Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 27.11.2019г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 606 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба вх. №  46139/04.04.2019г. на Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност) по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност  вземания на Ц.М.Ч. в общо размер от 15 451. 80 лева.

Ищецът твърди, че претенцията на Ц.М.Ч. за сума от 15 451. 80 лева  е неоснователна.

Претендираните вземания се основават на изпълнителни листи от 16.06.2014г.  и от 27.10.2015г., издадени по гр.д. № 26093/2012г. на СРС, 55 състав и по гр.д. № 49494/2014г. на СРС, 73 състав, но има нередовности относно реквизитите на тези документи и разминавания при посочените съдебни решения, въз основа на които са били издадени изпълнителните листи, така както преписи от тях са били представени с молбата за предявяване на вземания.

  Дори да се приеме, че вземане в размер на 15 451. 80 лева съществува, то е погасено чрез плащане. Това е съгласно отбелязванията  по книгата за трудовите възнаграждения и ведомостите за заплати, както и съгласно удостоверение обр. УП-2 с изх. № 004/20.08.2012г. Ищецът сочи на конкретно извършени към ответника плащания от 29.05.2012г., 27.06.2012г., 20.02.2017г., 25.03.2017г. и 12.04.2017г., общо за 10 603. 32 лева, която сума погасява претендираното вземане. Между страните не са били подписвани други договори и споразумения за дължими плащания, поради което получените суми са заплатени само и единствено за тези  задължения към ответника.

Ищецът иска от съда да приеме за установено несъществуването на приетите вземания на  Ц.М.Ч.  в размер на 15 451. 80 лева.

Вземанията на  Ц.М.Ч. са били предявени в производството по несъстоятелност с  молба за предявяване вх. № 160787/06.12.2018г., включени са в списък на служебно приети от синдика вземания и срещу тях несъстоятелният длъжник е направил възражение вх. № 23741/20.02.2019г., но съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение, съгласно Определение № 1648/21.03.2019г. по т.д.  № 1520/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, обявено в търговския регистър на същата дата.  

 

 

 

Ответникът Ц.М.Ч.  оспорва исковете. Възразява за дължимост на сумите, които са установени с влезли в сила съдебни решения. При решението на въззивната инстанция по делото на СРС, 55 състав,  е била допусната очевидна фактическа грешка относно годината на делото, както и такава е била допусната в изпълнителния лист по делото на СРС, 73 състав  - делото е № 46615/2012г.  От ответника са предприети действия по отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки. Ответникът оспорва плащане на задълженията от ищеца. От 2016г. до 2018г. Ц.М.Ч.  е бил служител на Сдружение „Б.К.С.“ и е получил сума от 24 084. 10 лева, съгласно служебни бележки за хонорари, но това е било свързано с текущата дейност на съюза и няма връзка със сумите по изпълнителните листа. Средствата са били представени за изпълнение на дейности по длъжностите „главен треньор“ и „генерален секретар“. Българският колоездачен съюз се е финансирал целево по програми на Министерство на спорта, като не са били предвидени средства да друго, освен спортни дейности. Ответникът  сочи по-конкретно за сключен договор от 03.01.2017г.

 

   

Становището на синдика на Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност) М.Ш. е било, че предявените искове са допустими като предявени от лице, подало възражение срещу изготвения списък по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ, при спазване на установения преклузивен 14-дневен срок,  но по същество  исковете са неоснователни. От синдика се възприемат  изложените от ищеца съображения във връзка с исковите дела, по които са били издадени изпълнителните листи, както и че са налице нередовности на изпълнителните листи от външна страна. В документацията на длъжника не е наличен сключеният между страните трудов договор от 03.05.2001г. Същевременно са  извършени плащания съгласно разходни-касови ордери от 20.02.2017г. и 12.04.2017г., с което предявените вземания са погасени. Издаденото удостоверение обр. УП-2 с изх. № 4/20.08.2012г. безспорно доказва, че брутното трудово възнаграждение, дължимо за процесния период е било изплатено изцяло. Видно от представената от ищеца деловодна, счетоводна и банкова документация, сдружението е заплатило на ответника сума от 10 603. 32 лева, която е достатъчна, за да покрие вземанията.

   

 От 01.11.2019г. в търговския регистър при Агенция по вписванията е бил вписан нов синдик на Сдружение „Б.К.С.“ – А.Н.Н., но от нея няма подавано отделно становище във връзка с предявените по делото искове.

  

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Между Сдружение „Б.К.С.“ и Ц.М.Ч. е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 03.05.2001г., съгласно който Ц.М.Ч. е заемал в сдружението длъжността „генерален секретар“. Трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 18.06.2012г.

 При прекратяване на договора на Ц.М.Ч. е било дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 6 009. 42 лева за неизползван отпуск за времето от 2008г. до 2012г., за което е имало издадена заповед № 3/18.06.2012г. на работодателя, както и между страните е било сключено споразумение от 18.06.2012г. във връзка с уреждане на отношенията по прекратеното трудово правоотношение, съдържащо, освен другото, признание и задължение на работодателя за заплащане на сумата на обезщетението  с дата на плащане 15.08.2012г.

За вземанията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  Ц.М.Ч. е предявил искове пред Софийския районен съд и с Решение от 25.03.2013г. по гр.д. № 26093/2012г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 55 състав, влязло в сила на 25.04.2014г., сумата от 6 009. 42 лева, със законната лихва за забава от 15.08.2012г., е била присъдена, включително при съобразяване на заповедта на работодателя във връзка с отпуските и споразумението между страните. Решението, с официалното удостоверяване за влизането му в сила от 25.04.2014г.,  е представено по делото, ведно с въззивно решение на Софийски градски съд от 13.02.2014г. по гр.д. № 8119/2013г. (с допусната очевидна фактическа грешка в годината на делото), с което първоинстанционното решение е било потвърдено, с присъждане допълнително на  Ц.М.Ч. на разноски от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото е представено и споразумението от 18.06.2012г.

С влязло в сила на 26.05.2016г. решение от 15.09.2015г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, по гр.д. № 46615/2012г., също представено по делото, Сдружение „Б.К.С.“  е било осъдено да заплати на  Ц.М.Ч. по същия трудов договор сумата от 7 190. 08 лева за неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.12.2011г. до 18.06.2012г., със законната лихва от 04.10.2012г., датата на подаване на исковата молба, до изплащане на главницата, 1 660. 50 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, със законната лихва от 04.10.2012г. до изплащане на главницата, 18. 27 лева лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху трудовото възнаграждение, 23. 43 лева лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ  и 450 лева разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Вземанията за трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2 от КТ  и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ също са били уредени със споразумението от 18.06.2012г. Сумата по трудовите възнаграждения, съгласно споразумението, е била 8 490. 67 лева, от които 1 301. 66 лева за месец декември 2011г., а на обезщетението – 1 660. 50 лева.

На  27.06.2012г. е било платено възнаграждението за месец декември 2011г., което се установява и по настоящото дело  – от представеното  банково извлечение от 27.06.2012г. на стр. 136 по делото, с посочване, че се касае за възнаграждение за месец декември 2011г., съгласно споразумение от 18.06.2012г. От Ц.М.Ч. не се оспорва, че е налице и заверяване на сметката му в „О.Б.Б.“ АД на сумата, съгласно платежното нареждане.

Споразумението от 18.06.2012г. е било съобразено и от състава на Софийския районен съд по гр.д. № 46615/2012г., както е било съобразено и извършеното плащане -  присъдената сума за трудови възнаграждения е била с 1 301. 66 лева по-малко от посоченото в споразумението. Фактически така сумата за трудово възнаграждение е била претендирана и от самия ищец по гр.д. № 46615/2012г. -  ответникът по настоящото дело  Ц.М.Ч.. 

На  16.06.2014г.  и от 27.10.2015г. въз основа на съдебните решения са били издадени изпълнителни листи.

На 03.01.2017г.,  след прекратяването на трудовия договор, между страните е бил сключен Договор № 1/03.01.2017г. във връзка с изпълнение на проект от ищцовото сдружение вх. № в Министерството на младежта и спорта 04/23.01.2017г. и договор за целево финансиране № 36-00-196/23.01.2017г.  Съгласно договора  Сдружение „Б.К.С.“  се е задължавало да предоставя на ответника – главен треньор месечни средства от 1 000 лева  и средства за подготовка от 1000 лева. Ответникът е провеждал учебно-тренировъчен процес на спортисти, посочени в приложение към договор № 36-00-196/23.01.2017г. и е изготвял тримесечни отчети за изпълнението на показателите от тренировъчните програми на спортистите, посочени в приложението към договора. 

Договорът от 03.01.2017г. също е представен по делото.

На 20.02.2017г. на Ц.М.Ч. са били платени в брой 3000 лева за „консултантска дейност за програми БКС“, на 25.03.2017г. – 2 000 лева на същото основание - „консултантска дейност за програми БКС“, а на 12.04.2017г. – 3 000 лева с посочено основание „частично изплащане задължения на БКС“.

Същевременно, отделно от установените плащания с разходните касови ордери и това от 27.06.2012г. съгласно платежното нареждане на стр. 136 по делото, останалите представени от ищеца документи не установяват плащания към ответника. По-конкретно приложените с исковата молба платежни ведомости за получавани трудови възнаграждения с положен подпис на ответника за получаването им са до месец ноември  2011г., т.е. извън процесния период. Единственото релевантно вземане е това по чл. 128, т. 2 от КТ за  месец  декември 2011г., предявено в производството по несъстоятелност, но по ведомостта липсва подпис на Ц.М.Ч.  за получаването му. Удостоверението обр. УП-2, издадено във връзка с право на Ц.М.Ч. на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съдържа  данни за фактическо плащане на възнагражденията.

Не се установява плащане към Ц.М.Ч.  на дата 29.05.2012г. Протокол с декларация № 1 вх. № 22000133534180/25.06.2013г. относно месец април 2012г. (29.05.2012г.), представен от ищеца,  не удостоверява получено от ответника такова плащане.

С Решение № 2147 от 29.10.2018г. по т.д. № 1520/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на Сдружение „Б.К.С.“, в което  вземанията на  Ц.М.Ч. по съдебните решения са били предявени с  молба за предявяване вх. № 160787/06.12.2018г. - сума от 6009. 42 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода 2008г. – 2012г., дължимо на основание чл. 224, ал. 1 от КТ,  100 лева съдебни разноски, 7 190. 08 лева трудови възнаграждения за периода от 01.12.2011г. до 18.06.2012г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ,  1 660. 50 лева, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,  18. 37 лева обезщетение за забава на главницата по трудовото възнаграждение по чл. 245, ал. 2 от КТ,  23. 43 лева обезщетение за забава на главницата по чл. 221, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 450 лева съдебни разноски, общо 15 451. 80 лева. Вземанията са били включени в списък на служебно приети от синдика вземания, представен по делото. От ищеца е било подадено възражение вх. № 23741/20.02.2019г. срещу приетите вземания, но съгласно Определение № 1648/21.03.2019г. по т.д.  № 1520/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, обявено в търговския регистър на същата дата, възражението е било оставено без уважение.  

 

При тези установени обстоятелства исковете по делото са допустими.

Длъжникът в производство по несъстоятелност може да предяви иск за установяване несъществуването на  прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение (чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ). Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ГПК и се разглеждат от друг състав на съда.

В случая, съответно на възприетото от фактическа страна по-горе, се касае за искове  по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени от длъжник в производството по несъстоятелност при спазване на предпоставките, предвидени в ТЗ за това.    

 

По същество предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

По делото се установяват възникнали вземания на  Ц.М.Ч. по трудов договор, сключен  между него и  Сдружение „Б.К.С.“, прекратен от 18.06.2012г., със съдебни разноски, така както те са били предявени в производството по несъстоятелност,  в общ размер от 15 451. 80 лева.

Тези вземания са били установени по отношение на  Сдружение „Б.К.С.“ с влезли в сила съдебни решения и с тези решения сдружението е обвързано (чл. 299, ал. 1 от ГПК).

Задълженията следва да се приемат установени като съществуващи и по отношение на останалите кредитори в несъстоятелността, представлявани от участващия по делото синдик. Синдикът не е участвал в съдебните производства пред Софийския районен съд, 55 състав и 73 състав и не е обвързан със съдебните решения, съответно с тях не са обвързани кредиторите, но съществуването на трудово правоотношение между  Ц.М.Ч. и  Сдружение „Б.К.С.“ се установява по настоящото дело, въз основа на събраните писмени доказателства – платежни ведомости, оборотни ведомости, удостоверение във връзка с упражненото от Ц.М.Ч. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както се установяват и дължими суми  по чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1, чл. 224, ал. 1, чл. 245, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка със съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение – от представеното споразумение от 18.06.2012г., както се установяват и присъдени в полза на ответника разноски във водените съдебни производства, въз основа на съдебните решения.

По разбиране на настоящия съдебен състав възражението за плащане на сумите, в общ размер от 15 451. 80 лева, остава недоказано.

Възражение за извършени плащания на 29.05.2012г. и 27.06.2012г.,  направено от ищеца, не може да бъде разглеждано в настоящото производство по същество, тъй като е преклудирано. То е можело да бъде направено в съдебните производства пред Софийския районен съд, 55 състав и 73 състав, приключили след посочените дати и в които производства  сдружението е било ответник. Налице е сила на пресъдено нещо относно вземанията, предмет на  решенията на съставите на Софийския районен съд, от тези съдебни решения ищецът е обвързан  и спорът относно дължимостта на сумите  не може да бъде пререшаван в ново производство между страните (чл. 299, ал. 1 от ГПК).

За недопустимост на производства по чл. 694, ал. 1 от ТЗ в такива случаи са и постановените Решение № 44 от 21.07.2015г. по т.д. № 4619/2013г. на ТК, ІІ т.о. на ВКС, Решение от 21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., които решения  следва да се приемат приложими и след законово установеното задължително участие на синдика в производствата по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, щом възраженията са направени от ищеца.

Възражения за плащания на 29.05.2012г. и 27.06.2012г. по делото  обаче са направени и от синдика, който изцяло се е позовал на възраженията на длъжника Сдружение „Б.К.С.“ и по тези възражения съдът дължи произнасяне по същество.

Съответно на възприетото от  фактическа страна, не се установява  плащане на 29.05.2012г.  по трудовия договор между   Ц.М.Ч.  и  Сдружение „Б.К.С.“ – няма представени убедителни доказателства за такова обстоятелство и възражението като недоказано е неоснователно.

Същевременно плащането на трудовото възнаграждение за месец декември 2011г., извършено на 27.06.2012г., по банков път, за сумата от 1 301. 66 лева, съответно на споразумението от 18.06.2012г., е било съобразено от самия ответник при предявяването му  в производството пред Софийски градски съд, 73 състав, в какъвто смисъл е било и постановеното решение, съответно при предявяването му в производството по несъстоятелност. Претендираната сума на трудовите възнаграждения е без възнаграждението за този месец. С тази сума  сумата на възнагражденията е била 8 490. 67 лева, но от ищеца Ц.М.Ч.   е предявена останалата неплатена част от възнагражденията.    

Не се установява, че плащанията от 20.02.2017г., 25.03.2017г. и 12.04.2017г. касаят конкретно трудовия договор между страните, при установеното по делото, че през 2017г. Ц.М.Ч.  и  Сдружение „Б.К.С.“ са сключили нов граждански договор, и възраженията за такива плащания са също неоснователни. При плащанията от 20.02.2017г.  и 25.03.2017г. в брой, при съставяните разходно-касови ордери изрично е било посочено, че са за „консултантска дейност за програми БКС“, което основание е свързано пряко и препраща към сключения  граждански договор. При плащането от 12.04.2017г. не е уточнено конкретно основанието, а че е за задължения на ищцовото сдружение, но в негова тежест, съответно на останалите кредитори, чрез синдика, е било да установи, че плащанията са по предявените в производството по несъстоятелност трудови задължения. 

Без значение са издадените изпълнителни листи от 16.06.2014г.  и от 27.10.2015г. въз основа на съдебните решения на Софийския районен съд, 55 състав и 73 състав, независимо дали са били представени от Ц.М.Ч. като кредитор в производството по несъстоятелност при предявяване на вземанията. Тези листи са били за привеждане в изпълнение на съдебните решения в производство по индивидуално принудително изпълнение, каквото производството по несъстоятелност не е. Така съдът не обсъжда като неотносими несъответствията в изпълнителните листа, на които се позовава ищецът, както и синдикът на ищцовото сдружение, макар да се касае и за допуснати очевидни фактически грешки. Няма  разминавания при  съдебните решения, които съдът съобразява, съответно на представените по делото преписи и съответно на изложеното по-горе. Единствено във въззивното решение по делото на СРС, 55 състав, е допусната очевидна фактическа грешка в номера на делото. 

С оглед изложеното предявените по делото искове следва да бъдат отхвърлени. Установява се съществуването на вземанията на Ц.М.Ч., така както тези вземания са били предявени и  приети от синдика на ищцовото дружество в производството по несъстоятелност, съответно е било оставено без уважение възражението на ищеца по чл. 690 от ТЗ, съгласно Определение № 1648/21.03.2019г. по т.д.  № 1520/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав.

 

По разноските

От ответника не са претендиране разноски, нито са установени такива и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждането на  разноски. 

На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ от ищеца са дължими 154. 52 лева държавна такса по предявените искове. Държавна такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск по чл. 694 от ТЗ, която не се внася предварително, но ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.  

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.“***********, срещу  Ц.М.Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, исковете по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на  Сдружение „Б.К.С.“  вземания на Ц.М.Ч..

Решението е постановено при участието на синдика на  Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.“***********, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.

            ОСЪЖДА Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.“***********,  да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 154. 52 лева (сто петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки)  държавна такса в производството, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.  

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на  Сдружение „Б.К.С.“ (в несъстоятелност), Ц.М.Ч., както и А.Н. ***, офис 5, настоящ синдик на   Сдружение „Б.К.С.“.                                                                

 

                                                                  Съдия: