М О Т И В И
към Присъда № 64 от 14.05.2019 год. по НОХД № 1380/2018 год. на СлРС
изготвени на 21.05.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.Ж.Д. за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира по отношение на
подсъдимия Д. да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не
бъде налагано наказанието „Глоба”. Пледира, че тъй като деянието по настоящия
обвинителен акт е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, то
следва на основание чл. 68 от НК да бъде приведено в изпълнение и наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца по НОХД № 1266/2017 год. по
описа на СлРС, което да бъде изтърпяно отделно от наказанието по настоящата
присъда.
В
с.з. подсъдимият Д.Ж.Д., редовно призован, се явява лично,
признава се за виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение.
Адв.
Н. *** – служебен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка,
но пледира, че деянието на подс. Д. е извършено по
непредпазливост. Алтернативно пледира, ако съдът признае подсъдимия за виновен,
да му бъде наложено наказание в минималния размер на основание чл. 55, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Д.Ж.Д. е с основно образование, разведен, пенсионер по болест, осъждан.
Подсъдимият
Д.Ж.Д. придобил правоспособност за управление на МПС в категории „В” и „АМ”,
като му било издадено СУМПС № *********.
На
06.01.2016 год. подс. Д. *** Декларация за изгубен или повреден документ за самоличност
съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност, с която декларирал, че на 20.12.2015 год. в къщата му в с. Мокрен
бил възникнал пожар, при който са изгорели личната му карта и горепосоченото
СУМПС. Подсъдимият декларирал, че е уведомен, че с подаването на декларацията
личната му карта и СУМПС ще бъдат обявени за невалидни. Предвид това на
06.01.2016 год. СУМПС № ********* било обявено за невалидно (л. 34 от ДП).
В
периода от 06.01.2016 год. – 23.06.2018 год. подсъдимият не поискал издаване на
валидно СУМПС и съответно такова не му е било издавано, а СУМПС № *********
вече било обявено за невалидно.
С Наказателно
постановление № 17-0804-002698 от 01.11.2017 год. издадено от Началник Група в
Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Сливен, подс. Д. бил наказан по
административен ред, като му било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300,00 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, за
това, че управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач. В
наказателното постановление било отразено, че СУМПС на подс. Д. е невалидно от
06.01.2016 год. и до момента същият не е възстановил правата си на
правоспособен водач. Наказателното постановление било връчено на подс. Д.
на 15.01.2018 год. и влязло в сила на 23.01.2018 год. (л. 8 от ДП).
Деянието
по посоченото Наказателно постановление било извършено на 11.09.2017 год., като
подс. Д. освен, че е управлявал МПС без да притежава валидно СУМПС, е шофирал
след употреба на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Поради това, с влязла в
сила на 05.10.2017 год. Присъда № 169/27.09.2017 год. по НОХД № 1266/2017 год. по
описа на Районен съд – Сливен, подс. Д. бил
признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на
което е било отложено за изпитателен срок от три години (л. 10 – 11 от делото).
Свидетелите
Б.И.Ж. и Й.Р.К. - служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, били на смяна
в екип за времето от 07,00 до 19,00 часа на 23.06.2018 год. Във връзка със
служебните си задължения около 09,30 часа на 23.06.2018 год. полицейските
служители се намирали в гр. Сливен на бул. „Банско шосе”.
Около
09,30 часа на 23.06.2018 год. подс. Д., въпреки че не притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ***** – в гр. Сливен на бул. „Банско шосе”.
В автомобила пътувал и собственикът на МПС-то – М.И.У. ***. Автомобилът бил
забелязан от намиращите се наблизо полицейски служители – свидетелите Ж. и К.,
които спрели автомобила за проверка. При проверката било установено, че лекият
автомобил бил управляван от подс. Д.. Последният не могъл да представи на полицейските
служители СУПМС. Полицейските служители направили справка с ОДЧ, при която било
установено, че подс. Д. не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС
и не бил правоспособен водач. Също така подсъдимият бил изпробван за употреба
на алкохол, като пробата била отрицателна. Във връзка с това на подс. Д. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия Д, № 403384 от
23.06.2018 год., който същият подписал без възражения. С този акт било иззето и
СРМПС и регистрационни табели на управлявания автомобил.
От
направената допълнителна справка относно нарушенията на подс. Д. по ЗДвП било
установено, че към момента на извършване на деянието не била изтекла една
година от наказването на подс. Д. по административен ред за управление на МПС
без съответно валидно свидетелство за управление на МПС.
От
приложеното по делото заверено копие от Експертно решение № 1149 от 08.03.2019
год. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр. Сливен се
установява, че подс. Д. е с 50 % трайно намалена работоспособност (л. 46 – 48
от делото).
От
приложената служебна справка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен се
установява, че подс. Д. е подал на 05.02.2019 год. заявление за издаване на
СУМПС и на 07.02.2019 год. е издадено СУМПС, както и че подс. Д. е многократно
наказван за извършени нарушения на ЗДвП (л. 56 – 59 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Б.Ж. и свид. Й.К. –
служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен. От показанията на тези
свидетели се установява, че са спрели за проверка процесния автомобил, който
бил управляван от подс. Д. и при направената му проверка е било
установено, че статутът на свидетелството бил отнет/иззет. От показанията на
тези свидетели се установява още, че в процесния автомобил по време на
проверката са били само подс. Д., който бил на шофьорското
място и още един господин. Показанията на тези свидетели са логични, взаимно се
допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което
са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или родствени
отношения с подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на свид. Ж.Г. – баща на подс. Д.,
от които се установява, че знаел, че подс. Д. няма шофьорска книжка и че имало
пожар, при които изгорели документи – личната карта и шофьорската книжка на сина
му. Показанията на този свидетел са логични,
безпротиворечиви, относими са към предмета на делото и същият пресъздава това,
което е възприел лично.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Д., в които заявява, че шофьорската
му книжка изгоряла при пожар, като не е подменил същата, тъй като трябвало да
плати наложените му глоби, а нямал средства; както и че е подал документи за
издаване на СУМПС, тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в
които твърди, че не знаел, че СУМПС е невалидно. Тези обяснения на подсъдимия
съдът приема, че са негова защитна позиция, която не се подкрепя от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че видно от подадената от подс. Д. Декларация
за изгубен или повреден документ за самоличност съгласно чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност, изрично е
отразено, че същият е уведомен, че с подаването на тази декларация СУМПС ще бъде
обявено за невалидно. Освен това на подс. Д. е бил съставен АУАН и
издадено НП № 17-0804-002698/01.11.2017 год., в което изрично е отразено, че
СУМПС е невалидно от 06.01.2016 год. и че същият не е възстановил правата си на
правоспособен водач, като това НП е било връчено лично на подс. Д..
Съдът
даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.Ж.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК, тъй като на 23.06.2018 год., в гр. Сливен на
бул. „Банско шосе”, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление (с НП № 17-0804-002698/01.11.2017
год., влязло в сила на 23.01.2018 год. на Началник Група в Сектор „Пътна
Полиция” към ОД-МВР-Сливен), извършил такова деяние – управлявал МПС – лек
автомобил „Форд Транзит” с рег.№ *****, без съответно СУМПС.
Съдът
оправда подс. Д. по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че
наказателното постановление е влязло в сила на 24.01.2018 год., тъй като видно
от приложеното заверено копие от с НП № 17-0804-002698/01.11.2017 год. издадено
от Началник Група в Сектор „Пътна Полиция” към ОД-МВР-Сливен (л. 8 от ДП),
същото е било връчено на 15.01.2018 год. Следователно седем дневния срок за
обжалването му започва да тече на 16.01.2018 год. и изтича на 22.01.2018 год. –
понеделник (работен ден), в който срок същото не е било обжалвано и е влязло в
сила на 23.01.2018 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на подс. Д.,
че деянието е извършено по непредпазливост. Както беше посочено подс. Д. е
знаел, че издаденото му СУМПС е изгоряло при пожар; подал е декларация, в която
е отразил, че е уведомен, че СУМПС ще бъде обявено за невалидно и на същия е
било издадено НП за това, че управлява МПС без валидно СУМПС. Освен това видно
и от обясненията на подс. Д., същият е знаел, че следва да подаде
документи за издаване на ново СУМПС, но не сторил това, тъй като нямал средства
да заплати наложените му административни наказания.
Ето защо съдът намира, че деянието
обвиняемият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното
съдействие на досъдебното производство, тежкото му здравословно състояние както
и обстоятелството, че след извършване на деянието на същия е издадено СУМПС.
Съдът
не отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Д.,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената
опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, целите на
генералната и специална превенция. Съдът определи наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като констатира многобройни
смекчаващи отговорността доказателства и наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”.
Съдът
приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието по НОХД № 1266/2017
год. по описа на СлРС на подс. Д. – „Лишаване от свобода” за
срок от четири месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим
и отделно от наказанието по настоящата присъда.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: