Решение по дело №34561/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13337
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20221110134561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13337
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110134561 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ...... срещу А. Т. А. и Р. Р. А. искове с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответниците дължат при условията на солидарна отговорност следните суми: сума в
общ размер от 4154.57 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ......,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.04.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 47.90 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019год.
до 30.04.2021год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.04.2022г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в общ размер от 554.11 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
05.04.2022г. и сума в общ размер от 8.10 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 05.04.2022г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като
неоснователни, като в тази връзка се релевира, че претендираните вземания са
незаконосъобразно начислени. Направено е възражение за погасяване на вземанията по
давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца – .... не излага становище по
предявените искове.
1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 21007/2022г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответниците са възразили
в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.

Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – .... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответниците –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответниците носят тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответниците –
собственик, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 59, стр. 2/
посочените обстоятелства са отделени като безспорно установени в отношенията
между страните по делото. Същевременно с протоколно определение от 27.10.2022г.
/л. 106/ е отделено като безспорно установено обстоятелството, че ответниците по
делото са съпрузи.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
2
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ...... на потребители за битови нужди,
които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По
делото няма данни за заявено възражение от ответниците по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответниците.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 70 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021год. за
абонатен № ... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 6061.52 лева /л. 74/.
От заключението на ССчЕ /л. 77 и сл./ се установява, че за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021год. за абонатен № ... сумите са начислявани на база
стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е
опредЕ. на 4069.41 лева /л. 88/, а дължимата сума за дялово разпределение възлиза на
47.90 лева /л. 88/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответницитес отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
3
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ...... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
19.04.2022г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018г. до
18.04.2019г. От приетата по делото ССчЕ се установява, че вземането за непогасеното
по давност вземане за периода от 19.04.2019г. до 30.04.2021год. възлиза на сумата от
3515.25 лева /л. 86/. С оглед изложеното искът се явява основателен и доказан за
сумата от 3515.25 лева и за периода от 19.04.2019г. до 30.04.2021год. като за разликата
до пълния предявен размер от 4154.57 лева и за периода от 01.05.2018г. до 18.04.2019г.
следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, искът следва
да се уважи изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
4
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 396.74 лева /л. 86/, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 396.74 лева, а за разликата над сумата от 396.74 лева до пълния предявен
размер от 554.11 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 8.10 /л. 88/. Искът за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът
не е доказал обстоятелството, че е поканил ответниците да заплати главницата за
дялово разпределение.

По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 650.59
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 122.81 лева – държавна такса;
560.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 120.75 лева по гр. д. №
21007/2022г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
сумата от 168.91 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000.00 лева.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ....., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..... срещу А. Т. А., с ЕГН
********** и Р. Р. А., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ......, че А. Т. А. и Р. Р.
А. дължат при условията на солидарна отговорност следните суми: сума в общ размер
от 3515.25 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 19.04.2019г. до
30.04.2021год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ......, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 19.04.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
5
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 47.90 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.08.2019год. до 30.04.2021год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 19.04.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 396.74
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 05.04.2022г. като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за доставена
топлинна енергия за разликата над сумата от 3515.25 лева до пълния предявен размер
от 4154.57 лева и за периода от 01.05.2018г. до 18.04.2019г.; искът за обезщетението за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от
396.74 лева до пълния предявен размер от 554.11 лева; искът за обезщетението за
забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.10 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
05.04.2022г.
ОСЪЖДА А. Т. А., с ЕГН ********** и Р. Р. А., с ЕГН **********, с общ
съдебен адрес: ...... да заплатят на ....., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
..... сума в размер на 650.59 лева – заплатени разноски за исковото производство пред
СРС и сума в общ размер на 120.75 лева – разноски по гр. д. № 21007/2022г. по описа
на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..... да заплати на
А. Т. А., с ЕГН ********** и Р. Р. А., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ......, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 168.91 лева – разноски по съразмерност за
производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – .....

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6