О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 141 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба с вх. № 79993/04.12.2018г. по описа на регистратурата на
Районен съд-гр. Варна от И.Й.З. срещу решение № 4352/01.11.2018г. по гр.д. № 1246/2018г.
на Районен съд-гр. Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
И.Й.З. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен
договор за издръжка и гледане, с който Йордан Димов З. е прехвърлил на дъщеря
си Р.П., АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка", бл. 14,
вход В, ет.2, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон със
застроена площ от 37, 51 кв.м., както и прилежащото му избено помещение с площ
от 5, 52 кв. м., срещу задължение за издръжка и гледане му до края на живота
му, и пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота, обективирани в нотар.акт № 98, том 2, рег.№ 3954, дело №
274/2007г. на нотариус Юлия Каменова Костадинова, по отношение 1/3 ид.ч. от
договора.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
районният съд е достигнал до погрешни фактически констатации, вследствие на
неправилно тълкуване и анализ на доказателствения материал. Излагат се подробни
съображения в този смисъл. Аргументира се становището, че неизпълнението на
задълженията за издръжка и гледане е пълно, като се акцентира върху
доказателствата, които районният съд не е обсъдил, както и обсъдените от ВРС такива,
но които според въззивника, са неправилно изтълкувани, респективно ценени, вкл.
върху обясненията на въззиваемия, които, според въззивника, съдържат признание
на неизгодни за въззиваемия факти. Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и разваляне на 1/3 ид.ч. от процесния договор до размера на
притежавания от въззивника наследствен дял. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В срока по
чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Излагат се подробни
твърдения как въззиваемата е полагала ежедневно лично или чрез трети лица грижи
за прехвърлителя на недвижимия имот до смъртта му. Излага се становище по
отношение на всеки един довод във въззивната жалба. Посочва се, че
първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено и комплексно събраните
доказателтав и е достигнал до обосновани изводи, в съответствие с материалния
закон. Оспорват се твърденията на въззивника, че е полагал грижи за
прехвърлителя. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
направените разноски по делото.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261
от ГПК.
Въззиваемата
Р.П. с отговора на въззивната жалба е поискала да се разпита един свидетел за
установяване на следните нейни твърдения:
1) че е
полагала грижи за баща си Йордан З. ежедневно, включително в последните дни
преди смъртта му – съдът намира, че разпит на допълнителен свидетел не е необходим,
тъй като са разпитани вече двама свидетели на въззиваемата, относно полаганите
грижи до смъртта на Йордан З.;
2) че е
открила баща си в безпомощно състояние на 21.08.2018г. сутринта и се е обадила
на тел.112 с искане за спешна помощ за реанимирането му, без намесата на съседи
и МВР и без разбиване на врати – съдът намира, че разпит на свидетел не е
необходим, тъй като са разпитани двама свидетели – д-р Пенка Чалъкова и фелдшер
Шерин Ахмедова, които са посетили на място починалия З..
3) обстоятелствата,
които са наложили да се разбива входната врата в предишни години, както и
твърденията й относно достъпа до процесното жилище през общо входно антре за
апартамента й и съседния апартамент с идентификатор 38 – съдът намира, че тези
обстоятелства са ирелевантни към предмета на делото.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с
вх. № 79993/04.12.2018г. по описа на регистратурата на Районен съд-гр. Варна от
И.Й.З. срещу решение № 4352/01.11.2018г. по гр.д. № 1246/2018г. на Районен
съд-гр. Варна
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 141/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 08.05.2019 от 09.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.П. за
допускане до разпит един свидетел за установяване на обстоятелствата, че Р.П. е полагала грижи за баща си Йордан З.
ежедневно, включително в последните дни преди смъртта му; че е открила баща си
в безпомощно състояние на 21.08.2018г. сутринта и се е обадила на тел.112 с
искане за спешна помощ за реанимирането му, без намесата на съседи и МВР и без
разбиване на врати; за обстоятелствата, които са наложили да се разбива
входната врата в предишни години, както и твърденията й относно достъпа до
процесното жилище през общо входно антре за апартамента й и съседния апартамент
с идентификатор 38 – съдът намира, че тези обстоятелства са ирелевантни към
предмета на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: