Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна,
10.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова, като разгледа докладваното
от съдията т.дело № 2023 по описа на ВОС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.4 ГПК/.
Образувано
е по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
срещу „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск с правно основание
чл.694, ал. 2 т.1 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания
в общ размер на 53 425.85 лв., от които 46 772.24 лв. – главница общо
и 6 653.61 лв. – лихви общи, както следва: данъци и такси по декларация по
чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 61080/30.06.2010 за имот с № партида 103963216001 /за периода 2016 г. до
2019 г./ в размер на 42 810.71 лв. главница и 6 193.46 лихви, декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 61112/30.06.2010
за имот с № партида 103963216002 /за периода 2014 г. до 2019 г./ в размер на
520.53 лв. главница и 89.40 лихви, акт за установяване на задължения по
декларация № МДТ-1303/23.11.2016 г., издаден от Община Несебър /ТБО за 2014 г.
и 2015 г./ в размер на 276.46 лв. лихви и задължителни осигурителни вноски по
декларация образец 6, вх.№ 030021900458212 за месец 12/2018 г. в размер на 498
лв. главница и 26.15 лв. лихви, по декларация образец 6, вх.№ 030021901688732
за месец 01/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 21.53 лв. лихви, по
декларация образец 6, вх.№ 030021902346589 за месец 02/2019 г. в размер на
490.50 лв. главница и 17.71 лв. лихви, по декларация образец 6, вх.№
030021903173264 за месец 03/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 13.49 лв.
лихви, по декларация образец 6, вх.№ 030021904797749 за месец 04/2019 г. в
размер на 490.50 лв. главница и 9.13 лв. лихви, по декларация образец 6, вх.№
030021905268059 за месец 05/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 5.18 лв.
лихви и по декларация образец 6, вх.№ 030021906107208 за месец 06/2019 г. в
размер на 490.50 лв. главница и 1.10 лв. лихви.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че в производството по несъстоятелност по т.д. № 2775/2012 год. на ВОС
по отношение на ответника „ОБЗОР БИЙЧ
РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/ ищецът
е предявил вземане в общ размер на 75 951.70 лв., които вземания били
включени в списък на неприети вземания
Излага се, че в срока по чл.690 ТЗ ищецът е депозирал възражение, с
което е обективирал искане за включване на предявените вземания в списък на
приети вземания като с определение № 4126/18.11.2019 год., постановено по
горното дело, съдът по несъстоятелността е изключил от списъка на неприетите
вземания е уважил частично възражението на ищеца, като е оставил без уважение
възражението му по отношение на вземания в общ размер на 53 425.85 лв., от които 46 772.24 лв. –
главница общо и 6 653.61 лв. – лихви и е одобрил с определение №
4128/18.11.2019 год., обявено в ТРРЮЛНЦ на 20.11.2019 год., списъкът на приетите
вземания след извършени корекции. Като излага, че се касае за установени
публични общински вземания за местни данъци и такси и вземания за задължителни
осигурителни вноски по подадени от длъжника декларации моли за уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в
несъстоятелност/ не депозира писмен отговор.
В срока по чл.367 ГПК, отговор е
депозиран от синдика С.М., който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Излага, че ответното дружество не притежава недвижимите имоти, за които са му
начислени местни данъци и такси, тъй като цялата му недвижима собственост е
осребрена през 2016 год. в хода на производството по несъстоятелност, както и
не е налице установяване на вземания за ДНИ и ТБО с влязъл в сила ревизионен
акт. Излага, че АУЗД № МДТ-1303/23.11.2016 год. на орган по приходите в Община
Несебър не е влязъл в сила, а декларациите образец 6 за осигурителни вноски не
са подавани от синдика, като се държи и сметка, че за част от периода
производството по несъстоятелност е било спряно и не са били извършвани
действия по него.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова
молба.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В
съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител.
В
съдебно заседание, синдикът на ответното дружество не се явява.
Предварителните
въпроси са разрешени в определение № 929/25.03.2020
год.
по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен иск черпи правното си основание чл. 694, ал.1 от ТЗ. Същият е
предявен в предвидения в закона 7-дневен преклузивен срок и от лице,
легитимиращо се като кредитор на ответното дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност.
Правният си интерес от
предявения иск свързва с предявяване на вземането си пред съда по
несъстоятелността и безуспешното провеждане на производство с правно основание
чл.692, ал. 3 ТЗ по оспорване на изготвените от синдика списъци относно неприемането
на публични вземания в общ размер от 53 425.85 лева, от които главница в размер
на 46 772.24 лв. и лихви в размер на 6 653.61 лева. Съобразно изложението в
обстоятелствената част на исковата молба, претендираните вземания са по 2 бр.
декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за имоти с № на партидите 103963216001 и
103963216002 в размер на 43 331.24 лева главница и 6 282,86 лева
лихви, публични вземания по 7 бр.декларации образец 6 за задължителни
осигурителни вноски в размер на 3 441 главници и 94.29 лева лихви, както и
претенция за лихва в размер на 276,46 лева, претендирана на основание акт за
установяване на задължения по декларации № МДТ-1303/23.11.2016 год., издаден от
Община Несебър /ТБ за 2014 и 2015 год./.
При повторна проверка на
допустимостта на инициираното производство, настоящият състав намира, че искът
за установяване на вземане за лихва в размер на 276,46 лева, претендирана на
основание акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1303/23.11.2016
год., издаден от Община Несебър /ТБ за 2014 и 2015 год./ е недопустим. Видно от
мотивите на постановеното от съда по несъстоятелността в производството по
чл.692, ал.3 ТЗ определение № 4126/18.11.2019 год., вземанията по акт за
установяване на задължения по декларации № МДТ-1303/23.11.2016 год., от една
страна и вземанията по 2 бр. декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и за публични
вземания по 7 бр.декларации образец 6 за задължителни осигурителни вноски, са
били предмет на обсъждане като по отношение на първите съдът е преценил
подаденото възражение от НАП за основателно. За неоснователно е преценено
възражението на НАП по отношение на предявените и неприети вземания по
декларациите по чл.14 ЗМДТ и по декларациите образец 6 по КСО, по отношение на
които е налице изрично произнасяне и възражението е оставено без уважение.
Произнасяне в този смисъл не е налице по отношение на предявената с настоящата
искова молба сума от 276,46 лева, претендирана като лихва на основание акт за
установяване на задължения по декларация № МДТ-1303/23.11.2016 год., издаден от
Община Несебър /ТБ за 2014 и 2015 год./.
Доколкото настоящият иск има за
предмет установяване на съществуване на предявено в производството по
несъстоятелност и неприето от синдика вземане, по отношение на което кредиторът
е възразил, не съдът е оставил без уважение възражението му, които предпоставки
чл.694, ал.2 т. 1 ТЗ въздига като такива за допустимостта на иска,
незавършеният фактически състав, изразяващ се в непроизнасяне от съда по
несъстоятелността в производството по чл.692 ТЗ, аргументира и извод за
недопустимост на иска, в тази част.
Ирелевантно за този извод на
съда е обстоятелството, че в случая доводите
в обстоятелствената част са срещу размера на приетото от съда вземане, доколкото
самият законодател не диференцира производството по оспорване на възраженията и
искът по чл.694 ТЗ съобразно характера на вземанията. В случай на твърдения за
непълнота или наличие на очевидна фактическа грешка в постановеното от съда
определение по чл.692 ТЗ, за кредитора съществува възможността да поиска
допълване или поправка на същото, с каквато възможност исковият съд в
производството по чл.694 ТЗ не разполага.
По
отношение на публичните вземания по 2 бр. декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за
имоти с № на партидите 103963216001 и 103963216002 в размер на 43 331.24
лева главница и 6 282,86 лева лихви, публични вземания по 7 бр.декларации
образец 6 за задължителни осигурителни вноски в размер на 3 441 главници и
94.29 лева лихви, съдът намира исковата молба е своевременно заведена в
определения /чл. 694, ал. 6 ТЗ/ 14 дневен срок от обявяване в търговския регистър
на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ /считано
от датата на пощенското клеймо/ и съгласно чл.694, ал.2 ТЗ държавна такса не се
внася предварително.
Не е спорно по делото, че с
решение № 381/24.04.2013 год. е
обявена неплатежоспособността на „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД, със седалище гр.Варна и е
открито производство по несъстоятелност, а с решение № 870/11.10.2013 год.
дружеството е обявено в несъстоятелност..
Процесните
публични вземания – предмет на предявения иск са предявени с молба на НАП от
18.09.2019 год.като част от общо предявени вземания в размер на 76 047.23 лв.,
от които главници в размер на 62 589.14 лв. и 13 458.09 лихви, като част от тях в размер на 75 951.70
лева са включени в допълнителен списък на кредиторите с неприети от синдика
вземания, обявени в ТР на 09.10.2019 год.
По
депозирано от НАП възражение, с определение № 4126/18.11.2019 год. е оставил
без уважение възражението на НАП срещу включване от синдика на вземане на НАП
срещу длъжника, в списъка на неприетите вземания, на задълженията по декларации
по чл.14 ЗМДТ – 2 бр. с № № 61112/30.06.2010 год. /за 2014-2019 год./ и
61080/30.06.2010 год. / за 2016-2019 год./, както и вземанията по 7
бр.декларации образец 6 за ДОО за периода м.12.2018-м.06.2019 вкл., които
вземания са предмет на настоящия иск.
Основна
характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Законът урежда, както фактическите състави, които са правопораждащи
данъчните задължения, така и сочи кои са компетентните органи с правомощия за
установяване на конкретен размер на данъка за конкретно данъчно задължение.
ЗМДТ установява данъците и таксите, които постъпват в общинските бюджети. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ЗМДТ сградите, разположени на територията на страната се
облагат с данък недвижими имоти, като данъкът е дължим до момента на унищожаването
или промяната в собствеността. Посочените законови разпоредби относно обекта на
облагане и субекта на задължението правопораждат правото на общината да получи
безвъзмездно плащане на данъчни задължения и/или задължения за местни такси,
респективно пораждат насрещното задължение за плащането им, без да е необходимо
издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за тяхното
установяване. В този случай е налице предварително установяване на данъци -
налице е определено задължение за местен данък на база декларация по чл.54 или
чл.14 ЗМДТ, подадена от данъчния субект, въз основа на която компетентния орган
установява размера на дължимия данък.
В
конкретния случай, претендираните дължими суми по декларации са за периода 2016-2019
по отношение на имоти по партида № 103963216001 и за 2014-2019 год. за имот по
партида № 103963216002. От представеното пред настоящата инстанция писмено
доказателство се установява обаче, че е налице разпоредителна сделка с имотите
по партида № 103963216001, обективирана в нотариален акт № 67, том IV, рег. № 4361, дело № 604 от 2016
год., когато е настъпило и прекратителното условие за начисляване на данък
недвижими имоти върху тях. Така и уведомление от Община Несебър, в което се сочи,
че имотите по партида № 103963216001 са били декларирани от ответното дружество
до 13.05.2016 год., след което има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от
„Обзор Бийч Резорт Мениджмънт“ ЕООД.
Не
това се установява обаче по отношение на партида № 103963216002, по която са
декларирани два обекта /КТП сграда и КТП съоръжение/, които са активни в Община
Несебър към настоящия момент. Не са представени и доказателства от ответната
страна за унищожаването им или промяна на собствеността.
От
заключението по проведената в хода на настоящото производство ССЕ, кредитирано
от съда изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът
на дължимия за имотите по партида № 103963216001 данък е в размер на
13 023.86 лева главница и лихви в размер на 2 308.86 лева, до който
размер тези претенция е основателна. За разликата до пълния претендиран размер
от 42 810.71 лв. главница и 6 193.46 лева лихви, съобразно
представената справка по чл.366 ГПК – л.60/, искът е неоснователен.
По
отношение на обектите, декларирани по партида № 103963216002 и претендираните
за тях като главница и лихви вземания, се сочи от вещото лице, че същите са
идентични с претендираните в исковата молба и възлизат в размер на 520.53 лева
главница и 89.48 лева – лихви.
В
хипотезата на предварително установяване, по подадени 7 бр. декларации образец № 6 „Данни за дължими
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ, се претендират и вземанията за
задължителни осигурителни вноски. По делото са представени извлечения от
подадените декларации, като възраженията на синдика за недължимост на същите
поради неподаване от самия него, от една страна и от друга, поради
обстоятелството,ч е в цитирания период производството е било спряно не се
споделят от съда. Видно от представеното писмено доказателства /л.51/, синдикът
М. е подал уведомление за упълномощаване на Владислав Крамолински за подаване
на документи по електронен път от 29.05.2018 год., поради което ирелевантно е
дали лично той е подал декларацията – образец. Същевременно, макар и
производството по делото по несъстоятелността да е било спряно в процесния
период, синдикът не е бил с прекратени правомощия. Поради горното и като
съответна по размер, съгласно заключението по ССЕ, претенцията за ЗОВ в размер
на 3 441 лв. главници и 94.28 лева лихви следва да бъде уважена.
По
аргумент от чл.694, ал.2 ТЗ, в тежест на ищеца следва да се възложи и дължимата
за производството държавна такса по отхвърлената част от претенцията, но с
оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК такава не следва да се присъжда в тежест
на ищеца. В тежест на ответното дружество следва да се присъди държавна такса,
с оглед уважената част от иска, възлизаща в размер на 779 лева.
Страните имат право на разноски и
съобразно изхода от спора, като доколкото ответното дружество не е претендирало
разноски такива – нему не следва да се присъждат. В полза на ищеца, при сторени
разноски в размер на 400 лева за депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева следва да му се
присъдят разноски в размер на 183 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2023/2019
год., в частта по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, ул.“Княз
Дондуков“ № 53 срещу „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненччик № 109, ет.4,
ап.6 иск с правно основание чл.694, ал.
2 т.1 ТЗ за установяване съществуването
на публични вземания акт за установяване на задължения по декларация №
МДТ-1303/23.11.2016 г., издаден от Община Несебър /ТБО за 2014 г. и 2015 г./ в
размер на 276.46 лв. лихва, като недопустимо.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, ул.“Княз
Дондуков“ № 53 срещу „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненччик № 109, ет.4,
ап.6, при участието на постоянния синдик С.В.М., с правно основание чл.694, ал. 2 т.1 ТЗ, съществуването на
публични вземания в общ размер на 19 478.02
лв., от които 13 023.86 лева главница и лихви в
размер на 2 308.86 лева по декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 61080/30.06.2010 за имот с № партида 103963216001 /за периода 2016 г./, в размер на 520.53 лева главница и
89.48 лева – лихви по декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№
61112/30.06.2010 за имот с № партида 103963216002 /за периода 2014 г. до 2019
г./ и задължителни осигурителни вноски общо
в размер на 3 441 – главници и 94.29
лева, както следва по декларация образец 6, вх.№ 030021900458212 за месец
12/2018 г. в размер на 498 лв. главница и 26.15 лв. лихви, по декларация
образец 6, вх.№ 030021901688732 за месец 01/2019 г. в размер на 490.50 лв.
главница и 21.53 лв. лихви, по декларация образец 6, вх.№ 030021902346589 за
месец 02/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 17.71 лв. лихви, по
декларация образец 6, вх.№ 030021903173264 за месец 03/2019 г. в размер на
490.50 лв. главница и 13.49 лв. лихви, по декларация образец 6, вх.№
030021904797749 за месец 04/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 9.13 лв. лихви,
по декларация образец 6, вх.№ 030021905268059 за месец 05/2019 г. в размер на
490.50 лв. главница и 5.18 лв. лихви и по декларация образец 6, вх.№
030021906107208 за месец 06/2019 г. в размер на 490.50 лв. главница и 1.10 лв.
лихви.
ОТХВЪРЛЯ иска на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, ул.“Княз
Дондуков“ № 53 срещу „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненччик № 109, ет.4,
ап.6, при участието на постоянния синдик С.В.М., , с правно основание чл.694, ал. 2 т.1 ТЗ за установяване съществуването
на публични вземания в общ размер на 33 671.45
лв., от които 29 786,85 лева главница и лихви в
размер на 3 884.60 лева по декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 61080/30.06.2010 за имот с № партида 103963216001 /за периода след 05.2016
г./.
ОСЪЖДА „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненччик № 109, ет.4,
ап.6, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 779 лева, на основание
чл.694, ал.2 ТЗ.
ОСЪЖДА „ОБЗОР БИЙЧ РЕСОРТ II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненччик № 109, ет.4,
ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, ул.“Княз
Дондуков“ № 53 сумата от 183 лева, представляваща сторени в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО, в
частта, с която производството се прекратява има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
В
останалата си част, Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: