. Ш., чийто наследник по нотариално завещание се явява ищецът А.
Б., имало сключен договор за поръчка -да изтегли процесиите суми и да ги предаде на Ш.
Изложената по-горе фактическа обстановка и приложените в подкрепа на същата писмени
доказателства под №1, №2 и №4, обосновават липсата на мандатно правоотношение по см. на
чл.280 от ЗЗД
И това е така, тъй като Ш. е извършила сама разпореждане със собствените си аворари,
находящи се по банковата й сметка в „Райфайзенбанк България”, като заверила със сумата от
44000.ООлева сметката на доверителката и Е. Р..
По силата на правата, дадени и с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№1255/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н.а.-Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие PC
Панагюрище (със забележка, че удостоверяването е извършено извън кантората) и по волята на Ц.
Ш., удостоверени именно със същото ( ...да се разпорежда с банковата ми сметка в тази банка ...
като тегли уми без ограничение на размера, прехвърля суми и извършва всяккави други банкови
операции, вкл.и да я закрие.У), доверителката и Е. Б. Р. на 24.03.2022г. не изтеглила от
притежаваната от Ц. Ш. в „Юробанк България” сума от 12 287.77лева, а прехвърлила чрез банкова
операция същата по своя сметка.
Твърденията на ищеца, че доверителката и не „дала никакво обяснение", като заявила на
ищеца „не ти трябва да знаеиГ и като отказала да върне парите на ищеца като правоприемник на Ц.
Ш., не отговарят на обективната действителност.
След смъртта на Ш. страните провели разговор, в който доверителката и разяснила на ищеца,
волята на Ц.Ш., както и че всичко, което е извършила е било по искане и желание на леля й Ц. Ш. за
което има свидетели. Включително го информирала, че има издадени пълномощни в тази връзка,
но ищецът бил категоричен, че сумите му се дължат, като я заплашвал, че ще я „даде на прокурор”.
Твърденията на ищеца, че „След представяне на пълномощните от ответника или от трето
лице помощник-нотариус Т., се установи, че същите са неавтентични и не носят подписа на
лицето, сочено за техен автор... ”, са абсолютно несъстоятелни и противоречат на правната и
житейска логика,от една страна, а от друга - не са обвързани с доказателства.
Противно на твърденията на ищеца, твърди, че всяка една от сключените едностранни
сделки, обективирани в посочените по-долу пълномощни с нотариална заверка на подписа, а
именно: 1/ Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№4562/28.09.2021г. по описа на
Нотариус Н. М. — Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие PC Панагюрище (със забележка,
че удостоверяването е извършено извън кантората)', 2/ Пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег.№1254/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н. М. - Т., рег.№471 описа на НК, с район на
действие PC Панагюрище (със забележка, че удостоверяването е извършено извън канторатау,
З/Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№1254/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н.
М. — Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие PC Панагюрище (със забележка, че
удостоверяването е извършено извън кантората), са осъществени при валидно съгласие за
8
сключването на същите, удостоверено по надлежни ред.
Ето защо и с оглед изтъкнатото до тук, счита предявеният иск по чл.284,ал.2 от ЗЗД против
доверителката и Е. Р. за неоснователен и недоказан.
По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Счита предявения при условията на алтернативност иск за неоснователно обогатяване от
ищеца против доверителката и за неоснователен, по изтъкнатите по-горе съображения и в
допълнение на следното:
В настоящия казус, ищецът твърди, че доверителката и се обогатила неоснователно за негова
сметка, като наследник по завещание на Ц. Ш., респективно същият обеднял със сума в общ размер
от 56 280.77лева, която сума ответникът Р. изтеглила от банковите сметки на Ц. Ш. в
Райфайзенбанк България и Пощенска банка/ Юробанк България. Претендира връщане на сумата,
която му се дължала като наследник на Ц. Ш. по нотариално завещание.
Придвид изложеното по-горе в отговора, от една страна доверителката и получила в
патримониума си(в банковата си сметка) сумата от 44000лева по силата на банково нареждане,
подписано от титуляра на сметката Ц. Ш., ergo по отношение на тази сума липсва неоснователно
обогатяване от страна на доверителката ми за сметка на ищеца.
По отношение на сумата от 12280.77лева. които доверителката и прехвърлила с банкова
операция от сметката на своята леля Ц. Ш. в своя сметка, същата извършила по силата на
едностранна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№1254/23.03.2022г. по описа на Нотариус Н. М. — Т., рег.№471 описа на НК, с район на действие
PC Панагюрище (fbf забележка, че удостоверяването е извършено извън кантората).
Доверителката и е действала в качеството си на пълномощник, надлежно упълномощен да се
разпорежда с банковата сметка на Ш. с множество права, включително и да прехвърля суми, ergo
по отношение на тази сума липсва неоснователно обогатяване от страна на доверителката и за
сметка на ищеца. Впрочем, в този смисъл е и практиката ВКС, който по повод на субектите на
претенцията по чл.59 от ЗЗД е дал разрешение въпроса дали с действията си пълномощника може
да осъществи фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Отделно от това, едва към момента на открИ.е
на наследството - смъртта на Ц. Ш. — 25.06.2022г., всичко, което същата е притежавала,
включително и сумите, налични по банковите й сметки, е част от наследствената маса, която
ищецът е получил в патримониума си като неин единствен наследник по завещание.Ето защо и с
оглед изтъкнатото до тук, счита предявеният иск по чл.59 от ЗЗД против доверителката и Е. Р. за
неоснователен и недоказан.
По предявения иск с правно основание чл.86,ал.2 от ЗЗД.Счита, предявения акцесорен иск за
сумата от сумата от 7238.33лева, за неоснователен, предвид заявената неоснователност на главния
такъв, който обуслява уважаването на акцесорния, по изтъкнатите по-горе подробни съображения.
По доказателствата и доказателствените искания на ищеца заявени в исковата молба:1/ Не
възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства. Ще се ползва от
същите.2/На основание чл.156, ал.2 от ГПК, моли да се задължи ищеца да посочи имената на
исканите от него трима свидетели, както и да посочи конкретно кои факти и обстоятелствата, ще
изяснява с техния разпит.3/ Не възразява по сторените доказателствени искания.Сочи
доказателства и прави доказателствени искания.
Моли да се отхвърлят предявените срещу доверителката и Е. Б. Р. обективно съединени
9
искове.
В съдебно заседание ищеца,чрез процесуалния си пълномощник адв.Х. подържа атака
предявените искове.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата,чрез процесуалния си пълномощник адв.К.-П. оспорва
предявените искове.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За безспорно установени следва да се приемат следните обстоятелства, които Ищецът
твърди в исковата молба и не са оспорени или са потвърдени от Ответницата в становището й по
обстоятелствата, на които се основават исковете, изложено в отговора на исковата молба:
По делото не се спори,че ответницата Е. Р. и Ищеца А. Б. се намират в родствени
отношения - той е нейн племенник, както и че починалата Ц. Ш. е сестра на бабата на Ищеца - К.
С.Не се оспорва и наличието на Нотариално завещание № 12, том 1, рег.№ 29850, дело № 12 от
15.09.2016, съставено от Р. Д. - Нотариус с рег.№ 274 на Нотариалната камара, с район на действие -
Софийски районен съд, вписано в службата с № 727, том 1, стр.ЮО от 17.09.2016 г., с което Ц. С.
Ш. ЕГН ********** завещава на А. И. Б. цялото си имущество, което притежава към момента на
нейната смърт.Ответницата потвърждава, че от месец август 2021 г. Ц. Ш. е живяла при нея в дома
й в град П. и че е починала там на 25.06.2022 г. Не се оспорват и обстоятелствата, че на 24.03.2022
г. от сметката на Ц. Ш. в„Райфайзенбанк България“ЕАД е прехвърлена по сметка на Е. Р. сумата от
44000 лева,както и че на същата дата - 24.03.2022 г. са прехвърлени 12287,77 лева от сметка на Ц.
Ш. в „Юробанк България“ АД по сметка на Е. Р..
Ищецът не оспорва автентичността на Пълномощно рег.№1254 от 23.03.2022 г. на
помощник-нотариус И. Т. при нотарус Н. М. -Т., рег.№ 741 на НК, с район на действие PC
Панагюрище от Ц. Ш. в полза на Е. Р., по силата на което последната е упълномощена да
представлява Ц. Ш. пред „Пощенска банка“АД /“Юробанк България“АД/ като тегли и внася суми
без отграничение на размера, прехвърля суми и извършва всякакви банкови операции,
включително и закрИ.е на сметката, получаване на дебитни/кредитни карти от нейно име,
извлечения за движението по сметката и даподписва всчики необходими декларации във връзка с
разпореждането с тази сметка. Също така ищецът не оспорва също и автентичността на
Пълномощно рег.№5898 от 28.09.2022г. на помощник-нотариус И. Т. при нотарус Н. М. - Т., рег.№
741 на НК, с район на действие PC Панагюрище от Ц. Ш. в полза на Е. Р., по силата на което
последната е упълномощена да представлява Ц. Ш. пред „Райфайзенбанк /България/“АД като се
разпорежда с банковите й сметки в тази банка, внася суми, тегли суми без ограничение на размера,
прехвърля суми без отграчения на размера, извършва всякакви други банкови операции без
ограничение, включително и да открива и закрива банкови сметки, да получава извлечение за
движението по сметките, да подписва всчики необходими декларации във връзка с разпореждането
с тази сметка, включително и декларации по ЗМИП и др.
Също така Ищъцът не оспорва твърденията на Ответницата в отговора на исковата молба,
че Ц.Ш. по време на престоя и в град П.била добре физически и че състоянието й се било
стабилизирало, както и изложеното от процесуалния й представител в откритото съдебно
заседание по делото, проведено на 22.01.2024 г., че упълномощителят /б.н. Ц. Ш./ е бил в добро
здраве, осъзнавал е действията и постъпките си. Извън предмета на спора по настоящото дело е
въпросът какви са били отношенията в семейството, както и дали упълномощителката е била в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, когато е подписала посочените в
т.6 и 7 по-горе пълномощни. За избягване на всякакво съмнение Ищецът е оттеглил възражения си
в този смисъл в същото о.с.з.по делото - на 22.01.2024 г., ако като такива е било възприето
писменото му становище, представено в о.с.з., проведено на 13.11.2023 г. поделото.
По делото са спорни обстоятелствата , че Ц. Ш. сама е извършила разпореждане със
собствените си авоари в „Райфайзенбанк България“АД, като е заверила сметката на Е. Р. със сумата
от 44000 лева. Също така ответницата Е.Р. е заявила, че не е изтеглила, а е прехвърлила
притежаваната от Ц. Ш. сума от 12287,77 лева в „Пощенска банка“ /“Юробанк“/АД чрез банкова
операция по собствената си сметка по силата на правата, дадени й с нотариално завереното
пълномощно, като пояснява допълнително, че това били волята и желанието на леля й като израз на
10
благодарност към нея.
Във връзка с установяване на релевантите за предмета на изследване въпроси - как и на
какво основание са били извършени прехвърлянето на средства от банковите сметки на Ц. Ш. по
банковата сметка на Ответницата, е предоставено преводно нареждане и са постаневи въпроси
,като приети копия от всички налични документи в електронното клиентско досие на Ц. Ш. от
„ОББ“АД-Централен офис като правоприемник на „Райфайзенбанк България“АД, допуснати са и
са изслушани едична и разширена почеркови експертизи по отношение на авторството на подписа
на Ц. Ш. върху платежно нареждане е дата 24.03.2022 г.
В съответствие е указаната му в доклада по делото доказателствена тежест, Ищецът
ангажира писмени и гласни доказателства, които опровергават по категоричен начин всяко едно от
твърденията на Ответницата. От съвкупната им преценка се установяват следните обстоятелства от
фактическа страна:
Относно превод на сумата от 44000 лева, извършен на 24.03.2022 г. се установи следното:
1.В проведено на 13.11.2023 г. открито съдебно заседание , процесуалният представител на
Ответницата пояснява твърденията си /на стр.7 от Протокола/, а именно че: „..Ц. Ш. сама е
извършила разпореждане със собствените си авоари“ по следния начин. - Оформила лично е
подписа си платежно нареждане ; - Самото платежно нареждане не е попълнено пито от Е. Р., нито
от Ц. Ш., а от банков служител; - Преди попълването на платежното нареждане банковият
служител е провел разговор е Ц. Ш. по телефона, разяснил й е какво оформя като текст в
съставеното платежно нареждане, уверил се в желанието на Ш. и й предоставил същото, за да бъде
оформено е нейния подпис лично, след което е проведен повторен телефонен разговор, за да може
Ш. да потвърди полагането на подписа си. Едва тогава е осъществена съответната банкова
операция;
Ответницата Е. Р., при поставени въпроси в същото открито съдебно заседание заяви, че от
нейния телефон били проведени многократно телефонни разговори с леля й, уточнявали са се
разбрали с жената /б.н.банкова служителка от „Райфайзенбанк“/ кога Р. е била в къщи при Ц. и
тогава тя позвънявала.
В последващо о.с.з., проведено на 22.01.2024 г.,/на стр.8 от Протокола/, процесуалният
представител на Ответницата признава обстоятелството, че Ц. Ш. не е ходила в банката за
осъществяване на превода на процесната сума от 44000 лева и не спори, че подписът й върху
платежното нареждане от 24.03.2022 г. е положен извън банката.
По искане на Ищеца, в това съдебно заседание на 18.03.2024г. на ответницата Е. Р. е
предявено от съда платежното нареждане, намиращо се на лист 62 от делото и с цел изясняване на
обстоятелството дали тя е изписала ръкописния текст върху него, тя заявява следното: ,.Дадоха ми
едно листче със сумата, което е при мен листчето също от служител на банката, което да
видим каква е сумата, която имате в тази сметка. След подписа в къщи от Ц. и занесено обратно
в банката друг служител попълни сумата, не цялата сума, която беше написана на листчето. Те
бяха дали листче с наличната сума, а ние решихме, че няма да се закрива тази сметка и няма да
се прехвърля цялата сума по моята сметка. Сумата я написа служител в банката. “От заявеното
от Е. Р. /на стр.4 от Протокола/ се установява, че: - Имената Е. Б. Р. и Ц. С. Ш. са изписани от
служител на банката; - Ц.Ш. е подписала празно платежното нареждане; - Сумата от 44000 лева,
която е преведена по банковата сметка на Ответницата е попълнена от банков служител след
съгласуване с Е. Р. /а не с Ц. Ш./ и е съобразена с решението на Ответницата /не на Ц. Ш./ да не се
закрива банковата сметка.
От анализа на документите в електронното клиентско досие на Ц. Ш. е видно следното:-
Липсва спесимен на подписа на Ц. С. Ш. , - Представено е пълнономощното рег.№5898 от
28.09.2022 г. на помощник- нотариус И. Т. при нотарус Н. М. -Т. рег.№ 741 на ПК, с район на
действие PC Панагюрище от Ц. Ш. в полза на Е. Р. да я пред „Райфайзенбанк /България/“АД - Във
вътрешната кореспонденция на банката има данни за проведени телефонни разговори от
служители в „Райфайбенбанк“ във връзка с проверка валидността на пълномощното в периода
6.12.2021 г.- 16.02.2022 г. в следния смисъл: - В писмо от 06.12.2021 г. банков служител излага, че
успял да се чуе с титуляра, както и че госпожата е на 97 години, разбира какво й се говори.Сега
няма да се тегли от сметката й, а в бъдеще си запазва правото на откаже някоя трансакция, ако
упълномощеното лице не я гледа добре“ - В писмо от 14.02.2022 г. се сочи, че госпожа Ш. е
съгласна сумата да бъде изтеглена от сметката, но няколкократно е споменала, че в последствие
11
парите ще й бъдат върнати обратно по сметката. - В писмо от 15.02.2022 г. банков служител дава
сведение, че при опит да се свърже отново с Ш., упълномощеното лице /б.н. Р./ не е било в къщи,
но й казало, че Ш. е на състояния - един път иска с тези пари да се купи жилище, друг път парите да
се изтеглят в евро и да стоят при нея в жилището, а трети - иска парите да се изтеглят, но с
условието, че ако упълномощеното лице почине, парите ще й бъда върнати по сметката. - В писмо
от 16.02.2022 г. се сочи, че госпожа Ш. е казала, че иска всичките й пари да бъдаг дадени на
госпожа Р. и да приключи с банката, т.е. Сметката й бъде закрита, те ще разберат помежду си“
След 16.02.2022 г. не са провеждани телефонни разговори между служители от
„Райфайзенбанк“АД и Ц. Ш. - Липсва подписана от Ц.Ш. декларация по чл.66 Закона за мерките
срещу изпиране на пари при извършване на процесната банкова операция на 24.03.2022 г., -
Представена е Декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП от Е. Р. при извършване на процесната банкова
операция на 24.03.2022 г.
В о.с.з., проведено на 27.05.2024 г., процесуалният представител на Ответницата пояснява,
че тази декларация е оформена от Е. Р. в качеството и на пълномощник на Ц. Ш.
В първото по делото заседание, проведено на 13.11.2023 г., /на стр.9 от Протокола/ адвокат
К.-П. излага, че доверителката и е била пълномощник /бна Ц.Ш./ както и че поради наличието
именно на доверителни отношения между лелята и племенницата са оформени пълномощните.
Изтъква, че разпореждането със средства се извърша по съответния ред, за което банките строго
съблюдават и че без наличието на пълномощно няма банка, която да позволи извършването на
банкова операция.
По делото са изслушани единична и тройна съдебно-графологични експертизи по
отношение авторството на подписа, положен на платежното нареждане от 24.03.2022 г. Според
вещото лице Н., подписът не е положен от Ц. Ш., сочена за негов автор.Тройната графологична
експертиза приема, че подписа е изпълнен от Ш. като обосновават изводите относно различията в
подписите на оспорвания документ и образците в други такива с отслабване функциите на
организма поради напреднала възраст и наличие на влошено здравословно състояние, придружено
с тремор.
В този смисъл възражението на процесуалния представител на Ответницата, че Ц. Ш. сама
се е разпоредила със собствените си авоари в банковата си сметка в „Райфайзенбанк България“АД
като заверила със сумата от 44000 лева сметката на Е. Р., остана недоказано във всичките му
елементи. Изложените твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателствен материал
,а освен това са непоследователни и вътрешно противоречиви и не могат да обосноват логически
или житейски състоятелен извод относно това как чрез едно празно платежно нареждане, пък
макар и подписано от Ц. Ш., но извън банката, в дома на Ответницата, на неустановена дата, е била
извършена банкова операция на 24.03.2022 г. в размер на 44000 лева без физически титулярът да
присъства в банката и без да е удостоверена самоличността му въз основа на личната му карта.
Освен това липсва логика банковите служители да изискват подпис от Ц. Ш. върху празно
платежно нареждане, след като се установи,че Ответницата е разполагала с пълномощно да
оперира с банковата и сметка? Смислено предположение за съставянето му може да се направи с
оглед проверка на валидността на пълномощното от банката, тъй като на датата на извършения
банков превод /24.03.2022 г./, видно от електронното клиентско досие, не са водени никакви
разговори с титуляра на сметката, както се е процедирало обичайно при проверки, не е съгласувано
с нея съдържанието на преводното нареждане и не е изяснена каква е била волята й за
разпореждане с авоарите й, противно на твърдяното от процесуалния представител на Ответницата
по-горе. Доколкото Ц. Ш. не е присъствала лично в банката, не е положила подпис върху
попълнено платежно нареждане е точно изписана сума и в полза на конкретно лице, не е подписала
и декларацията по чл.66 от ЗМИИ, не може да се приеме, че тя сама се е разпоредила със
средствата си в тази банка. В противна насока, наличието на пълномощно в полза на Е. Р., както и
на попълнена и подписана от нея декларация по чл.66 от ЗМИП вместо разпоредителя на
средствата, в качеството й на негов пълномощник, според изявленията на процесуалния и
представител, се налага извода, че процесният превод е извършен от упълномощеното лице. В този
смисъл са наведените доводи от Ответника, че разпореждането със средства се извърша по
съответния ред, за което банките строго съблюдават и че без наличието на пълномощно няма банка,
която да позволи извършването на банкова операция.
Освен изложеното,следва да се има в предвид, че така визираното преводно нареждане,
дори да се приеме под въпрос /поради липса на доказателства за влошено здравословно състояние
12
и наличие на тремор/, че негово автор е Ц.Ш., само по себе си не е годно да послужи за изпълнение
на банкова операция за прехвърляне на средства, без да са изпълнени останалите елементи от
разпоредителната сделка,поради което същото същото носещо или не подписа на Ц. Ш. се явява
правно ирелевантно с оглед предмета на делото. Същото по-скоро установява осъществена изцяло
от нея банкова трансакция като извършена „лично“ от наследодателката на Ищеца Ц. Ш. в нейна
полза, без да е била налице нито воля, нито знание от възрастната жена за съдържанието на
превода от 24.03.2022 г. В предвид на това е несъстоятелно твърдението на Ответницата, че след
като на 16.02.2022 г. Ш. е изразила намерение да й прехвърли средствата си и да закрие сметката
си, то това е било и нейното желание на 24.03.2022г. съобразявайки и писмата с противоречиво
съдържание от вътрешната кореспонденция на служителите в банката и непрекъснато
променящата се позиция за начина на разпореждане с авоарите си, което е било изветното и на
Ответницата съгласно писмото от 15.02.2022г.
По отношение на превода на сумата от 12 287,77 лева, извършен на 24.03.2022 г.се установи
следното:
Твърденията на Ответницата, че е прехвърлила с банкова операция от сметката на леля си в
своята сметка сумата от 12287,77 лева по силата на едностранна сделка, обективирана в
Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 1254/23.03.2022 г. не се оспорват от Ищеца. В
тази връзка следва да се подчертае, че посочените доводи за дарение от страна на упълномощителя
на процесната сума като израз на благодарност към Е. Р., са голословни, доколкото за
установяването им не са представени или ангажирани каквито и да било доказателства.Същите не
отговарят на обективната действителност поради безспорно установени факти и обстоятелства в
хода на настоящото производство.
От анализа на съдържанията на платеното нареждане, с което е извършен банковият превод
на 24.03.2022 г. и както на цитираното пълномощно, е видно следното: - Като основание за
извършен в платежното нареждане е посочено „средства от закрИ.е на сделка“. Подписът върху
него е на ответницата Е.Р.. С оглед обстоятелството, че се касае за изходящ от страна частен
документ и възраженията на Ищеца по чл.164, ал.1,т.6 от ГПК не са допуснати свидетелски
показания за опровергаване на съдържанието му.
Освен това е видно,че в правомощията на упълномощеното лице са конкретно изброени,
като в обхвата на пълномощното не е включена разпоредба по чл.38 от ЗЗД, даваща право на
упълномощеното лице да договаря само със себе си, както и право да дари средства от банковата
сметка на упълномощителя на себе си. Ответникът не твърди, че е изпълнил задължението си за
предаване на изтеглената сума на Ц.Ш. В тази връзка освен отричане на това задължение, както в
отговора на исковата молба, така и в проведените по делото заседания, същата не ангажира
доказателства за отчет по мандата на доверителя.В своята защитна теза единствено заявява,че на
база на пълномощното е имал право да извършва неограничен брой правни действия, включително
и да прехвърля на себе си средствата от сметката на титуляра поради липса на изрична забрана за
това. Тези твърдения не могат да бъдат възприети от една страна поради обстоятелството, че
пълномощното е с дата 23.03.2022 г., предхождаща извършената трансакция,т.е в случай ,че
упълномощителят е имал воля и желание да дари средствата, налични по банковата си сметка в
„Пощенска банка“ /“Юробанк“/ на следващия ден, подобен текст е следвало да фигурира в
изходящата от него едностранна упълномощителна сделка. Освен това ищеца не оспорва
твърденията на ответницата, че е прехвърлила с банкова операция от сметката на леля си в своята
сметка сумата от 12287,77 лева по силата на едностранна сделка, обективирана в Пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег.№ 1254/23.03.2022 г. В тази връзка следва да се посочи, че
изложените доводи за дарение от страна на упълномощителя на процесната сума като израз на
благодарност към Е. Р., са голословни твърдения, доколкото за установяването им не са ангажирани
каквито и да било доказателства още по-вече,че възникват основателни съмнения за
съществуването им поради посочените по-долу и безспорно установени факти и обстоятелства в
хода на настоящото производство.
В допълнение е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 225 ЗЗД договорът за
дарение следва да се сключи или в предвидената в закона форма (писмена, с нотариално заверени
подписи) или чрез предаване на вещите от дарителя на дарения. Причините за предоставяне на
представителна власт за разпореждане със суми от банковите сметки на доверителя могат да бъдат
многобройни, включително възлагане за извършване на фактически и правни действия от името и
13
за сметка на доверителя, за които да се използват суми от сметките. Ако се твърди обаче възлагане
на сключване на договор за дарение, следва да се установи конкретното изявление на доверителя,
което обективира волята му от негово име и за негова сметка надареният да получи конкретна сума
пари – чрез писмен договор с нотариална заверка или чрез предаване на сумата. От извършени
преводи от по своя собствена сметка на суми от банковата сметка на доверителя, не може да се
направи доказателствено обоснован и сигурен извод за сключен договор за дарение. Както вече бе
посочено, пълномощното, чрез което са осъществени процесните транзакции, е нотариално
заверено – при посещение на нотариус където е заведена упълномощителката. При воля за
осъществяване на дарение, не е имало пречка при това посещение да бъде заверен и договор за
дарение. С предоставянето на представителна власт за разпореждане от сметките на
упълномощителя, не може да се приеме, че се спазва реалната форма на договора – предаване на
сумата, доколкото не се установява при условията на пълно и главно доказване на конкретното
разпореждане на доверителя за предаване на опредЕ. сума на довереника в качеството му на
надарен. В тази насока евентуалното събиране на гласни доказателства за общи изявления на
Ц.Ш., че искала да подсигури финансово ответницата, дадени пред различни хора и в определен
момент, не могат да се приемат за проведено пълно и главно доказване за конкретно възлагане,
направено в качеството му на доверител. Поради това съдът приема за недоказано твърдението, че
сумите от сметките на Ц.Ш. са дарени на ответницата.
В трайно установената съдебна практика е безспорно, че ако пълномощникът в кръга на
учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, следва
да се приеме, че е налице договор за поръчка между него и упълномощителя, т.е.мандатното
правоотношение се установява от упълномощителната сделка, овластяваща пълномощника да
действа от името и за сметка на упълномощителя. Едностранният характер на упълномощаването
като правна сделка обаче не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. Ако
пълномощникът упражни представителната си власт /преди прекратяване на пълномощието/, той е
обвързан с договор за мандат /със съдържание според извършените действия в рамките на
пълномощието/, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада изцяло с
волята на упълномощителя. В този случай пълномощникът има задълженията на довереник и
следва да даде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В случай,че не е
сторил това, доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да иска прехвърляне на
резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. В т.см. са: решение № реш. № 136/03.08.2017 г. по т.д. № 901/2016 г. на I т.о.; реш. №
338/11.01.2016 г. по гр.д. № 1729/2015 г. на IV г.о.; реш. № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на
IV г.о.
В настоящия казус не е спорно, че ответницата е била упълномощена от наследодателката
на Ищеца, а и се установява от представените с отговора на исковата молба нотариално заверени
пълномощни, да я представлява пред „Райфайзенбанк България“АД /сега Обединена Българска
банка АД/ и пред „Пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“АД/, както извършва подробно
описаните в пълномощните фактически действия. Тези пълномощни са представени в съответните
банки и въз основа на тях упълномощеното лице е получило процесиите суми. Когато
пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за
което е упълномощен, в частност изтегли/прехвърли опредЕ. сума от банкова сметка на
упълномощителя, както е процедирала отвеницата на 24.03.2022г, се приема, че е налице договор
за поръчка между тях, по която довереникът дължи отчет по нея, в какъвто смисъл е правната
доктрина и трайната съдебна практика. Поради изложеното, несъстоятелни се явяват възраженията
на Е. Р., че вследствие на упълномощаването за нея се е породило единствено задължението да
извърши фактическото действие – да изтегли сумата. В предвид на това, именно с изтеглянето на
сумата за нея е възникнало задължението да даде отчет по реда на чл.284, ал.2 от ЗЗД, включващо
уведомяване на доверителя за изпълнението, даване на сметка, най-важното - предаване на всичко
получено в изпълнение на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Наред
с множеството непоследователни фактически твърдения, единствените възражения, които
Ответницата е направила с отговора на исковата си молба, са свързани именно с едностранния
характер на упълномощаването и липсата на последващо задължение след изтегляне на сумата.
Същата, в срока за отговор на исковата молба не твърди да е предала получената сума на титуляра
на банковите сметки.
14
В предвид на това установявайки,че предявеният иск е с правното основание чл.284, ал.2
от ЗЗД за основателността на който е предпоставено установяване наличието на мандатно
отношение, по което упълномощен да представлява наследодателката е била ответницата, която е
получила процесиите суми със задължение да ги предаде на последната с отчетна сделка,
респективно на нейните наследници след открИ.е на наследството. Посочената норма, при
доказано съществуване на договор за поръчка с посочените параметри, възлага в тежест на
довереника задължението да уведоми доверителя, съответно неговите наследници, за изпълнението
на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. В негова доказателствена тежест е да докаже своите възражения за недължимост на
сумата,което в настоящото производство не бе сторено.
Между страните по делото не е спорно, установи се и от банковите извлечения и преводни
нареждания, че на 24.03.2022 г. от сметката на Ц. Ш. в „Райфайзенбанк България“АД е прехвърлена
по банковата сметка на Е. Р. сумата от 44000 лева, както и ,че на същата дата от сметката на Ц. Ш. в
„Пощенска банка“ АД е прехвърлена по банковата сметка на Е. Р. сумата от 12 287,77 лева.
В тази връзка изложените възражения и съображения от Ответницата в хода на
производството по делото нямат отношение към задължението и да предаде всичко, получено в
изпълнение на поръчката на насрещната страна, от чието име и за чиято сметка е действала по
силата на пълномощните, легитимиращи я пред съответните банки да се разпореди е чужди
парични средства. Чрез непоследователни и по естеството си противоречиви твърдения за
осъществяване на банковия превод на сумата от 44000 лева, Е. Р. се опита да оправдае постъпването
на тази сума по банковата и сметка, съответно прехвърлянето и от патримониума на Ц. Ш. като
„лично“ наредени и от последната.В случая единствено позоваването на факта за наличие на
подпис върху платежно нареждане от титуляра на сметката не замества действията на Ответницата
като пълномощник на Ц. Ш. пред „Райфайзенбанк България“АД и не я освобождава от
задължението да предаде на собственика посочената в това нареждане сума.
Твърденията, че по силата на пълномощно ответницата можела да се разпорежда със
сумите в личната банкова сметка на Ц. Ш. в „Пощенска банка“АД като със свои, без да и дава
отчет, не намират опора в разпоредбите на ЗЗД. Както се посочи вече, пълномощното е способ,
начин да се прехвърлят суми от една сметка в друга или да се изтеглят в брой, но то не е
„основание“ упълномощеното лице да задържи тези суми /в случая -12287,77 лева/ за себе
си,каквато положение не е предвидено в българското законодателство.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че Ц. Ш.и Е. Р. са били обвързани с отношения
по договори за поръчка, обективирани в Пълномощно рег.№1254 от 23.03.2022г. на помощник-
нотариус И. Т. при нотариус Н. М. -Т., рег.№ 741 на НК и в Пълномощно рег.№5898 от 28.09.2022 г.
на помощник-нотариус И. Т. при нотарус Н. М. -Т., рег.№ 741 на НК по силата на които Ответникът
е задължен и оправомощен да се разпорежда с банковите сметки на наследодателката на ищеца и на
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД следва да даде отчет на доверителя като предаде полученото. След
смъртта на Ц. Ш. договорът е прекратен на основание чл.287 от ЗЗД и като материално
легитимиран да получи всичко, получено от Ответницата по силата на предоставените й
пълномощни, е нейният наследник по завещание - Ищецът. Доколкото Е. Р. не доказа изпълнение
на нито едно от двете свои задължения, нито правопогасяващите си възражения за тяхната
недължимост, то предявената искова претенция следва да бъде уважена в цялост.
В предвид наличието на валидно договорно правоотношение между Ц. Ш. и Е. Р.,
отношенията между Ищеца и Ответницата, възникнали вследствие на разпореждането от страна на
втората с чуждите парични средства съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск на
плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.
На основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, задължението на Ответника да предаде всичко, получено
в изпълнение на поръчката, е възникнало на 24.03.2022 г., от която дата Ответникът е изпаднал в
забава.
На основание чл. 86 от ЗЗД, Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху дължимите суми от деня на забавата - 24.03.2022 г.до датата на
предявяване на настоящата искова молба 29.06.2023 г., съответно сумата претендирана с исковата
молба,а именно 7 238,33лв. , ведно със законната лихва върху р-ра на главницата, считано от
30.06.2023 г. до окончателното им изплащане. Посочения размер на мораторната лихва е изчислен
15
по реда на чл.162 от ГПК с електронен калкулатор и не се оспорва от ответницата.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължи присъждане на всички направени по делото
разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Б. Р. ,ЕГН:********** от гр.П.,ул.“Д.С.“№5,ет.3,ап.10 , да заплати на А. И.
Б.,ЕГН:********** от гр.С.ул.“Д.Т.“№както следва:
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, сумата в р-р на 56
280,77лв. изтеглени на 24.03.2022г. ,както следва 44 000лв. от „Райфайзенбанк България“ЕАД и 12
287,77лв. от „Юробанк България“АД с пълномощни и неотчетени на възложителя Ц. С.Ш.-
наследодател на Ищеца на осн.чл.284 ЗЗД , ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
30.06.2023 г. до окончателното и изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 238,33 лв., представляваща лихва за забава
върху горните главници, считано от 24.03.2022г. до предявяване на исковата молба 29.06.2023г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ р-р на 6 175,77лв., представляваща
съдебни разноски от които Д.Т в р-р на 2 540,77лв. , адв.хонорар на адв.Н. Х. от САК в р-р на
3 250лв. и депозит за в.л. в р-р на 385лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му за връчване.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решение.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16