№ 22021
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110156240 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общи исков процес)
Производството е образувано по изпратено дело № 8051/2023 г. по описа
на СГС, съгласно Определение № 10089/24.08.2023 г по гр. д. № 5081/2023 г.
по описа на СГС
Производството е образувано по искова молба с вх. № 66575/13.07.2023
г., подадена от „М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр.
С*, представлявано от управителя Й*, чрез процесуален представител адв. А.
С. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „И*, тел. *, с която се предявени
следните обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правна квалификация, чл.87, ал.3 ЗЗД срещу Т. Ц. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: област София, община Столична, с. Г*, с
която се иска да се РАЗВАЛИ Договор за покупко-продажба на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор *, находящ се в с. Г*, общ.
Столична, обл. София (столица), с адрес на поземления имот: с. Г*, с
площ: 766 кв. м. (наричан по-долу за краткост „поземления имот") ведно
с построената в него СГРАДА с идентификатор *, застроена площ 68 кв.
м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда, сключен между „М*“
ООД и Т. Ц. П., обективиран в Нотариален акт № 163, том I , рег. № *,
дело № 142 от 2020 г. при А* - Нотариус е район на действие Софийски
районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 391.
2. с правна квалификация чл.135 ЗЗД срещу Т. Ц. П., ЕГН: **********, с
1
постоянен адрес: област София, община Столична, с. Г* и „К*“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, с. Г*, с който се
иска да се обяви за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца Договор за
покупко-продажба на недвижим имот между Т. Ц. П., ЕГН: **********,
притежаващ лична карта № *, издадена па 13.09.2016 г. от МВР-София, с
постоянен адрес: гр. София, ул. "* И „К*“ ООД, ЕИК: *, обективиран в
Нотариален акт № 183, том I, рег. № *, дело № 165 от 2023 Г. на нотариус
М*, с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на
НК под № 236, с който e прехвърлен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
идентификатор *, находящ се в с. Г*, общ. Столична, обл. София
(столица), с адрес на поземления имот: с. Г*, с площ: 766 кв. м.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 16.09.2020 г.
между ищеца, като продавач, и Т. Ц. П., като купувач, се сключен договор за
покупко-продажба на описаните недвижими имоти, за което е съставен
Нотариален акт № 163, том I , рег. № *, дело № 142 от 2020 г. на А* - Нотариус
с район на действие Софийски районен съд. вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 391. Сочи се, че съгласно уговореното в пункт 1
на гореописания нотариален акт, купувачът се задължава да заплати продажна
цена в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), която сума да бъде заплатена
на продавача на 100 (сто) равни месечни вноски, всяка на стойност от 1000 лв.
(хиляда лева), с падеж на първото плакане 16.09.2020 г. и падеж на всяко
следващо плащане на 16-то (шестнадесето) число на всеки следващ месец.
Излагат се твърдения, че ответникът Т. Ц. П. е неизправен длъжник по
договора, тъй като не е плащал редовно задълженията си, на няколко пъти
плащал частична сума, която не е пълната, но все със забавяния. Към момента
на предявяване на иска все още не е изпълнил задължението си да изплати
продажната цена на ищеца, за което същият загубил от всякакъв интерес от
договора.
По отношение на втория иск с правна квалификация по чл.135 ЗЗД,
ищецът твърди, че след сключване на договора за покупко-продажба и по
време на забавеното и неточно плащане, ответникът Т. Ц. П. прехвърлил
гореописаните имоти на другия ответник „К*“ ЕООД. Твърди, че в периода,
когато е трябвал да плаща, ответникът физическо лице прехвърлил
процесните имоти на другия ответник ЮЛ и двете лица били свързани по
смисъла на чл.135 ЗЗД. Счита, че ответникът нарочно не изпълнявал договора
и за да запази имуществото си, прехвърлил процесните имоти, преди да се
изплати по първоначалната сделка. Ищецът счита, че с прехвърлянето
физическото лице го е увредило, тъй като с продажбата на имотите си,
ответникът физическо лица е намалило имуществото си и ищецът не може да
събере вземането си от ответника по първия договор. Твърди, че по описаните
начини ответникът само е изпаднал в състояние да не плаща задълженията си
и намалил имуществото си.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н* ЦЦ. П., счита исковете за
неоснователни. Признава, че сумата, която е превел на ищеца е 44 000 лева.
Твърди, че до датата на подаване на исковата молба са падежирали 34 вноски,
поради което задължението е в размер на 34 000 лева. Твърди, че дори и да се
приема, че има забавено плащане, то надвнесената сума в размер на 10 000
лева категорично покрива лихвите за забава. По отношение на иска по чл.135
ЗЗД твърди, че ищецът не е кредитор на ответника. Остатъкът от вноските не
били падежирали, а падежиралите са платени. Твърди, че липсва увреда на
ищеца, тъй като продавачът е получил 56 000 лева. Моли съдът да отхвърли
иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „К*“ ЕООД не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковете. Претендира
разноски. В писмени бележки твърди, че неизпълнението е причина ищецът за
загуби интерес. По отношение иска по чл.135 ЗЗД счита, че са доказана
увредите и свързаните лица. Излага хронологически факти за увредите.
Ответникът в о.с.з. се представлява от адвокат. Признава, че към датата
на ИМ ищецът няма реално вземане към първия ответник и той не се явява
изправна страна. Твърди, че няма намерения за увреждане на ищеца.
Претендира разноски. Представя списък. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД
Страните не спорят, че на 16.09.2020 г. ищецът и Т. Ц. П. са сключили договор за
продажба на недвижим имот, съгласно който ищецът продава на ответника Т. Ц. П. ПИ с
идентификатор * заедно с построената в него сграда с идентификатор *. Не е спорно, че
продажната цена на договора е 100 000 лева, като страните са се съгласили да бъде
разсрочена на 100 равни месечни вноски в размер на 1000 лева, като първият падеж на
плащане е 16.09.2020 г. Последващият падеж е на всяко 16 число на месеца. Не е спорно, че
задължение за заплащане на продажната цена е било на ответника. Договорът е обективиран
3
в н.а. № 163, том I, рег. № *, дело № 142 от 2020 година по описа на нотариус с рег. № 391,
вписано в СВ с вх. рег. № 51566/16.09.2020 г., акт № 177, том CXXVII, дело №
39308/16.09.2020 г., том 110943 (л.8-9 от делото от СГС).
Не е спорно, че ответникът изпълнил частично задължението си.
Спорно остава колко точно длъжникът е платил и кога е платил, с оглед датата на
завеждане на исковата молба. Спорно остава дали това частично плащане и с тази забава,
кредиторът е загубил интерес от изпълнението на договора, т.е. изпълнението било ли е
безполезно и дали изпълнението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време,
т.е. на уговорения падеж. Спорно остава дали неизпълнението е незначителна част от
задължението. Спорно остава дали е дал подходящ срок за изпълнение на задължението.
За да постанови настоящият съдебен акт, съдът следва да отговори на два
материалноправни въпроса: 1. Допустимо ли е разваляне на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, при който престацията на купувача е разсрочена във времето и
неизпълнението на договора е само за периода, през който е висящо делото за разваляне на
договора. А не е налице неизпълнение (забава) преди завеждане на делото; 2. Чл.87, ал.3,
изр.2 ЗЗД изисква ли длъжникът да предложи да изпълни задължения, чиито падеж настъпва
по време на висящия процес.
Разпоредбата на чл.87 ЗЗД въвежда потестативното право на кредитора да иска
разваляне на договора, ако длъжникът не изпълни задължението си по договора по причина,
за която длъжникът отговаря. С оглед тези законови изисквания развалянето на даден
договор за покупко-продажба на недвижим имот по съдебен ред, какъвто е и процесният, е
обусловено от виновното неизпълнение на някое от задълженията на съконтрагентите по
него, които съответно за продавача са: да прехвърли собствеността /чл. 183, ал.1 ЗЗД/ и
предаде продадената вещ на купувача /чл. 187 ЗЗД/, а за последния - да плати цената и да
получи вещта /чл. 200, ал.1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред. В този случай, доколкото законът предвижда разваляне по съдебен ред,
процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е неприложима, включително даването на срок на
неизправната страна да изпълни задължението си.
В хода на процеса ответникът може да предложи изпълнение в течение на процеса
(чл.87, ал.3 ЗЗД).
С решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков, Върховният съд прави разграничение
при договора за гледане и издръжка. Съдът е приел, че когато издръжката е осъществена в
минал момент, договорът е двустранен, възмезден, но не е алеаторен, тъй като престацията е
извършена. Т.е. договорът е комутативен. Когато издръжката е в бъдещ период, договорът е
алеаторен.
При договор за прехвърляне на недвижим имот при разсрочено плащане, престацията
на длъжника (купувача) е разсрочена във времето. Вноските може да са месечни анюитетни
или с определени по друг начин. Договорът е произвел вещно-транслативен ефект и
собствеността е прехвърлена на ответника, но същият остава задължен за сумите по
договора. При това положение договорът не е алеаторен, а комутативен, тъй като всяка едно
от страните знае какво ще получи. Отлагането на престацията е в зависимост от бъдещо
сигурно събитие, чиито падеж е определен. При това положение, неизпълнението на
договор за продажба с уговорка за изплащане, може да бъде само за минал период.
Неоснователно е кредиторът да иска разваляне на договор за вземания, чиито падеж не е
настъпил. Развалянето по чл.87 ЗЗД е допустимо само за неизпълнение на отминали
задължения, задължения, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на ИМ,
4
но не и за задължения, които ще настъпят в бъдеще, т.е. след датата на подаване на исковата
молба. Това е така, защото докато трае съдебния процес за разваляне на договора, не е ясно
дали задължението, т.е. вземането на кредитора съществува. Налице е основанието на
чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, поради което длъжникът не дължи изпълнение на вземанията, чиято
изискуемост е възникнала в хода на процеса. При това положение, длъжникът може да
изпълни по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД задължения преди образуване на делото, чието
неизпълнение е основание за уважаване на иска. Ето защо този вид договор и процес се
различава от процеса за неизпълнение на договор за гледане и издръжка за в бъдеще.
По конкретното дело:
В договора страните са се договорили да имат 100 вноски по 1000 лева, като падежът
е на 16 число на текущия месец. Първоначалната вноска е 16.01.2020 г. Една година има 12
месеца, т.е. 12 вноски. Следователно 8 години има 96 вноски. Остават още 4 вноски (4
месеца). Следователно последната вноска ще настъпи след 8 години и 4 месеца. При начален
падеж от 16.01.2020 г., осмата година се явява 16.01.2028 г. Като се прибавят още 4 месеца,
последната вноска, т.е. последният падеж е 16.05.2028 г.
От така представения договор за продажба не се установи срокът за плащане да е
уговорен в полза на кредитора, т.е. ищеца, а в полза на длъжника – ответника. Нищо друго
не следва от волята на страните (арг. чл.70, ал1 ЗЗД). Следователно, уговореният падеж (срок
за плащане на вноските) не е в полза на кредитора и длъжникът, т.е. ответникът може да
изпълни задължението си и преди това, на основание чл. 70, ал.2 ЗЗД.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно
кредитира като пълно, обективна, достоверна и изготвена от компетентно вещо лице. От
заключението се установи какви суми ответникът Т. Ц. П. е плащал. Експертизата
установява какви суми ответникът е заплатил на ищеца. В посочената от експертизата
колона номер 8 е записано основанието за плащане. Макар и да е различно описанието,
следва да се отбележи, че експертизата е направена от сметката на ищеца и установява суми,
които ищецът е приел по процесния договор за покупко-продажба. Следователно това
представлява извънсъдебно признаване на факт, че сумите са именно по този договор.
Видно от таблицата на л.136 от делото, същият е заплатил сумата от 46 086.92 лева
от 100 000 лева, като непогА.ата част от договора е 53 913.08 лева. Сумите са заплати до
13.07.2023 г. – дата на подаване на исковата молба. След това ответникът не е заплащал
суми. Установи се, че през периода 16.09.2020 г. (дата на сключване на договора) до
22.01.2022 г., ответникът Т. Ц. П. редовно е заплащал сумите по договора.
Следващото плащане е на 29.09.2022 г., с което се погасяват вземания за четири
месеца. На 30.09.2022 г. ответникът погасява четири вноски. На 28.11.2022 г. ответникът
погасява три вноски. Всички събрани тези вноски прави 12 месеца, т.е. вноските за 2022 г.
ответникът ги е изплатил напълно.
През 2023 година, ответникът изплаща 18 вноски. Като се има предвид, че една
вноска е за един месец, ответникът погасява цялата 2023 г. (12 месеца, 12 вноски) и 6 месеца
от 2024 г., т.е. 6 вноски – до м.06.2024 г.. С оглед съпоставките на датите се установява
(колона 5 на л.136 от делото), че 11 на брой от вноските за 2023 година, ответникът е
погасил с плащания от 30.01.2023, 17.03.2023 и 18.04.2023 г. Това са 11 на брой вноски.
Следователно към април месец 2023 г. ответникът е изплатил 11 на брой вноски към ищеца
до 2023 година – до м.11.2023 г.. С плащания на 06.07.2023 и 13.07.2023 г. ответникът плаща
още 7 вноски. Едната от тях отива за покриване на вноската за м.12.2023 година, а
останалите 6 за 2024 година.
При това положение към 18.04.2023 г. ответникът е изпълнил задължението си по
договора – правомерно и на годно основание – погасил 11 на брой вноски, т.е. до м.11 2023
г., включително.
5
На 20.06.2023 г. ищецът подава молба за обезпечение на бъдещ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Допуснато е обезпечението, като е наложена възбрана на поземления имот (л.202 от
делото).
Следващото плащане на ответника е на 06.07.2023 г (ред 19 от таблица на л.136 от
делото). Това е две седмици след допуснатото обезпечение. С това плащане ответникът
плаща 5 вноски. С тази вноска се погасява задължението за вноската за 2023 година, т.е. за м
декември 2023 г. Следователно остават още 4 вноски, които са предплатени. Със следващо
плащане на 13.07.2023 г., ответникът плаща 2 пълни вноски. Следователно ответникът
плаща 6 вноски от 2024 г., т.е. до м.06 2024 г.
Фактите показват, че ответникът като длъжник е погасил всички настъпили вноски
по смисъла чл.84, ал.1 ЗЗД, съгласно процесния договор, към датата на подаване на молбата
за обезпечение (20.06.2023 г.) и исковата молба (13.07.2024 г.) Следователно към тези две
дати, ответникът не е в забава. Не е налице неизпълнение, което да обуслови основание за
разваляне на договора. Не е налице неизпълнение, като цяло, което да обуслови
предпоставките по чл.87 ЗЗД. Ето защо искът е неоснователен и не е необходимо да се
коментира дали неизпълнението е по вина на длъжника и дали е незначително. Това е така,
тъй като е налице изпълнение от страна на ответника. Липсва неизпълнение.
Ответникът е платил 6 вноски от 2024 г., т.е. до м.06 2024 г. Липсва плащане по време
на процеса от м.07.2024 г. до м.11.2024 г.
Съгласно чл. 235, ал.3 ГПК съдът взема фактите, настъпили след подаване на ИМ.
Принципно това е това е така. В случай, тъй като тук се касае за разваляне на договор, т.е. не
е сигурно дали договорът ще се развали, т.е. дали ответникът е длъжник и дали дължи
процесната сума, то настоящият процес се явява по съществото си процес относно
съществуването на вземането. Това е така, тъй като ако договорът се развали по съдебен ред,
ответникът няма задължение, т.е. задължението към ищеца не съществува. Ако договорът не
се развали, задължението ще продължава да съществува. Следователно докато трае този
процес не е ясно дали вземането съществува или несъществува. При това положение давност
не тече, докато трае процеса, на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. Ето защо след като тече
настоящият процес, то ответникът не е бил задължен да плаща. Същият няма задължението
по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД.
Дори и обратното да се приеме, че е налице забава от м.07.2024 г. до м.11.2024 г., то
неизпълнението е незначително с оглед цялата сума, на основание чл.87, ал.4 ЗЗД.
Нещо повече, разпоредбата на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД въвежда правилото ще
длъжникът може да предложи изпълнение, но за минало задължение, а не такова, каквото е
възникнало в хода на процеса. При това положение, същият не е задължен да предложи
изпълнение, чиито падеж настъпва в хода на процеса, на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД и
не може да бъде санкциониран за нещо, което е предмет на спора.
Забавата на ответника се явява в неплащане в определения ден, което е основание да
се иска обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, но не и разваляне на договора.
По основателността на иска с правна квалификация чл.135 ЗЗД
Не се спори между страните, че на 10.05.2023 г. ответникът Т. Ц. П. е продал
процесния имот * на другия ответник „К*“ ООД на 10.05.2023 г. за сумата от 50 000 лева,
която сума е платена по банков път в срок до два месеца от изповядване на сделката, т.е. до
10.07.2023 г. Сделката е обективирана в нотариален акт 183, том III, рег. № *, дело № 165 от
2023 г. по описа на нотариус с рег. № 236, и по описа на СВ вх. рег. № 30429, акт № 60, том
LXXIV, дело № 22756/2023 г., имотна партида 110941 (л.10-11 от делото от СГС).
Не е спорно между страните, че на 10.05.2023 г. Т. Ц. П. става едноличен собственик
на капитала на „К*“ ООД и на същата дружествената форма е променена от ООД в ЕООД
(л.13-16 от делото от СГС).
6
Спорен остава моментът дали двамата ответници са свързани лица.
За да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е кредитор на
ответника, увреждане на кредитора, знание за увреждане у третото лице и у длъжника.
Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично,
така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че
неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора”
/чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора
действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се
изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за
страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за
нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно
потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан
при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг,
ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако
иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно
решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. В този смисъл ТР
2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 на ОСГТК на ВКС.
С оглед сключения договор, обективиран в н.а. № 163, том I, рег. № *, дело № 142 от
2020 година по описа на нотариус с рег. № 391, вписано в СВ с вх. рег. № 51566/16.09.2020 г.,
акт № 177, том CXXVII, дело № 39308/16.09.2020 г., том 110943 (л.8-9 от делото от СГС),
ищецът се явява кредитор на ответникът Т. Ц. П., защото последният до 16.05.2028 г. има
задължение да заплаща суми по договора.
В Решение № 328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/09 г. III г.о. е прието, че страната,
поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор
като материална пред-поставка, а не да провежда пълно и главно доказване на права-та си,
от които черпи правен интерес. Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г.
IVг.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при
наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно
решение. В този смисъл ТР 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 на ОСГТК на ВКС.
В случай качеството на кредитор се доказва и от възможността същият са иска
разваляне на договора, ако длъжникът не изплаща договорените вноски. Така, освен правото
на разваляне, ищецът има право да иска и връщане на вещта или пък изплащане на вноските
до края на договора. Следователно самото право да се иска разваляне по чл.87 ЗЗД или да се
иска реално изпълнение (плащане на вноските) обуславя качеството на кредитор на ищеца.
Следователно е доказано качеството на кредитор. Нещо повече, това вземане не е
удовлетворено.
Вземанията по договора за продажба са възникнали със сключването му на 16.09.2020
г. Страните са се договорили сумата да бъде разсрочена, т.е. изпълнението е отложено във
времето, т.е. тяхната изискуемост. Но това не влияе върху възникване на задължението. При
това положение, правата на кредитора са възникнали на 16.09.2020 г., а разпоредителната
7
сделка на 10.05.2023 г. Следователно защитата е по чл.135, ал.1 ЗЗД. Искът не е по чл.135,
ал.3 ЗЗД, тъй като вземането не е възникнало след разпоредителната сделка, а само е
настъпила изискуемостта на паричните вноски, което определя изпълняемостта им и
забавата.
Съгласно Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК,
и Решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК, увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. С оглед
гореописаната фактическа обстановка, действията на Т. Ц. П. са увреждащи интересите на
ищеца, тъй като се намалява имуществото на ответника, от което може да удовлетвори
вземанията. Това, че ответникът е получил парична сума при продажбата не може да
установи липса на увреждане. Първо, защото не е ясно дали продажната цена отговаря на
пазарната стойност на имота. Второ, парите са родови вещи и ищецът не може да се
удовлетвори от тях при принудително изпълнение, ако не са по банковата сметка на
ответника. А разпореждането с тях става по-лесно от колкото разпореждането с имота.
Трето, с изплащане продажната цена, се намалява актива на дружеството. Това е важно,
защото ответникът отговаря със цялото своето имущество, включително с търговското си
дружество, с оглед факта, че ответникът е едноличен собственик на капитала. В този случай
ищецът може да прибегне до принудително изпълнение към дружествения дял, а
разпореждането на паричните средства намалява актива на дружеството, съответно и дела
при ликвидация.
С изповядване на сделката през 16.09.2020 г. ответникът е придобил вещното право
върху имотите. Те са станали част от неговото имущество. С покупко-продажбата на
10.05.2023 г. ответникът е намалил имуществото си, с което е налице увреждане спрямо
ищеца. Доказано е увреждането.
По делото се установи, че към 10.05.2023 г. ответникът „К*“ ЕООД, ЕИК: * е имал
двама собственици на капитала, а именно ответникът Т. Ц. П. и А* П.. С договор от
10.05.2023 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, А* П. продава своя
дружествен дял на ответника Т. Ц. П. и той става едноличен собственик на капитала.
Протоколът е с рег. № * на нотариус с рег. 236 на НК (л.13-14 от делото от СГС).
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.
Така, според Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IVг.о. – длъжникът знае за
увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
Също: Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/10 г. III г.о.,Решение № 200/17.03.2010 г.
по гр.д. № 1417/09 г. III г.о.
С оглед факта, че ответникът Т. Ц. П. се е съгласил да заплаща суми до 16.05.2028г.,
то съдът направи извод, че ответникът знае, че има качеството на длъжникът, а ищецът му е
кредитор. Следователно знае за увреждането.
На 10.05.2023 г. е станала разпоредителната сделка между двамата ответниците.
Сделката е изповядана при същия нотариус с рег. № 236 на НК, на същата дата, както и
продажбата на дялове и н.а. е с рег. № *. Следователно двете сделките се осъществят по
едно и също време и участват идентични лица. С оглед различния рег. номер може да се
направи доказателствен извод, че към момента на покупко-продажбата на имота „К*“ ООД е
с двама собственици на капитала, като един от тях е лицето, което му е продало имота, а
непосредствено след това се осъществява продажбата на дружествени дялове.
В н.а. от 10.05.2023 г., с който се прехвърля недвижимия имот, е записано, че
представител на „К*“ ООД е А* П..
8
По делото е приобщен протокол, съгласно който собствениците на капитала Т. Ц. П. и
А* П. решават да закупят процесния недвижим имот, описан в нотариален акт 183, том III,
рег. № *, дело № 165 от 2023 г. – 68134.6501.31.
При това положение двамата собственици на капитала са знаели, че дружеството ще
купи процесния имот. И двамата собственици на капитала са присъствали на продажбата,
единият от тях като продавач, а другият от тях като представител на дружеството.
С оглед изложените факти, взетото решение на собствениците на капитала, лицата,
които са присъствали на сделката, последващото продаване на дружествен дял, приема, че е
налице свързаност между двамата ответници и е налице оборимата презумпция по чл.135,
ал.2 ЗЗД. В случая са налице сделки между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ
досежно продавача и купувача по увреждащата сделка от 10.05.2023 г., тъй като продавачът,
длъжникът на ищеца е управител в дружеството, което е купило имота. Ето защо е
приложима оборимата презумпция за знание на увреждането, установена в разпоредбата на
чл. 135, ал.2 ЗЗД. В конкретната хипотеза, предвид изложеното по-горе ответниците не се
явяват добросъвестни лица по възмездните сделки по смисъла на чл. 135, ал.1, изр. трето
ЗЗД, тъй като органите, които са формирали волята на юридическите лица за осъществяване
на сделките, се състоят от едни и същи физически лица, която идентичност обосновава
извод за приложението на чл. 135, ал.2 ЗЗД, като по делото липсват доказателства, оборващи
законовата презумпция за знание на увреждането. В този смисъл е Решение №
163/27.07.2011 г. по гр.д.№ 672/2010 г., ГК, ІІІ г.о. и Решение № 219/17.02.2010 г. по т.д. №
752/2009 г. на II т.о.
В случая, тъй като е налице общо намерение за увреждане и увреждащият резултат е
постигнат с извършването на разпоредителната сделка, увреденият кредитор „М*“ ООД
може да иска обявяването на сделката за недействителна спрямо него.
Ето защо съдът приема, че искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е доказан. Следва да бъде изцяло
уважен.
По възраженията на ответника
Основателно е възражението на ответника, че е платил преди завеждане на иска.
Същото е изложено по-горе.
По делото, по инициатива на ищеца, е изследвано дали продажната цена на
увреждащата сделка е реално платена. Приета е допълнителна ССчЕ. От нея се установи, че
за периода от 10.05.2023 г. до 10.07.2023 г., така както е уговорено по договора,
приобретателят е изплатил на продавача по увреждащата сделка сумата от 32 000 лева, т.е.
по-малко в уговорения срок по сделката. Останалата сума от 18 000 лева е платена на
12.07.2023 г., т.е. след уговореното в договора. Сумите са изплатени изцяло от
приобретателя на продавача по увреждащата сделка. Съдът не кредитира тази експертиза,
тъй като не е относима. Това е така, тъй като не е от предмет на делото дали ответниците са
си изпълнили задълженията помежду им по увреждащата сделка. Второ, налице е
доказателство, че сумата е реално изплатена, но с оглед факта, че лицата са свързани и то че
едното се явява собственик на капитала на другото, то това не е меродавно дали сделката е
увреждаща. Това, че ответникът е получил пари, не означава, че не се е разпоредил със свое
имущество, което е намаляло. Намаляло е, тъй като ответникът получава сума пари, които са
родово заместими вещи и ако не се наложи запор на банковата сметка, ищецът ще бъде
увреден, тъй като няма сигурност че сумата ще е налична при ответника. Докато с иска по
чл.135, ал.1 ЗЗД ще върне процесната вещ, от чиято продажба може да се удовлетвори.
Освен това, доколкото са свързани лица двамата ответници и то в периода на заплащане на
сумата от 50 000 (единият е управител на другото лице), то това води до намалява
имуществото на търговското дружество, от което ищецът може да се удовлетвори ако
прибегне към изпълнение на дружествен дял на ответника физическо лице. Следователно е
налице увреждане. Нещо повече, това че ответникът физическо лице е получил сума, не
9
означава, че същият не е увредил ищеца чрез продажба на вещта, тъй като не се знае дали
продажната стойност съответства на действителната стойност на имота, от който ищецът да
може да се удовлетвори при принудително изпълнение, тъй като този имот служи за
задоволяване на интересите на кредитора. Същият е привилегирован кредитор в
разпределението по чл.463 ГПК, на основание чл.136 ЗЗД. Ето защо е налице увреждане на
ищеца, независимо, че формално е доказано, че ответникът е получил някаква сума пари от
продажбата. Проблемът е, че кредиторът не може да се удовлетвори от тази сума, ако не се
намира в банковата сметка на ответника физическо лице.
По разноските
С оглед изхода на делото двете страни имат право на разноски, на основание чл.78,
ал.1 и чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът приема, че същото не е
основателно. Делото е сложно от фактическа и правна страна с оглед големия брой обем от
доказателства, двете експертизи, както и материята на облигацията по отношение на
разваляне на договорите и обявяване за относително недействителни част от тях.
Неслучайно съдът е дал срок за писмени бележки. Освен това с оглед обичаят в практиката
ищецът се защитава по два иска. Единият с материален интерес от 100 000 лева, а другият от
50 000 лева. При това положение възнаграждение от 7200 лева е неоснователно. Нещо
повече, ищецът е направил тези разходи като е заплатил на адвоката сумите по банков път.
Следователно не е налице умисъл за измама, увреждане на ответниците, укриване на
данъци, осигуровки и други. Ето защо следва да се признаят напълно. Освен това,
обезпечителното производство е бързо и изисква повече работа от адвоката да следи на деня
актовете на съда и да реагира веднага.
Съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС ,
разноските в обезпечителното производството се присъждат в исковото.
Ищецът претендира следните разноски (л.191 от делото):
1. адвокатско възнаграждение – 7200 лева с ДДС – л.193 от делото
2. държавна такса – 160 лева – л.31 от делото от СГС
3. депозити за експертизи – 800 лева – л.125, 176 от делото
4. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство – 10 380 лева – л.198
от делото
5. Държавна такса – 40 лева – л.200 от делото
Общият брой разноски, които следва да се признаят на ищеца са 18 580 лева. Всички
направени разноски касаят двата иска. Ето защо направените разноски следва да се разделят
на две, тъй като само единият иск е уважен. Ето защо сумата е 9 290.00 лева. Уважен е искът
по чл.135, ал.1 ЗЗД, при който двамата ответници са задължителни другари. При това
положение същите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно тези разноски.
Ето защо Т. Ц. П., ЕГН: **********, притежаващ лична карта № *, издадена па
13.09.2016 г. от МВР-София, с постоянен адрес: гр. София, ул. "* и „К*“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, с. Г*, следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на „М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр. С* сумата от
9 290.00 лева (девет хиляди двеста и деветдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
56240/2023 г. по описа на СРС и ч. гр. д. № 7134/2023 г. по описа на СГС (обезпечително
производство по чл.390 ГПК), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответниците претендират следните разноски (л.203 от делото):
1. адвокатско възнаграждение по делото – 2400 лева с ДДС – л.204 от делото
2. държавна такса за съдебно удостоверение (СУ) – 5.00 лева – л.159 от делото
10
3. Разноски по ч.гр.д. № 7134/2023 г. на СГС и в.ч.гр.д.№ 2473/2023 г. на САС.
Ответникът не посочва какви са тези разноски в СГС и САС. Освен това по делото
липсват доказателства за тяхното извършване и техния размер в тази насока. Ето защо не
следва да се присъждат. Общият размер разноски, които следва да се признаят на ответника
са 2405 лева. Тъй като ответникът се е защитавал по двата иска, то той има право на
разноски само за отхвърления, т.е. за единия. По договора страните не са се договорили по
кой иска какво е възнаграждението, а освен това разноските за СУ са направени за двата
иска. Ето защо сумата следва да се раздели на две. Разноските, които следва да се признаят
на двамата ответници е в размер 1202.50 лева.
Ето защо „М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр. С* следва да
бъде осъден да заплати на общо на Т. Ц. П., ЕГН: **********, притежаващ лична карта № *,
издадена па 13.09.2016 г. от МВР-София, с постоянен адрес: гр. София, ул. "* и „К*“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, с. Г* сумата от 1202.50 лева (хиляда
двеста и два лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56240/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр. С* срещу Т. Ц.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област София, община Столична, с.
Г*, конститутивен иск с правна квалификация, чл.87, ал.3 ЗЗД, с който се
иска да се РАЗВАЛИ Договор за покупко-продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
(ПИ) с идентификатор *, находящ се в с. Г*, общ. Столична, обл. София
(столица), с адрес на поземления имот: с. Г*, с площ: 766 кв. м. (наричан по-
долу за краткост „поземления имот") ведно с построената в него СГРАДА с
идентификатор *, застроена площ 68 кв. м, брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда, сключен между „М*“ ООД и Т. Ц. П., обективиран в
Нотариален акт № 163, том I , рег. № *, дело № 142 от 2020 г. при А* -
Нотариус е район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 391.
ОБЯВЯВА за относително недействителен, по отношение на ищеца
„М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ДОГОВОР
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците Т. Ц.
П., ЕГН: **********, притежаващ лична карта № *, издадена па 13.09.2016 г.
от МВР-София, с постоянен адрес: гр. София, ул. "* и „К*“ ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, с. Г*, обективиран в Нотариален
акт № 183, том I, рег. № *, дело № 165 от 2023 Г. на нотариус М*, с район на
действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на НК под № 236, с
който се продава ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор *, находящ се
в с. Г*, общ. Столична, обл. София (столица), с адрес на поземления имот: с.
Г*, с площ: 766 кв. м. (наричан по-долу за краткост „поземления имот"), , на
основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН: **********, притежаващ лична карта № *,
11
издадена па 13.09.2016 г. от МВР-София, с постоянен адрес: гр. София, ул. "*
и „К*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, с. Г*,
да заплатят солидарно на „М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на
управление: гр. С* сумата от 9 290.00 лева (девет хиляди двеста и деветдесет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 56240/2023 г. по описа на СРС и ч.
гр. д. № 7134/2023 г. по описа на СГС (обезпечително производство по чл.390
ГПК), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М*“ ООД, ЕИК; *, със седалище и адрес на управление: гр.
С* да заплати на общо на Т. Ц. П., ЕГН: **********, притежаващ лична
карта № *, издадена па 13.09.2016 г. от МВР-София, с постоянен адрес: гр.
София, ул. "* и „К*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, с. Г* сумата от 1202.50 лева (хиляда двеста и два лева и петдесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56240/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12