№ 1522
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110134503 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу ЦВ. Й. Х., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: сумата от 241,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.10.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 36,13 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 20.10.2020 г., сумата от 20 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,59 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 20.10.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 52752/2020 г. по описа на
СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение не са развити
възражения срещу вземането.
С молба от 03.02.2022г. третото лице – помагач, конституирано на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД е изложило становище, че за имота е доставяна топлинна
енергия за сградна инсталация и щранг-лира, както и че дяловото разпределение е
извършено в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и приетите по делото
доказателства, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
1
предявените искове, редовно призован не се е явил и не се е представлявал на проведеното
открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Във възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът не е релевирал конкретно
възражение, подлежащо на разглеждане в настоящото производство, възражението е
бланкетно. На ответника са указани последиците последиците от неспазването на срока за
депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с
разпореждането от 31.08.2021г., препис от което е получено лично от ответника на
посочения от него адрес в заповедното производство. С оглед приложените към исковата
молба и представените от третото лице-помагач писмени доказателства, предявените искове
се явяват вероятно основателни, а в рамките на служебната проверка на релевантните за
възникването на процесните вземания клаузи, съдът не установи наличието на
противоречащи на закона или добрите нрави клаузи, или на неравноправни клаузи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено с исковата молба. На основание чл. 239, ал.
2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство по гр.д. № 52752/2020г. по описа на СРС, 175 състав, ищецът /заявител/ е
сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 75 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, а юрисконсултското възнаграждение
съдът определи на 50 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
както и липсата на предприети от ищеца процесуални действия извън подаването на
исковата молба и молбата-становище за даване ход на делото в негово отсъствие. На ищеца
следва да бъде присъдена сумата от общо 125 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ЦВ. Й. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 371, вх. Е, ет. 1, ап. 117, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б,
сумата от 241,26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 371,
вх. Е, ет. 1, ап. 117, аб. № 239942, ведно със законната лихва от 29.10.2020 г. до изплащане
на вземането, сумата от 36,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 20.10.2020 г., сумата от 20 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,59 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 20.10.2020 г. върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 52752/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА ЦВ. Й. Х. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.
2
78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 125 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо
Инженеринг“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3