№ 328
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Вержиния Ст. Савчева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600536 по описа за 2025 година
С Присъда № 6, постановена на 15.02.2024 год. по н. о. х. дело № 648/2023 год. по описа на
ОС - София, съдът е признал подсъдимия Е. Г. Г., род. на *** год. в гр. София, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, неженен, неосъждан, със средно
специално образование, студент, с ЕГН: ********** за виновен в това, че на 29.01.2021 год.,
около 16,40 ч., на път ПП I-6 в землището на гр. Елин Пелин, в района на км 141.40, на Т-
образно кръстовище с пътя, водещ към складова база на фирма „Доландия“, при управление
на МПС – л. а. марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег.
№***, с посока на движение от гр. София към с. Горна Малина, общ. Горна Малина, е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория В, извън населено
място – 90 км/ч; чл. 41, ал. 2 от ЗДвП: „При изпреварване водачът на ППС напуска пътната
лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава
покрай движещото се в същата посока ППС и се връща в напуснатата лента“; чл. 42, ал. 2, т.
3 ЗДвП „водач, който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“ и чл. 43, т. 4 от ЗДвП
„Изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети с кош, е забранено при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като управлявайки лекия автомобил
извън населено място със скорост от около 100 км/ч, при застигане на превозни средства,
движещи се в колона в неговата посока, предприел маневра изпреварване – напуснал
дясната пътна лента, навлязъл изцяло в съседната пътна лента /лентата за насрещно
движение/, преминал покрай движещият се в същата посока непосредствено преди него лек
автомобил, не се завърнал в напуснатата пътна лента, а продължил движението си в пътната
1
лента за насрещно движение, изпреварвайки следващите движещи се в негова посока
превозни средства, без да се убеди, че може да извърши изпреварването им за кратко време
и в нарушение на забраната за изпреварване при условие, че не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, при което последвал удар между управлявания
от него автомобил и лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на водача на л. а. „Пежо 206“ – К. Р. М., с ЕГН:
********** от ***.
В предвид на приетото, на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
във вр. чл. 2, ал. 2 от НК /ред. ДВ бр. 60/2012 год./ и вр. чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. чл. 373,
ал. 2 от НПК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на осн. чл. 343г от НК във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е
лишил подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок от три години, като на осн. чл. 59,
ал. 4 във вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред в хода на производството.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. е бил осъден да
заплати и направените разноски в наказателното производство, които са в полза на бюджета
на ОД МВР гр. София в размер на 2 606,90 лв. и представляващи направени такива във
фазата на досъдебното производство.
Окръжен съд – София с присъдата си се е разпоредил и веществените
доказателства по делото.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитниците на
подсъдимия Е. Г. – адвокатите К. Г. и Е. Е. и по изложените в нея съображения, се иска
въззивната инстанция да постанови решение, с което да я измени в частта й относно
квалификацията на деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 55 от НК. Алтернативно се прави искане за изменение на
присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание, като същият
бъде намален при наличието на многобройни и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК и бъде приложен най-благоприятния за
подсъдимия закон. Доказателствени искания в жалбата не се правят. Навеждат се доводи, че
обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като се касае за
квалификация по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, с оглед поведението на подсъдимия след
настъпване на произшествието и обективни данни за действия към спасяване живота на
пострадалия. Другата група доводи в жалбата, са относно индивидуализацията на
наказанието и приложението на чл. 58 а от НК, с оглед на събраните доказателства относно
смекчаващите вината обстоятелства и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Възражения по така постъпилата жалба не са били направени от противниковите
страни.
Представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Излагат се доводи, че не е налице
квалификация по чл. 343а от НК, тъй като конкретиката по делото /СМА, протоколите за
оглед и аутопсия, регистрираните обаждания на тел. 112 и свидетелски показания/ не е
позволявала допълнително оказване на каквато и да било помощ, каквато според съдебната
практика би довела до преквалификация на деянието от такова по чл. 343 от НК в такова по
чл. 343а във вр. чл. 343 от НК. Във връзка с искането на защитата при индивидуализация на
наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, вместо приложената такава на
чл. 58а от НК, се излагат доводи от представителя на прокуратурата, че при определяне на
наказанието, първата инстанция се е съобразила с всички обстоятелства за това и правилно и
2
законосъобразно е прието, че не се установяват такива изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр.
чл. 55 от НК.
В съдебно заседание, повереникът на частните обвинители - адв. Д. се
присъединява към изразеното становище от представителя на прокуратурата и моли жалбата
да бъде оставена без уважения, като присъдата на първата инстанция бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Частната обвинителка Р. М., лично за себе си и като законен представител на
малолетния П. Д., в предоставеното й право на лична защита, се присъединява към
пледоариите на държавното обвинение и на повереника си и моли присъдата да бъде
потвърдена.
Защитата на подсъдимия – адв. Г., поддържа подадената жалба, по изложените в
същата съображения – нарушен закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
несправедлив размер на наложеното наказание. Изтъква се, че всички тези нарушения са в
резултат на неправилна оценка на обстоятелствата, имащи значение за квалификацията и
индивидуализацията. Твърди се, че е налице оказана помощ на пострадалия от страна на
подсъдимия, във връзка с което са неговите обяснения, които от една страна може и да са
средство за защита, но от друга са и доказателствено средство. Именно оказването на помощ
на пострадалия, според защитата е изключително смекчаващо вината обстоятелство, а пък и
съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал,
също би следвало да се цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Така
посочените изключително смекчаващи вината обстоятелства, наред с приетите от първата
инстанция смекчаващи такива – чисто съдебно минало, санкции по ЗДвП, които отнесени
към настоящите нарушения по ЗДвП, са в известна степен незначителни и не би следвало да
водят до извод в ущръб на подсъдимия. При така направения анализ, защитата пледира
въззивната инстанция да преквалифицира деянието като такова по чл. 343а във вр. чл. 343 от
НК. Като алтернатива, се иска индивидуализацията на наказанието да бъде при условията на
чл. 58, ал. 4 от НК във вр. чл. 55 от НК по отношение и на двете наложени наказания –
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ и отново в условията на
алтернативност, се иска приложението на чл. 58а във вр. чл. 55, ал. 3 от НК относно
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият Г. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си
дума заявява, че съжалява за станалото и се надява на справедлива присъда.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК,
прие следното:
Окръжен съд – София е установил фактическата обстановка, при условията на чл.
373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
От направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, се установява следното:
Подсъдимият Е. Г. Г., към инкриминираната дата, е бил правоспособен водач на
МПС от 2016 год. и притежавал свидетелство за управление на МПС №
*********/23.03.2016 год., издадено от СДМВР – София, валидно за категория „В” и „М“ до
23.03.2026 год.
На 29.01.2021 год., след 16,00 ч., подсъдимият Г. е управлявал собствения си лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № *** по ПП I-6 /Подбалкански път - София –
Бургас/, движейки се в посока от гр. София към с. Горна Малина /в посока към гр. Бургас/.
Пътните условия били добри – дневна видимост, ясно и слънчево време, суха пътна
3
настилка.
Около 16,30 ч., преди кръстовището на ПП I-6 и пътя, водещ към с. Григорево,
подсъдимият Г. настигнал колона от движещи се поне пет автомобила, от които три в
следната последователност: л. а. марка „Ауди А-6“ с рег. № ***, управляван от св. И. И.; л. а.
марка „Мицубиши Колт“ с рег. № ***, управляван от св. Р. К.; л. а. марка „Пежо 508“ с рег.
№ ***, управляван от св. А. С.. На известно разстояние пред колоната се движел, със скорост
от 58 км/ч, л. а. марка „Пежо 206“ с рег. № ***, управляван от пострадалия К. М.. Средната
скорост, с която се движили автомобилите в колоната зад автомобила, управляван от
пострадалия, била около 60 км/ч с оглед въведено ограничение на скоростта в района на
кръстовището. След преминаването на кръстовището движещите се в колона автомобили
увеличили скоростта си до около 80 км/ч.
Пътният участък от ПП I-6, по който се осъществявало движението след
кръстовището, бил прав, като в района на км 141+400 образувал Т-образно кръстовище с
второстепенен път, водещ към складовата база на фирма „Доландия“, разположен от лявата
страна, считано по посоката на движение на подсъдимия. Платното за движение в този
пътен участък се състояло от две ленти за движение – по една за всяка посока с широчина от
по 4 м, разделени с бяла прекъсната линия „М3“. Пътната настилка била асфалтова, суха и
без неравности. На км 141+320, вдясно от лентата за движение в посока София – Бургас,
бил поставен пътен знак „А28 – Кръстовище с път без предимство отляво“ /писмо от АПИ –
л. 67, том 2 от ДП/.
Настигайки колоната от автомобили, на разстояние 207,65 м преди описаното
кръстовище, подсъдимият предприел изпреварване на движещото се пред него превозно
средство, като подал сигнал, включвайки левия светлинен пътепоказател, напуснал дясната
пътна лента, в която се движел и навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение /лявата
пътна лента/, увеличил скоростта си до 100 км/ч и преминал покрай движещото се
непосредствено преди него в същата посока пътно превозно средство. И вместо да се върне
в напусната от него лента, тъй като в лявата пътна лента нямало насрещно движещи се
автомобили, той продължил движението си в лентата за насрещно движение, изпреварвайки
и останалите движещите се пред него автомобили, без да се е убедил във възможността си,
че може да извърши това изпреварване за кратко време и да се завърне безпрепятствено в
напусната пътна лента. Същевременно пострадалият К. М., отстоейки на разстояние от 75,84
м преди кръстовището с второстепенния път, водещ към складовата база на фирма
„Доландия“, подал ляв светлинен пътепоказател, обозначавайки по този начин намерението
си да завие наляво, с навлизане във второстепенния път. Подаденият светлинен сигнал от
пострадалия бил възприет от водачите на движещите се зад него пътни превозни средства,
които започнали плавно да намаляват скоростта си на движение. В този момент,
автомобилът, управляван от подсъдимия, се намирал на разстояние от 177,13 м преди
кръстовището с второстепенния път, в лявата пътна лента, като подсъдимият е имал
обективна възможност да възприеме подадения от пострадалия К. М. светлинен сигнал,
обозначаващ промяна на посоката му на движение с навлизане в лентата за насрещно
движение и осъществяване на маневрата „завиване в ляво“. Въпреки това, подсъдимият
продължил движението си в лентата за насрещно движение, без да предприеме намаляване
на скоростта и без да направи опит да се завърне в дясната пътна лента. От своя страна,
пострадалият М. без да съобразява движещия се и изпреварващ колоната автомобил, както и
неговата скорост и опасността, която създава за движението с предприемане на своята
маневра, започнал плавно да изменя посоката си на движение на ляво, като с предната си
лява гума навлязъл в насрещната лента за движение, завивайки под ъгъл от около 10 градуса
спрямо осевата линия, където почти спрял. Възприемайки навлизането в лявата лента за
насрещно движение на управлявания от пострадалия автомобил, подсъдимият се намирал на
около 73 м, когато задействал спирачната система на автомобила си и едновременно с това
го отклонил надясно, в опит да се върне в дясната пътна лента. Въпреки действията на
4
подсъдимия, на разстояние 3,00 – 3,10 м вляво от десния край на платното за движение, в
лентата за движение с посока София – Бургас, настъпил удар между предна лява и предна
централна част на лекия автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия, и задна централна и
задна дясна част на лекия автомобил „Пежо“, управляван от пострадалия. Вследствие на
удара л. а. „Пежо“ започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на
часовниковата стрелка, като същевременно продължил движението си напред и наляво до
установяването му в покой, почти перпендикулярно на платното за движение, със задни
гуми, стъпили върху левия пътен банкет. Лекият автомобил „БМВ“ продължил движението
си напред и надясно до установяване в покой в дясната пътна лента за посоката на движение
София – Бургас, с предна дясна и задна дясна гуми, стъпили на пътния банкет.
На така описаното ПТП, свидетели станали пътуващите в колоната от автомобили И.
И., А. С. и Р. К., които преустановили движението си. Първи до автомобила на пострадалия
се приближили св. И. И. и подсъдимият Г.. Двамата отворили предна дясна врата на
автомобила и възприели пострадалия да седи неподвижно, с поставен предпазен колан. Св.
И. И. установил, че пострадалият водач бил жив, но неконтактен. Подсъдимият помолил
някой да се обади на тел. 112, на което се отзовал св. А. С. и съобщил за произшествието.
Няколко минути по-късно подсъдимият Г. също подал сигнал на тел. 112. На мястото на
произшествието пристигнали полицейски служители от РУ МВР – Елин Пелин –
свидетелите З. Н. и К. Н.. Полицейските служители извършили на място проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества, със съответните технически
средства, която дала отрицателни резултати - не е установено наличие на алкохол в
издишания въздух, а пробата за употреба на наркотични вещества също била отрицателна
/от показанията на свидетелите З. Н. и К. Н., констативен протокол – л. л. 92 – 96, том 3 от
ДП/.
На мястото на произшествието пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, който
транспортирал пострадалия М. до УМБАЛ „Св. Анна“ – София, където пострадалият бил
приет за лечение в тежко общо състояние, ареактивна кома.
В резултат на пътнотранспортното произшествие водачът на лекия автомобил
„Пежо“ – К. М. – получил тежка съчетана черепномозъчна и шийна травма и изпаднал в
коматозно състояние. Въпреки оказаната висококвалифицирана медицинска помощ,
подобрение в състоянието му не настъпило и той починал в лечебното заведение на
25.02.2021 год.
Видно от заключението на изготвената СМЕ на труп 158/2021 год. /л. 73 и л. 74 т. 1
от ДП/, при огледа и аутопсия на трупа на пострадалия К. Р. М. и от представената
медицинска документация, е установена тежка съчетана черепномозъчна и шийна травма,
изразяваща се в наличие на коматозно състояние, травматичен субарахноидален кръвоизлив,
оток на мозъка с вклиняване, разкъсване на връзките между шести и седми шийни
прешлени, масивна, двустранна пневмония, остър кръвен застой на вътрешните органи,
точковидни кръвоизливи по серозите, кръвонасядания на меките черепни обвивки в дясно,
челнотеменно. Според вещите лица, смъртта на М. се дължи на съчетана травма, довела до
изпадането му в кома, от която не е излязъл до настъпване на смъртта. Травмата е усложнена
с развитието на двустранни възпалителни промени на белия дроб - пневмония, която е пряко
усложнение на травмата и е взела участие в генезата на смъртта. Експертизата дава
заключение, че установените при аутопсията травматични увреждания се дължат на
механичното действие на твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието и
могат да се получат при ПТП.
Установените при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия травматични
увреждания и механизма на причиняването им са били обект на изследване и от комплексна
медицинска и автотехническа експертиза /КМАТЕ – л. л. 108 - 151, том 1 от ДП/, която
потвърждава наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
5
установената съчетана травма и настъпилата смърт на пострадалия. Извършеният химически
анализ на пробата кръв, иззета от трупа на К. М., не доказва наличие на етилов алкохол или
други летливи редуциращи вещества СХЕ /л. 80, том 1 от ДП/.
При извършения оглед на местопроизшествието е отразена в съответния протокол
пътната обстановка, характеристиките на пътя, положението и състоянието на двата
автомобила, участвали в произшествието, фиксирани са оставените следи на
местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. л. 32 – 54,
том 1 от ДП/. Извършена е комплексна медицинска и автотехническа експертиза /КМАТЕ –
л. л. 108 - 151, том 1 от ДП/, която, използвайки данните, събрани при огледа на
местопроизшествието, данните за техническите характеристики на двата автомобила,
участвали в ПТП и деформациите по тях, като вещите лица са направили обосновани
съответни изчисления и извършили компютърна симулация на удара чрез софтуера „Virtual
Crash“. Със посоченото заключение се установява съществените от гледна точка на предмета
на доказване, очертан в обвинителния акт, факти, отнасящи се до механизма на
произшествието и причините за настъпването му, а именно:
- мястото на удара се намира - на 3,00 – 3,10 метра вляво от десния край на платното за
движение, считано в посока София – Бургас, в дясната лента за движение, считано в същата
посока;
- в района на произшествието скоростта на движение на автомобила „БМВ“, управляван от
подсъдимия е била 100,81 km/h, а скоростта на автомобила „Пежо“, управляван от
пострадалия, - 58,21 km/h;
- към момента на удара скоростта на автомобила „БМВ“, управляван от подсъдимия, е била
71 km/h, а скоростта на автомобила „Пежо“, управляван от пострадалия,
- 13,58 km/h; - опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ“, управляван от
подсъдимия, при скорост от 100,81 km/h е 86,88 м, а при движение с максимално
допустимата скорост от 90 km/h – 77,47 м;
- опасната зона за спиране на лекия автомобил „Пежо“, управляван от пострадалия със
скорост на 58,21 km/h е 40,41 м;
- подсъдимият е предприел изпреварването на колоната автомобили, движещи се пред него,
когато се е намирал на 207,65 м от мястото на удара, а в този момент автомобила на
пострадалия се е намирал на 93,11 м от мястото на удара;
- подсъдимият е имал обективна възможност и е могъл да възприеме движението на лекия
автомобил „Пежо“, управляван от пострадалия, когато е бил на разстояние от 177,13 м до
мястото на удара, вкл. от това разстояние е могъл да възприеме и подадения сигнал чрез
левия светлинен пътепоказател от водача на л.а. „Пежо“ – пострадалият; в този момент
лекият автомобил „Пежо“ се е намирал на 75,48 м от мястото на удара; - подсъдимият е имал
възможност да възприеме, че л.а. „Пежо“, управляван от пострадалия, започва да намалява
скоростта си на движение, когато е бил на разстояние от 134,82 м до мястото на удара, което,
съпоставено с дължината на опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“ при скоростта от 100
km/h, с която се е движил в този момент,
- 86,88 м, обосновава извода, че той е могъл да спре преди мястото на удара и по този начин
да го предотврати; според изчисленията на вещите лица подсъдимият е предприел спиране
със закъснение от 2,2 секунди след като л.а. „Пежо“ е започнал да намалява скоростта си;
- очертан е механизма на произшествието, описан по-горе. В обобщение извършените
експертизи, коментирани по-горе, категорично сочат, че установените травматични
увреждания, довели до смъртта на пострадалия, могат да бъдат получени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, с което се потвърждава фактическия извод, че смъртта на
пострадалия е настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
6
Подсъдимият Е. Г. Г. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: ***, със средно специално образование, студент, неженен, с
ЕГН: **********. Той е трудово ангажиран, не е криминално проявен. За него се събират
отлични характеристични данни – добросъвестен и професионално компетентен служител,
отговорен и трудолюбив. Полага грижи за семейството си и за баба си /характеристика – л.
54, том 3 от ДП/. Подсъдимият не е осъждан. Шест пъти е наказван по административен ред
за нарушаване на правилата за движение по пътищата в периода 2016 – 2021 г. Спрямо него
е прилагана и принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС за
периода от 06.06.2018 г. до 07.02.2020 г. /справки – л. л. 152 – 154, том 1 от ДП/. Посочените
данни го очертават като недисциплиниран водач на МПС.
Възприетата фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство:
свидетелски показания в досъдебното производство; експертизи – СМЕ на труп /л.73 – 74, т.
1 ДП/, АТЕ /л. 93 - 105, т. 1ДП/, КМАТЕ /л. 108 - 151, т. 1 ДП/; писмени доказателствени
средства и писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с
фотоалбум и всички останали писмени доказателства, съдържащи данни от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК и
изчерпателно описани в съдебния протокол от 17.01.2024 г. /л. 51 от НОХД № 648/2023 г. по
описа на ОС - София/.
При така приетата фактическа обстановка, правилно и законосъобразно е прието
от първата инстанция, че се касае за осъществен състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл.
342, ал. 1 пр. 3 от НК. Съвкупният анализ на доказателствата по делото, обосновават извода,
че ПТП е настъпило в резултат на действия на подс. Е. Г., който при управляване на МПС -
лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № *** извън населено място със скорост
от около 100 km/h, надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен участък, с
което е нарушил чл. 21 ЗДвП, чл. 41, ал. 2 ЗДвП“, предприел е маневра „изпреварване“ на
движещи се в колона пътни превозни средства, навлязъл в лентата за насрещно движение,
преминал покрай движещият се в същата посока непосредствено преди него лек автомобил,
не се завърнал в напусната пътна лента, а продължил движението си в лентата за насрещно
движение, изпреварвайки следващите движещи се в неговата посока превозни средства;
като без да се убеди, че може да извърши изпреварването им за кратко време и в нарушение
на забраната за изпреварване при условие, че не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента, с което е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 43, т. 4 ЗДвП. В
резултат на това негово поведение и допуснатите нарушения е настъпил удар с
управлявания от пострадалия К. Р. М. автомобил и последвалата смърт на пострадалия.
От субективна страна се установява, че подсъдимият е причинил вредоносния
резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК - не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По
отношение на формата на вината, първоинстанционният съд също е правилно и
законосъобразно е приел, че се касае за деяние извършено по непредпазливост.
Доводите в жалбата на подсъдимия във връзка с правната квалификация на
деянието като такова по чл. 343а от НК и твърдения за оказана помощ на пострадалия от
страна на същия, са били навеждани и пред първата инстанция, която е обсъдила същите и е
дала мотивиран и обстоен отговор. Настоящата съдебна инстанция споделя същите. Както е
посочено в мотивите на обжалваната присъда, дадените обяснения от страна на подсъдимия
в досъдебното производство /л. л. 19 – 21, том 4 от ДП/, не следва да бъдат ценени в частта
им, в която същият твърди да е оказал съдействие на медицинския екип за изваждане на
пострадалия от автомобила, за качването му на носилката и след това в линейката.
Преценката за това, почива върху съпоставянето им с останалия доказателствен материал,
7
като първата инстанция е държала сметка на техния двойнствен характер, а именно, че
същите освен източник на доказателства, са и начин на осъществяване на защита допустим
от закона, при липса на санкция в случаите, когато истината бъде затаена от подсъдимия.
При тази преценка на доказателствената съвкупност от първата инстанция, направена и от
настоящата съдебна инстанция, се приема, че обясненията на подсъдимия остават изолирани
и неподкрепени от другите доказателства, каквито са свидетелските показания на
очевидците относно поведението му след настъпването на ПТП, включително и във връзка и
с поредността на обажданията на телефон 112. В останалата им част, обясненията на
подсъдимия, съответстват на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, за които се отнася и направеното от него самопризнание и в които факти липсват данни
за оказана помощ от подсъдимия на пострадалия. Изложените съображения на окръжният
съд във връзка приложението на привилегирования състав на чл. 343а НК, че е необходимо
деецът да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или
пострадалите, и помощта да е била необходима, се споделят и от въззивната инстанция.
Дали е направил всичко, зависещо от него и дали пострадалият се е нуждаел от помощ, т.е.
да е бил жив, независимо от степента на причинените му увреждания, се преценява във
всеки отделен конкретен случай. Приложимостта на чл. 343а НК, в настоящото дело, следва
да бъде обсъдена в рамките на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, до които се отнася и самопризнанието на подсъдимия, тъй като съдебното следствие е
проведено по реда на глава Двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 НПК. Описаните
действия на подсъдимия след настъпване на ПТП, не могат да обосноват извод, че
подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, от
което да последва приложението на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК. В
предвид на така изложеното, възраженията за неправилно приложение на матариалния
закон, изразяващи се в неправилна квалификация на деянието като такова по чл. 343 от НК, а
не като такова по чл. 343а от НК, са неоснователни.
Във връзка с останалата група възражения в жалбата, касаещи размера на
наложеното наказание:
От доказателствата по делото, анализирани по – горе в настоящите мотиви и както
бе посочено, не се установява подсъдимият да е оказал помощ на пострадалия.
Приближаването до пострадалия автомобил и обаждането на телефон 112 от подсъдимия,
което се явява последващо такова, след обаждането на друг очевидец на ПТП, не
представлява по своето естество оказване на помощ, която да послужи като изключително
смекчаващо вината обстоятелство във връзка с приложението на по – благоприятната
разпоредба при определяне на размера на наказанието във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат от страна на самия
пострадал, също не би могло да се цени като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, водещо до приложението на чл. 55 от НК. Действително, за настъпване на
вредоносния резултат, с поведението си на пътя е допринесъл и пострадалият водач на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** – К. М., който е предприел маневрата завиване наляво, за
навлизане по друг път, без да се убеди преди да започне маневрата, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и в частност за
движението на автомобила, управляван от подсъдимия, като не се е съобразил с неговото
положение на пътя, посока и скорост на движение, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Същевременно допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от
пострадалия, съпоставимо с поведението на подсъдимия, съдържащо множество нарушения
на правилата за движение по пътищата, не води до извод за наличие на изключително
смекчаващо вината обстоятелство.
В предвид на изложеното относно оказване помощ на пострадалия и
съпричиняване от страна на последния, окръжният съд правилно и законосъобразно е
8
възприел в мотивите си, че същите обаче следва да бъдат включени в групата на
смекчаващите вината обстоятелства и съобразени при определяне на размера на
наказанието. Същите, наред с останалите такива – младата възраст /на 23 години към
момента на деянието/, чисто съдебно минало, отличните характеристични данни, изказаното
искрено съжаление, са довели до правилен и законосъобразен извод че наказанието следва
да бъде определено по механизма на чл. 54, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Превесът на тази група обстоятелства е приет в
съпоставка на следните отегчаващи вината обстоятелства: наличие на предходни
административни наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата, които го
характеризират като недисциплиниран водач, като големия брой на нарушените правила за
движение, извършени от подсъдимия, по своята природа са довели до настъпване на
престъпния резултат, тъй като са свързани с налагане на санкции във връзка превишена и
несъобразена скорост /нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП/. Обсъждайки всички обстоятелства, имащи значение за опеделяне на наказанието,
окръжният съд законосъобразно е определил наказание под средния размер на
предвиденото, във вр. и с чл. 2, ал. 2 /ред. ДВ бр. 60/2012 год./, а именно лишаване от
свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК
законосъобразно е намалено с една трета и на подсъдимият е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на две години.
В предвид на всичко това, неоснователни са и исканията за приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК относно наказанието
„лишаването от право да управлява МПС“ и такова да не му бъде налагано. Оценката на
установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия факти не
сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността му такива,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко,
което прави неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.
Правилно и законосъобразно са обсъдени и всички имащи значение обстоятелства
във връзка с приложението на института на условното осъждане на чл. 66 от НК относно
наложеното наказание „лишаване от свобода“: сравнително ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, изводима от чистото съдебно минало и
характеристични данни, неговата млада възраст и трудовата му ангажираност, поради което
е и отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години, който размер според
настоящата съдебна инстанция се явява съобразен с постигане целите на наказанието и
поправяне на подсъдимия, преценен и на фона на сравнително високата обществената
опасност на деянието.
С присъдата,ОС-София, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК е
наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на
наказанието е постановил да бъде приспаднато времето, през което за същото деяние е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. При определяне
размера на това наказание съдът се е ръководил от същите мотиви при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“. Въззивната инстанция споделя изложените мотиви и не
намира основание да изменя присъдата в тази й част.
При цялостната проверка на оспорената присъда не се констатират основания,
налагащи нейното изменение или отмяната й.
Водим от изложеното и на осн. чл. 338 НПК, Апелативен съд – София, НО, 12-ти
състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 15.02.2024г. на ОС - София, постановена по
НОХД №648/2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10