Решение по дело №21324/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17837
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20231110121324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17837
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121324 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД моли съда да признае за
установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът В. В. М. е задължен да му
плати следните суми:
на осн. чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 695,09 лв.,
представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден обект на адрес в гр. София, УЛ.ЕЛЕМАГ 15, бл.307, вх.А,
ап.113 за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., , ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по, което е образувано
ч.гр.д. №24706/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, до изплащане на вземането,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 158,60 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.09.2019 г. - 19.04.2022 г.,
на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД - 16,02 лв. - възнаграждение на извършена
услуга за дялово разпределение по повод на доставена топлинна енергия за
топлоснабден обект на адрес в гр. София, УЛ.ЕЛЕМАГ 15, бл.307, вх.А,
ап.113 за периода 1.4.2019 г. - 30.4.2020 г., ведно със законна лихва за
1
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по, което е образувано
ч.гр.д. №24706/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в - 11.05.2022 г., до изплащане
на вземането,
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 3,63 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.5.2019 г. - 19.4.2022 г., както и
Моли за осъждането на ответника да му плати и обезщетение за
направените по делото разноски.
Ответникът не представя отговор на исковата молба.
По молба на ищеца на негова страна е конституирано трето лице помагач
– ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – дружеството не взема отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не представя отговор на исковата
молба на, не се явява и представлява в първото съдебно заседание. С
възражението по чл.414 ГПК е оспорил претенциите на ищеца с доводите, че
не е собственик на топлоснабдения имот и партидата не е негова.
Ищецът желае да се постанови неприсъствено решение, но възражението
на ответника, следва да се обсъди, тъй като не е бланкетно, което препятства
решението да се постанови по реда на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 ГПК.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
2
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й за исковия период, както и
настъпването на падежите не са оспорени от страна на ответника.
Спори се единствено по отношение на това дали между страните през
исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.
В настоящия случай, от представената по делото молба от ищеца до
ответника с вх. №7222/11.5.1995 г. за откриване на партида е видно, че
ищецът е предложил по смисъла на чл.14, ал.1 ЗЗД на ответника да сключат
договор за продажба на топлинна енергия, което предложение видно от
изпълнението на договора е прието от ищеца. От това може да се направи
извод, че между тях е налице съвпадане на двете насрещни изявления по
повод възникването на договорна връзка за продажба на топлинна енергия, с
други думи – е сключен договор за продажба на топлинна енергия.
Всичко това разкрива, че е налице цитираната хипотеза в
тълкувателното решение, при която задължен за цената на доставената
топлинна енергия е именно ответникът, който не ангажира доказателства
договорът му с ищеца да е прекратен след като е сключен през 1995 г. и да не
е действал през исковия период.
Ищецът доказа фактите, на които основава исковете си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и исковете по размер, тъй като за това не се
3
спори по делото. Ето защо исковете следва да се уважат изцяло.
По отношение на направените по делото разноски.
Предвид основателността на исковете ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр.
ал.8 от ГПК ответникът е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважените части от исковете – изцяло.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
В. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЕЛЕМАГ 15, бл.307, вх.А,
ап.113, е длъжен да плати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, следните суми:
на осн. чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 695,09 лв.,
представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден обект на адрес в гр. София, УЛ.ЕЛЕМАГ 15, бл.307, вх.А,
ап.113 за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., , ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по, което е образувано
ч.гр.д. №24706/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, до изплащане на вземането,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 158,60 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.09.2019 г. - 19.04.2022 г.,
на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД - 16,02 лв. - възнаграждение на извършена
услуга за дялово разпределение по повод на доставена топлинна енергия за
топлоснабден обект на адрес в гр. София, УЛ.ЕЛЕМАГ 15, бл.307, вх.А,
ап.113 за периода 1.4.2019 г. - 30.4.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по, което е образувано
ч.гр.д. №24706/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в - 11.05.2022 г., до изплащане
на вземането,
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 3,63 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.5.2019 г. - 19.4.2022 г., както и
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника В. В. М., с посочените
лични данни, да плати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с
посочените индивидуализиращи данни, следните суми: на осн. чл.78, ал.1
4
ГПК – 300,00 лв. - обезщетение за направените разноски по настоящото дело
и 75,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №24706/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважените части от исковете.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси,
на ответника – по реда на чл.41, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5