Р Е Ш
Е Н И Е № 4
27.03.2017
Гр.Видин
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска
колегия
В публично съдебно заседание на петнадесети февруари
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Д. М.
Членове:
При секретаря И.К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от Съдията М.
Гражданско дело № 35 по описа за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно
основание чл.79, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.100 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.“ АД гр.В. поддържа в исковата молба, че на
11.12.2014г. с „В.“ АД гр.В. са сключили договор, с който на основание
чл.99 от ЗЗД „В.“
АД е прехвърлило на „Б.“ АД вземането, което има към ответника Община Г. в
размер на 95 083.91лв. по фактура №********** от 04.06.2012г., която е общо за сумата от 287 968.78лв., издадена от „В.“ АД гр.В. във връзка с вземане, което
дружеството има по договор от 27.10.2008г., сключен между Община Г. и „В.“ с
предмет: Строителство на обект Смесена канализация на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и
„Шестте партизани“ и Протокол №2 от 24.09.2009г. за изпълнени СМР, подписан от
Община Г. в качеството на инвеститор и „В.“ АД като изпълнител.
Ищецът поддържа, че
прехвърлянето на вземането е възмездно срещу изплащане на задълженията, които
„В.“ АД има към „Б.“ АД в размер на 95 083.91лв., изчислени и дължими към
31.10.2014г. Поддържа, че Община Г. е била уведомена за договора и за извършеното прехвърляне на вземането на 11.12.2014г., но
въпреки многократно отправени писмени покани същата не е издължила сумата ведно
с дължимите законни лихви.
Ищецът поддържа, че на
08.03.2016г. между „В.“ АД гр.В. и „Б.“ АД гр.В. е сключен договор, с който на основание
чл.99 от ЗЗД „В.“ АД е прехвърлил на „Б.“
АД вземането, което първото дружество има към Община Г. в размер на
29 902.45лв., която сума е част от сумата по фактура №********** от 04.06.2012г.
за вземане по цитирания
по-горе договор. По този договор
прехвърлянето е извършено възмездно срещу изплащане на задълженията,
които „В.“ АД има към „Б.“ АД в същия размер.
Поддържа се, че Община Г. е била уведомена за извършеното прехвърляне, но не е
изплатила на ищеца и тази сума,
въпреки проведена на 14.04.2016г. среща с кмета на Община Г. за
която е бил съставен протокол. И по двата договора за цесия има споразумение
между страните, че прехвърлените вземания са заедно
с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително изтеклите лихви.
В исковата молба ищецът описва произхода на вземането, което „В.“
има към Община Г. общо в размер на 287 968.78лв., въз основа на сключен
договор на 27.10.2008г., като се посочва, че фактура №********** от
04.06.2012г. е издадена за тази сума след съставяне на протоколи за
установяване на действително извършените работи с подробни
количествено-стойностни сметки, подписани от изпълнителя, лицата, изпълняващи строителен
надзор, от възложителя и от лицата,
извършващи инвеститорски контрол, като фактурата е подписана от кмета на Община Г., с което са
били изпълнени условията за изплащането й, предвидени
в договора за строителство. Поискано е ответника Община Г. да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 95 083.91лв., представляващо прехвърлено вземане съгласно договор от
11.12.2014г., сключен между „В.“ АД и „Б.“ АД ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от 16 087.57лв. обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху главницата от
95 083.91лв. за периода от 01.11.2014г. до предявяване на иска – 30.06.2016г.; сумата
18 181.96лв., представляваща част от
прехвърлено вземане по Договор от 08.03.2016г. между „В.“ АД и „Б.“ АД ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; сумата от 400.18лв., представляваща обезщетение по
чл.86 от ЗЗД върху част от главницата по т.3 от петитума на исковата молба в
размер на 12 502.45лв. за периода 08.03.2016г. до предявяване на иска
30.06.2016г.
С исковата молба ищецът е направил искане за привличане
на трето лице помагач
на негова страна на основание чл.219 от ГПК дружество „В.“ АД гр.В., като с определение от
04.07.2016г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца
дружество „В.“ АД гр.В., което е встъпило в процеса и не е оспорило предявените
искове, като е представило писмени доказателства по делото.
Ответникът по делото
Община Г. е подал писмен отговор на исковата молба, като е оспорил предявените
искове, поддържа, че исковите суми не се дължат от Община Г., тъй като не са
изпълнени всички изисквания за установяване на действително извършените работи
с подробни количествено-стойностни сметки, като основното възражение, което е
развито в отговора е, че вземанията, които „В.“ АД има към Община Г. са
погасени по давност към момента на сключване и на двата договора за цесия, на
което основание сумите не се дължат.
От представените по
делото доказателства, съдът приема за установено от правна и фактическа страна
следното:
Ищецът основава исковите
си претенции на два договора, сключени с „В.“ АД гр.В.. По първия договор
сключен на 11.12.2014г. на основание чл.99 от ЗЗД, „В.“ АД прехвърля на „Б.“
АД вземането, което „В.“ АД има към Община Г. в размер на 95 083.91лв. по
фактура №********** от 04.06.2012г.,
съставена за сумата 287 968.78лв.
Тази фактура е издадена от „В.“ АД гр.В. в качеството на изпълнител по Договор
от 27.10.2008г., сключен между Община Г. и „В.“ АД с предмет Смесена канализация
на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и „Шестте
партизани“ и Протокол №2 от 24.09.2009г. за изпълнени СМР, подписан от Община Г. в качеството на инвеститор и „В.“ АД
като изпълнител. В договора страните са се споразумели, че вземането, предмет
на договора преминава върху „Б.“ АД
заедно с привилегиите, обезпечнията и другите му принадлежности, включително и
с изтеклите лихви. В чл.3 от договора е описано, че прехвърлянето на вземането
се извършва възмездно срещу изплащане на задълженията, които „В.“ АД има към „Б.“ АД
в същия размер – 95 083.91лв., като произхода на тези задължения подробно е описан
в тази точка от договора. В чл.4 от договора „В.“ АД е декларирало, че отговаря
за съществуването на описаното в чл.1 вземане от Община Г. към момента на
прехвърлянето му, като се е задължило да уведоми Община Г., съгласно
изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С втория договор, сключен на 08.03.2016г. между
същите страни е прехвърлено вземане,
което „В.“ АД има към Община Г. в размер на 29 902.45лв. по цитираната
по-горе фактура, издадена по изпълнение
на същия договор, сключен между „В.“ АД и Община Г.. В този договор е посочено,
че прехвърлянето на вземането е възмездно,
като подробно са описани кои задължения, които „В.“ АД има към
„Б.“ АД се прихващат от прехвърляне на вземането за сумата 29 902.45лв.
По делото са представени
писмени доказателства, от които е видно, че след прехвърляне на вземанията по
двата договора „В.“ АД е изпълнил
задължението си по чл.99 от ЗЗД и е уведомил Община Г. за извършените цесии.
Представени са писма, адресирани до кмета на
Община Г. а така също и Протокол от 14.04.2016г., подписан от представител на „Б.“
АД и Община Г. – кмета М. П. Б. за
проведена среща във връзка със задълженията по договорите за цесия, на която
среща кметът е поел ангажимент да внесе за разглеждане в Общински съвет гр.Г.
въпросът за изплащане на дължимите суми. По делото е представен препис от решение
на Общински съвет гр.Г., с което не е дадено съгласие на кмета за доброволно
плащане на вземанията, предмет на настоящото дело.
Във връзка с направеното
оспорване от ответника, че претендираните в исковата молба суми не се дължат от
Община Г. въз основа на сключения на 27.10.2008г. договор между Община Г., в
качеството й на възложител и „В.“ АД в качеството на изпълнител договор с
предмет Смесена канализация на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и „Шестте партизани“, от
представения по делото договор е видно, че страните са се договорили за обща
стойност на договорените СМР в размер на 975 491.80лв., като в чл.3 от
договора е посочено, че стойността на извършените дейности съгласно приложена
количествено-стойностна сметка се
финансира срещу представено искане за плащане с приложени фактури, издадени от
изпълнителя на обекта, документи, изготвени в съответствие с Наредба №2/2003 и
Наредба №3/2003, Протокол за обема извършена работа, съответстваща на
разходите, подписан от Инвеститорски контрол и одобрен от Директора на РИОСВ
гр.М.. В чл.5 е посочено, че възложителят ще извършва плащанията след съставянето на
протоколи за установяване на действително извършените работи с подробни
количествено-стойностни сметки, подписани от изпълнителя,
лицата изпълняващи
строителен надзор, от възложителя
и при необходимост
от лицата, извършващи инвеститорски контрол в
10-дневен срок от датата на получаване на
първичен счетоводен документ – фактура на името
на възложителя. Страните са уговорили срок за изпълнение на поръчката в чл.6 от
договора – 210дни, считано от датата на подписване на протокола
за откриване на строителната
площадка. В ал.2 е
посочено, че времетраенето на срока на договора се удължава с дните на
прекъсване на изпълнението поради неосигурени средства от страна на
възложителя, при временно спиране на строителството на обекта от възложителя и
при обективна невъзможност, причинена от лоши атмосферни условия, непозволяващи
работа по предмета на договора.
По делото е назначена
строително-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инженер С. С.Б.,
който дава заключение, че изпълнителят „В.“ АД е изпълнил описаните в Протокол
№2 от 24.09.2009г. СМР на обща стойност 287 968.77лв. Положена е описаната
канална мрежа и са изградени съоръженията към тях – ревизионни шахти и
дъждоприемни утоци, като всички строителни процеси са документирани съгласно
изискванията на Наредба №3/31.07.2003г. и ЗУТ. Вещото лице дава заключение, че
в изпълнение на договора на „В.“ АД е изплатена сумата 62 657.33лв. на
28.12.2009г., съгласно Протокол №1 от 03.06.2009г., като тази сума се отнася за
извършени СМР на главен колектор III – ул....“, отразени в протокола. Вещото лице е дало
заключение, че към настоящия момент се ползва само смесената канализация на
главен колектор VI, изградена по ул.
„Шестте партизани“, за което е съставен акт Образец 15, построения участък от главен колектор
III по ул....“ не се ползва. На л.3 от заключението си, вещото лице е
посочило, че общо по договора са изпълнени СМР, за които са издадени два
протокола общо на стойност 350 626.00лв., а са изплатени само сумите по Протокол
№1 в размер на 62 657.00лв.
По делото са представени
цитираните от съдебно-техническата експертиза актове, съставени във връзка с
извършеното строителство, за които в съдебно заседание от 15.02.2017г.
процесуалните представители на ответника са направили изявление, че не оспорват
актовете, съставени за извършване на СМР, които са извършени съобразно
изискванията на Наредба №3/2003г. както също не оспорват, че издадената фактура
№********** е подписана от предишния кмет на гр.Г. Л. Г.. Направили са
изявление, че не поддържат направеното оспорване относно подписване на част от
актовете от С.Г.М., за която правят изявление, че в качеството си на служител
на Общината е подписвала документите, изготвени във връзка с извършеното
строителство.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.П.К., който дава
заключение, че издадената от „В.“ АД фактура №********** от 04.06.2012г. за
сумата 287 968.78лв. е осчетоводена в счетоводството на „В.“ АД през месец
юни 2012г., същата е включена в дневника за продажбите по ЗДДС за същия месец и
е включена в годишния финансов отчет на дружеството за 2012г. Фактурата е
осчетоводена в счетоводството на Община Г. на 31.12.2013г. и стойността на
фактурата е отразена в Годишния финансов отчет на Община Г. за 2013г.
Вещото лице дава
заключение, че по процесния договор Община Г. е изплатила на „В.“ АД на
28.12.2009г. сумата 62 657.53лв. с ДДС по издадена фактура
№**********/03.06.2009г. Други суми не са изплащани по договора, както и не са
изплащани суми от Община Г. на ищеца „Б.“ АД по договорите за цесия.
От така установените
обстоятелства съдът приема, че е налице вземане на „В.“ АД гр.В. в
качеството му на изпълнител по договор, сключен с Община
Г. на 27.10.2008г. с предмет Смесена
канализация на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и „Шестте партизани“.
Установява се, че изпълнителят е извършил част от
уговорените в договора СМР,
за които са били съставени
необходимите документи, подписани от двете страни по
договора, като работата е била приета от възложителя, но не е била заплатена, поради което е
налице неизпълнение на договора от страна на възложителя , който се е задължил да изплати стойността на извършените СМР по договора. Това
обстоятелство е констатирано и при извършена проверка и съставен доклад от
Агенция за държавна финансова инспекция на 26.11.2015г., в който
е отразено, че с Акт Образец 10 от 29.09.2009г. за установяване
състоянието на строежа, при спиране на строителството са спрени строително-монтажните
дейности на строежа
поради неподсигурени средства за разплащане на изпълнени СМР на обекта, след което не
е бил съставян Акт Образец 11 за продължаване
на строително-монтажните дейности, за
което е бил съставен констативен протокол от 24.11.2015г. В този доклад е
отразено, че Община Г. не е уведомила своевременно ПУ ДООС до 18.11.2009г., която дата е крайният срок за финансиране на
договора, за временно преустановяване на
строително-монтажните дейности на обекта,
а това е станало през следващата отчетна година.
Между Община Г. и ПУ
ДООС е била разменена кореспонденция, в която е отбелязано, че писмото
на Общината
за
удължаване срока на договора
е постъпило в ПУ ДООС на 25.03.2010г., поради което Протокол за удължаване не е бил подписан, а по
отношение на издадената фактура на 04.06.2012г. за спорната сума от 287 968.70лв. ПУ
ДООС е уведомил Общината, че за изплащане на сумата
ще бъде предложено гласуване на Управителен съвет на ПУ ДООС. Тези обстоятелства
се установяват и от останалите представени по делото доказателства, поради
което ще следва да се приеме,
че
срокът за изпълнение на договора и към настоящия
момент не е изтекъл, поради което съдът не възприема становището
на ответника, изложено в писмената защита, че към момента на съставянето на фактурата и към
момента на сключване на двата договора за цесия срокът на
договора е изтекъл, договорът е бил прекратен, поради което сумите не се
дължат.
Ответникът е направил
възражение за погасяване на исковите претенции по давност, като са изложени
няколко хипотези в тази насока, които не се възприемат от съда.
На първо място се
установява, че вземането по фактурата не е възникнало както се посочва от
ответника на 24.09.2009г., а е възникнало със съставяне на фактурата на
04.06.2012г., като фактурата е осчетоводена в счетоводството на Община Г. и е
подписана от кмета на Общината, както установява съдебно-икономическата
експертиза.
Исковата молба е
постъпила в съда на 30.06.2016г., поради което следва да се приеме, че към
момента на предявяване на иска не е изтекла петгодишната погасителна давност,
визирана в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.
Не може да се възприеме
становището на ответника, че договорът между страните
е прекратен по право на
29.09.2009г. и тази дата поставя началния срок за разплащане на извършените СМР
по договора и погасителната давност е изтекла на 29.09.2014г., след която дата вземането
на
изпълнителя е погасено по
давност. Установява се, че към тази дата строително-монтажните дейности по
договора са били спрени, поради неподсигурени средства за разплащане
на изпълнени СМР на обекта, като в чл.6,
ал.2 от договорът между страните е уговорено, че времетраенето
на срокът на договора се удължава с дните
на прекъсване на изпълнението при неосигурени
средства от страна на възложителя, поради
което ще следва да се приеме, че
и след тази дата действието на договора е продължило и е следвало да се
извършват плащания по него за приетите СМР.
Съдът приема за
неоснователно и възражението на ответника относно обстоятелството, че
издадената от „В.“ АД фактура от 04.06.2012г., която е подписана от кмета на
Общината и осчетоводена, не представлява признаване на вземането от страна на
Общината. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е дало заключение, че фактурата
е осчетоводена в счетоводството на Община Г. на 31.12.2013г.
и стойността на фактурата е отразена в Годишния
финансов отчет на Община Г. за 2013г., поради което ще следва да се приеме, че
Община Г. е приела отразеното във фактурата вземане на „В.“ ОД към Общината за
съществуващо и подлежащо на изпълнение.
С оглед изложените
по-горе съображения съдът приема, че двата договора за цесия,
на които се
позовава ищецът в исковата
молба, са сключени при спазване на формалните изискания на Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като прехвърленото вземане и по
двата договора от страна на „В.“ АД на „Б.“ АД съществува към момента на сключването
им, поради което е неоснователно направеното
възражение от ответника, че договорите са недействителни,
тъй като в съдържанието им е отразено
несъществуващо вземане.
Ищецът установява с двата договора, че притежава
вземането и по двата от тях, което му е прехвърлено по силата на договорите от
„В. АД гр.В. поради които исковете се явяват основателни, като доказани по
основание и размер и ще следва да бъдат уважени.
Община Г. ще следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца „Б.“ АД гр.В. сумата в размер на
95 083.91лв., представляваща прехвърлено вземане по Договор от 11.12.2014г.,
сключен между „В.“ АД гр.В. и „Б.“ АД гр.В., което вземане „В.“ АД има по
отношение на Община Г. по фактура №********** от 04.06.2012г., издадена общо за
сумата 287 968.78лв. по Договор, сключен на 27.10.2008г. с предмет: Смесена
канализация на гр.Г.– улици „Г.Д.“ и „Шестте партизани“, ведно със законната
лихва върху сумата от 95 083.91лв., считано от подаване на исковата молба
– 30.06.2016г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 16 082.76лв.,
представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху главницата от
95 083.91лв. за периода 01.11.2014г. до предявяване на иска –
30.06.2016г.; сумата в размер на 18 181.96лв., представляваща прехвърлено
вземане по Договор от 08.03.2016г. сключен между „В.“ АД гр.В. и „Б.“ АД гр.В.,
което вземане „В.“ АД има по отношение на Община Г. по фактура №********** от
04.06.2012г., издадена общо за сумата 287 968.78лв. по Договор, сключен на
27.10.2008г. с предмет: Смесена канализация на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и „Шестте
партизани“, ведно със законната лихва върху сумата от 95 083.91лв.,
считано от подаване на исковата молба – 30.06.2016г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 399.78лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху част от главницата от 18 181.96лв., а именно 12 502.45лв.
за периода от 08.03.2016г. до предявяване на иска – 30.06.2016г. В останалата
част исковете за присъждане на обезщетение в пълния размер ще следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на
10 700лв., от които по представени договори за правна защита и
съдействие - 4 430.00лв. за
адвокатско възнаграждение, ДТ в размер на 5 190.00лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 1 050.00лв.,
депозит за свидетел – 30.00лв.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА Г., обл.В., гр.Г., площад „М.Н. представлявана от
Кмета на Общината М. П. Б. да заплатят на „Б.“ АД, ЕИК:.., със седалище и адрес
на управление гр.В., ул..., представлявано от Т. К. Т. – Председател на Съвета
на Директорите и П. К. С. – Прокурист сумите както следва: сумата в размер на
95 083.91лв., представляваща прехвърлено вземане по Договор от
11.12.2014г., сключен между „В.“ АД гр.В. и „Б.“ АД гр.В., което вземане „В. АД
има по отношение на Община Г. по фактура №********** от 04.06.2012г., издадена
общо за сумата 287 968.78лв. по Договор, сключен на 27.10.2008г. с
предмет: Смесена канализация на гр.Г. – улици „Г.Д.“ и „Шестте партизани“,
ведно със законната лихва върху сумата от 95 083.91лв., считано от
подаване на исковата молба – 30.06.2016г. до окончателното й изплащане; сумата
в размер на 16 082.76лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху
главницата от 95 083.91лв. за периода 01.11.2014г. до предявяване на иска
– 30.06.2016г.; сумата в размер на 18 181.96лв., представляваща
прехвърлено вземане по Договор от 08.03.2016г. сключен между „В. АД гр.В. и „Б.“
АД гр.В., което вземане „В.“ АД има по отношение на Община Г. по фактура
№********** от 04.06.2012г., издадена общо за сумата 287 968.78лв. по
Договор, сключен на 27.10.2008г. с предмет: Смесена канализация на гр.Г. –
улици „Г.Д.“ и „Шестте партизани“, ведно със законната лихва върху сумата от
95 083.91лв., считано от подаване на исковата молба – 30.06.2016г. до
окончателното й изплащане; сумата в размер на 399.78лв., представляваща
обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху част от главницата от 18 181.96лв., а
именно 12 502.45лв. за периода от 08.03.2016г. до предявяване на иска –
30.06.2016г.
В останалата част
исковете за присъждане на обезщетение в пълния размер - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Г. обл.В., гр.Г., площад „М.Н., представлявана от
Кмета на Общината М. П. Б. да заплатят на „Б.“ АД, ЕИК:.., със седалище и адрес
на управление гр.В., ул.. представлявано от Т. К. Т. – Председател на Съвета на
Директорите и П. К. С. – Прокурист направените по делото разноски общо в размер на 10 700лв., от които: по
представени договори за правна защита и съдействие – 4 430.00лв. за
адвокатско възнаграждение, ДТ в размер на 5 190.00лв., възнаграждение за вещо лице в размер на
1 050.00лв., депозит за свидетел – 30.00лв.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „В.“ АД гр.В., ЕИК:.,
с адрес на управление гр.В., ул..., представлявано от О. С. Б..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: