О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 31.10.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№2421 по описа за 2018г. на ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на В.Д.В. срещу решение № 3242 от
10.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 19336 по описа за 2017 г. на ХХ
състав на Районен съд – Варна, в частите, с които е отхвърлен иска за изменение
на размера на дължимата от Р.П.В. в полза на детето Елена Руменова В. за
разликата от 180лв. до претендирания размер от 200лв. и е отхвърлен иска,
предявен от В.Д. Андреева срещу Р.П.В. с правно основание чл.59, ал.9 СК за
изменение на определения с решение №1957/12.05.2017г., постановено по гр.д. №
16638/2016г. на ВРС режим на лични отношения на бащата Р.В. с детето Елена
Руменова В..
Във
въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. С влязлото в сила решение, постановено по
гр.д. № 16638/2016г. на ВРС е прекратен брака между В. Андреева и Р.В.,
утвърдено е споразумение по силата на което упражняването на родителските права
по отношение на детето Елена В. е предоставено на майката и е определен режим
на лични контакти на детето с бащата. Определения със споразумението размер на
издръжката в полза на детето е крайно недостатъчен към настоящия момент. Излага
се , че от събраните по делото доказателства се установява, че е в интерес на
детето да се измени режима на лични контакти на детето с бащата, като се
определи такъв, както е посочен в исковата молба и срещите на детето с бащата
да се провеждат в присъствието на въззивницата. По отношение на издръжката моли
същата да се присъди в предявения размер на 200лв.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
Депозирана
е и насрещна въззивна жалба от Р.П.В., срещу постановеното по гр.д. №
19336/2017г. решение в частта, с която е изменен размера на издръжката дължима
от Р.В. в полза на детето, определен с решение постановено по гр.д. №
16638/2016г. на ВРС. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че е
налице поскъпване на живота, поради което и определената издръжка в размер на
120лв. е недостатъчна за задоволяване на потребностите на детето. Посочва се,
че е изминал кратък период от определяне на предходната издръжка, като не се
установява изменение на получаваните от бащата доходи. Излага се също, че тъй
като майката получава доходи в по-висок размер от бащата, то тя следва да поеме
и по-голям дял от издръжката на детето. Моли за отмяна на решението в тази част
и постановяване на ново, с което иска за увеличаване на размера на дължимата от
бащата издръжка се отхвърли като неоснователен. В условие на евентуалност,
изразява готовност да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130лв.
С писмен
отговор В. Андреева е оспорила насрещната въззивна жалба като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
Страните не
са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния съд, като
съобрази разпоредбата на чл. 266 и
чл.267 от ГПК, намира следното:
Подадените
жалби са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и в предвидения от закона срок, поради което са допустими. Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както
и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези
доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно, режима на лични отношения и издръжка за детето,
тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят новонастъпили
обстоятелства относно състоянието на детето, отношенията му с двамата родители
или относно доходите на родителите, както и, че при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд са събрани относимите към спора и обстоятелствата по
чл.59, ал.4 СК доказателства, включително и чрез провеждане на СПЕ, настоящият
състав на съда намира, че не е необходимо събирането на доказателства при
въззивното разглеждане на делото.
С оглед
гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.
2018 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.