Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15.04.2021 г.
Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.03 2021 година
В публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Даниела
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
в.т.д. № 1028 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260454/21.12.2020
г., постановено по гр.д. № 3807/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което
е осъдено „Е.Ю.“ ЕАД да заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на 59.44 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.", ИТ № 2939032,
за периода 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва от
30.09.2020 г. до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца, както и
сумата от 810 лв., представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба са направени оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правила. Изложени са подробни
съображения в тази връзка. Направено е искане обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира
разноските по делото съобразно представения списък. При отхвърляне на жалбата,
възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по – голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемия, с който взема становище, че жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено. Излага
подробни съображения в тази връзка. Претендира направените в настоящата
инстанция разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.Ю.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „В."
ЕООД, ЕИК ***, сумата 61,38 лева, представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „О.”, ИТ № 2939032, за периода 01.12.2014г. - 31.12.2014г. по
фактура № ********** от 31.12.2014г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответното
дружество на ищцовото дружество.
Ответникът „Е.Ю.” ЕАД П. представя писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло
предявения иск както по основание, така и по размер.
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 – Помпена
станция „О.” е бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV и измерването на консумираната ел. енергия на този обект
се осъществявало на ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г./. Ищецът бил
собственик на обекта Помпена станция „О.”, с. О., което
обстоятелство не се оспорвало от ответника. Обектът бил включен в капитала на
дружеството от 1995г.
Видно е от Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т.,
Акт за приемане и предаване на основни средства, Инвентаризационен опис,
характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В."
20 kV, помпена станция „О." с.О., на помпена станция „К.",
разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между
страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. №6053-30/24.09.2008г. уведомява
„В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е
получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. - извод „В.”, като
са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с
изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на
ИТ №2939032 ПС „О.”, с.О. и на ИТ №2939033 В. с. К., като е посочено, че
обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за
което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи
за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за
собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще
даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско на средно напрежение.
На 19.11.2015г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на средно
напрежение, за което е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване №238715 от 19.11.2015г.
Представеното
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, се
установява, че през периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. измерването на
потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обект Помпена станция
„О.” ИТН *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ 20kV/400V в Помпена станция „О.”,
собственост на ищеца. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването
на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Затова дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което
става измерването на ел. енергията. Ако електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви права и задължения по тази
мрежа. В останалата част заключението съдържа правни изводи относно дължимостта
на такса пренос от ищеца.
Заплащането
за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването на
непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа
е собственост на ищеца, включително оборудваната с електроприсъединителни
съоръжения килия в подстанция „Т.", към която е присъединен електропровод
„В." и кабелните електропроводи, с които помпените станции на ищеца са
присъединени към мрежата НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и
ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Освен това ЕВН ЕР
ЕАД няма никакви задължения и права по осигуряването на непрекъснато
електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
ел.разпределителните електросъоръжения на ищеца, тъй като подстанция „Т."
е собственост на ЕСО и всички задължения и права по нея също. ЕВН ЕР ЕАД няма
достъп до подстанция „Т." с изключение на дейността по отчитане и
поддържане на електромерите си. Тогава електроразпределителното предприятие
ответник по делото няма разходи по достъпа до ел.разпределителната мрежа, в
конкретния случай не би имало разходи по достъпа на електропровод „В." и
няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на ниво средно
напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума
за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на
напрежението, на което става измерването на ел.енергията за обекта на ищеца.
Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за
достъп. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от
нормативно определеното, този елемент на цената на електрическата енергия е
недължим.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните се установява, че
начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „О.” ИТН 2939032 за периода от 01.12.2014г. до
31.12.2014г. по фактура № **********/31.12.2014г. е в размер на 61,38лв. и е
заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната
мрежа се
формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/
и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от
нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът ’’Е.Ю.”
ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия –
чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на ’’Е.Ю.”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай
отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ
66/26.07.2013 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща
разлика между платената от него такса "ниско напрежение" и такса
"средно напрежение", каквато според него е дължима при положение, че
собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. №
1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната.
По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали
потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно
Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75
от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на
чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г.(отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на
изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение,
като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя
задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно
напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на
изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В."
в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради
това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С
начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на
практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца. „Е.Ю.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за
консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което
не отговаря на установеното от закона. Поради това, за ответното дружество не е
налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената
сума е недължима и на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
Въззивникът
„Е.Ю.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
С
оглед цената на иска в размер на 59,44лв., настоящето решение, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260454/21.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 3807/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА ’’Е.Ю.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ***,
представлявано от ***, ЕИК *** да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка ***.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.