Р
Е Ш Е Н И Е
№
18/9.1.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Д. Г. и с участието на
прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 1194 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на С.С.С. ***, подадена против Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик.
Исковата
молба е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Цената на иска е 300 лева. Претендират се имуществени вреди в
размер на 300 лева, което представлява изплатен адвокатски хонорар, във връзка
със защита при обжалване на издадено НП от Началник отдел ОП при ОД на МВР
Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на
исковата молба от ответника – 25.11.2019 г.
Претендират
се и разноските по настоящото производство.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител адв. Ш.,
която поддържа иска. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – ОД
на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не
се явява представител. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк.
П.., изразява становище за неоснователност на исковата молба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик счита исковата
молба за основателна. Налице са предвидените в ЗОДОВ предпоставки. Налице са
незаконосъобразни действия от страна на ОД на МВР гр. Пазарджик в проведеното
административнонаказателно производство. Касае се за отменено НП по съдебен
ред. Претендират се имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, във връзка с оспорване на НП. Причинно-следствената връзка при така
незаконосъобразните действия и имущественото разпореждане се установява с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. Предвид изложеното, предлага съдът да уважи исковата
молба, като съгласно посоченото тълкувателно решение може да бъде направена
преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното:
С Наказателно постановление № 939/21.03.2019 г., издадено от Началник Отдел ОП при ОД на МВР Пазарджик, на ищцата,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание
чл. 81, ал. 1, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), за
нарушение на чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД.
Против същото НП е подадена жалба до Районен съд – Пазарджик,
като по същата е образувано АНД № 775/2019 г. Към жалбата е приложен договор за
правна защита и съдействие от 13.06.2019 г., в който е посочено, че на адвокат К.Ш.
е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лева за
процесуално представителство в производството пред районния съд.
С решение от 25.07.2019 г., постановено по АНД № 775/2019 г.,
Районен съд – Пазарджик е отменил, като незаконосъобразно, НП № 939/21.03.2019
г., издадено от Началник Отдел ОП при ОД на МВР Пазарджик. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в
сила на 11.09.2019 г.
Настоящият иск е предявен на 18.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от Началник
Отдел ОП при ОД на МВР Пазарджик.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство,
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаденото НП №
939/21.03.2019 г., издадено от Началник Отдел ОП при ОД на МВР Пазарджик, е властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищцата претендира имуществени вреди в размер на 300 (триста)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено
е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него
наказателно постановление, С.С.С. е упълномощила адвокат Ш., като е договорила
със същата заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева. В договора за правна
помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест ищцовото
имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно
е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не са предвиждали възможност към датата на постановяване на
решението на първата контролна съдебна инстанция за присъждане на направените в
хода на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди
в размер на 300 лева, представляващи платените от нея разноски за адвокат по АНД
№ 775/2019
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищцата прави искане и за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на получаване на исковата молба от
ответника – 25.11.2019 г., до окончателното й изплащане. Искането за лихви се
явява основателно и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция
следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение
за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, НП № 939/21.03.2019 г., издадено от Началник Отдел ОП при ОД на
МВР Пазарджик, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.11.2019 г.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищцата и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищцата държавна такса и 300 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2019 г.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пазарджик да заплати на С.С.С. ***, сумата от 300 (триста)
лева, представляващи разноски
по АНД № 775/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, във връзка с обжалване на НП № 939/21.03.2019 г., издадено от Началник Отдел ОП при ОД
на МВР Пазарджик,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пазарджик да заплати на С.С.С. ***, направените по
настоящото дело разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/