Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и девети
септември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2409 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение от 27.12.2019
г. СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 40537/17 г. е осъдил „Б.т.к.” ЕАД да заплати на „Д.“
ООД на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сума в размер на 5 880,00 лв., представляваща
платена от ищеца сума за месечен абонамент за непредоставени от ответника 25
бр. SIM карти и 25 бр. устройства марка „Alcatel“, модел „Y580D“ по договор за
електронни съобщителни услуги от 27.04.2015 г. със законната лихва от 2.06.2017
г. до окончателното плащане.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„Б.т.к.” ЕАД с
оплаквания, че същото е неправилно.Въззивникът твърди, че страните са били
обвързани от договор за доставка на 50 броя мобилни услуги на тарифа „Traffic Unlimited S+“ за срок от 24
месеца, и че в рамките на срока на договора ищецът не е заявил доставка на
други устройства срещу предоставената му отстъпка от 6 100 лв., както и че
е имал възможност в рамките на първите 9 месеца от действието на договора да
заяви стоки, предлагани от „БТК“ ЕАД, за да усвои неусвоената част от
уговорената субсидия/бюджет за крайни устройства.Излага оплаквания, че
решението е постановено свръхпетитум, тъй като искът е за възстановяване на
плащания на стоки, а се присъжда връщане на плащания за услуги.Твърди, че е
изпълнил договорните си задължения, и че дори и да е било налице неизпълнение,
това би породило други права за ищеца, каквито не са предявени в настоящото
производство.Излага и оплаквания, че ищецът не е индивидуализирал кои мобилни
услуги не са му били предоставени, както и че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че предоставянето им е свързано с доставката на конкретни модели устройства, като ищецът в нито един
момент по време на срока на договора не е изисквал плащания за устройства, а са
фактурирани и плащани само мобилни услуги, чието предоставяне не се оспорва.Твърди,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано доставянето на
пълния обем услуги по договора, като поддържа, че такова оспорване не е
направено от ищеца.Твърди, че всички услуги са били редовно фактурирани и
заплащани от ищеца през целия срок на договора, което е доказателство за
редовна доставка на услуга по търговски договор.Въззивникът изразява становище,
че спорът се свежда до това дали се дължи обезщетение от ответника за
неусвоената част от уговорената субсидия/бюджет за крайни устройства. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната
жалба-„Д.“ ООД оспорва същата.Твърди, че въззивната жалба не съдържа конкретни
оплаквания относно порочността на обжалваното решение, а представлява
повторение на отговора на исковата молба.Поддържа, че видно от съдържанието на
процесния договор страните са уговорили мобилните услуги, предмет на договора,
да се предоставят чрез 50 бр. мобилни номера съобразно 50 бр. SIM карти с номера,
описани в приложението към договора, като на ответника е указана
доказателствената тежест да докаже предаването им и че не сочи доказателства в
тази насока.Такива доказателства не са били ангажирани от въззивника, поради
което първоинстанционният съд е направил извод, че уговорените мобилни услуги
не са предоставени, респ. не е налице основание за плащането им.Правилен е и
изводът на съда, че предоставянето на въпросните устройства е неделима част от
дължимата от ответника престация.Твърди, че въззивникът не е навел твърдения,
нито е ангажирал доказателства, че е предоставил на ищеца възможност да получи
други устройства, различни от уговорените.Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът-„Д.“ ООД твърди,
че на 27.04.2015 г. с ответника е сключил договор № АСА*********-27042015-09 за
срок от 24 месеца, съгласно който е следвало да получи в качеството си на
абонат 50 бр. SIM карти за два вида устройства за
интернет услуги: 25 безвъзмездно устройства марка „PRESTIGIO“, модел MultiPhone PAP5501 и 25 бр. SIM карти за тях и 25
устройства марка „Alcatel“, модел „Y580D“ и 25 бр. SIM карти за тях,
предназначени за интернет услуги в автобуси собственост на дружеството,
извършващи градски и извънградски транспорт.Месечният абонамент за ползването
на един брой устройство е в размер на 8,17 лв. без ДДС или 9,80 лв. с ДДС на
месец.Твърди, че ответникът не му е предоставил уговорените 25 бр. устройства
марка „Alcatel“,
индивидуализирани в уточнителната молба от 23.07.2018 г. до края на договора и SIM картите за тях,
респ. не е получил достъп до мобилен интернет в превозните си средства, но е
начислявал месечен абонамент и за неполучените и неизползваните 25 бр. SIM карти без основание.Излага
твърдения, че в цената на фактурираните месечни услуги е включена както цената
на предоставените му 25 устройства, така и абонаментна такса за 25 бр.
устройства марка „Alcatel“, модел „Y580D“, които не са му
били предоставени.Твърди, че дружеството е било принудено да заплаща цялата
сума, за да не се прекратят останалите услуги по договора, тъй като не е
съществувала техническа възможност за разделяне на фактурата на две части и да
се приспаднат суми.Срокът на договора е изтекъл на 27.04.2017 г.Сумата на
месечните такси за посочените 25 устройства в размер на по 245,00 лв. месечно с
ДДС за срок от 24 месеца възлиза на 5 880,00 лв., с която ответникът се е
обогатил неоснователно.На 22.07.2016 г. ищецът е изпратил покана до ответното
дружество за заплащане на дължимата към този момент сума от 3 513,00 лв.,
но до момента няма извършено плащане.Срокът на договора е изтекъл на 27.04.2017
г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 5 880,00 лв., получена от ответника без правно основание.
Първоинстанционният
съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
облигационно отношение между страните по договор от 27.04.2015 г.,
предоставянето от ответника на ищеца на 25 бр. от уговорените 50 бр. SIM карти, както и 25
бр. устройства марка „PRESTIGIO“, както и че
ответникът не е предоставил на ищеца 25 бр. устройства марка „Alcatel“.Наличието на
облигационно отношение между страните е установено и от представения договор за
електронни съобщителни услуги от 27.04.2015 г., сключен за срок от две години и
приложенията към него за предоставяне на 50 броя мобилни услуги на тарифа „Traffic Unlimited S+“ с месечен
абонамент от 8,17 лв. без ДДС.Стойността на предоставените безплатно
устройства, бюджет и/или субсидии по споразумението следва да се усвои по
заявка на абоната до 9 месеца от подписване на споразумението.
Видно
от представените фактури и платежни нареждания ищецът е заплатил на ответното
дружество стойността на фактурираните услуги, в които е включена и месечния
абонамент за мобилни услуги на тарифа „Traffic Unlimited S+“ на стойност
8,17 лв. без ДДС, което обстоятелство не се оспорва от въззивника.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне.
Първоинстанционният
съд е приел, че не е било налице основание за заплащане на процесната сума и е
уважил иска.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхпетитум.Съдът се е произнесъл в рамките на заявения петитум за връщане на
платени според ищеца без основание такси за мобилни услуги, а не за
възстановяване на плащания за стоки.
От събраните по
делото доказателства се установи, че страните са били обвързани от договор за
предоставяне на 50 броя мобилни услуги на тарифа „Traffic Unlimited S+“ с месечен
абонамент от 8,17 лв. без ДДС, който не е бил развален, а е прекратен поради
изтичане на срока, и че ищецът е заплатил стойността на всички услуги за целия
период на договора.При наличие на договорна обвързаност институтът на
неоснователното обогатяване е неприложим.След като договорът не е бил развален,
ищецът няма основание да претендира връщане на платените суми за изпълнението
поради неоснователно обогатяване, тъй като те са получени с основание към
момента на плащането им /в този смисъл-решение № 246/27.05.2011 г. по гр.д.№
1265/10 г. на ВКС, IV ГО; ППВС № 1/79 г./.Плащането на
таксите за договорените услуги е направено от ищеца на основание подписания с
ответника договор, тъй като размерът им е уговорен още при сключването му за
пълния пакет услуги, а не е извършено при начална липса на основание.Поради
изложените съображения неизпълнението на задължението за предоставянето на услугите не е породило
правото на изправната страна на връщане на платената сума на предявеното
основание, тъй като се касае за неизпълнение на договорни задължения.
Поради изложените
съображения на предявеното основание искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли, без да се обсъждат останалите доводи във въззивната жалба.
Поради разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени,
вместо което да се постанови решение, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на въззивника сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция и 219,67 лв.-разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция или общо 319,67 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 27.12.2019 г. на СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 40537/17 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д.“ ООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Аспарухово“, Южна промишлена зона, ПИ № 83 срещу „Б.т.к.” ЕАД с ЕИК*********и
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5 880,00 лв., представляваща платена
от ищеца сума за месечен абонамент за непредоставени от ответника мобилни
услуги по 25 бр. SIM карти и 25 бр. устройства марка „Alcatel“, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:***, р-н „Аспарухово“, Южна
промишлена зона, ПИ № 83 да заплати на „Б.т.к.” ЕАД с ЕИК*********и със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 319,67 лв. /триста и деветнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.