№ 7216
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110136932 по
описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м. 05. 2016 г. – м. 04. 2019 г. на ответниците топлинна
енергия, като потребителите не са заплатили, в 30-дневен срок от датата на публикуването
на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради
което са изпаднали в забава. При тези твърдения иска да бъде установено, че ответниците
дължат при условията на разделност сумата 2574,07 лв. главница, представляваща стойност
за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., за топлоснабден
имот с адрес- гр. София, общ. К, ул."ДД" № ... ет.4 надпартерен, ап.13. Аб. №..., ведно със
законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 (14.09.2020 г.) до
окончателното ѝ заплащане, сумата от 409,64 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сума в размер на
44,31 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до 04. 2019
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, както и 9,29 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител, с който оспорват исковете при твърдения, че през
процесния период не са били потребители на топлинна енергия. Правят възражение за
погасяване на вземанията по давност.
ФДР "Б" ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение от качеството на ответниците на
съсобственици на ½ ид.ч. от апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул.“ДД“ № 18 / което
обстоятелство се установява от представения по делото договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 2.08.1965 г. и удостоверение за наследници от 16.03.1998 г./ и от това, че
в исковия период ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. В този смисъл съдът
приема, че ответниците следва да отговарят до размера от ½ с оглед установеното по- горе,
че общият наследодател на ответниците е притежавал ½ ид. ч. от процесното жилище. Със
заявление – декларация от 26.06.2002 г., прието на л. 26-27 по делото ответникът Р. Д. К. е
поискал да му бъде открита партида, като е декларирал, че домакинството му се състои от
четирима членове.
Ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжници за цената на доставяната в собствения им апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за
одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради
липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответниците са изявили
писмено несъгласието си с тях, като са предложили на топлопреносното предприятие ОУ,
различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия и заключението на съдебно -
техническата експертиза.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на задължението на ответниците за плащане на доставена топлинна енергия
/ сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за топлинна енергия за БГВ / в
посочения по – горе период възлиза на 1287,04 лева (1/2 част от 2574,07 лвева), установен
въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и
съдебно – счетоводната експертиза.
2
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за периода м. 05. 2016 г. – м.
06. 2016 г. плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата. В приложение на чл.
114, ал. 2 ЗЗД за тези вземания давността започва да тече от деня, в който са възникнали, в
случая от деня, следващ изтичането на съответния месец. Като последица от заявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност вземанията за този период са изцяло
погасени, тъй като и от последния падеж на 01.06.2016 г., до 14.09.2020 г., когато давността
е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изтекли три
години. С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и
лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
За останалия период ( м. 07. 2016 г. – м. 04. 2019 г. са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Непогасени са вземанията в периода - м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019 г. в размер 1010,11 лева
(1/2 част от 2020,22 лева), съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2017 г. – 02.09.2020 г. е в размер на
133,06 лева (1/2 част от 266,11 лв.), съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза.
Всеки от ответниците дължи половината от посочените суми, предвид равните квоти в
съсобствеността.
Предвид изложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде
уважен срещу всеки ответник за сумата от 505,06 лв. и за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019
г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 1287,04 лв. и за периода м. 05. 2016 г. – м. 07.
3
2017 г., а искът за лихва за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата 66,53
лв. и за периода 15.09.2017 г. – 02.09.2020 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от
204,82 лв.
Ответниците, както беше посочено по – горе са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе период, за който не е изтекла
погасителната давност, възлиза на 22,16 лева (1/2 част от 44,31 лв.), поради което ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение
в посочения размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 01.10.2017 г. – 02.09.2020 г. е в
размер 4,66 лв. (1/2 част от 9,31 лв.),
Предвид изложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде
уважен срещу всеки ответник за сумата от 11,08 лв. и за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019
г., а искът за лихва за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата 2,33 лв. и
за периода 01.10.2017 г. – 02.09.2020 г.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2020 г. до
4
окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер 552,70 лв. / за държавна такса, възнаграждение на
вещи лица, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение/ и за
заповедното производство в размер на 42,66 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. Т. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул.“ДД“ № ... ет.4 надпартерен, ап.13 дължи на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д.
№.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №..., ЕИК ..., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 505,06 лв. - главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за сумата над 505,06 лева за пълния предявен размер от 1287,04 лв. и за
периода м. 05. 2016 г. – м. 07. 2017 г. вкл., както и че дължи сумата от 11,08 лв. такса за
услугата дялово разпределение за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
сумата над 11,08 лева за пълния предявен размер от 22,16 лв., както и че дължи сумата 66,53
лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
02.09.2020 г., като отхвърля иска за сумата над 66,53 лв. до пълния предявен размер от
204,82 лв., както и че дължи сумата 2,33 лв. - законна лихва за забава върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 02.09.2020 г., като отхвърля иска
за сумата над 2,33 лв. до пълния предявен размер от 4,65 лв., за които суми по по ч. гр. д №
44238/2020 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Д. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул.“ДД“ № ... ет.4 надпартерен, ап.13 дължи на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д.
№.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №..., ЕИК ..., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 505,06 лв. - главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за сумата над 505,06 лева за пълния предявен размер от 1287,04 лв. и за
периода м. 05. 2016 г. – м. 07. 2017 г. вкл., както и че дължи сумата от 11,08 лв. такса за
услугата дялово разпределение за периода м. 08. 2017 г. – м. 04. 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
5
сумата над 11,08 лева за пълния предявен размер от 22,16 лв., както и че дължи сумата 66,53
лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
02.09.2020 г., като отхвърля иска за сумата над 66,53 лв. до пълния предявен размер от
204,82 лв., както и че дължи сумата 2,33 лв. - законна лихва за забава върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 02.09.2020 г., като отхвърля иска
за сумата над 2,33 лв. до пълния предявен размер от 4,65 лв., за които суми по по ч. гр. д №
44238/2020 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Т. К., ЕГН ********** И Р. Д. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София,
ул.“ДД“ № ... ет.4 надпартерен, ап.13 да заплатят по равно на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №.. г.
на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №..., ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
523,45 лв. – разноски за исковото производство и сумата 42,66 лв. разноски за държавна
такса в заповедното производство по ч. гр. д № 44238/2020 г. по описа на СРС, 151 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Б” ООД, ЕИК ********* -
трето лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6