МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N2484/2019год
- II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс. Ш. Р. Х., ЕГН: **********, в това, че
през периода
м. април 2018год – м. октомври
2019год. /включително/, в с. Тетово,
обл. Русенска, след като била осъдена с Решение №623/20.04.2018год. по гр. дело №7898/2017год. по описа на Районен съд
– гр. Русе, Х гр. състав,
влязло в законна сила на 20.04.2018год., да издържа свой
низходящ – сина си И. Б. И., роден на ***год.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече
от две месечни
вноски – 19 месечни вноски в размер на 150.00 лева, всичко на обща
стойност 2 850.00 лева - престъпление по чл. 183 ал.1
от НК.
Подсъдимата
не оспорва изложеното в обвинителния акт. Твърди, че не изпълнявала задължението
си, защото бившият й съпрег нямал банкова сметка, ***. Защитникът й пледира за минимално наказание.
Прокурорът поддържа обвинението,
пледира за приложението на чл.66 от НК.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.Ш. Р. Х. е родена на ***г***. Същата е българска гражданка, с основно образование, разведена, безработна, с пост. адрес:
гр. Кубрат, обл. Разградска, наст.
адрес: с. Самуил, обл. Разградска, ул.
“Чаталджа“ №6. Към момента на осъществяване
на процесното деяние същата не
била осъждана.
На
27.09.1998год. в с. Тетово, обл. Русенска подс.Х. сключила граждански брак със св.
Б.И.М., като на 09.07.2003год.
се родил
сина им – Исмаил Бейнуров И.. Постепенно отношенията между лицата се влошили,
поради което двамата се разделили.
С
Решение №623/20.04.2018год. по гр. дело №7898/2017год. по описа
на Районен съд – гр. Русе,
влязло в законна сила на 20.04.2018год.,
бракът между лицата бил прекратен
с развод по взаимно съгласие. Двамата
се споразумели семейното жилище,
находящо се в с. Тетово, обл. Русенска, ул. “Шумен“ №10, което било
собственост на св. М., да
бъде предоставено за
ползване на последния, при когото било
определено местоживеенето на детето. Упражняването на
родителските права също било предоставено
на бащата. На майката бил
определен режим за лични отношения
с детето, като същата поела задължение
за плащане на ежемесечна издръжка
за него, чрез неговия баща
и законен представител, в размер на 150.00 лева, считано от
01.11.2017год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване
на това задължение.
За съдебното решение подс.Х. била уведомена по надлежния ред
- чрез лично връчване на препис от
решението. Въпреки, че първоначално
заявила готовност да плаща месечна
издръжка за детето, тя не
изпълнила това свое задължение като не заплатила
нито една сума за издръжка.
По този повод св.М. депозирал жалба
срещу нея в Районна прокуратура – гр. Русе и била заведена прокурорска
преписка, а впоследствие било образувано настоящото досъдебно наказателно производство. В
хода на последното било установено, че общият размер на неизплатените
от подсъдимата суми възлизал на
обща стойност 2
850
лева.
През инкриминирания период
подс.Мехмедова
била физически и психически
здрава,
трудоспособна, с възможност да
реализира доходи и била запозната
със съдебното решение, с коет й било вменено задължението да заплаща на
детето си ежемесечна
издръжка.
Авторството на
подсъдимата в извършване на деянието е безспорно
установено. В тази
насока саобясненията й, имащи характер на самопризнания,
съдържащи уличаващи доказателства. Съдът ги приема за достоверни и отговарящи на обективната
действителност, тъй като тези самопризнания кореспондират
и се допълват от събраните гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства. На първо място
изложените факти и обстоятелства се установяват от показанията на св.М., който сочи
факти за бездействието на подсъдимата, както и тези на св.Пл. С., извършил
предварителна пронерка по случая. Гласните доказателства кореспондират и се допълват с със
съдебни решения, справка от Държавен
СИ.
Въз основа на тях
съдът прави следните ИЗВОДИ:
От обективна и субективна
страна подс.Х. осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК: през инкриминирания период – м. април 2018год – м. октомври
2019год. /включително/ в с. Тетово, обл. Русенска, след като била
осъдена с Решение
№623/20.04.2018год. по
гр. дело
№7898/2017год. по описа на Районен
съд – гр. Русе, Х гр. състав, влязло в законна сила на 20.04.2018год., да издържа свой
низходящ – сина си И. Б. И., роден на ***год.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече
от две месечни
вноски – 19 месечни вноски в размер на 150.00 лева, всичко на обща
стойност 2 850.00 лева
От обективна
страна елементите на изпълнителното деяние са налице:
имало е влязло в сила решение на
граждански съд, което било известно
на подсъдимата, като за периода
сумата не била изплатена. Била е здрава и работоспособна, с възможност
да реализира доходи при добро
желание и активност.
Такива и реализирала, видно от нейните обяснения.
Действувала при пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици и
целяла настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението й: въпреки решението не плащала дължимата издръжка, като добре съзнавала, наличието на задължението
си по основание
и размер.
Предвид изложеното, съдът
признава подс. Ш. Р. Х. за ВИНОВНА в извършване
на престъплението по чл.183 ал.1 НК и й налага наказание
при условията на чл.54 от НК, при индивидуалицацията
на което съобрази: смекчаващи отоворността обстоятелства: направените признания, чисто
съдебно минало; отегчаващи: висока
степен на обществена опасност на деянието - засяга
интересите на подрастващите, тяхното нормало израстване и развитие, през дълг период от време – подсъдмата не е изплатила нито една вноска на детето си,
както и се дезинтерисирала от него. Съдът й определя наказание при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства по вид лишаване от свобода, наказание
адекватно на деянието й, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. Налице са материалноправните предпоставки за приложението института на условното осъждане. Съдът счита, че
изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода, следва
на основание чл.66,ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок, като подходящ размер
за него приема
минимално предвидения - ТРИ ГОДИНИ,
като съдът намира, че целите
на наказанието ще се постигнат
в достатъчна степен спрямо подс.Х. и без неговото ефективно
изтърпяване. Така определеното наказание би допринесло подс.Х. да осъзнае
извършеното, да положи усилия в бъдеще да изпълнява
задължението си като родител и към детето си.
Причини за извършване на престъплението - несериозно отношение към родителските задължения, икономическата ситуация в страната, свързана с висока безработица и
ниски доходи.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................................