№ 82
гр. Варна, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Н. Л. Д., чрез неговия процесуален
представител-адв.В.В. срещу протоколно определение №244 от 30.03.2022г.
по ЧНД №213 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12год. по НОХД
№154/2013г. на Окръжен съд гр.Варна, а именно 1г.6м. 16 дни. Излагат се
съображения за наличие на доказателства за основателността на направеното
искане. Моли се постановеното определение да бъде отменено, като съдът
допусне условно предсрочно освобождаване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода е постъпил в Затвора Варна на 10.01.2013г. и
поставен на „строг“ режим. Към 07.04.2022г. е изтърпял 10г.6мес.6дни, от
които: фактически 9г.10мес.8дни и от работа-7мес.28дни. Неизтърпеният
остатък от наказанието е в размер на 1г.5мес.24дни.
1
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.
Първоначалната оценка на риск на осъденото лице от рецидив през
2014г. е показала високо ниво-118точки. Отчетените зони на дефицит са:
настоящото правонарушение, криминално минало, отношение към
правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене,управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици,
емоционални/психологически фактори, т.е. по всички показатели. Като висок
е определен риска и по отношение на обществото и на л.св. в затвора.
Осъденият търпи наложеното наказание при „строг“ режим, който не е бил
променян.Последващата оценка от 2021г. показва също високо ниво на риск
от рецидив-105т. Известно понижение се отчита в зоните с
дефицит:отношение към правонарушението,трудова заетост и умения за
мислене. На внимание са останали останалите зони с дефицит. Риска от вреди
е отчетен на високо ниво по всички показатели. На 28.02.2022г. е изготвена
актуална трета оценка на вероятностите от рецидив, като същия е отчетен
отново на високо ниво-98точки. Отчетено е завишение с 2 базисни пункта в
раздел: “Емоционални /психологически фактори“, с оглед изминалия период
на пенитенциарно третиране и неколкократните прояви на суицидни опити,
последния от които през 2021г. Риска от вреди за обществото се определя
като висок. Отчитат се риск от суицид, от самоувреждане, опасения от
уязвимост, във връзка с контрола и с нарушение на задълженията.
След редица суицидни опити за самоувреждане осъдения е привеждан
неколкократно в СБАЛЛС към Затвора гр.Ловеч.Последното лечение е
приключило на 17.06.02021г., след което лицето отново е приведено в Затвора
гр.Варна.
От представените писмени доказателства от затворническата
администрация се установява, че осъдения не проявява активност по
отношение на провежданите образователни, квалификационни, спортни и
културно масови дейности, поради което не е включван в такива. С него се
провеждат единствено разговори и беседи, в индивидуален формат, насочени
2
към постигане на мотивация за водене на законосъобразен живот на свобода.
На 17.10.2017г. със Заповед на Началника на Затвора гр.Варна е възложен за
изпълнение доброволен труд, като „хигиенист на седма група“. Със Заповед
от 12.05.2020г. е назначен да полага труд в цех профили, а впоследствие през
2021г. е преназначен на платен труд в същия цех, където продължава да
работи и към този момент. За престоят му в Затвора осъдения има наложени
наказания за притежаване на забранени вещи,които към настощия момент са
заличени.Награждаван е неколкократно.
Лишеният от свобода се стреми да спазва правилата за поведение и
дисциплина, но само поради необходимост. Декларира чрез своето поведение
социално желано поведение, насочено към безпроблемен престой и
съкращаване максимално на наложеното наказание посредством трудова
заетост. Настроен е външно обвинително, т.е. обвинява „другите“ за своето
положение и омаловажава вината си. Същият не проявява критичност към
извършеното и декларира само формална мотивация за промяна. Липсва
стабилна мотивация за постигане на качествена промяна. Според служителите
на затворническата админисрация, които имат пряк поглед върху поведението
на осъдения, приемане и участие в изпълнение на изготвения план на
присъдата са само формални, което осуетява реалното изпълнение на
заложените в плана задачи и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса
на ресоциализация.
Посочените изводи се подкрепят и от експертната оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения. Заключението на експерта
сочи, че заявената от него мотивация е неподкрепена с достатъчно аргументи
за промяна.
Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за
установяване на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай видно от приложеното досие такава
тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност
и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на доброволен труд,
стремежа да спазва установените правила и дисциплина сочи на една
положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време
актуалната оценка на риска от рецидив и по отношение на обществото остава
на високи стойности. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е
3
преценил, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни
навици. Резултатът от започналата известна позитивна промяна е лишен от
категоричност.
На 20.02.2022г. е изготвен нов индивидуален план за работа с осъдения,
който по мнение на администрацията на Затвора продължава да се изпълнява
и към този момент. Същият е насочен към проблемните зони на дефицит, а
именно отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и
умения за мислене, управление на финанси и доходи, емоционални и
междуличностни проблеми. Поставени са конкретни задачи и начин за
въздействие. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се подготвя и
променя в зависимост от резултатите при оценка на риска от рецидив и вреди
и по съществото си е насочен към корекция на факторите, формиращи риска и
обработване на лични дефицити, с цел ограничаване на вероятностите от
престъпно повторение и причиняване на значителни вреди. Изложеното,
ведно със запазените средни стойност на риск от вреди спрямо обществото,
не свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене, нито пък за
доказателства в насока трайност на „превъзпитание“.
В подкрепа на направеното искане, защитата на осъдения набляга върху
обстоятелството, че лишения от свобода е награждаван 12 пъти.
Мерките за поощрение действително са индикация за положителна
промяна на осъденото лице, но същите следва да бъдат ценени във връзка с
всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали даденото
поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните изисквания,
вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от участие в
ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно поведение в
местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за единствен индикатор
за съзнателно поправяне, тъй като може да е мотивирано и от друг интерес.
Видно от заповедите, с които е определено поощрение, същите обезпечават
единствено вътрешния ред в пеналното заведение. В аспекта на чл.70 от НК
следва да попадат дейности, които изискват съдействие на осъдените и
показват степен на поправяне и превъзпитание, като образователни,
обучителни и квалификационни дейности. Само последните мотивират
осъдения да мине успешно през етапите на прогресивната система при
изпълнението на наказанието.
4
Както нееднократно е посочвал в своите решения, настоящия състав
счита, че правилният подход при преценка наличието на втората
предпоставка на чл.70 от НК е именно прогресивната пенитенциарна система,
която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за
предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като
предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които
важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек,
могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес.
Видно от материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието не е
променян. Именно преминаването през отделните етапи свидетелства за
съзнателна промяна в личността и активна самокорекция, чийто финал е
постигане на УПО. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен
аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на
наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за
полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на
поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно
ресоциализиран.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Отчитайки изложеното се налага извода за необходимост от
продължаване на провежданата с осъдения корекционна дейност за
затвърждаване и разширяване на процесите на позитивно развитие в
личностен план и гарантиране в бъдеще неговото законосъобразно поведение.
От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са
изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна
предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на
5
първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №244 от
30.03.2022г. по ЧНД №213 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което е
отказано на осъдения Н. Л. Д. условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 12год. по НОХД№154/2013г. на Окръжен съд гр.Варна, а
именно 1г.6м. 16 дни, като законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6