Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №624 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20237678 от 28.10.2020г.,
постановено по гр.дело №46715/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за
установено, че Г.К.Г. с ЕГН********** дължи на „М.Б.“ЕАД с ЕИК******* сумите:
10000лв.- главница по договор за банков кредит №BL4290/11.12.2007г. и 5813,10лв.
възнаградителна лихва за периода от 08.03.2007г. до 25.03.2016г., ведно със
законната лихва от 12.04.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№21157/2019г. на СРС, 32
състав, като е отхвърлен предявения от ищеца установителен за сумата от 1310,38лв.
мораторна лихва за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 2237,86лв.- разноски в заповедното и
исковото производство.
Срещу така
постановеното решение, в частта с която исковете са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения
представител на ответника. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е установил
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и обстоятелството по
предоставяне на сумата по кредита на ответницата. Твърди също така, че
цедирането на вземането не е съобщено на цедирания длъжник. Моли решението на
СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени.
Ищецът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна,
като излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
С връчването на исковата молба с
приложенията, извършено по реда на чл.47 от ГПК, длъжникът е редовно уведомен
както за настъпилата предсрочна изискуемост, така и за извършеното прехвърляне
на вземане от първоначалния кредитор на ищеца. Законът не поставя специални
изисквания за начина на връчване нито на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост, нито на съобщението за прехвърляне на вземането. Достатъчно е
същите да са достигнали до длъжника. По делото в случая е надлежно проведена
процедурата по чл.47 от ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в
обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20237678 от 28.10.2020г., постановено по гр.дело №46715/2019г. по
описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/