Р Е
Ш Е Н И Е
№ 428/03.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №409/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №87 от 30.03.2023г.,
постановено по АНД №20221630201204/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №BG11032022/5800/P8-312/07.09.2022г.
на Директора на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Ц.Д.К. от с.Лиляново
на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
глоба в размер на 1800 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Тольокова, го обжалва и моли да бъде отменено, като
поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора,
не се явява, като в писмено становище поддържа жалбата си и моли да бъде
уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез пълномощника
си юрисконсулт Маринова, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение, тъй като на 01.03.2022г. е установено, че водача е
управлявал ППС рег.№Е4204МН без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закон за пътищата (ЗП). В мотивите си, въззивният
съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи,
като е отбелязал, че приложение не може да намери и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая
по безспорен начин се установява, че на 01.03.2022г., че касатора
е управлявал ППС рег.№Е4204МН без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП. Това е така, тъй като както обосновано е приел в мотивите си въззивният съд, след анализ на надлежно събраните писмени и
гласни доказателства, водача на ППС е имал задължение в посочения участък от
пътя след заплащане на дължимата пътна такса. Неоснователно се поддържа, че не
е установена самоличността на посочения за нарушител. Въззивният
съд обосновано е посочил, че касатора му е връчен
АУАН и той не е направил възражение, че именно той е бил водач на ППС на
посочената дата на извършване на нарушението. Видно от подаденото лично от него
възражение вх.№94-00-187/22.03.2022г. (л.15 по делото), той е направил
изявление, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата на
извършване на извършване на нарушението е управлявал посоченото ППС.
Пълнотата изисква да се
посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно,
респективно правото на защита на административнонаказаното
лице не е нарушено. Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност
на касатора да участва в съдебно производство и да
защитата правата си.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд,
които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и
настоящето съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №87 от 30.03.2023г., постановено по АНД №20221630201204/2022г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Ц.Д.К. от с.Лиляново, ЕГН ********** да заплати
на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното
производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: