№ 191
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500382 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. И. чрез процесуалния му
представител адвокат Х. Х. против решение № 254/09.06.2025 г., постановено
по гр.д. № 61/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от него иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата
над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума. Жалбоподателят твърди, че решението е валидно и
допустимо, но в тази част е неправилно поради неправилно прилагане на
критериите на закона относно определяне размера на обезщетението за
неимущуствени вреди по справедливост по изложените във въззивната жалба
съображения, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Не е взел
становище по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.
Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратура на Република България
против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. Д. И.
1
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за незаконно
обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в,
ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и 10 лв. държавна такса и 714,29 лв.
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната част е недопустимо поради произнасяне по иск, който не е
подсъден на общите съдилища, неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано, за което излага подробни съображения, поради което моли
съда да постанови решение, с което да обезсили решението в обжалваната му
част, а ако не възприеме това становище, да го отмени и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло иска или да намали размера на присъденото
обезщетение. Оспорва въззивната жалба на М. Д. И. и моли съда да я
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. Д. И. чрез
процесуалния му представител адвокат Х. Х. против Прокуратура на
Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през 2020 г. против него и А Т било образувано ДП №
312/2022 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, по което му била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ за срок от 8 месеца, отменена на 01.06.2021 г. По внесения в Окръжен
съд – Пазарджик било образувано н.о.х.д., завършило с присъда, с която той
бил признат за виновен по посочените обвинения и му било наложено общо
наказание „Лишаване от свобода“ от 5 години, след като подал жалба против
тази присъда, с решение № 144/25.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 268/2022 г. на
Пловдивския апелативен съд присъдата била отменена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а делото - върнато за ново разглеждане
2
на първоинстанционния съд, където било образувано н.о.х.д. № 542/2022 г., по
което ищецът отново бил осъден за извършване на посочените престъпления и
му било наложено същото общо наказание. Той отново обжалвал присъдата и
с присъда по в.н.о.х.д. № 410/2023 г. Пловдивският апелативен съд оправдал
И. по повдигнатите му обвинения, като с решение по н.д. № 252/2024 г.,
влязло в сила на 08.11.2024 г., Върховният касационен съд оставил без
уважение подадения от прокуратурата протест и потвърдил оправдателната
присъда. В исковата молба се твърди също, че след постановяване на
присъдите представителите на окръжна и апелативна прокуратура подали
протест с искане размерът на наказанието да бъде увеличен, съответно
оправдателната присъда да бъде отменена, като с тези действия и останалите
описани в исковата молба, изразяващи се в образуване и контрол на
досъдебното производство, вземане на най-тежката мярка за неотклонение,
търпяна 8 месеца, изготвяне на обвинителен акт, поддържан в съдебните
заседания, и подаваните протести, са ангажирали отговорността на
Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди също, че за
продължителен период от време му били причинени морални вреди и
страдания, намирал се под стрес, а с предаването на съд били поставени на
сериозно изпитание човешката му репутация и престиж, като и до момента не
го напускало чувството, че бил виновен съучастник в извършването на тежко
умишлено престъпление, за което бил обвинен. Доколкото претърпените от
ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправните
действия на прокуратурата, И. моли да бъде осъдена Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.11.2024 г. до окончателното й изпращане. Претендира разноски
Ответникът Прокуратура на Република България счита, че предявените
искове са допустими, но са неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между евентуалните
неимуществени вреди на ищеца и действията на нейни представители, като И.
не е провел пълно доказване за реално претърпени морални вреди като пряка
последица от незаконно обвинение, Прокуратурата не разпространявала данни
за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за отзвука му в
обществото, от значение за определяне на справедлив размер на
обезщетението е фактът, че ищецът е осъждан два пъти за умишлени
3
престъпления от общ характер, а в исковия период против него се водело и
друго наказателно производство, по което той бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което бил осъден, а това е друг
увреждащ фактор и влияе на престижа на ищеца в обществото, като самото
наказателно производство е протекло в разумен срок. Оспорва претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразен с
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по
аналогични случаи и с обществено-икономическите условия в страната. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
С обжалваното решение е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на М. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лв. за незаконно обвинение в престъпления по чл. 354а, ал. 1
от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на ОДМВР
- Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г.
до окончателното й изплащане, както и 10 лв. държавна такса и 714,29 лв.
адвокатско възнаграждение, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000
лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от
ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното
производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от
Прокуратурата на Република България възражение за недопустимост на
първоинстанционното решение.
В коментираната на стр. 6-7 от обжалваното решение част окръжният
съд е приел, че обичайните вреди, произтичащи от задържане на едно лице
под стража, не следва да се доказват, като те се изразяват в подтиснатост,
лишаване от контакти с близки и приятели, невъзможност свободно да избира
с какво да се занимава, ограничаване свободата на придвижване и поставяне в
по-неблагоприятни битови условия от обичайните. Настоящият състав
приема, че споменаването на посочените битови условия не следва да се
4
приема като оплакване от осигурените лоши такива в местата за изтърпяване
на мярката за неотклонение, за които безспорно отговорност носи ГД
„Изтърпяване на наказанията“, а като част от комплекса неблагоприятни
последици от вземане на посочената мярка за неотклонение, които окръжният
съд е имал правомощия на преценка по предявения иск.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Изхождайки от фактическите обстоятелства и петитума, изложени в
исковата молба, настоящият състав приема, че М. И. претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от цялото водено против него
наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, независимо че
в исковата молба е посочено само обвинението за извършено престъпление по
чл. 354а от НК, като се има предвид фактът, че той не е дефинирал конкретни
вреди само от това обвинение, а от цялото наказателно производство.
Не се спори между страните и от приложените ДП № 194/2020 г. на
ОДМВР – Пазарджик, н.о.х.д. № 549/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и
приложените към него наказателни дела при преминаването му през всички
инстанции се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а
именно:
На 02.10.2020 г. в Районна прокуратура – Панагюрище е образувано ДП
№ 194/2020 г. за това, че на същата дата в местността „Д. п.“ в землището на с.
П., П. област без надлежно разрешение е държано високорисково наркотично
вещество – марихуана, което е престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С постановление от 02.10.2020 г. на разследващ полицай при ОД на
МВР – Пазарджик М. И. е привлечен като обвиняем за извършване на
престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
354в, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в землището на с. П.,
П. област в местността „Ч“ в съучастие като съизвършител с А С Т без
надлежно разрешение е държал зелена листна маса с общо брутно тегло от
67,25 кг, която при тестване с полеви наркотест реагира на марихуана, както и
5
че по същото време, на същото място и със същото лице е отглеждал 547 броя
растения от рода на конопа в нарушение на установените в ЗКНВП правила,
задържан е за срок от 72 ч. и е разпитан в качеството на обвиняем, като
впоследствие обвинението е конкретизирано с постановление от 23.02.2021 г.,
постановление от 27.05.2021 г. и постановление от 09.08.2021 г., всички на
разследващ полицай при ОДМВР - Пазарджик.
С определение № 223/05.10.2020 г., постановено по ч.н.д. № 223/2020 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище, е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на А С Т и М. Д. И., потвърдено с
определение от 12.10.2020 г. по в.ч.н.д. № 477/2020 г. на Пазарджишкия
окръжен съд.
С постановление от 01.06.2021 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пазарджик е отменена взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на двамата обвиняеми, включително на ищеца, и е
взета нова такава, която за И. е „Подписка“.
На 08.09.2021 г. е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Пазарджик,
по който било образувано н.о.х.д. № 549/2021 г., завършило с присъда №
13/14.04.2022 г., с която тищецът и подсъдимият Т били признати за виновни
по посочените обвинения, като на И. било наложено едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години.
И. и Т подали жалба против тази присъда, а против нея бил подаден и
протест от Окръжна прокуратура - Пазарджик, като с решение №
144/25.10.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 268/2022 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, присъдата била отменена поради допуснати
съществени процесуални нарушения и делото било върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
С присъда № 12/06.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 542/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик, М. И. отново бил признат за виновен и
осъден за извършване на посочените престъпления, като му било определено
общо най-тежко наказание от 5 години лишаване от свобода.
По жалба на ищеца и другия подсъдим било образувано в.н.о.х.д. №
410/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с присъда №
1/15.01.2024 г. била отменена първоинстанционната присъда в частта относно
осъждането на И. и ищецът бил признат за невинен и оправдан по
6
повдигнатите му обвинения, а присъдата била потвърдена в останалата й част.
Против тази присъда бил поден протест от Апелативна прокуратура –
Пловдив и касационна жалба от А Т, като с решение № 564/08.11.2024 г.,
постановено по к.н.д. № 252/2024 г., Върховният касационен съд изменил
присъдата по отношеине размера на наложеното наказание на Т и оставил в
сила въззивната присъда в останалата й част.
Следователно общата продължителност на воденото против ищеца
наказателно производство от момента на повдигане на обвинение /02.10.2020
г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /08.11.2024 г./ е 4 години, 1
месец и 6 дни.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че против М. И. е било
образувано досъдебно производство, впоследствие прераснало в съдебно, по
което са му повдигнати обвинения за извършване на две тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 от
НК - за държане без надлежно разрешение с цел разпространение на
високорисково наркотично вещество /марихуана/ в особено големи размери и
по чл. 354в, ал. 1 от НК - за засаждане и отглеждане на растения в нарушение
на установените в ЗКНВП правила, за които се предвижда наказание
„Лишаване от свобода от 5 години до 15 години и глоба от 20 000 лв. до
100 000 лв. и съответно наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години до 5
години и глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
7
извършените процесуално-следствени действия по досъдебното производство,
прераснало в съдебно, са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие
подсъдим, досъдебното производство е започнало от прокурор при Окръжна
прокуратура – Пазарджик, процесуално-следствените действия са били
извършвани от разследващ полицай, ищецът е бил привлечен като обвиняем,
била му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която
изтърпявал 8 месеца, впоследствие заменена на „Подписка“, досъдебното
производство прераснало в съдебно, като в тази фаза преминало през няколко
инстанции, първата присъда била отменена поради допуснати съществени
нарушения, впоследствие била постановена осъдителна присъда, отменена от
въззивния съд и протестирана пред Върховния касационен съд от
прокуратурата, като през целия период след образуване на досъдебното
производство, който не е продължителен спрямо фактическата и правна
сложност на престъпленията, обвиненията по които са за две продължавани
престъпления, извършени в съизвършителство на две лица, за които ищецът е
бил обвинен, прокурори от Окръжна прокуратура – Пазарджик не са
осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху
проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с
твърдените престъпления от ищеца, като при адекватни и своевременни
действия от страна на разследващите органи наказателното производство би
могло да приключи в значително по-кратък срок, поради което съдът намира,
че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него
искове.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство е разпитан
свидетелят В Г, чиито показанията съдът кредитира, макар да не са подробни
и конкретни, и от които се установява, че ищецът бил задържан под стража в
Пазарджик за около 8 месеца, въпреки че не бил извършил това, в което го
обвинявали, И. преживял изключително тежко факта на обвинението, както и
двете постановени осъдителни присъди, променил се много като човек –
преди това бил жизнерадостен, с добро чувство за хумор, душата на всяка
компания, а след това почти спрял да общува с хората, да излиза и бил
напрегнат, в някакъв период от живота си отслабнал, преди това имало друго
наказателно дело в П, пак за наркотични вещества, по което го осъдили, като
двете дела течали едновременно, а отношението на свидетеля спрямо ищеца
8
не се променило.
Видно от справка за съдимост на М. И., той е осъждан по н.о.х.д. №
583/2014 г. на Районен съд – П за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,06 на хиляда/ и
по н.о.х.д. № 680/2020 г. на Районен съд – П за престъпление по чл. 354а, ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК /за държане на 06.07.2019 г. на високорисково
наркотично вещество /марихуана/ с тегло от 248 гр. на стойност 992 лв./.
Въз основа на тази справка може да се направи извод, че преди
повдигане на незаконното обвинение ищецът вече е извършвал престъпления,
за които е бил осъден, поради което не може да се приеме, че за първи път се
сблъсква с правосъдието и повдигането на обвинението в разглежданото
наказателно производство е засегнало сериозно доброто му име и авторитета в
обществото, още повече по делото не се установява къде е живеел И., с какво
се е занимавал, в колко широк кръг в обществото е бил известен, какъв
авторитет е имал преди и след образуване на процесното производство.
Едното от горепосочените наказателни производства, касаещо отново
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, се е провеждало приблизително по
същото време като това, което е предмет на настоящото наказателно
производство, който факт също следва да бъде отчетен като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, съобразявайки се с константната практика на Върховния
касационен съд, счита, че при незаконно повдигнато обвинение се презюмира
настъпване на неимуществени вреди за обвиняемия от обичаен вид и в
обичаен размер както по отношение на тяхното настъпване, така и относно
причинно-следствената връзка с наказателното производство, в т.ч. поради
ограничаване на правата на задържаното лице и отражението на това
задържане на личния и социалния му живот, а на доказване подлежат всички
претендирани неимуществени вреди извън обичайните, каквито по делото не
се доказаха.
От друга страна настоящият състав приема, че от показанията на
свидетеля Г, които са недостатъчно конкретни и точни, и при липсата на други
събрани доказателства по делото не е проведено пълно главно доказване /за
което ищецът носи доказателствена тежест/ за това, че И. е претърпял
неимуществени вреди извън обичайните, поради което съдът приема, че
9
такива не са настъпили.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против
него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване
на две тежки умишлени престъпления, изразяващи се в притеснение от
осъждане, страх за бъдещето, психически и емоционален стрес, затваряне в
себе си и нежелание да контактува с познати и приятели, промяна в характера
му, подсилени от изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение за
период от 8 месеца, като всичко това повлияло негативно върху психиката и
емоционалното състояние на ищеца.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от И.,
установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст,
настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки и приятели за
известен период от време, изживените негативни емоции, създадената
несигурност в бъдещето поради възможното осъждане, чувство за
несправедливост, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на две
тежки умишлени престъпления, в т.ч. предвижданото за тях наказание,
отчитайки факта за наложената най-тежка мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, чието изтърпяване е продължило 8 месеца, продължителността
на наказателното производство /около 4 години и 1 месец/, но и факта, че
ищецът е осъждан за същото престъпление по същото време и високата
степен на обществена опасност на деянието, при вземане предвид критериите,
заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч. временастъпването на вредите, и
наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от увреждането в размер на 12 000 лв.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
обезщетяване на понесените от ищеца и установени по делото неимуществени
вреди в наказателното производство, а при определянето им са отчетени и
обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономическите условия на живот.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до различни правни
изводи, решението му е правилно в частта, в която искът е уважен до размер
10
от 12 000 лв., както и в частта, в които той е отхвърлен за разликата над 25 000
лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., и следва да бъде потвърдено в
тези части, като следва да бъде отменено в частта, в която искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата
над 12 000 до 25 000 лв. и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. от
08.11.2024 г., като решението следва да бъде потвърдено в частта, в която
законната лихва върху обезщетението е присъдена за този период.
С оглед определения размер на обезщетението от въззивната инстанция
на ищеца са се дължали разноски за първоинстанционното решение в размер
на 353 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса изцяло и 343 лв.
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Х.
съобразно уважената част от иска, поради което следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в частта, в която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на И. разноски до размер от 353 лв. /от които
343 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, и да бъде отменено решението
в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над 343 лв.
до присъденото такова от 714,29 лв.
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 254/09.06.2025 г., постановено по гр.д. №
61/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Д. И.
обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение в престъпления
по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по
описа на ОДМВР – Пазарджик до размер от 12 000,00 лв. /дванадесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, 10,00 лв. /десет лева/ държавна такса и 343,00 лв.
/триста четиридесет и три лева/ адвокатско възнаграждение, както и в частта, в
която предявеният от М. Д. И. против Прокуратурата на Република България е
отхвърлен за разликата над 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до
11
пълния предявен размер от 70 000,00 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 254/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 61/2025
г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на М. Д. И. обезщетение за
неимуществени вреди за незаконно обвинение в престъпления по чл. 354а, ал.
1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на
ОДМВР – Пазарджик за разликата над 12 000,00 лв. /дванадесет хиляди лева/
до 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и разноски
под форма на заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 343,00
лв. /триста четиридесет и три лева/ до 714,29 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. И. от гр. П, Б област, ул. „*********,
ЕГН *********, със съдебен адрес: гр. П, ул. Ц С № ** /чрез адвокат Х. Х./
против Прокуратурата на Република България, гр. София, ул. „Алабин“ № 2
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за незаконно
обвинение в престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по
ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на ОДМВР – Пазарджик за разликата над
12 000,00 лв. /дванадесет хиляди лева/ до 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12