Решение по дело №624/2018 на Окръжен съд - Ловеч

          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                Град Ловеч, 11.02.2019  година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито  заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                                 1.ИВАН И.

                       ЧЛЕНОВЕ :

                                                2. ЕМИЛ ДАВИДОВ

при секретаря Веселина Василева, в присъствието на прокурор Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 624  по описа за  2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

С  присъда № 21/25.10.2018 г. по НОХД № 277 по описа за 2018 година, Тетевенският районен съд е признал И.Д.И., за виновен  в това, че в периода от месец септември 2017 г. до м. юни 2018 г. в с. Галата, обл. Ловешка, като е осъден  с определение за одобряване на спогодба от 14.08.2017 г. по гр. д. № 410/2017 г. на РС-Тетевен, в сила от 22.08.2017 г., да издържа свой низходящ, синът си Д.И.И., род на 05.08.2006 г., като заплаща на А. М.О. ***, като майка и законен представител на детето, ежемесечна издръжка в размер на 140. 00 /сто и четиридесет/ лева,  съзнателно не е изпълнил своето задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 140. 00 лева, възлизащи на обща сума 1400. 00 /хиляда и четиристотин/ лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК  във връзка вр. с чл. 57, ал. 1 и  с чл. 54 от НК  го осъдил на ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НК определил следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес ***  /една  / година при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година, както и с „Обществено порицание”, което на основание чл. 52 НК да се изпълни чрез поставяне на обявление за постановената присъда на таблото за съобщения на кметство с. Опанец , общ. Плевен.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от А.М.О., като майка и законен представител на детето Д.И.И., с която моли да бъде изменена присъдата, като се наложи на И.Д.И. наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.

Счита, че присъдата е неправилна и същата не отговаря на извършеното от дееца, както и на целите на закона, визирани в чл. 36 от НК. Посочва, че едно ефективно наказание лишаване от свобода ще превъзпита дееца и ще има ефект и спрямо други членове на обществото. Излага, че така наложеното наказание от съда противоречи на трайната съдебна практика, тъй като дееца веднъж е осъден на такова по вид наказание - пробация, но наказанието не е изиграло своята възпираща и превъзпитателна роля спрямо него и очевидно наказание пробация, в случая не е подходящото. Налага довод, че при постановяване на съдебния си акт, съдът не е съобразил факта, че престъплението е извършено в периода, в който И. търпи наказание Пробация, наложено му по НОХД №356/2017 год. по описа на PC Тетевен.

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч излага становище да бъде постановено решение, с което да се измени присъдата на първата инстанция, като бъде наложено на И. наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл. 66 от НК.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С., който моли да бъде уважена жалбата по изложените в нея аргументи.

Въззиваемият моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл. 66 от НК.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства пред ЛРС, намира за установено следното :

И.Д.И. и А.М.О. са родители на детето Д.И.И., роден на *** г. Те се разделили след раждането на детето О. ***, при родителите си.

И. и О. се споразумели с постигната  спогодба по гр.д.№ 798/2007 г., по описа на Районен съд Тетевен, в сила от 15.11.2007 г., по силата на която И. бил осъден да заплаща на О., като майка и законен представител на малолетното дете Д., ежемесечна издръжка в размер на 45. 00 лева, начиная от 01.01.2007 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С Решение по гр.д. № 388/2009 г. по описа на Районен съд - град Тетевен, влязло в законна сила на 04.11.2009 г. размерът на издръжката е увеличен на 60. 00 лева, а с определение за одобряване на спогодба от 14.08.17 г. по гр.д. № 410/ 2017 г. на PC Тетевен, в сила от 22.08.2017 г., размерът на издръжката е  увеличен на 140. 00 лева.

  За събиране на вземането А. О. е образувано  при Частен съдебен изпълнител № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, изп.д. № 20148790400978, но суми по това изпълнително дело не са  постъпвали към 14.06.2018 г., нито са събрани, независимо от предприетите действия за принудително събиране на вземането.

От приложената справка за съдимост се установява, че с присъда по НОХД № 517/2009 г. по описа на Районен съд Тетевен, И. е признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност, поради внасяне на дължимата сума за периода от месец март 2008 г. до месец октомври 2009 г.

С присъда по НОХД № 110/2011 г., по описа на Районен съд Тетевен, И. е осъден за извършено в периода от месец май 2010 г. до месец февруари 2011 г. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и му е наложено му е наказание пробация за срок от 6 м.

С присъда по НОХД № 356/ 2017 г. по описа на Районен съд Тетевен, в сила от 02.04.18 г., И. е осъден за извършено в периода от месец ноември 2011 г. до месец август 2017 г. , престъпление по чл.183, ал. 4, в-ка с ал.1 от НК и му е наложено е наказание „пробация” за срок от 2 години.

От месец септември 2017 г. до месец юни 2018 г. И. продължил да не внася дължимата издръжка на детето.

По делото е установено, че от 31.08.2017 г. до 28.09.2017 г. И. е работил във „Феникс ТИМ” ООД гр. София и от 01.06.2017 г. до 08.02.2018 г. е работил във „Фруктус 2013” ООД гр. Плевен.

И. е арендатор на земеделска земя и притежава лек автомобил, марка „Мерцедес”.

Така установената фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

Правилен и обоснован е извода на съда, че И.Д.И. е осъществило от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, като в периода от месец септември 2017 г. до м. юни 2018 г. в с. Галата, обл. Ловешка, като е осъден  с определение за одобряване на спогодба от 14.08.2017 г. по гр. д. № 410/2017 г. на РС-Тетевен, в сила от 22.08.2017 г., да издържа свой низходящ, синът си Д.И.И., род на 05.08.2006 г., като заплаща на А. М.О. ***, като майка и законен представител на детето, ежемесечна издръжка в размер на 140. 00 /сто и четиридесет/ лева,  съзнателно не е изпълнил своето задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 140. 00 лева, възлизащи на обща сума 1400. 00 /хиляда и четиристотин/ лева, като деянието е извършено повторно.

От обективна страна И. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез бездействие, като през посочения период, след като е осъден да издържа свой низходящ,  съзнателно не е изпълнил своето задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 140. 00 лева, възлизащи на обща сума 1400. 00 /хиляда и четиристотин/ лева, като деянието е извършено повторно.

Деянито е квалифицирано като престъпление по чл.183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е извършено при условията на повторност. Видно от бюлетина за съдимост И. е осъждан за същия вид престъпление и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда.

От субективна страна деянието е извършено от И. виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и  е искал тяхното настъпване.

Неоснователно е становището на адв. С., че на И. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да изтърпи реално. Пред нас се сочи, че присъдата е неправилна и същата не отговаря на извършеното от дееца, както и на целите на закона, визирани в чл. 36 от НК. Посочва, че едно ефективно наказание лишаване от свобода ще превъзпита дееца и ще има ефект и спрямо други членове на обществото. Излага, че така наложеното наказание от съда противоречи на трайната съдебна практика, тъй като дееца веднъж е осъден на такова по вид наказание - пробация, но наказанието не е изиграло своята възпираща и превъзпитателна роля спрямо него и очевидно наказание пробация, в случая не е подходящото. Налага довод, че при постановяване на съдебния си акт, съдът не е съобразил факта, че престъплението е извършено в периода, в който И. търпи наказание Пробация, наложено му по НОХД №356/2017 год. по описа на PC Тетевен.

Въззивната инстанция приема, че правилно е определен вида  и размера на наказанието на И.. За престъплението по чл. 183, ал. 4  в НК е предвидено  наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е съобразил, че има друга съпруга и дете, за които следва да полага грижи. Като отекчаващо вината обстоятелство съдът е съобразил факта, че е налице и друго осъждане за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извън това, което квалифицира настоящото деяние като престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК. Съдът като е съобразил семейното положение на И. /съпруга и друго дете/, факта, че е работел, обществената опасност на престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК, наличието на друго осъждане на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, е направи верен извод, че най – подходящото по вид наказание, което следва да се определи на И., е пробация, при следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от една година, при периодичност 2 пъти седмично и задължителна среща с пробационен служител за срок от една година, както и обществено порицание, което на основание чл.52 от НК да се изпълни  чрез поставяне на обявление за постановената присъда  на таблото за съобщения в кметство с. Опанец, общ. Плевен.

По изложените мотиви е неоснователен и довода на ОП Ловеч, че на И. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за подходящ изпитателен срок.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание  е справедливо и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 21/25.10.2018 г. по НОХД № 277 по описа за 2018 година на Тетевенския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

                                     

Р    Е    Ш    И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/25.10.2018 г. по НОХД № 277 по описа за 2018 година на Тетевенския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                           1.

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                           2.