№ 166
гр. П., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20255200500185 по описа за 2025 година
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение №1439/21.11.2024 г. на РС - П., постановено по гр.д.№1109
по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Генерал Н. Апостолов“ №21 да заплати на
основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., обл.П., ул.„
П.С.“ №37, представляван от адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.
„Р.В.“ №14Б, офис 2 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в
размер от 251,64 лв., както и обезщетение за забава в размер на 30,49 лв.
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено
в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен
искът за главница над присъдената сума в размер на 251,64 лв. до
претендирания размер от 2 293,30 лв. и иска за обезщетение за забава над
1
присъдената сума в размер на 30,49 лева, до претендирания размер от 265,60
лева, като неоснователни.
Осъден е Н. Г. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 95,23 лв.
Осъдена е ГДИН на основание чл.38 ЗА да заплати на адв. А. Д. от САК
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 44,54 лв.
Осъдена е ГДИН да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на
Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 19,30 лева.
В срок така постановеното решение в осъдителната му част е обжалвано
от ГДИН, в която се излагат оплаквания, че е неправилно, поради нарушение
на материалния закон и необосновано.
Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, като не
съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства.
Работодателят не желаел ощетяването на служителите, поради което
била издадена заповед относно работното време, добавяща допълнително 30
минути към всеки отработен наряд. Това било действителното време, което
било необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство.
Такива производства били проведени в РС - Бургас, като впоследствие
въззивната инстанция уеднаквила практиката, като приела, че се полага труд
допълнително 30 минути към 12-часовите и 24-часовите дежурства.
Признатите допълнителни 30 минути били напълно достатъчни за
извършване на всички дейности.
Съдът не взел предвид показанията на св.Ф., като съобразил
противоречащите им показания на св.Б. и Д.. Тези свидетели също били
заинтересовани, тъй като били предявили идентични искове.
Първоинстанционният съд неправилно възприел представените от
ответника видеозаписи.
ГДИН и Затвора - П. били държавен властнически орган част от
Изпълнителната власт и писмените доказателства и видеофайловете, които
произлизат от системата, следвало изначално да се приемат за истинни, освен
ако не бъдат оспорени по съответния ред и се докаже, че са неистински.
2
На видеофайлове имало таймер, който отчита час, минута, секунда и
манипулации били лесно установими.
Тъй като представителят на ищеца ги оспорил, то негова била и
тежестта да докаже оспорването си.
Считат, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути
съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време
при 12 и 24 часови дежурства.
Неправилно бил възприет и представения Протокол №ВД/МЗ-
48/12.02.2019 г., който бил съставен извън исковия период, при друга
организация на работа и не следвало да се приема като доказателство.
В засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод имало и
допълнително заложено време от 35 минути за извършване на обиски и
претърсвало в затвора през 2010 година.
Такова задължение за обиск и претърсване не било заложено в
заповедите за работното време относими към исковия период през 2020 г.,
2021 г., 2022 г. и 2023 г., - Заповед № Л-1269/01.09.21 г., ЗА Началник па
Затвора - 11азарджик гл. инспектор Д.Д. на основание Заповед №ЧР-05-283,
Заповед №Л-148/31.01.2022 г. на Началник па Затвора – П., старши комисар В.
К. на основание Заповед №ЧР-05283/17.08.2021г.; Заповед №1551/24.11.2022г.
старши комисар В.К. на основание Заповед №05283/17.08.21 г. и чл.166.(1) от
ППЗИПЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22 г.
Показанията на св.Е. Б., че положението по отношение на сдаването и
приемането на постовете в Затвора - П. през 2019г. е напълно идентично с това
през исковия периода след 2020 г. не били верни.
Съгласно постовите книги, които е подписвал ищеца сутрин при
сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си
тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15ч., което още
,което показвало, че общата продължителност не е повече от 24 ч. и 30 мин.
След като служителя се подпише, че е сдал поета той повече няма
задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от
корпуса до КПП на затвора където се намира стаята за отвод, следва отвод за 5
минути и напускане на затвора.
Било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят
3
към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако
има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от
ННЗИПЗС, които се зачитат за работно време.
Представените видеозаписи потвърдили свидетелските показания на
гл.инспектор Г.Ф. и опровергавали показанията на свидетелите Е. Б. и К. Д..
Във връзка с представената съдебно-счетоводна експертиза бил
поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни
заключения, поради това, че краят на исковия период - първото тримесечие на
2023г. не съвпада е края на отчетния период, за сумарно отчитане.
Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване, че за
всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да
бъде освободен от територията на затвора и то извън рамки те на времето за
сдаване и освобождаване от наряд. Такова доказване не било проведено.
Служителят не бил длъжен да се явява преди определеното начало на
работното време.
Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на
работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение, т.е. било налице волеизявление на работодателя или на
съответния ръководител за полагане на извънреден труд.
Коментират се видеозаписите относно необходимото време за
извършване на възложените на служителите дейности.
Формулирано е искане решението в обжалваната част да бъде отменено.
Претендира разноски.
Прави искане да бъдат прегледани отново представените видеофайлове.
В срок е постъпил писмен отговор от Н. Г. П. чрез адв.Д., в която във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи сочи, че няма установена
практика в страната по идентични спорове. Посочените от ответника решения
на РС и ОС Бургас касаели съвсем различен период, като за различните
затвори действат различни заповеди на началниците им, поради което и
споровете били различни.
Съдът кредитирал с доверие показанията на двамата свидетели Б. и Д.
като последователни и логични, като констатирал едно единствено
4
противоречие относно края на работното време на ищеца. Поради това дал
превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца.
Първоинстанционният съд приел представените видеозаписи и те били
възпроизведени в присъствието на двете страни и един свидетел.
Ориентирането в записаното било трудно.
Използването на звукозаписи и видеозаписи като доказателствени
средства в гражданския процес било допустимо, но преди съдът да ги приеме,
било необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо
лице (чл.195 ГПК). Целта на тази експертиза била да докаже автентичността
на записа. Съгласно практиката на ВКС е възможно приемането на това
доказателство в процеса и без експертиза, но само в случай че насрещната
страна не ги оспори. Такова оспорване било направено от страна на ищеца, но
в същото време ответната страна не се възползва от предоставената законова
възможност и не поиска назначаване на видео-техническа експертиза.
Съдът анализирал и ценил конкретните видеозаписи. От друга страна -
от гледна точка на доказателствената стойност на видеозаписите от КПП 1 –
те могли да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога
приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по
делото. От тези записи нямало как да се придобие представа за началото и
края на работната смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски
показания (и на двамата свидетели) ставало ясно, че началото на работното
време започва още преди служителите да влязат на територията на КПП 1 с
преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията
на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за
видеонаблюдение, от там не са представени и видеозаписи.
Установено било от събраните доказателства, че определените в
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно
от свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични
дейности, различни от делничните дни.
5
Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С протоколно определение от проведеното на 17.04.2025 г. открито
съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на
видеофайловете пред въззивната инстанция.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР,
чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ГДИН ищецът Н. Г. П. твърди, че между
страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен
служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния
състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. С., с
местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната
уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП,
техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била
организирана на смени от по 24 ч. непрекъснати денонощни дежурства или по
12 ч., по предварително утвърдени графици за смените при сумирано
изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.
Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал
служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за
периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.
Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на
работното време, което включвало продължителността на положените от него
дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания,
обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности.
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд
6
значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че
времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо
за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна
ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с
боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото
на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от
следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.
Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на
поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на
средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната
цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари,
извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и
наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните
по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за
придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод
извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от
длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над
нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.
По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички
тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и
съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни
ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената
продължителност на смените, без да се включва времето за посочените
дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него
преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се
отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това,
че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато е надвишавал нормата си работно време за отчетен период,
същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер,
нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово
7
възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа.
Изтъква се, че отказът на ГДИН да зачете реалната продължителност на
работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи,
както на разпоредбите на КТ, както и практиката на Съда на Европейския
съюз. В тази насока цитира съдебна практика. Твърди, че е отработил около
400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от
задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено
със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500
лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ГДИН чрез юрисконсулт Р. депозира отговор, в
който изразява становище за неоснователност на предявената искова
претенция. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24
ч., съответно 12 ч. смени. Посочва, че правоотношения със служителите в
ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно
приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Не
спори, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24 и 12 часови –
8
смени. Твърди обаче, че за 24 часовата смяна на служителя се осигурявало
ползване на три почивки от по 30 минути или общо 90 минути и те се считат
за отработено време. Така се зачитала цялата продължителност на работното
време от 24,5 ч. заедно с почивките. В това работно време се включвали и
другите дейности, включително и задължителния инструктаж.
Твърди се, че на основание чл. 19 ал.2 ЗИНЗС във връзка с чл.187, ал.7 и
8 от ЗМВР, трудово възнаграждение се полагало за извънреден труд до 70 часа
на отчетен период, а над 70 часа извънредният труд се компенсира с
допълнителен отпуск. Твърди, че случая е приложима втората възможност,
тъй като заплащането на положен от ищеца извънреден труд над 70 часа би
било в противоречие с посочената разпоредба при липсата на писмено
съгласие от страна на служителя съгласно чл.187а ЗМВР. Позовава се на ТР
№1/2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено
задължително тълкуване, че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на МВР, са неприложими разпоредбите на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се
прилагат нормите на ЗМВР и издаденото въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Това решение имало действие от датата на образуване на
тълкувателното дело, поради което и при изчисляване на заплащането на
извънреден труд не следвало да се прилагат нормите определящи коефициент
на увеличение от 0,143 по КТ. Оспорва се твърдението изложени в исковата
молба, че служителят трябвало да се явява по-рано на работа и да напуска по-
късно, тъй като такива задължения имало разписани в ППЗИНЗС, но в
исковия период, те не действали понеже били отменени. Твърди се, че с
нарочно издадени заповеди на Начални на Затвора гр. П. от 2021 г. и 2022 г.
работното време било определено много точно – от 08,15 ч. до 08.45 ч. на 24 –
часова смяна и нямало никакво задължение за служителите да идват 15-
минути по-рано на работа. По отношение на 12 –часовия наряд на основание
чл.16б ал.1 ППЗИНЗС, с нарочни заповеди на Началника на затвора било
разписано, че във всяка смяна се включва и 30 минути за сдаване и приемане,
като за работно време се отчита 12,30 ч. за всеки 12 часов наряд. С Протокол
№ ВД/МЗ -48/12.02.2019 г. бил установен реалният период от време, с който се
удължава работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в
затвора. Засечения от съответната комисия период от 30 минути удължаване
на работното време през 2020, 2021 и 2022 г. било включено в работното време
9
и било изплатено на ищеца под формата на извънреден труд. Освен това
съгласно постовите книги, които ищецът подписвал сутрин при сдаването на
наряда, нямало случай за исковия период да си тръгва по-късно от 8,45 ч. при
начало на работния ден от 8,15 ч. След като служителят се подписвал, че е
сдал поста му оставало да измине 50 м до стаята за отвод /последният с
продължителност от 5 мин./ и да напусне затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
С протоколно определение от 22.10.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5 200 лева чрез намаляване на неговия
размер от 2 293,30 лева и предявения иск за обезщетение за забава чрез
намаляване на неговия размер от 500 лева на 265,60 лева.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно –охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр.С. с място на
изпълнение на служебните задължения в Затвора П..
Няма спор още и че за процесния период, работното време на ищеца е
било разпределено под формата на 12 и 24 часови дежурства.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време – почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед -12 ч. и 30 мин. за 12-часовите смени и 24 ч. и 30 мин. за
24- часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода, за който
претендира ищеца, в които фигурира и той, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019
10
година, в който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24-часов п
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства – постови книги с положени подписи от страната, по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 година, съставен на 12.02.2019
година оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
Като доказателства по делото са приети и 2 броя дискове. При
представянето им, представителят на ищеца се е противопоставил с доводите,
че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период, а и страните не
разполагат с възможността за правилното им разчитане, като е изразил и
резерви по автентичността им.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
К. Д., Е. Б., М. Д., Г.Ф. и Д.Б..
От показанията на свидетелите Е. Б., К. Д. и М. Д. – колеги на ищеца, се
установява как обичайно протича един негов работен ден, а именно:
Работният ден започвал с влизането им в Затвора не по-късно от 08:00
ч., като те минават през КПП 1, удостоверяват самоличност, влизат в стаята за
инструктаж и командирът на отделението ги разпределя по постовете. Към
8,15 ч. всички служители от смяната трябва да се събрани в стаята за
инструктаж, след което командирът проверява облеклото им, палки, служебни
карти. Следва доклад от дежурен главен надзирател, който ще отстъпи от
смяна, инспектор по охрана и дежурен главен надзирател, който ще застъпи.
Отстъпващият гл.надзирател ги запознава с обстановката в Затвора през
изминалия наряд, а след това инспекторът по охрана ги инструктира. Следва
11
инструктаж на застъпващия гл.надзирател. След неговия инструктаж всеки
служител минавал и се разписвал в ежедневна ведомост. Посочват, че в
ежедневната ведомост, в която е отразен началото и краят на работното време
се подписват само веднъж и независимо от реалната продължителност на
работното време за съответния ден в нея фигурира 08:15 ч. за начало на
работното време и 20:45 ч. за край на работно време. В края на смяната след
като отстъпят от поста, се придвижват обратно към стаята за инструктаж,
където се изчакват да се съберат всички надзиратели и всеки един от тях да
докладва за изминалото дежурство. Ако е имало някакви нередности или
произшествия било необходимо да се напише докладна записка до Началника
на Затвора, след което ги освобождават от работа. Това се случвало всяка
сутрин и всяка вечер. Всяка смяна по заповед на Началника на Затвора е с
продължителност от 12 часа и 30 минути и тези допълнителни 30 минути не
им били заплащани като извънреден труд, а били отчитани като обикновен
труд. През 2019 г. св.Б. участвал в комисия и било направено замерване за
времето, необходимо за инструктаж, приемане, сдаване на поста. С това
замерване било установено, че е необходим 1 час за извършването на тези
дейности. Дейностите от тогава досега не били променени, но в Затвора бил
направи основен ремонт и броят на килиите се увеличил, с което даже се
увеличавало и времето за проверка. Поддържа се от св. Б., че сега ако се
направи ново замерване, този един час даже няма да е достатъчен.
Свидетелите Б., Кр. Д. и М. Д. поддържат, че явяването на работа най- малко
15 минути по-рано се налагало, понеже командирът трябвало да ги провери, а
дежурните офицери и инспекторите по охрана влизали в стаята за инструктаж
точно в 08:15 ч., когато надзирателите трябвало да бъдат подредени по
постовете. Свидетелите признават, че към момента няма изискване да се
явяват на работа 15 минути преди началото на работното време, но това се
наложило от практиката, тъй като било необходимо за точното започване на
смята и освобождаване на другия наряд. Всеки 12 ч. наряд, както и 24 ч. наряд
протичал идентично като продължителност. След 20:45 ч. обективно
събирането на всички служители в стаята за инструктаж отнемало време,
което било предпоставка, за да бъдат освободени всички от работа. Обичайно
това ставало около 21:00 ч.
Свидетелите Г.Ф. - началник на сектор „Надзорно - охранителна
дейност“ и Д.Б. – „командир на отделение“ поддържат, че работното време,
12
както на ищеца, така и на другите надзиратели започва в 8:15 часа в стаята за
провеждане на инструктаж и никой не бил длъжен да идва 15 минути по -
рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на
служителите са им необходими 30 минути. Сочат, че през исковия период е
имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които
случаи не се задържа цялата смяна, а само конкретният служител.
Свидетелите установяват, че бариерата е началото на района на затвора и
всички служители първо минават през бариерата, защото оттам се влиза в
двора на затвора. Идвали по различно време на работа по тяхна преценка, но
задължението им е да се явят в 08:15 часа във времето за инструктаж.
Свидетелят Ф. споделя, че работи редовна смяна и работното му време е от
08:15 ч. до 16:45 ч. Изяснява как се изчислявала, респективно изплащал
извънредния труд на служителите в Затвора гр. П.. Показанията на св. Ф.
касаят и изготвянето и контрола върху извършваните видеозаписи.
На представените видеофайлове е извършен оглед в присъствието на
процесуалните представители на двете страни в производството и свидетеля
Ф. и са приобщени като доказателства по делото.
За изясняване фактическата страна по спора е прието основно и
допълнително заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза.
За да изготви заключението си експерта е взел предвид всички приложени по
делото доказателства, както и предоставените му такива счетоводни
документи от ответника.
От основното заключение се установява, че за периода от 09.07.2020 г.
до 30.11.2022 г. ищецът е работил на 24 ч. наряд с работно време от 08:15 ч. до
08:45 ч. на следващия ден. Съгласно ежедневните ведомости
продължителността на една работна смяна е от 08:15 ч. до 08:45 ч. или 24 ч. и
30 мин. От 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. ищецът е работил на 12 ч. наряд с
работно време от 08:15 ч. до 20:45 ч. при дневна смяна и от 20:15 ч. до 08:15 ч.
на следващия ден при нощна смяна. Съгласно ежедневните ведомости
продължителността на една работна смяна е 12 ч. и 30 мин. От заключението
на вещото лице по приетата СИЕ, се установява, че при допълнително
отработени 30 мин. на наряд, извънредния труд за доплащане се равнява на
251,64 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава съобразно
настъпилите падежи на всяко едно от задълженията в общ размер от 30,49 лв.
13
В допълнителното си заключение вещото лице е дало варианти за
изчисления на извънреден труд при по-малка единица време и сумарно
отчитане на работното време, както и вариант, при който извънредния труд се
определя като положен с продължителност от 1 час на всеки наряд и преди да
бъде сумарно изчислен по тримесечие.
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира обжалваното
решение за правилно.
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал., т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищецът е полагал труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно-охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затвора П., давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от време,
изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат.
В показанията си св. Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, дори повече от един час, описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни, поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните свидетели, като е отчел заинтересоваността на св.
Ф., съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид заинтересованост при
показанията на св. К. Д., Е. Б. и М. Д. не може да се говори, дори и те да са
ищци в идентични производства. Впечатленията му са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св. Ф. относно края на всеки наряд не могат
да се приемат за преки и непосредствени.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019
година на комисия, в която са участвали както представители на
14
затворническата администрация, така и представители на синдиката и в този
протокол е признато, че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът правилно е приел,
че необходимото време е с 1 час повече от 12, съответно 24 часа и отчитайки
определените с нарочна заповед 30 минути продължителност.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
15
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 от ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
останалите обстоятелства по спора.
Първоинстанционният съд е извършил оглед на тези веществени
доказателства, приобщил ги е към другите доказателства по делото, като ги е
анализирал и ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото –
гласни и писмени.
Същественото според въззивната инстанция, която е отказала да уважи
доказателственото искане на страната, е че действително тези записи на първо
място са приети като такива от първоинстанционния съд, но касаят кратък
период от време и от тях изводи, относими за целия период на претенцията не
могат да се направят. От възпроизведените видеозаписи най-общо се
установява процеса на работа и функциите, които се осъществяват по
приемането и сдаването на смените от служителите в Затвора П..
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
16
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС - чл.16а-чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
17
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин -
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че районният съд правилно е
определил размера на главния иск и претендираната лихва, като е съобразено
основното заключение на експерта, което държи сметка за приложимата
нормативна уредба и според което претенцията е основателна до размер на
251,64 лева главница и 30,49 лева – лихва.
Изложените от жалбоподателя ГДИН доводи за некоректността на
изчисленията на вещото лице, съдът намира за неоснователни.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност, което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд не го обсъжда.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.Д., представлявала ищеца пред настоящата
инстанция и претендира възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За да
определи това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
18
производството пред въззивната инстанция, обстоятелството, че се касае за
множество еднотипни дела, по които се поставят едни и същи въпроси, както
от гледна точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка
приложение на закон. При определяне размера на дължимото възнаграждение
съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки
задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.Д., като
според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на
сумата от 300 лв.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1439/21.11.2024 г. на РС - П., постановено
по гр.д.№1109 по описа за 2023 година.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Генерал Н. Г. Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за
адвокатурата, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19