Решение по дело №9814/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3745
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20201100109814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3745
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20201100109814 по описа за 2020 година
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че на 28.10.2009 г. бил сключен договор за
потребителски кредит с Н. Т. С. – М.. Съгласно същият, кредитополучателят получил
кредит в размер на 91 000 евро срещу насрещното му задължение да погасяване
отпуснатата сума на месечни погасителни вноски, на уговорения падеж по посочената
в договора банкова сметка. Твърди се, че крайният срок на погасяване на кредита бил
04.11.2022 г. След сключване на договора, страните предоговаряли условията по него в
сключени две допълнителни споразумения. Твърди се, че кредитът не бил обслужван
редовно от кредитополучателя, въпреки неговото предоговаряне като
кредитополучателят преустановил плащане по договора на 10.05.2014 г. С оглед
просрочие на 77 вноски за главница и лихви и съгласно чл. 18 ал.1 от договора,
предвиждащ възможност за предсрочна изискуемост без отправено волеизявление до
кредитополучателя, банката –ищец твърди, че към 16.09.2020 г. задълженията по
кредита възлизали на обща сума в размер на 147 930, 74 евро и 824, 47 лв., както
следва:
86 022, 47 евро – дължима главница за периода 10.05.2014 г. – 15.09.2020 г.
34 781, 90 евро – възнаградителна лихва в периода – 10.05.2014 г. – 15.09.2020 г.
24 913, 36 евро – мораторна лихва в периода 10.07.2014 г. – 15.09.2020 г.
1 763, 04 евро – дължими такси в периода 11.05.2014 г. -15.09.2020 г.
449, 97 евро – дължими застраховки в периода 11.05.2014 г. – 15.09.2020 г.
824, 57 лв. – нотариални такси за подновяваване на договорната ипотека.
1
В исковата молба са наведени твърдения, че при справка в НОИ, ищецът
установил факта на смъртта на кредитополучателя, поради което е мотивиран правен
интерес от предявяване на исковете срещу нейните наследници, които да бъдат
осъдени да заплатят горепосочените суми. Претендира се законна лихва върху
главницата и сторените в производството съдебни разноски.
По повод дадени указания за индивидуализация на наследниците на починалия
кредитополучател с нарочна молба от 11.11.2020 г. ищецът е посочил като единствен
наследник по права линия – А. К. С., нейна майка.
След надлежно конституиране на наследника по закон и по реда на чл. 131 от
ГПК, същата е приложила СУ на СРС, 92 състав, по гр.д. 51234/2015 г., от което се
установява заявен отказ от наследството на Н. Т. С., починала на 29.07.2015 г.
С оглед заявения отказ от наследство от страна на възходящия на
кредитополучателя и с определение от 24.06.2021 г. като ответници по делото са
конституирани наследниците по съребрена линия на кредитополучателя – С. Т. С.,
нейн брат, и Т. Т. С., нейна сестра.
Същите на свой ред са представили, СУ на СРС, установяващи заявени откази от
наследството на Н. Т. С. /стр. 84 и стр. 85 в делото/.
С оглед липсата на други наследници по закон на починалия кредитополучател,
с нарочна молба от 10.05.2022 г., ищецът се е позовал на нормата на чл. 11 от ЗН и е
поискал конституиране като ответник на Столична община, което е сторено от съда.
В срока за отговор, ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, е заявил твърдение за
неоснователност на заявените искове респ. посочено е, че по отношение на това
наследство не е предприеман приемане под опис на същото.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне
на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин
- договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник
не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора,
размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е
изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както
и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит съдът
приема, че между ищецът и кредитополучателят, починал преди завеждане на исковата
молба в съда, са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения
размер срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в
сроковете, уговорени в договора.
Исковата молба е депозирана срещу наследниците на починал преди заявяване
2
на исковата молба в съда кредитополучател. По съображенията, изложени по-горе в
исковата молба, с оглед заявените откази от наследство, на наследниците по закон по
права и съребрена линия, като ответник с оглед нормата на чл. 11 от ЗН е
конституирана Столична община.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест и предвид
разпоредбите на чл. 62 ал.2 от ЗН вр. с чл. 61 ал.2 от ЗН, установяват, че Общината
приема наследството по опис и отговаря до размера на полученото наследство.
Приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед
отговорността на наследника, и в това се изразява неговата защитна функция.
Настоящият съдебен състав с определение 1041/25.01.2023 г. надлежно е указал на
страните нуждата от извършване на производство в производството, предвид
изявлението на СО, че производство по приемане под опис на наследството не е
извършван от нея. Това е така, защото преценката относно обема на отговорността на
наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в
производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има
отношение към пасивната му материалноправна легитимация като при предявяване на
осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис, въпросът за
съществуването и размера на задължението на наследодателя се включва в предмета на
спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо / в този смисъл решение 226/
04.04.2018 г. по търг. дело 1906/2016 г. на Второ ТО на ВКС/. Данни респ.
доказателствени искания, насочени към установяване на активите и пасивите в
наследствената маса към датата на смъртта на Н. Т. С. по делото не са налице, въпреки
изрични указания в тази връзка. При представените по делото доказателства такива
данни не могат да се обосноват и чрез индиции доколкото имотът, ипотекиран като
обезпечение на дадения кредит на починалото лице, видно от представения нотариален
акт не е бил негов собствен, а на трето за договора лице – ипотекарен длъжник. При
липса на други ангажирани от страните доказателства досежно наследствената маса на
починалия кредитополучател обективно не би могла да се извърши оценка на
стойността на имуществото в същата, която е релевантна за определяне отговорността
на сочения ответник /решение 1511/ 01.07.1975 г. по гр. д. № 1056/1975 г. Първо ГО на
ВС, решение 3464/16.01.1979 г. по гр. д. № 2160/1978 г. първо ГО на ВС/.
Предвид което заявените в настоящото производство искове подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сумата от 300 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед
своевременно заявеното искане.
Водим от горното, СГС, I -19 състав

3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ заявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Св.Св. ******* – адв. Г. С. с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.
430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* за заплащане на 86 022, 47 евро – дължима
главница за периода 10.05.2014 г. – 15.09.2020 г., 34 781, 90 евро – възнаградителна
лихва в периода – 10.05.2014 г. – 15.09.2020 г., 24 913, 36 евро – мораторна лихва в
периода 10.07.2014 г. – 15.09.2020 г., 1 763, 04 евро – дължими такси в периода
11.05.2014 г. -15.09.2020 г., 449, 97 евро – дължими застраховки в периода 11.05.2014 г.
– 15.09.2020 г., 824, 57 лв. – нотариални такси за подновяваване на договорната
ипотека, дължими съгласно договор за потребителски кредит, сключен на 28.10.2009 г.
с Н. Т. С. – М. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Св.Св.
******* – адв. Г. С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* сумата от 300
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок,
считано от връчване на препис от същото на страните.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4