РЕШЕНИЕ
№ 345/10.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, XI касационен състав, в открито заседание
на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава
Кривиралчева
Членове: Георги Видев
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Радослава Цоневска, и с
участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова
КАНД № 148 по описа за 2022 година на Административен съд - Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „ТЛС - ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Калугерово, п.к. 4462, ул. „Втора“, № 28, представлявано
от управителя Д. Д. срещу Решение № 766/13.12.2021 г. постановено по АДН №
20215220201531 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2021 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 33-0000736/09.09.21. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация" град Пловдив, с което на „ТЛС -
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД-гр. Пазарджик, Булстат: ********* е
наложена имуществена санкция по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП в размер на 3000
лева.
В касационната жалба атакуваното
решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни
съображения във връзка с фактическата обстановка по делото и съществото на
спора. Твърди се, че датата на съставяне на АУАН е различна от датата на
вмененото нарушение, от което релевира нарушение на чл. 3 от ЗАНН. Твърди се,
че в наказателното постановление се посочва, че водачът е извършил превоз без
да бъде посочена дестинация – територия, като моли да се приеме, че изискването
за психологическа годност е единствено и само за Република България, като
такова не съществувало в Регламент или Международна спогодба, която да изисква
психологическа годност на водач извършващ международен превоз на товари.
Прилага съдебна практика. Представя допълнителни писмени бележки по съществото
на спора.
Ответникът по касационната
жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 33-0000736/09.09.21
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" град
Пловдив, с което на „ТЛС - ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД-гр. Пазарджик,
Булстат: ********* е наложена имуществена санкция по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвП в размер на 3000 лева.
За да отмени обжалваното наказателно
постановление, районният съд е приел, че е сезиран с жалба
на „ТЛС - ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, Булстат: *********, против Наказателно
постановление № 36-0000736/09.09.2021
г. на и. д директор на РД ”АА", Пловдив към ИААА, с което на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В мотивите си, съдът подробно е
изложил, че през м. август 2021 г. била извършена комплексна проверка на
дейността на дружеството-жалбоподател като превозвач. В хода на проверката били
изискани редица документи във връзка с осъществения превоз, като се установило,
че дружеството притежава и лиценз за международен превоз на товари. При преглед
на представените разпечатки от дигитален тахограф от собственото на дружеството
МПС с ДКН РА 6767 КР, св. инспектор М. установил, че на 09.03.21 г. водачът С. П.
е извършвал с това МПС международен превоз на товари около 13:09 ч. При
направената служебна справка същият установил, че към този момент водачът не
притежавал удостоверение за психологическа годност. При това свидетелят
съставил против дружеството процесния АУАН за нарушение по чл. 96г, ал.1 пр.
2ро от ЗАвП вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС. Актът
бил надлежно предявен на пълномощник, а въз основа на него било издадено НП.
С оглед установените обстоятелства
съдът е изложил и подробни мотиви за оставяне в сила на наказателното
постановление, като изтъква, че не само от показанията на актосъставителя, но и
от представените справки от дигитален тахограф и от информационната база на
ИААА ставало ясно, че на възприетата от административните органи дата и час
09.03.21 г., около 13:09 ч. водачът на процесния автомобил е осъществил
управление, като е извършвал международен превоз. Установило се от показанията
на актосъставителя и справка от информационната база на ИААА, че този водач е
имал последно удостоверение за психологическа годност валидно за периода
04.12.2019 до 04.12.2020 г., тоест не е имал такова към датата на превоза
09.03.2021 г. Позовавайки се на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба 11/2002 г. за
международен превоз на пътници и товари и чл. 96г от ЗАвП, съдът е приел, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя с оглед
издаденото наказателно постановление.
В диспозитива на решението, съдът е
потвърдил наказателно постановление с друг номер, а именно: № 33-0000736/09.09.21.
Доколкото по делото има данни, че на
дружеството е извършвана комплексна проверка, настоящият състав не разполага с
възможността или правомощията служебно да провери дали действително е налично
друго наказателно постановление с номер № 33-0000736/09.09.21 г. Касационната
инстанция единствено разполага с възможност при направената служебна проверка
да констатира, че съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № 36-0000736/09.09.2021 г. на и.д.
директор на РД „АА“, но в диспозитива на решението е потвърдено наказателно
постановление с номер № 33-0000736/09.09.21
г. Касационната инстанция не може да заменя волята на първоинстанционния съд
или да прави тълкуване дали в съдържанието на мотивите или в диспозитива на
решението е изписан правилният акт, по който съдът се произнася. В този смисъл
следва да се изтъкне, че мотивите на съдебния
акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът- нейното външно
изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от
съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на
вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват
волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само
начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено
нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително решението
на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт нямат
задължителна сила, каквато притежава решението, докато диспозитива, който е и
същинското решение по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява изрично
изразената воля.
Силата на прeсъдено нещо и
доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи
само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва
инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или
отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва
инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила-мотивите.
В този смисъл от съществено значение е точното и правилно индивидуализиране на
оспорения акт в диспозитива на решението, доколкото именно с последния пряко се
засягат правата на адресатите на акта.
Относно доказателствената сила на
мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от
4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като
констатация относно спорното право, представлява източника на силата на
пресъдено нещо – изводи приложими и по отошение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него.
Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса
на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са
елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации
относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от
спорния предмет.
С оглед на изложените по-горе изводи и
мотиви, Административният съд намира че делото следва да се върне на Районен
съд - Пазарджик за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Предвид изхода на спора, разноски не
следва да се присъждат.
Мотивиран така и на осн. чл. 222, ал.
2, т. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 766/13.12.2021 г.
постановено по АДН № 20215220201531 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2021
г.
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от
друг състав на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П/