МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №79/2011ГОД. НА ТОС
Подсъдимият Р.К.И. *** е
предаден на съд по обвинението му по чл.152, ал.4, т.1 във вр.
С ал.1, т.2 от НК за това, че на 21.08.2010год. в гр.Търговище се съвкупил с
ненавършилата 14-годишна възраст С.Д.С., като я принудил към това със сила и
заплашване.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура поддържа изцяло обвинението, като пледира
за налагане на наказание към максималния предвиден в закона размер, който
редуциран по чл.58а от НК същия изтърпи реално.
Разпитан от органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание подсъдимия се признава за виновен и моли за
минимално наказание.Същият дава съгласие да не се провежда разпит на свидетели
и вещи лица, а материалите се приобщят към доказателствата по делото, като
заявява, че признава изцяло фактите по обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тях на осн. Чл.371, т.1 и
т.2 от НПК.
В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от пострадалата С.Д.С.,
действаща чрез нейния особен представител-адв.В.Д.-***
срещу подсъдимия Р.И. за сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от престъплението, на осн. чл.45 от ЗЗД, като същата е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител.
След като обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази
следното:
1. ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Пострадалата С.Д.С.
е била настанена заедно с малолетните си братя Мариян Савов и Станислав Савов за
отглеждане и възпитание в семейството на роднини-бабата на децата по майчина
линия И.Д.Ж.. Същото е постановено с Решение №915/13.12.2007г. по
гр.д.№2048/2007г. на ТРС, на осн. Чл.25,т.1 и 3 от
Закона за защита на детето. От пролетта на 2010г. ге заживяли на квартира в гр.Търговище, ул.”П.Яворовн”№8 заедно със семейството на подсъдимия Р.К.И.,
което се състояло от фактическата му съпруга и детето им Калоян Савов, както и
детето на М.С. от първия `и брак- Илиян Савов.По това време подс.И.
работел в оловен цех в „Енерсис”АД Търговище, а
майката на пострадалата –Димитрина С., работела в чужбина, като периодично
изпращала парични средства за издръжка на трите `и деца чрез нейната майка-И.Ж..
На 20 срещу 21 август 2010г.Подсъдимия Р. лиев
посетил различни питейни заведения,
където употребил алкохол заедно с Емил Атанасов.Двамата се придвижвали с
л.а. „Фиат Брава”, с рег.№54-24КТ, собственост на св.М.Е.. Около 5 часа на
21.08.2010г. до кръстовището на ул.”Д.Груев” с ул.”Братя Миладинови”,Емил
Атанасов загубил контрол върху управлението на автомобила поради употребата на
алкохол и се ударил в крайпътно дърво.По случая било образувано ДП №685/2010г.
за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и Емил Атанасов и подс.Р.И. били отведени в РУ „Полиция”Търговище.Около 6
часа св.М.Е. се обадила от телефона на майка си-И. Жилязкова
на подсъдимия и разбрала, че същия се намира в РУ „Полиция”.По негова молба тя
отишла до полицията, където разбрала, че са катастрофирали с автомобила и`. Към 7 часа, двамата с подсъдимия тръгнали пеша към
домът им, като в двора на къщата пили кафе. По това време дошъл племенника им
Станислав Савов, когото подсъдимия изпратил заедно с М.Е. до катастрофиралия
автомобил да търсят ретистрационния талон и пари.След
това подс.И. влязъл в стаята, където спяли другите деца.Възползвайки се от обстоятелството, че
няма сруги възрастни в къщата/бабата била на работа/,
подсъдимия събудил С.С. и със заплашителен тон и казъл
да отиде с него до банята. Пострадалата С. се изплашила и се опитала да са
дръпне встрани, но подсъдимия Р.И. я хванал за дясната ръка и със сила успял да
я изведе от стаята.Подсъдимият завел Сима С. до
банята, като през това време със заплащшител тон и` повтарял „тихо,тихо”. В банята, изградена като
пристройка към къщата,подс.Савов успял със сила да
смъкне панталонките на С.С., обърнал я с гръб към него и започнал да търка
възбудения си полов член в дупето и`.След това той
принудил С.С. да се наведе напред и проникнал с пениса си в половият и` орган.Пострадалата полувствала
силна болка и извикала на подсъдимия да спре, но той продължил да осъществява полоият акт, докато видял, че С. кърви в областта на
половия орган. След това подсъдимия Р.И. избърсал кръвта с намиращата се в
банята светлозелена блуза и извел пострадалата С.С. в коридора, като `и нанасял
удари с ръце по лицето и главата.Тогава в къщата се върната св.М.Е. и след като
видяла в коридора плачещата С.С. се скарала с подс.Р.И.,
койюто от своя страна успял да я удари по лицето и
хвърлил срещу нея огледало.Възползвайки се от това, поострадалата
С.С. напуснала къщата и отишла в намиращата се в съседство фирма за продажба и
монтаж на автомобилни гуми, собственост на св.А.А..Последният като видял
състоянието на пострадалата, която кървяла и след като чул нейния разказ за
това, как е била изнасилена от свако си, уведомил органите на МВР.Непосредствено
след това е извършен оглед на местопроизшествието, като подсъдимия Р.И. бил
задържат, а пострадалата отведена в болница, където в „АГО” при МБАЛ Търговище
АД и` е оказана спешна медицинска помощ.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че пострадалата С.С. е получила отоци и квъвонасядяния по лявата теменна част на главата, оток на
горната устна, охлузване на дясната предраменница и
разкъсвания по задната стена на влагалището и перинеума.Това
разкъсване е получано в резултат на проникване на
мъжки полов орган във още неразвития полов орган на детето.Другите установени
травматични увре могат да бъдат получени от нанесени
удари с юмруци в областта на главата и устата и от стискане с ръце на дясната предраменница.Тези увреждания са причинили на пострадалата С.С.
разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От заключението
на назначената съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства се
установява,че по дрехите на пострадалата и светлозелената блуза е установено
наличие на следи от кръв, съвпадаща по кръвногрупова
принадлежност-група”А” с кръвната проба,взета от С.С..
От
заключението на съдебно- психиатричната експертиза е видно, че пострадалата не
се води на диспансерен учет към „ЦПЗ”, но в резултат
на преживения тежък психичен и физицески стрес е
получила посттравматично стресово разстройство, което е нтежко
невротично-депресивно състояние, изискващо продължително лецение.Това
заболяване обаче по никакъв начин не нарушава потенциалната и`
способност да разбира свойството на извършените спрямо нея противоправни
деяния и да ръководи правилно действията си, както и да дава достоверни
свидетелски показания. След инкриминираното деяние, пострадалата С.С. е
настанена за отглеждане и възпитание в „ЦНСТ” гр.Разград.
2.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът възприе
тази фактическа обстановка
така, както е изложена в обвинителния акт, на осн.
чл. 372, ал.4 от НПК, като ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. На осн. чл.373, ал.3 от НПК, съдът не следва да
излага мотиви в тази насока, като приема за установени обстоятелствата по
обвинителния акт и се позовава на
направените самопризнания и доказателствата, събрани в досъдебното производство
при условията и реда на НПК, които го подкрепят: свидетелски показания, експертни
заключения: съдебно-медицинска експертиза, съдебно-биологична експертиза на
веществени доказателства, съдебна психолого-психиатрична
експертиза на С.С. и останалите събрани писмени и веществени доказателства .
3.ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените
фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна страна подсъдимия се
съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст
С.Д.С. ***, като я принудил за това със сила и заплашване, с което от
обективна страна е осъществил престъпния състав на чл.152, ал.4, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК.
Изнасилването е типично двуактно
престъпление, при които деецът упражнява принуда, за да сломи съпротивата на
жертвата, целейки осъществяване съвкупление. За сломяване на съпротивата той е
използвал сила и заплаха, като я издърпал със сила от стаята, стискайки я за ръката
и повтарйки със заплашител
тон:”тихо”, за да не вика и не търси помощ. Доказателства в тази насока са и
констатациите на съдебния лекар в изготвената съдебно-медицинска експертиза, в
която същият сочи за охлузвания на дясната предраменница,
получени от стискането `и с ръце.
Пострадалата
е била навършила девет годишна възраст към момента на изнасилването, като
подсъдимият е бил запознат с този факт, тъй като с детето са живеели в едно
домакинство, заедно с неговото семейство. Пострадалата С. е била дете на сестрата на неговата съпруга.Ето защо
е налице и квалифициращия признак по чл.152, ал.4, т.1 от НПК: ”ако
изнасилената не е навършила четиринадесет години”.
От субективна страна: деянието е извършено при условията на пряк
умисъл-подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
4.ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: като
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по на чл.152, ал.4,
т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК, съдът му наложи
наказание- осемнадесет години “лишаване от свобода”. На осн.
чл.373,ал.2 от НПК, съдът редуцира същото по чл.58а от НК на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”,
при първоначален режим на изтърпяване “СТРОГ”,
което ще търпи в затвор, на осн. чл.61,т.2 във
вр. с чл.60,ал.1 от
ЗИНЗС.
Съдът
определи така посочения размер при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.Като такива съдът отчете: предходно осъждане /вж
справка за съдимост на л.75 от ДП/, лошите характиристични
данни/вж справка-характеристика на л.73 от ДП/, ниската
възраст на пострадалата- едва девет годишна, обстоятелството, че детето е
живяло в едно домакинство с подсъдимия от което последния се е възползвал, нанесените
телесни увреждания на пострадалата, наложили
хирургическа интервенция, както и причиненото `и постравматично
разстройство, изискващо продължително лечение. Така изложените обстоятелства
сочат на една завишена обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Съдът
не приема като смегчаващо обстоятелство съдействието
на подсъдимия за разкриването на обективната истина.Този извод съдът направи
като съобрази, че подсъдимия прави самопризнания на ДП и описва фактическата
обстановка макар и непълна ЕДВА след доказване на престъплението по несъмнен
начин посредством изготвени експертизи, оглед и други събрани доказателства. До
този момент, същият е променял многократно своята позиция, като по никакъв
начин не е спомогнал за изясняване на обективната истина по делото. От друга
страна, провеждането на съкратено съдебно следствие при признаване на фактите
по обвинението влече и „бонус” за подсъдимия,а именно намаляване на наложеното
наказание с една трета по чл.58а от НК.
Съобразявайки така отчетените обстоятелства,
съдът счита, че следва да се определени наказание към максималния предвиден в
закона размер от осемнадесет години, който на осн.
чл.58а от НК бъде намален с една трета на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ” лишаване от
свобода”, при първоначален режим на изтърпяване “СТРОГ”, което ще търпи в затвор, на осн. чл.61,т.2 във вр. с
чл.60,ал.1 от ЗИНЗС, което наказание В
ДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН ще постигне целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция.
Видно от приложената справка от НАП-ТД
Варна подсъдимият не е платил наложеното му по споразумение по НОХД №735/2003г.
на ТРС „глоба”, в размер на 300лв.Същото сочи както на липсата на настъпила
реабилитация, така и на неизпълнена цел на наказанието-да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
С
признаване подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.4,
т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК, се установиха и
основания за присъждане обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпени неимуществени
вреди.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата от
престъплението С.Д.С., представлявана от назначеният и`
особен представител-адв.В.Д. за претърпяни
морални, неимуществени вреди от бруталния акт на насилие. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че детето е изпитало силен
стрес и страх от преживяното, оставило трайни последици ва
неговата психика. Видно от заключението на изготвената на досъдебното
производство и приета като доказателство по делото съдебна психолого-психиатрична
експертиза „в резултат на преживян тежък психичен и физически стрес при
пострадалата е налице ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, което е едно тежко
невротично-депресивно състояние изискващо продължително психотерапевтично и
психиатрично лечение с антидепресанти и
транквилизатори”/вж експертиза на л.43 от ДП/.
Причиненото `и насилие е засегнало пострадалата на дълбоко емоционално ниво,
което ще остави дълбок психотравмен отпечатък. На
пострадалата са причинени и леки телесни повреди. Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза,
пострадалата С.С. е получила отоци и квъвонасядяния
по лявата теменна част на главата, оток на горната устна, охлузване на дясната предраменница и разкъсвания по задната стена на влагалището
и перинеума.Това разкъсване е получано
в резултат на проникване на мъжки полов орган във още неразвития полов орган на
детето.Другите установени травматични увре могат да
бъдат получени от нанесени удари с юмруци в областта на главата и устата и от
стискане с ръце на дясната предраменница.Тези
увреждания са причинили на пострадалата С.С. разстройство на здравето, неопасно за живота. Приложеното лечение на
пострадалото дете е включвало и оперативна интервенция-шев на разкъсвания в
областта на влагалището и перинеума. Другото насилие
обаче-психическото, съдът намира че е оставило по-дълбоки следи. Детето
е изпитвало доверие към подсъдимия. Въпреки липсата на родствени връзки тя го
нарича”свако”.Той е живеел в същото домакинство, внасял е средства за неговата
издръжка, бил е единствен мъж в семейството и именно тази зависимост е
използвал подсъдимия за да причини насилието.Разрушени са /може би и
необратимо/ представите на това дете за семейните ценности и нормалната семейна
среда, в която то трудно би се върнало.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, както и факта, че пострадалата е дете ЕДВА НА ДЕВЕТ
ГОДИНИ, без никакъв житейски, сексуален опит и въобще изграден мироглед, както
и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 60 0000лв. е справедлив по смисъла на закона размер,
който ще обезщети в пълна степен претърпяните стрес,
уплаха и притеснения. Искът в останалата му част и до пълният му размер от 80 000лв. бе оставен без уважение.
Съдът осъди подсъдимия Р.К.И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на републикански бюджет държавна такса върху уважения гражданския иск, в
размер на 2400
лв., а направените разноски на досъдебното
производство, в размер на 464,60лв.- в полза на Държавата.
Съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 21.08.2010год., на осн. чл.59
от НК.
Веществените доказателства-
светлозелена блуза, детски къси панталонки и детска блуза с къс ръкав, кръвна
проба от С.Д.С., кръвна проба от Р.К.И.,проба от поднокътно
вещество взета от Р.И., проба от поднокътно вещество
взета от Р.И., тампон, проба от влагалищен секрет от С.С., проба от полов член
от Р.И., проба от кръв от светлозелена блуза, проба от кръв от детски къси
панталонки и блуза с къс ръкав, проба от кръв от зелен панталон, проба от кръв
от чифт маратонки, проба от кръв от чифт чорапи, опаковки, нокти от лява ръка
на С.С., нокти от дясна ръка на С.С. ; Риза, зелен панталон,чифт
чорапи,боксери, чифт маратонки, съдът постанови да бъдат унищожени, поради
тяхната малозначителност, на осн.
чл.53 от НК.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: