РЕШЕНИЕ
№ 3515
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110205742 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар М.Владимиров като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5742 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 226283 от
06.12.2013, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на основание чл.
35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 от
Наредбата.
1
Жалбоподателят иска обжалваното НП да бъде отменено, като счита, че то
противоречи на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез свое процесуален представител, поддържа
жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована2 не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 22.11.2013 г. Снежина Илиева – контрольор в ЦГМ съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на същата дата нарушения на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в", вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата в
присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 06.12.2013 г. Любомир Христов – зам. кмет на СО издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от
ЗАНН.
Съдът установи обаче, че са налице основания за прекратяване на производството
поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.
Давността ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния
компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната
отговорност на дадено лице. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. давността за погасяване на административно-наказателно
преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, е тригодишна и започва да тече от
довършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност
с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко
действие на надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което почва да
тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността
административнонаказателната отговорност се погасява с изтичане на т.нар. абсолютна
погасителна давност, която в случая е четири години и половина.
В процесния случай нарушението е извършено на 22.11.2013 г., от която дата е
започнала да тече давността, като към настоящия момент е изтекла абсолютната давност.
При липса на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят приложение
разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 334, т.4, вр чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК приложима
съответно в настоящия случай, при погасяване на отговорността, поради изтичане на
предвидената в закона давност, съдът следва да отмени проверявания акт и да прекрати
производството по делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи и, че съдържанието на АУАН и НП не
съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на
нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН. В настоящия случай липсва ясна правна квалификация на твърдяното
нарушение, като в АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени б. а, б. б и б.
в на чл. 18, т. 1 от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на
2
пътуващите в градския транспорт, но словесното описание на нарушението не съответства
на тази квалификация.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер на 400 лева – адвокатско
възнаграждение, което въззиваемата страна следва да заплати на основание чл. 63д от
ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 226283 от 06.12.2013, издадено от
заместник кмет на СО, с което на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община (отм.) /Наредбата/ на Р. С. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наредбата и ПРЕКРАТЯВА
производство по НАХД № 5742/2023 г. по описа на СРС, НО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична община да заплати на Р. С. Г.,
ЕГН ********** сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3