Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от М. С. С. - управител, против решение № 32-844949 от 08.05.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което е определен нов код по ТАРИК 2711 13 97 00, нова ставка за вносно мито 0, 7% и нова данъчна основа за ДДС и дружеството е задължено за заплащане на вносно мито в общ размер на 6 722, 27 лева, ДДС в общ размер на 1 344, 47 лева и лихви за забава за стоки: втечнен нефтен газ (ВНГ) със съдържание на пропан 49, 97% и съдържание на бутан 49, 38% (n-Butane 32, 03% + Isobutane 17, 35%) по опростени митнически декларации (ОМД) MRN: 23BG001007057775R1, 23BG001007057777R0, 23BG001007057778R9, 23BG001007057779R8, 23BG001007057792R3, 23BG001007057794R1. Административният орган е определил датата на възникване на задължението - 31.07.2023 г., съответно 01.08.2023 г. и е разпоредил посочените задължения да се вземат под отчет. Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по-конкретно свързани с вземането, транспортирането и съхранението на пробите от процесната стока, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение (л. л. 266 - 268 от делото).

Ответникът в производството - директорът на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Л., оспорва жалбата. Твърди, че с оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и че не са извършени нарушения на процесуалните правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски - юрисконсултско възнаграждение и депозит за извършване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно представен списък на разноските на л. 269 от делото. Прави възражение на прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2023 г. в МП „Пристанище Бургас център“ по реда на чл. 145, § 1 от МКС е приета декларация за временно складиране /ДВС/ с MRN 23BG001007057696U7 за стоките, натоварени на м/т „GAS MILANO“. Съгласно разпоредбата на чл. 147, § 1 от МКС, стоките са на временно складиране във временен склад на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, титуляр на разрешение BGTSTBG001000-2019-RLT39501.

Под стокова позиция № 2 на горецитираната ДВС е декларирана стока, с описание „ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ - LPG MIX“ 1259121 кг/тегло / бруто/нето. Получател на стоката на заповед на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, Русе“. Съгласно Генерален акт за наливни товари № BG00100757696U7 и Акт известие (наливни товари) № BG00100757696U7-2/30.07.2023 с peг.индекс 0390/01.08.2023 г. в „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, действително разтовареното количество от кораб Gas Milano на декларираната стока - LPG mix е 1 250 370 кг.

Стоката е описана като „ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОПАН 49. 97%, И СЪДЪРЖАНИЕ НА БУТАНИ 49. 38% (n-Butane 32. 03% + Isobutane 17. 35%) - lpg mix” и декларирана за режим „Едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление на стоки“ /4 000/ и „Допускане за свободно обращение и частично освобождаване за потребление на стоки, подлежащи на облагане с ДДС или акциз, и поставянето им в склад, различен от митнически склад“ /4 500/ със следните опростени митнически декларации (ОМД) MRN: 23BG001007057775R1, 23BG001007057777R0, 23BG001007057778R9, 23BG001007057779R8, 23BG001007057792R3, 23BG001007057794R1.

Във всички шест броя ОМД е деклариран вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18, „БУЛМАРКЕТ ДМ“ ЕООД, ЕИК *********, АДРЕС: ГР. РУСЕ, [улица]; пряк представител в ел. д. 3/19 „ДИНАСТИ“ ЕООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обръщение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОПАН 49. 97% И СЪДЪРЖАНИЕ НА БУТАНИ 49. 38% (n-Butane 32. 03% + Isobutane 17. 35%) - Ipg mix“, като за стоката е посочено: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ” - Руска федерация; в ел. д. № 4/1 „Условие на доставка” - „CIF - стойност, застраховка и навло”; в ел. д. № 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура“ /№ 6/15 „Код на стоката - код по ТАРИК“ - **********; в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - „1“ - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“; в ел. д. № 4/10 „Валута“ - USD. Към всички описани по-горе опростени митнически декларация са приложени търговска фактура № 029.2023.1.33.100-2/24.07.2023 г., анализен сертификат № 26045/06685000.2/L/23/23.07.2023 г., морска товарителница № 1365/2/23.07.2023 г.

На основание чл. 188, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в по-горе описаните 6 броя ОМД, по отношение на тарифното класиране на стоката, от същата е взета проба за анализ в присъствие на прекия представител. Във връзка с последното е съставен протокол № 75 от 30.07.2023 г. /32-496140/31.07.2023 г./. Пробата е изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория - София със заявка за анализ или контрол № 75 от 30.07.2023 г. (л. л. 64 – 69 от преписката).

Резултатът от извършения лабораторен анализ на пробата от стоката, поставена под режим „Едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление на стоки“ /4 000/ и „Допускане за свободно обръщение и частично освобождаване за потребление на стоки, подлежащи на облагане с ДДС или акциз, и поставянето им в склад, различен от митнически склад“ /4 500/ с 6 бр. ОМД е документиран с митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 15_17.10.2023 от 16.11.2023 г. (л. л. 62 и 63 от преписката), изготвена на база лабораторен анализ, проведен в Изпитвателна лаборатория „Евротест – Контрол“ ЕАД (протокол от изпитване № 17542 от 09.11.2023 г. на л. 34 от делото, том 1). В т. 8 от експертизата е посочено, че въз основа на получените резултати и експертната оценка и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН изпитаната проба представлява втечнени газообразни въглеводороди - смес от основни бутанови въглеводороди и пропан. Изготвената експертиза е изпратена със служебна бележка № 32-634486 от 16.11.2023 г. на дирекция „Митническа дейност и методология“.

Във връзка с резултатите от MЛE № 15_17.10.2023 от 16.11.2023 г., от директора на дирекция „Митническа дейност и методология“, ЦМУ - София е изразено становище рег. № 32-641850 от 22.11.2023 г. (л. 60 от преписката) относно коректното тарифно класиране на стоката, като е посочено, че въз основа на MЛE стоката, съответстваща на анализираната проба, представлява смес от основно бутанови въглеводороди (67. 41% тегловни) и пропан (24. 72% тегловни), представена в метална бутилка под налягане. Прието е, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 2711, стоката не се класира в декларирания код 2711 19 00 на КН, тъй като той се отнася до стоки, различни от смесите, съдържащи основно бутанови въглеводороди от подпозиция 2711 13 на КН, т.е. различни от анализираната стока. Изразено е становище, че класирането на стоката по MЛE с описания по-горе състав, се извършва в код 2711 13 97 на КН, различен от декларирания. На основание чл. 190, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/201З г. резултатите oт МЛЕ № 15_17.10.2023 от 16.11.2023 г. са валидни за цялото количество стока, поставена под режим допускане за свободно обръщение с посочените по-горе 6 бр. ОМД. Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 2711 е установено, че коректното тарифно класиране на стоката ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ ПРОПАН 49. 97%, И СЪДЪРЖАНИЕ НА БУТАНИ 49. 38% (n-Butane 32. 03% + Isobutane 17. 35%) lpg mix, декларирана в ОМД с MRN: 23BG001007057775R1, 23BG001007057777R0, 23BG001007057778R9, 23BG001007057779R8, 23BG001007057792R3, 23BG001007057794R1 и последващите ДМД MRN е в код по КН 2711 1397 (код по ТАРИК 2711 13 97 00), различен от декларирания в гореописаните митнически декларации код по [рег. номер] 00 (код по ТАРИК 2711 19 00 00). Посочено е, че приложимото мито за определения код по ТАРИК - 2711 13 97 00 е 0, 7% и същото се различава от приложимото мито за декларирания код по ТАРИК 27111900 00 - 0, 00%.

Във връзка с резултатите от получената MЛE № 15_17.10.2023 от 16.11.2023 г. и становището на дирекция „Митническа дейност и методология“ е извършена последваща проверка на декларирането на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като митническите органи са установили, че на 31.07.2023г. и на 01.08.2023г., с 6 броя опростени митнически декларации, под режим „Едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление на стоки“ /4 000/ е поставена стока „ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОПАН 49. 97%, И СЪДЪРЖАНИЕ НА БУТАНИ 49. 38% (n-Butane 32. 03% + Isobutane 17. 35%) - Ipg mix" с декларатор „Булмаркет ДМ“ ЕООД, ЕИК *********, код по **********, допълнителен код Х357, в различно количество на стоката по всяка ОМД, като са посочени нулеви задължения за вносно мито и акциз и различни задължения за данък добавена стойност съобразно определената за всяка ОМД данъчна основа. Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 57, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната за описание и кодиране на стоките за позиция 2711 митническите органи са установили, че коректното тарифно класиране на стоката от 6 бр. ОМД е в код по ТАРИК 2711 13 97 00, което не съответствало на декларирания код по ТАРИК 2711 19 00 00. Съгласно разпоредбата на чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. опростената и допълнителната митнически декларации се считат за неделим инструмент, който поражда действие от датата, на която опростената митническа декларация е приета. На основание чл. 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/201З г. за стоката г. възниква ново митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/201З г. митническото задължение възниква на датата на приемане на ОМД, а именно на 31.07.2023 г. /за първите четири ОМД/ и на 01.08.2023г. – за останалите две декларации. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/201З г. на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/201З г., приложимата ставка за вносното мито е 0, 7%, съответстваща на установения за стоката код по ТАРИК ********** към датата на приемане на всичките ОМД. При прилагане на ставка от 0. 7% за вносно мито спрямо митническата стойност, определена на база декларираните за нея елементи, за стоката от ДМД е определено , митническо задължение. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/201З г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение и за ДДС. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчната основа при внос по см. на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС. Сравнявайки размерът на дължимите вземания, които са взети под отчет и заплатени на база данните, декларирани за стоката с този, който е установен след определяне за същата на нов код по ТАРИК и нова данъчна основа е констатирано, че последният е по-висок, като са установени вземания за досъбиране на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане по всички допълнителни митнически декларации в общ размер 8 066, 74 лв., от които вносно мито в общ размер 6 722, 27 лв. и ДДС в общ размер на 1 344, 47 лв.

Така описаните фактически установявания и правни изводи са обективирани в докладна записка на и.д. началник МП Пристанище Бургас Център (л. л. 24 – 41 от преписката).

С писмо рег. № 32-759649 от 29.02.2024 г. (л. л. 42 – 58 от преписката), на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 06.03.2024 г. (л. 59 от преписката), последният е бил уведомен за образуваното срещу него административно производство във връзка с констатациите на митническите органи. В писмото е посочен размерът на новата митническа стойност, както и размерът на дължимите мито и ДДС. Към писмото е било приложено копие на МЛЕ. На жалбоподателя е указано правото в 30-дневен срок да изрази становище и да се запознае с документите, налични по преписката. В указания 30-дневен срок не е изразено становище от дружеството.

С оспореното по делото решение № 32-844949 от 08.05.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, на основание чл. 19, ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 1 от АПК, е определен нов код по ТАРИК 2711 13 97 00, нова ставка за вносно мито 0, 7% и нова данъчна основа за ДДС и дружеството е задължено за заплащане на вносно мито в общ размер на 6 722, 27 лева, ДДС в общ размер на 1 344, 47 лева и лихви за забава за стоки, представляващи втечнен нефтен газ (ВНГ) със съдържание на пропан 49, 97% и съдържание на бутан 49, 38% (n-butane 32, 03% + Isobutane 17, 35%) и посочени в шестте броя ОМД с MRN: 23BG001007057775R1, 23BG001007057777R0, 23BG001007057778R9, 23BG001007057779R8, 23BG001007057792R3, 23BG001007057794R1. Административният орган е определил датата на възникване на задължението - 31.07.2023 г., съответно 01.08.2023 г. и е разпоредил посочените задължения да се вземат под отчет. (л. л. 1 – 20 от преписката)

Във връзка с установяване компетентността на органа-издател на оспорения акт са представени писмени доказателства, от които е видно, че обжалваното решение е издадено в условията на заместване на титуляра на правомощието, като са представени и писмени доказателства за отсъствието на последния към датата на издаване на решението на законово основание (л. л. 3 – 7 от делото, том 1).

За изясняване на спорните обстоятелства като свидетели са разпитани М. К. К. и Б. П. Б. (л. л. 136 – 139 от делото, том 1).

Св. М. К. К., който към датата на проверката – 30.07.2023 г. е бил гл. инспектор в Митница Бургас, не си спомня конкретни факти и обстоятелства за доставката в края на юли 2023 г. и за извършената проверка на моторен танкер „Газ Милано“, както и за вземането на проби от транспортираната стока като сочи, че този танкер е бил многократно в пристанище Бургас и многократно е превозвал стока на жалбоподателя. Свидетелят описва общия ред, по който се извършват проверките и вземането на проби от превозвана стока. Сочи още, че той няма право да стои в близост до мястото, от което се взимат пробите, тъй като няма необходимото оборудване, а средата е взривоопасна. При предявяване от страна на съда на свидетеля протокол за вземане на проба № 290А на л. 79 от делото, том 1, свидетелят заявява, че положеният подпис срещу „получил пробата“ не е негов, като прави и предположение защо това е така.

Разпитан е и свидетелят Б. П. Б., който към 30.07.2023 г. е работел в „Карго инспекшън сървисиз“ ООД, чиято дейност се състои в контролиране на качеството и количеството на нефтопродукти. Във връзка с тази дейност на 30.07.2023 г. свидетелят присъствал на пробовземане на нефтен продукт от м.т. „Газ Милано” в акваторията на Бургас. Той взел пробата по БДС ИСО 3710. Свидетелят точно описва реда и начина, по които взел пробата. Той транспортирал контейнерите за газ до кораба, качил ги на кораба, извършил пробобор, като ги скачил с посочената пробоборна точка на танкера „Газ Милано”. После се уверил, че съответната пробоборна точка работи, т.е. че ще може да вземе пробата от там. Изчакал газообразната фаза на продукта да премине през цялата система и през неговия контейнер, който бил подготвил, за да се увери, че пробата е чиста и няма странични замърсители и примеси, затворил системата от неговата страна, за да може да обере съответната газ до пет бара, след това затворил корабната система и откачил от нея неговия контейнер. След това го етикирал, пломбирал. Взел три проби от танк № 2. Тези проби били предназначени за Митница Бургас. За собственика на продукта нямало проба. На кораба присъствал агент на „Булмаркет ДМ” ЕООД, но той не бил непосредствено до свидетеля докато вземал пробите, тъй като това било забранено. Този агент не му поискал проба за дружеството, затова свидетелят не му предоставил такава. След това свидетелят събрал оборудването и извикал съответната сервизна лодка, с която да се придвижи до брега. Придвижил се до брега и предал в митническия офис пробите. Доколкото си спомня взел пробата от една точка. Уточнява, че обикновено точката, от която може да се вземе проба, при повечето танкери е една. Има и други точки, но във връзка с безопасността се взема от една. Уточнява, че старши помощник-капитанът няма да му разреши, ако поиска да направи пробобойна от други точки, освен ако не е сертифицираната точка, от която се взема. От радарната система на кораба вижда колко е нивото, какви са баровете, налягането на продукта и какви са температурните разстояния на отделните нива като това са предварителните данни за съда, с които разполага и които снема от радарната система на кораба. Съдовете, които е използвал за вземане на пробите, са били двулитрови контейнери, сертифицирани, от неръждавейка, с клапан съответно на вход и изход и с манометър, който предварително бил препроверил дали работи. Сочи, че при началото на пробобора оставя цялата система отворена, за да е сигурен, че работи и че може да разчита на този съд и съответно като го затвори, да види манометърът дали работи. Свидетелят счита, че коректно е подбрал продукта. Категоричен е, че съдовете са херметизирани. При пробката, която затваря, вече крайната манипулация, която прави, не би трябвало да изтича газ от тях, но при някакви атмосферни влияния, транспортиране, механични влияния, свидетелят сочи, че няма наблюдения дали самата пробка няма някаква манипулация върху нея, затова и само единствено той боравел с тези съдове. Посочва, че до него, в непосредствена близост, при вземането на пробите не е имало митнически служител, защото това било забранено. При него стоял само старши помощник-офицер. Последният давал разпореждане на боцмана на кораба, защото трябва да се наблюдава и корабната страна. Самата система се свързвала с гъвкав шланг и този гъвкав шланг бил с голямо налягане. Именно това представлявало и голямата опасност, затова трябвало да има само двама души – този, който наблюдава при налягането, и свидетелят, който наблюдавал неговия манометър - докъде трябва да стопира процедурата, за да се извърши манипулацията и от двамата едновременно – старши помощник-офицерът да спре от негова страна и свидетелят да затвори от негова страна, за да не се създаде междинно налягане в този шланг, тъй като може да гръмне, да пръсне газ и т.н. Непосредствено до свидетеля нямало митнически служител именно с оглед гарантиране на безопасност, но на кораба имало митнически служител, агент и Гранична полиция. Свидетелят не може да си спомни кой митнически служител бил тогава на кораба. Свидетелят съставил протокол за вземане на проба № 290 А от 30.07.2023 г. и го подписал за „взел проба”, но не си спомня кой се е подписал за „получил проба”. Предал пробата на митнически служител в митнически офис, който е на пристанище Запад Бургас. Уточнява, че в контролиращото дружество, в което работи, няма останала проба. Дружеството няма практика да съхранява газ, а само други нефтопродукти като бензини и дизели, за които не се изисквали специални температури за съхранение.

По искане на жалбоподателя е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която е прието по делото като неоспорено от страните, изготвено от безпристрастно и компетентно в съответната област лице, като същото е част от съвкупния доказателствен материал по делото (л. л. 188 – 193 от делото).

За изготвяне на експертизата вещото лице се е запознало с доказателствата по делото, както и с представени документи от Лаборатория за изпитване и калибриране при „Карго Инспекшънс Сървисис“ ООД и „БУЛМАРКЕТ ДМ“ ЕО­ОД (л. л. 197 – 215 от делото).

Експертизата дава заключение, че втечнените нефтени газове, каквато е процесната стока, са нефтохимически продукти в газообразна фор­ма, които могат да бъдат съхранявани и/или обработвани в течната фаза в условия на умерено налягане и при стайна температура. Тези газове се със­тоят най-вече от пропан, пропен, бутани и бутени, с ограничен дял на етан, етен и/или пентани и пентени и техните смеси. Вземането на проби от процесната стока трябва да бъде извършено съгласно изискванията на Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола на акцизните стоки на Агенция Митници. Пробите се вземат от мит­ническите органи. Когато пробите се вземат от декларатора или от определено от него лице митническият служител контролира процеса на пробовземане и е отговорен за спазване на всички процедури, и носи отговорност за предприе­мане на действия при отстраняване на отклоненията по време на изпълнявани­те процедури. В Ръководството има препратка към SAMANCTA (Ръководство за вземане на проби за митническата и данъчна администрация). SAMANCTA - процедура SAM 203 Втечнени нефтени газове (ВНГ). Съгласно списък Стандарти EN и ISO в областта на вземането на проби в SA­MANCTA, приложимият стандарт за вземане на проби от процесния продукт е EN ISO 4257 Втечнени нефтени газове. Метод за вземане на проби. Експертът дава подробно описание на изискванията, заложени в този стандарт, при вземането на пробите относно пробоотборника, относно начина на прехвърлянето на пробата в съответен съд за съхранение, почистването и поддръжката на съдовете, извършване на проверка за теч и т.н.

От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението по назначената СТЕ, както и от допълнителните обяснения на вещото лице в проведеното на 27.03.2025 г. открито съдебно заседание, става ясно, че на 30.07.2023 г. с цел проверка на тарифното класиране и на вписаните в общо 6 ОМД данни, от представител на Лаборатория за изпитване и калибриране при „Карго Инспекшънс Сървисис“ ООД е взета проба, като е изда­ден протокол за вземане на проба № 290 А от 30.07.2023 г. (л. 79 от делото, том 1). Липсват данни този протокол да е бил връчван на проверяваното лице, като не е положен подпис за „присъствал“.

Проби­те са взети в двулитрови контейнери, сертифицирани, от неръждавейка като в протокол за вземане на проба № 290 А от 30.07.2023 г. в позиция „Количество на взета проба /общо/ брой бутилки, литри“ записът е: 3x1 / (I) (11 = 0.001 т³).

Ръкописно в този протокол са вписани номерата на поставените пломби на съдовете, с които са взети 3 бр. проби.

В протокол за вземане на проба № 290 А от 30.07.2023 г. липсва информация за коносамент номер и дата; уреди и помощни приспособления за вземане на про­ба; час на вземане на пробите; доставчик; получател.

На основание протокол за вземане на проба № 290 А от 30.07.2023 г. е издаден протокол № 75 от 30.07.2023 г. (л. 80 от делото, том 1). В този протокол фигурира подпис на служител на пряк представител на проверяваното дружество, но не са попълнени полетата досежно удостоверяванията, които трябва да направи „Булмаркет ДМ“ ЕООД във връзка с това дали е присъствал негов представител при вземане на пробата, дали възразява срещу начина на вземане на пробата, дали приема или отказва пробата и т.н. Протокол за вземане на проба № 75 от 30.07.2023 г., в полето на удостоверение от декларатора няма по­пълнена позиция – „приемам проба/отказвам проба“. Отбрани са 3 проби, като не е предоставена проба на декларатора.

След изпитване на взетата проба ЦМЛ издава МЛЕ № 15_17.10.2023 от 16.11.2023 г. ,като анализът за компонентен състав е извършен в Дирекция Изпитвателна лаборатория Евротест - Контрол ЕАД. Лабораторията е акре­дитирана да извършва изпитване по БДС EN 27941, съгласно изискванията на БДС EN ISO 4257 Втечнени нефтени газове. Метод за вземане на проби. Вещото лице установява, че пробата е взета съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170:2006 Течни нефтопродукти Ръчно вземане на проби, докато приложимият метод за вземане на проби от процесния продукт е БДС EN ISO 4257 Втечнени нефтени газове. Метод за вземане на проби. В съдебно заседание уточнява, че тези приложими стандарти имат задължителен характер. Дейността на „Карго Инспекшънс Сървисис“ ООД като орган за контрол обхваща измерване количествата на продукти от процесния вид в резервоари, съдове и т.н., но не и за вземане на проби като вземането на проби се явява част/етап от проверката за определяне качеството, а не количеството на продукта.

Съгласно сертификат peг. № 12 ЛИК от 08.07.2022 г. и заповед № 425 от 08.07.2022 г., която е неделима част от сертификата Лаборатория за изпитва­не и калибриране при „Карго Инспекшънс Сървисис“ ООД не е акредитирана да извършва вземане на проби от продукт Втечнени нефтени газове и метод на вземане на проби БДС EN ISO 4257 Втечнени нефтени газове. Метод за вземане на проби.

Според заключението на вещото лице, пробите трябва да се вземат съгласно изискванията на приложимия стандартизиран метод за вземане на проби от оторизирана институция, в случая това не е сторено, видно от доказателствата по делото и от представените на експерта допълнителни документи, както от жалбоподателя, така и от савьорското дружество.

В съдебно заседание посочва, че в случая, тъй като става въпрос за газова смес, задължително трябва да се вземат проби от две нива. Горната е газова фаза, от нея не се отделя проба. Понеже бутанът е с по-висока молекулна маса от пропана, той се формира в долния слой. Ако е на стационар, на пристанище, там по друг начин се процедира, но в този случай най-малкото, което е трябвало да се направи, е да се вземе от две нива проба, именно защото е газова смес, не е от един компонент и заради различната молекулна маса, трябва най-малко да се взема от две нива.

Разглеждайки подробно съдържанието на протокола за вземане на проба и на протокола от изпитване, отнесени към приложимата нормативна уредба - Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, експертът е достигнал до заключението, че не е налична ясна, точна и пълна информация и проследимост в издадените документи при процесите на пробовземане и изпитване.

Въз основа на всичко горе обсъдено вещото лице е дало заключение, че в случая не е била гарантирана представителността на процесните проби, както и верността на получените въз основа на техния анализ резултати.

На следващо място, описвайки подробно какви са конкретните изисквания към съхранението и транспортирането на проби от стоки от вида на процесните, вещото лице е посочило, че липсва пълна информация относно изискуемите условия за съхранение и транспортиране на процесните проби, давайки заключение, че в случая не са били спазени всички правила за съхранение и транспортиране на пробите до лабораторията, където са били изпитани. Вещото лице е категорично, че начините на вземане, съхранение, транспортиране на пробите и сро­кът на съхранение от пробовземането до изпитването е от значение за верността на резултатите от изпитване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото не са ангажирани писмени доказателства /единствено е налично писмо на л. 131 от делото на началник на МП Пристанище Бургас Център до началника на отдел „Правно-нормативен“ при ТД Митница Бургас/, от които да е видно, че са били спазени нормативно установените изисквания за съхранение и транспортиране на пробата от процесната стока до изпитването й.

Налице са данни за това, че взетите на 30.07.2023 г. са били изпитани едва на 09.11.2023 г. в Изпитвателна лаборатория „Евротест – Контрол“ ЕАД. До тогава, за същите се твърди, че престоявали в ТД Митница Бургас и в ЦМУ - София, Агенция „Митници“. За начина на тяхното съхранение и транспортиране на пробите, от страна на ответника са представени протокол за вземане на проби № 75 от 30.07.2023 г. с отбелязване за 3 бр. проби и посочени 6 номера на пломби; командировъчна заповед, в която е посочено само „предаване на проби в лаборатория“; пътна книжка на автомобил [рег. номер], без данни за товара; регистър за приети в ЦМЛ проби, без отбелязани номера на проби на или номера на пломби; регистрационна карта за проба лаб. код от 7485_1007_23_01 и 7485_1007_23_02, заявка за анализ № 75 от 30.07.2023 г. на ТД Митница Бургас, заявка за изпитване вх. № 2956 от 02.11.2023 г. на Евротест Контрол ЕАД с посочени проби лаб. № 7484 1007-23 и 7485 1007-23 като видно от регистрационната карта под проба лаб. код 7485_1007_23_01 и 7485_1007_23_02 е посочено газови бутилки с ет. и пл. 0062428, 0062480, 0062426, 0062427 Карго Инпекшънс Сървисис ООД (л. л. 110 – 114, л. л. 127 – 131, л. л. 225 – 231 от делото, том 2).

По искане на ответната страна, съдът е назначил и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието по делото като неоспорено от страните, изготвено от безпристрастно и компетентно в съответната област лице като същото е част от съвкупния доказателствен материал по делото (л. л. 255 – 261 от делото, том 2).

Според заключението на експерта, методът за вземане на проби съществено влияе върху анализа и получените резултати не само за лаборатория „Евротест – Контрол“ ЕАД, но за всяка една лаборатория. Съгласно действащите български стандарти за всеки вид продукт има разработени определени начини за вземане на проба за анализ, изработване на средна проба, посочени са местата от където следва да се вземат проби, за да се получи представителна такава. В разглеждания случай това важи с пълна сила, защото самият продукт - втечнен нефтен газ е с особен характер и изисква също така стриктно спазване на предписанията от стандартизационния документ - БДС ИСО 4257. Предвид факта, че втечненият нефтен газ съдържа само летливите продукти пентан и бутан и техните производни, задължително е спазването на изискванията на държавния стандарт.

Централната митническа лаборатория, съгласно Европейската класификация и сертификация, принадлежи към контролна лаборатория от тип А. Всички проби, окачествявани в тази лаборатория принадлежат към тип А. Няма стандартизационен документ, който да оказва определянето на даден вид изследвано вещество по кой тип да се окачествява. Всяка акредитирана лаборатория според това какво изследва, поставя и определя вида на действие върху анализирания предмет.

Пробите от разглежданата стока са взети от представител на Лаборатория за изпитване и калибриране „Карго инспекшънс сървисис“ ООД /КИС/. Същата е акредитирана със сертификат, в който е отбелязано, че лабораторията има дейност „вземане на проби от нефт и нефтопродукти, съгласно БДС ИСО 3170“. Следователно лабораторията няма акредитация за работа „вземане на проби от втечнен нефтен газ, съгласно БДС ИСО 4257 - Втечнени нефтени газове. Метод за вземане на проби“.

Според вещото лице, разликата между двата стандарта е съществена. Например пробоотборникът, който трябва да се ползва за вземане на проба и е посочен в БДС ИСО 4257, не е посочен в БДС ИСО 3170. Нарушени са изискванията за вземане на проби според действащия стандарт за този вид продукти, а именно БДС ИСО 4257. Друг съществен пропуск, според експерта, касае контролните проби. В разглеждания случай не е оставена контролна проба на съхранение при получателя „Булмаркет ДМ“ ЕООД. Не е направено запитване към представителя на проверяваното лице, иска ли да има контролна проба. Вещото лице окачествява това като груба грешка, тъй като във връзка с изтеклия срок /изминали са почти две години от получаването на стоката - втечнен нефтен газ/, какъвто и спор да се води, няма представителна проба, съхранявана при получателя за провеждане на повторно изпитване.

Във всеки един стандарт, касаещ физико-химичните показатели на даден продукт, има запис, отнасящ се до срок на съхранение на даден продукт. Това означава регламентиране на срока, при който може да се съхранява контролната проба и при възражения, касаещи качеството на продукта и неговите свойства, да се направи ново изследване. Втечненият нефтен газ представлява смес от летливи ароматни въглеводороди, в случая пентани и бутани. Свойствата и съответната класификация за митническата проверка, поради голямата летливост на включените въглеводороди, в зависимост от налягането, температурата, херметизацията при съхранение оказват силно влияние върху разглежданата нефтена смес. Затова е задължително оставянето на контролна проба при получателя. Като доказателство за състава на изследваната смес може да се използва и пробата, оставена на съхранение в Митница Бургас, но това е едната страна. Проба при другата заинтересована страна в случая отсъства. Според показанията на представителя на КИС - Б. Б., практиката е да не се дава контролна проба на получателя. Това, според експерта, е грубо нарушение, което води до сериозни последици.

В писмото на началника на МП Пристанище Бургас на л. 131 от делото, том 1, е посочено, че транспортирането на пробите е проведено съгласно изискванията за техника по безопасност във всички видове стандарти, свързани със съхранението и транспортирането на взриво- и огнеопасни продукти - използван е специализиран превоз на закрита високопроходима кола, в който са обособени отделни места за превозване и съхранение на опасни вещества, каквито са в разглеждания случай.

В проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание, при изрично зададен от съда уточняващ въпрос, експертът дава категоричен отговор, че използването при вземането на пробата на различен от приложимия за процесния продукт стандарт би могло да доведе до опорочаване на самата проба и това, което е иззето и впоследствие изследвано да не е това, което би било, ако е било взето при спазване на относимия за дадения продукт стандарт. Още повече, че в случая се касае за проценти и съдържание на силно летливи продукти. И бутана, и пропана и техните производни са силно летливи. При самото вземане при неспазване на относимия стандарт е възможно предвид летливостта на веществата да се стигне до същия продукт, но с променени качества, в смисъл съдържанието на летливите органични съединения. Дори самият начин на вземане на пробата е от голямо значение специално при втечнените нефтени газове, защото не бива да се допуска да стигне сондата до дъното и от там да се вземе пробата предвид летливостта, която съществува за самите съединения. На дъното се намират най-тежките въглеводороди. При другите продукти се вземат три вида проби – горна, средна и долна, а при втечнените нефтени газове се взема една проба към средата на съда, където се съхранява даденият втечнен газ. Това е от много съществено значение за представителността на пробата. Така може да се стигне до същия продукт, но в различно процентно съотношение на летливите вещества, а намаленият процент на летливи вещества може да определи продукта като такъв с друг ТАРИК код.

При така установената фактическа обстановка и предвид чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице – адресат на административния акт, при наличие на правен интерес, тъй като с него се засяга неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му. Следователно, подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Относно компетентността на издателя на акта.

Съгласно чл.19, ал.7 от Закона за митниците, решения, взети без предварително заявление /какъвто е настоящия случай/, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго, т.е. компетентен да издаде оспореното решение е директорът на ТД Митница Бургас.

Със заповед №2387/30.07.2021г. /стр.7 от делото, том 1/ на директора на Агенция „Митници“, В. Е. С. е преназначен на длъжност Директор на териториална дирекция в Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница Бургас. Към датата на издаване на оспореното решение – 08.05.2024г., той е бил в отпуск за временна неработоспособност /болничен лист на стр.5 от делото, том 1/.

Съгласно чл. 33, ал.4 от Устройствения правилник на Агенция Митници, функциите на директор на териториалната дирекция в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед на директора на агенцията заместник-директор или от друг служител.

Със заповед № ЗАМ-554/23.04.2024г. на Директор на Агенция „Митници“, последният, предвид негова командировка, е определил функциите на директор на агенцията за 29.04.2024г. и 30.04.2024г. да бъдат изпълнявани от П. Б. П. – заместник-директор на Агенция „Митници“. Със заповед №378/29.04.2024г. П. П. нарежда за периода от 29.04.2024г. до завръщане на директора на ТД Митница Бургас функциите на директор на ТД Митница Бургас да бъдат изпълнявани от И. Д. – заместник директор на ТД Митница Бургас.

Оспореният административен акт е издаден от И. Д., която е определена за заместник по реда по чл.33, ал.4 от Устройствения правилник на Агенция Митници, в периода на временната неработоспособност на титуляра, т.е. налице е компетентност на издателя.

Относно материалната законосъобразност на оспореното решение.

Материалната законосъобразност на акта е обусловена от правилното определяне на състава на процесния продукт, доколкото то предпоставя съответния код по ТАРИК и произтичащите митнически и данъчни задължения. Във връзка с това са и формираните спорни въпроси в производството – гарантирана ли е представителността на взетите проби, с оглед приложения при пробовземане стандарт, правилно ли са съхранени и транспортирани пробите, респективно верни ли са получените въз основа на техния анализ резултати.

Наведените от жалбоподателя възражения са за: 1.извършено нарушение при формиране на пробите, тъй като не е изведена проба за „Булмаркет ДМ“ ЕООД; 2.пробите, доколкото касаят продукт втечнен нефтен газ, lpg, е следвало да се вземат при спазване на БДС EN ISO 4257, а не на БДС EN ISO 3170, както е посочено в протокол за вземане на проба №290 А от 30.07.2023г.; 3.твърди се, че не е ясно каква проба е била изпитана в Евротест Контрол ЕАД, доколкото изпитването е станало след повече от три месеца след вземане на пробата, не е отбелязан номера на пломбата, с която е била пломбирана пробата и не може да се установи дали той съответства на взетите при проверката на 30.07.2023г. проби, не може да се проследи пробата от вземането й до постъпването в лабораторията и изпитването, липсват документи за начина на съхранение и транспортиране на пробата от вземането до изпитването в лабораторията.

Изложените от ответника доводи са, че при пробовземането е достатъчно да се спазват правилата в Наредба №3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, но не и определени стандарти, доколкото чл.5 от Закона за националната стандартизация визира доброволност при прилагането на българските стандарти; в този смисъл, според ответника, не е необходимо спазване на БДС EN ISO 4257 и прилагането на друг стандарт при вземане на пробите не е нарушение.

По отношение на възражението за приложимост на стандарти при вземане на проба от процесния продукт, съдът намира следното:

В чл.9, ал.1 от Наредба №3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /издадена въз основа на законовата делегация по чл.107 от ЗАДС/ е посочено, че при вземане на проби от стоки за целите на контрола върху акцизните стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност съгласно Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA), публикувано на интернет страницата на Европейската комисия, ГД "Данъци и митнически съюз", [интернет адрес]. Нормата има задължителен характер и прилагането й не е предоставено на преценката на митническите органи. SAMANCTA е акт на Европейската комисия и е част от вторичното право на ЕС.

Приложимият, съобразно вида продукт, стандарт, посочен в SAMANCTA е EN ISO 4257 Liquefied petroleum gases – Method of sampling.

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/, българските стандарти се прилагат доброволно. Ал.2 от същата разпоредба гласи, че в нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти, само когато с нормативния акт се въвежда европейско право. С Наредба №3 е въведено европейско право. Съгласно чл. 46 от ЗНС, европейските и международните стандарти се въвеждат в Република България само като български стандарти, а чл. 47 от ЗНС установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.

При извършена справка на интернет страницата на Български институт по стандартизация, който съгл. чл.6 от ЗНС е националният орган за стандартизация в Република България се установява, че и двата коментирани стандарти, посочени в SAMANCTA - EN ISO 4257 и EN ISO 3170, са въведени като български, съответно БДС EN ISO 4257, въведен на 30.06.2003г. и БДС EN ISO 3170, въведен на 30.05.2006г.

Изводът е, че Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи е въведено в българското право с Наредба №3 и при вземане на проби следва да се прилагат, в зависимост от продукта, въведените като български стандарти, посочените в SAMANCTA. Нещо повече, националният орган за стандартизация в Република България - Българският институт за стандартизация, е член на Европейския комитет за стандартизация (CEN) и представлява държавата в тази организация /чл.34 от Закона за националната стандартизация/. Съгласно Вътрешните правила на CEN, националните органи за стандартизация са длъжни да въведат европейските стандарти, без каквито и да било изменения в тях и те да получат статут на национални стандарти. Следователно, налице е пълна идентичност между посочените в SAMANCTA EN ISO 4257 и EN ISO 3170 и въведените като български БДС EN ISO 4257 и БДС EN ISO 3170.

Тъй като не е спорно, че декларираната стока е втечнен нефтен газ, приложим стандарт е БДС EN ISO 4257. В случая, видно и от Протокол за вземане на проба №290 А на стр.79 от делото, том 1, представителят на Лаборатория за изпитване и калибриране „Карго инспекшънс сървисис“ ООД е взел проби, прилагайки БДС EN ISO 3170, съгласно акредитацията на лабораторията. Посоченият стандарт се прилага за вземане на проби от течни или полутечни въглеводороди, остатъци от нефтопродукти, суров нефт и др., но не и за втечнени нефтени газове, т.е. използваният при пробовземането на 30.07.2023г. стандарт е грешен. Видно и от заключенията и на двете вещи лица, в пробовземането при двата стандарта съществуват значителни разлики, обусловени от спецификата на продуктите – докато от течните нефтопродукти проби се вземат от горна, средна и долна част от съдържанието на резервоарите, при втечнените газове проби се вземат от средната, втечнена част, като се избягва вземане на проби от дъното /вж. БДС EN ISO 4257, стр.207 от делото, раздел Изисквания за получаване на представителна проба/. В писменото заключение, както и в проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание, вещото лице категорично заявява, че предвид силната летливост на пентана, бутана и техните производни, при приложение на стандарт, различен от БДС EN ISO 4257 при формиране на пробата е възможно тя да е с процентно съотношение на летливи вещества, различно от действителното в резервоара. Тъй като именно съотношението на летливите органични съединения е предпоставка за определяне на конкретен код по ТАРИК, неправилното пробоотбиране може да доведе и до неправилно класиране на продукта. Предвид изложеното съдът приема, че взетата на 30.07.2023г. проба е отбрана при прилагане на неотносим към вида стока стандарт. Това обстоятелство разколебава представителността на пробата. Не може да се направи категоричен извод, че изследвания в Изпитвателна лаборатория „Евротест – Контрол“ ЕАД продукт е идентичен по отношение на процентното съдържание на летливите органични съединения на нефтения продукт от танка на м.т. „Газ Милано” /макар и при изследването в лабораторията да е приложен БДС EN 27941, съгласно изискванията на БДС EN ISO 4257/, а оттам – че правилно е определен новият код по ТАРИК.

Производството по издаване на процесното решение включва няколко етапа – вземане на проба от стоката, изследване на пробата, определяне на код по ТАРИК въз основа на резултатите от лабораторното изследване, определяне ставка за мито и данъчна основа за ДДС, определяне на дължими мито и ДДС. В конкретния случай първият от етапите е протекъл при много грубо нарушение на визираните в относимата Наредба №3 от 18.04.2006 г. правила – нарушение на чл. чл.9, ал.1, тъй като не е спазена процедурата, посочена в Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA) досежно приложимия за пробовземане на стоката стандарт. Нарушението е неотстранимо, тъй като стоката вече не е налична и нова проба от нея, при спазване на приложимия стандарт БДС EN ISO 4257, не може да бъде взета. То е особено съществено, тъй като има пряко отношение към материалната законосъобразност на акта – след като липсват гаранции /поради прилагане на неправилен стандарт/ за представителност на пробата, изводите на административния орган за неправилно класиране на стоката са неподкрепени с доказателства и необосновани. Така установеното нарушение на административнопроизводствените правила е основание по чл.146, т-3 от АПК за отмяна на оспорения акт.

За пълнота следва да се посочи, че са налице и другите твърдени от жалбоподателя нарушения. Съгласно чл.10 от Наредба №3, при вземане на проби за целите на контрола върху акцизните стоки се формират четири крайни проби - две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; една контролна проба за съхранение в съответното структурно звено на Агенция "Митници" и една проба за проверяваното лице или негов представител. Когато в протокола по чл. 12, ал. 1 проверяваното лице или негов представител е изразило нежелание да му бъде предоставена крайна проба, такава не се формира. Т.е. проба за жалбоподателя, в настоящия случай, не е следвало да се формира само при изразено от негов представител изрично нежелание, което следва да е отразено в протокола. В протокол № 75 от 30.07.2023 г. (л. 80 от делото, том 1), в полето на удостоверение от декларатора има попълнено името и положен подпис на представителя, но не са извършени отбелязвания срещу вписаните кл.11 изявления, включително няма по­пълнена позиция – „приемам проба/отказвам проба“. Липсата на отбелязване не може да бъде преодоляна с гласни доказателства на други присъствали на попълване на протокола свидетели. След като няма вписано категорично изявление на представителя, че не желае предоставяне на проба, следвало е такава да бъде формирана. Неизготвяне на проба е процесуално нарушение, което също има отношение към крайния акт, доколкото именно липса на крайна проба за „Булмаркет ДМ“ ЕООД препятства повторна проверка на резултатите от лабораторното изпитване. От друга страна, съдът намира, че нарушението, в светлината на констатираното по-горе друго такова, не е съществено, доколкото всички формирани проби са взети при един и същ неправилно проведен пробобор.

Наведените от жалбоподателя твърдения за допуснати нарушения при съхранение, транспортиране, разпломбиране на двете крайни проби за изследване в митническите лаборатории съдът намира за неоснователни. От писмо от началник на МП пристанище Бургас център /стр.131 от делото, том 1/ се установява, че взетата проба е съхранявана в специално изградено хранилище на минтическия пункт, без прозорци, с изградени стелажи и контролиран достъп, с ежедневно поддържана и контролирана постоянна температура от 18 градуса. Пробата е превозена от хранилището до лабораторията в автомобил със специално предназначено за транспортиране помещение.

Пробата е поставена в бутилки под налягане, съответстващи на изискванията на SAMANCTA и пломбирана. В протокол №290А/30.07.2023г. за вземане на проба и протокол №75/30.07.2023г. за вземане на проба /стр.79,80 от делото, том1/ са посочени номерата на поставените върху опаковките на пробата пломби - 0062428, 0062480, 0062426, 0062427. В заявка за изпитване вх. № 2956 от 02.11.2023 г. на Евротест Контрол ЕАД са посочени проби лаб. № 7484 1007-23 и 7485 1007-23, като видно от регистрационната карта под проба лаб. код 7485_1007_23_01 и 7485_1007_23_02 е посочено газови бутилки с ет. и пл. 0062428, 0062480, 0062426, 0062427 Карго Инпекшънс Сървисис ООД (стр.228, 229 от делото, том 2). Т.е. предадената за експертиза проба е бутилки, пломбирани с поставените на 30.07.2023г. пломби; те изцяло съвпадат и с посочените в точка 6 от митническата лабораторна експертиза пломби, поставени върху 2 бр. газови бутилки по 1.00 кг., в които се намира получената за експертизиране проба /стр.62 от административната преписка/, т.е. изследваният продукт е този, който е отбран от танка на м.т. „Газ Милано”. Предвид това съдът намира, че е налице проследимост на пробата от нейното вземане до изследването й в лабораторията и не са налице нарушения в съхранението и транспортирането й.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 266 от делото в общ размер от 2640 лева – заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за възнаграждение на вещо лице. Деловодните разноски, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При материален интерес от 7066,47лева, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева е към минималния размер по Наредбата. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-844949 от 08.05.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което е определен нов код по ТАРИК за стоки втечнен нефтен газ по опростени митнически декларации MRN: 23BG001007057775R1, 23BG001007057777R0, 23BG001007057778R9, 23BG001007057779R8, 23BG001007057792R3, 23BG001007057794R1 , нова ставка за вносно мито 0, 7% и нова данъчна основа за ДДС и „Булмаркет ДМ“ ЕООД е задължено за заплащане на вносно мито в общ размер на 6 722, 27 лева, ДДС в общ размер на 1 344, 47 лева и лихви за забава.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Булмаркет ДМ“ ЕООД „, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано отМладен С. С., сумата от 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.