РЕШЕНИЕ
№ 8222
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110174689 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1346.35 лв. - задължения за доставена и потребена
вода за имот с адрес: АДРЕС по фактури за периода 29.06.2020 - 20.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58920/2020 г.
на СРС.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: АДРЕС. За задълженията, предмет на заповедното производство, в базата
данни на дружеството към клиентския номер **************, отнасящ се за имота, е
създадена договорна (съдебна) сметка **********.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за
процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „ФИРМА“ АД,
одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
По силата на ОУ, ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за
посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневсн срок след датата на
фактуриране.
1
Твърди се, че претендираните задължения се отнасят за период на предоставяне на
ВиК услуги от 03.04.2013г. след закрита партида по кл.н. *********** (стар титуляр М Б).
Поддържа се, че дружеството претендира тези задължения от ответника, поради постъпила
в дружеството молба с вх. № О/Ж-3 12/2020г. с информация за собствеността и
фактическото положение с потреблението на ВиК услуги в имота, съответно - отговор от
дружеството под същия номер. Сочи се, че старият клиентски номер е закрит и е открита
партида с титуляр дружеството - ответника с кл.н. **************. В жалба от ответника с
вх. № О/Ж-5 16/21.04.2021 г. и съответно - отговор на дружеството с изх. № О/Ж-
516/07.05.2021г. - се уточнява, че достъп до имота за отчет на измервателните средства не се
осигурява при извършваните посещения по график на адреса. В последствие, на
14.05.2020г„ от служители на ВиК оператора е установено, че монтираните 4 индивидуални
водомера в имота не отговарят на нормативните изисквания., като 2 от тях са с изтекла
метрология, а на другите 2 липсват пластмасови пломби, за това и техните показания не са
взети предвид и разходът на вода е изчислен служебно.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се сочи,
че претендираната сума е за период от 18.04.2013 г. – 03.04.2015 г. и е погасена по давност.
Поддържа се, че апартаментът е необитаем и дружеството не дължи никакви суми на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.03.2021 г.,
постановена по частно гражданско дело № 58920 по описа на Софийския районен съд за
2021 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата от 1346,35 лв.,
представляваща цена на потребена вода за имот с клиентски № ********** за периода от
29.6.2020 г. до 20.8.2020 г., ведно със законната лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на
вземанетоПредвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Страните не спорят, че процесният водоснабден имот: АДРЕС е собственост на
ответника.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца.
Посочил е, че съгласно Талон за пломбиране на водомери № от 08.07.2020г., считано от
08.07.2020 г. разходът на вода в ап. се определя по показанията на четири нови
индивидуални измервателни средства: водомер с фабричен № и пломба № ;водомер с
фабричен № и пломба № ;водомер с фабричен № и пломба№ и водомер с фабричен № и
пломба № . На 05.02.2020 г. общият водомер с фабричен № На 05.02.2020 г., е подменен с
нов с фабричен № и пломба № (Приемателно - предавателен протокол № /05.02.2020г).
Вещото лице е посочил, че за периода от 03.04.2013г. до 21.07.2020 към имота са таксувани
общо 640 куб.м. питейна вода. Вещото лице онагледил в Таблица №2 формираните фактури
за исковия период от 29.06.2020 до 20.08.2020г.,като е заключил, че претендираните от
2
ищеца задължения включват предишен период за предоставени ВиК услуги от 03.04.2013г.
Формираните цени са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по
наредбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Размерът на
непогасените задълженията за периода от 29.06.2020 до 20.08.2020 по партида с клиентски
№ ************** и създадена по договорна(съдебна) сметка ********** е в размер на
1346,35 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на задълженията. Задълженията включват предишен период за предоставени ВиК услуги от
03.04.2013г. На 17.12.2016г. има едно плащане по съдебна договорна сметка № **********
на стойност 721.92 лв.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да
3
е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
По изложените съображения и доколкото не е спорно качеството на ответника на
собственик на процесния водоснабден обект, а именно имот, находящ се в , се установява и
качеството на ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния имот през исковия период, както и съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество в обема на притежаваната от ответницата идеална
част от имота.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена.
От нея се установява, че имотът е водоснабден, както и че съобразно общите условия
на доставчика са начислявани служебно суми, като общо дължимата фактурирана сума за
доставена питейна вода за исковия отчетен период от 03.04.2013 г. до 21.07.2020 г., за който
е издадени фактура на 29.06.2020 г. -20 .08.2020 г. за процесния обект възлиза на сумата от
1346.35 лева.
Процесното вземане от 1346.35 лева реално е обективирано в една фактура
№98211712/29.06.2020 г., представена от ищеца. От приетата по делото комплексна
съдебно-счетоводна и съдебно—техническа експертиза се установява, че с Фактура №
98211712 от 29.06.2020г. са префактурирани вече фактурирани, но на друг абонатен номер
суми в същия размер за период на потребление от 05.03.2013 г. 14.05.2020 г. Всички суми са
начислявани служебно от ВиК оператора.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова
правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „ФИРМА“ АД, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства,
същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение
или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се
доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището за процесния
период на доставка на ВиК услуги -от 05.03.2013 г. 14.05.2020 г. Едва на 14.05.2020 г. е
установено, че монтираните в апартамента четири водомера на отговарят на нормативните
изисквани- те са с изтекла валидност на метрологичната проверка, а два от тях са с
липсващи пломби на входящите холендри. Отчитането на служебно количество вода би
било допустимо от тази дата занапред, а не и за предходен период. Същевременно не е
налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така, че
4
индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно
разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя
на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани
индивидуални водомери.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление служебно и съответно размера им.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски, но доколкото
такива не се претендират не следва и да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ФИРМА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1346.35 лв. - задължения за доставена и потребена вода за имот с адрес: АДРЕС по фактури
за периода 29.06.2020 - 20.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58920/2020 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5