Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Елена, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря ЙордА.Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 130
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Е.М.” ЕООД
гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т., чрез мл. адв. М.Н., против А.М.С. ***.
В същата се твърди, че на 20.12.2013 год. бил подписан Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013
год. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника А.М.С.. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД действал, в качеството на кредитор, и
предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер
на 3600.00 лв. за потребителски цели и сумата 518.40 лв. – размер на кредита за
застрахователна премия съгласно Сертификат № PLUS-10458646/20.12.2013 год. Ответникът
се задължил да възстанови получената в кредит сума чрез 36 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 207.98 лв. Съгласно погасителния план към
договора за кредит първата погасителна вноска била дължима на 20.01.2014 год.,
а последната на 20.12.2016 год. Съгласно условията на договора за кредит
погасителните вноски представлявали изплащане на главницата по кредита,
застрахователната премия, ведно с надбавка, която покривала разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
кредиторовата печалба. След усвояване на кредита ответникът не изпълнил
задължението си по заплащане на месечните вноски съгласно договора и
погасителния план, поради което останала непогасена сума в размер на 2942.76
лв. Ищецът заявява, че претендира частично 252.60 лв., която представлявала
част от общо дължимата главница в размер на 2942.76 лв. По отношение на
остатъка от дължимата сума до пълния размер към настоящия момент действия по
принудително събиране на вземането не били предприемани. На 07.09.2015 год. с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, сключен между
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и „Е.М.” ЕООД задължението на ответника А.М.С., произтичащо от процесния
договор, било изкупено от „Е.М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 99 от ЗЗД на 10.11.2017 год. на длъжника било изпратено съобщение по
неговия постоянен адрес, с което го уведомявали за извършената цесия. Заедно
със съобщаването на цесията на длъжника било връчено и писмо, с което му се
предоставял 15-дневен срок за доброволно изпълнение. Писмото било получено от
ответника на 15.11.2017 год. В предоставения срок ответникът А.М.С. не
предприел действия по доброволно изпълнение на задължението, произтичащо от
горепосочения договор за кредит. С оглед на изложеното „Е.М.” ЕООД придобило от
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
едно изискуемо парично вземане, което към настоящия момент било окончателно
падежирало. Липсата на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя по
договора за кредит и обстоятелството, че задължението е окончателно падежирало
пораждало правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Поради
липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и
поради факта, че задължението на ответника е окончателно падежирало, както и
липсата на обстоятелство, което да погасява горепосоченото задължение,
мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на
вземането по договора чрез подаване на заявление до Районен съд – Елена за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ЧГД №
46/2018 год. по описа на Районен съд – Елена, който издал заповед за
изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение,
за което бил надлежно уведомен със съобщение, връчено на 01.03.2018 год. Към
настоящия момент ответникът не погасил задължението си. По този начин ищецът
предявил иск за установяване на вземането си по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013
год. за сумата 252.60 лв.,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 2942.76 лв. Ищецът
твърди, че за разликата над посочената в заповедта за изпълнение сума до пълния
размер на дължимото парично притезание, не предприел до този момент действия по
принудително събиране на вземането, което обуславя правен интерес с настоящата
искова молба да предяви и осъдителна претенция по отношение на сумата в размер
на 2690.16 лв. - остатъка от дължимата главница, която не била предмет на ЧГД №
46/2018 год. по описа на Районен съд – Елена.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника А.М.С., че му дължи
сумата 252.60 лв., представляваща главница, а именно част от общо дължимата
главница в размер на 2942.76 лв., посочена в Заповед за изпълнение по ЧГД №
46/2018 год. по описа на Районен съд – Елена, дължима по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013
год., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника А.М.С. да му заплати сумата 2690.16 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., която е непретендирана
разлика между посочената в заповедта частично дължима сума до пълния размер. Претендира направените разноски по
заповедното производство и по настоящото дело.
Във визирания едномесечен срок не е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника А.М.С..
С допълнителна молба ищецът „Е.М.” ЕООД
гр. София е заявил, че претендира
законна лихва върху сумата 2690.16 лв., представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът „Е.М.” ЕООД
гр. София се представлява
от мл. адв. М.Н.. Същата поддържа предявените искове. Депозира писмена молба, в
която взема становище по същите, като излага подробни съображения за тяхната
основателност.
В съдебно заседание ответникът А.М.С.
се явява лично. Същата оспорва предявените искове по размер, като твърди, че
действително е сключила Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., но заявява, че коректно е извършвала
плащания до есента на 2015 год. Намира, че задължението й към ищеца е в
по-малък размер от претендирания. Ответникът изразява съгласие със заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Предоставя на съда
вземането на решение по спора.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 11.04.2018 год., ищецът „Е.М.” ЕООД
гр. София е вписан в
Търговския регистър и се представлява от Р.И.М.-Т..
От Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год. се установява, че същият е подписан между
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответника А.М.С., съгласно който първият отпуснал на втория кредит за
потребителски цели в размер на 3600.00 лв., който следвало да погаси на 36 месечни
вноски, всяка една от които в размер на 207.98 лв. Била уговорена
застрахователна премия в размер на 518.40 лв. и такса за усвояване на кредита в
размер на 126.00 лв. Общата стойност на плащанията била в размер на 7487.28 лв.
при лихвен % - 49.45 % и годишен % на разходите – 67.42 %. Ответникът А.М.С.
подписала и се запознала с предложените й от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Условия по договор за кредит на 20.12.2013
год. От Сертификат № PLUS-10458646/20.12.2013 год. е видно, че застрахователите
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ гр. София и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ гр. София са се съгласили да застраховат съгласно
общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ ответника А.М.С. срещу
заплащане на застрахователна премия.
От Рамков договор за цедиране на
задължения от 2.06.2015 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, действащ в качеството на цедент, и „Е.М.” ЕООД, действащ в качеството на цесионер, се
констатира, че първият е цедирал, прехвърлил и продал на втория цедираните
задължения, изчерпателно посочени в отделни анекси. Съгласно сключения договор
цедентът загубва качеството си на кредитор на длъжниците, чиито задължения са
цедирани, като това качество придобива цесионера. Правата върху цедираните
задължения се прехвърлят на последния на датата на цедиране. С пълномощно от
8.06.2015 – нотариално заверено цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощил цесионера „Е.М.” ЕООД да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99,
пр. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
Рамков договор за цедиране на задължения от 2.06.2015 год. и всички Допълнителни
споразумения и Протоколи към него, както и да извършва всички необходими правни
и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията.
По делото е приложено писмено
потвърждение, съгласно което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД потвърждава извършената цесия на
всички вземания, цедирани от него на ищеца „Е.М.” ЕООД съгласно сключения Рамков договор за
цедиране на задължения от 2.06.2015 год.
Представени са Протокол № 4/7.09.2015
год. и Анекс № 1А към Протокол № 4/7.09.2015 год. към Рамков договор за
цедиране на задължения от 2.06.2015 год. – Опростена структура на списъка с
цедираните задължения – Партида септември 2015 год. От последния се констатира,
че вземането на ответника А.М.С. по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-10458646/20.12.2013 год. фигурира като главница в размер на 2942.76 лв.,
лихва в размер на 1610.34 лв. и неустойка за забава в размер на 137.06 лв.
Ищецът „Е.М.” ЕООД изпратил писмо от 10.11.2017 год. – 2
броя до ответника А.М.С. за извършеното прехвърляне на вземането й, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год.,
както и че кредитор по последния е ищецът. Ответникът бил поканен да погаси
задължението си по посочения по-горе договор в срок от 15 дни. Същият получил
цитираните по-горе 2 бр. писма на 15.11.2017 год., видно от приложеното
известие за доставяне.
По делото е приложено ЧГД № 46/2018
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 38/25.01.2018 год. по ЧГД № 46/2018 год. по описа на Районен съд
- Елена била издадена Заповед № 38 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 25.01.2018 год., съгласно която длъжникът А.М.С. *** бил осъден
да заплати на кредитора „Е.М.” ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата
252.60 лв., представляваща дължима част от общо дължимата главница в размер на
2942.76 лв. по Договор за потребителски кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., сумата 1747.40 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата за периода от 20.12.2013 год. до 20.12.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 40.00 лв. –
държавна такса. Постъпило е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника
във визирания двуседмичен срок. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата ДТ в размер на 40.00 лв. Същият е предявил иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането във
визирания едномесечен срок. С Определение № 126/26.04.2018 год. по ЧГД № 46/2018
год. по описа на Районен съд – Елена е обезсилена Заповед № 38 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2018 год. в частта, касаеща
сумата 1747.40 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата за периода от 20.12.2013 год. до 20.12.2016 год.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б., по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
размерът на първоначално усвоения кредит от ответника е, както следва: реално
предоставена сума в размер на 3600.00 лв. и кредит, предоставен за покупка на
застраховка, в размер на 518.40 лв. По процесния договор са отчетени извършени
плащания в размер на 2703.78 лв., като главницата е в размер на 758.00 лв.,
лихва в размер на 1758.54 лв. и застраховка в размер на 187.24 лв. След
20.02.2015 год. ответникът преустановил плащанията по договора. Размерът на
непогасените задължения на ответника А.М.С. по Договор за потребителски кредит
№ PLUS-10458646/20.12.2013 год., отразен по счетоводните регистри
на ищеца, е, както следва: сумата 2842.00 лв. – задължение за главница, сумата
1610.34 лв. – задължение за договорна лихва, сумата 100.76 лв. – задължение за
главница по застраховка и сумата 137.06 лв. – задължение за неустойка за
забава. Общото задължение е в размер на 4553.10 лв. Според вещото лице
счетоводните регистри, касаещи движението на процесния потребителски кредит при
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и при ищеца „Е.М.”
ЕООД са редовно заведени и дават възможност за последваща проверка и
установяване размера на задължението.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за потребителски паричен кредит,
призната в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирана
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение
на претендираното вземане приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД. Освен това
ищецът е предявил и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и
пълния размер на вземането. Съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014 год. по
тълк. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС при условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК
може да се предяви осъдителен иск в това производство в посочената по-горе
хипотеза. С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са
допустими, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че същите са
основателни по следните съображения:
От данните по делото се установява по
безспорен начин, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника А.М.С. е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключения договор за потребителски паричен
кредит, а именно Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-10458646/20.12.2013 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на ответника А.М.С.
сумата от 3600.00 лв., който последният следвало да погаси на 36 месечни вноски,
всяка една от които в размер на 207.98 лв. За ответникът възникнало задължение
да заплати и застрахователна премия в размер на 518.40 лв., както и такса за
усвояване на кредита в размер на 126.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален - счита се
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Предаването на сумата в
конкретния случай е факт, който не е спорен между страните по делото. Между
последните не е спорен и факта, че вземането на кредитора – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлено на ищеца „Е.М.” ЕООД, както и че ответникът е уведомен за
извършената цесия на 15.11.2017 год. Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
По изложените съображения съдът счита,
че при сключен валиден договор за заем всяка една от страните дължи изпълнение,
съответстващо на клаузите по договора, като в настоящия случай кредиторът е
изпълнил поетите с договора задължения, а ответникът не е изпълнил задълженията
си. В тежест на ищеца по предявения иск беше да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валиден договор за заем между страните с
уговореното съдържание, изпълнение на задължението да се предостави под формата
на заем претендираната сума, наличието на уговорка за заплащане на
застрахователна премия, както и настъпване изискуемостта на вземанията. Всички
тези факти бяха успешно доказани от страна на ищеца, като следва да се
отбележи, че по делото липсват такива, от които да е видно погасяване на
задължението от страна на ответника.
С оглед на изложеното се налага извода,
че предявените искове, касаещи главницата по процесния договор за потребителски
паричен кредит, са основателни и доказани. Видно от заключението на вещото лице
Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза неиздължени остават
главница в размер на 2842.00 лв. и застраховка в размер на 100.76 лв. Съдът
намира, че сумата за застраховка също следва да се счита за част от главницата.
Тази сума няма характер на договорна лихва. Видно от договора,
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. След като
това е така, съдът навежда извод, че застрахователните суми също са част от
главницата по кредита. Ето защо за посочения период главницата се равнява на 2942.76
лв. (2842.00 лв. + 100.76 лв.).
Предявеният иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането,
следва да бъде уважен, а именно: следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника А.М.С., че същата дължи по Заповед № 38 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2018 год. по ЧГД № 46/2018 год.
по описа на Районен съд - Елена на ищеца „Е.М.” ЕООД сумата 252.60 лв.,
представляваща дължима част от общо дължимата главница в размер на 2942.76 лв.
по Договор за потребителски кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2018 год. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, а именно: ответникът А.М.С. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца „Е.М.” ЕООД сумата 2690.16 лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., т. е. разликата между размера на вземането -
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство, които са в размер на 5.78 лв., тъй като за част от претенциятана
ищеца заповедта е обезсилена, както и направените разноски в исковото производство,
които са в размер на 317.71 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.С.
с ЕГН ********** ***, че А.М.С. дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1715, район Витоша, ж. к. „М.Д.”, ул.
„Р.П.-К.” № 4-6, представлявано от Р.И.М.-.Т., сумата 252.60 лв. (двеста
петдесет и два лв. 60 ст.), представляваща дължима част от общо дължимата
главница в размер на 2942.76 лв. по Договор за потребителски кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане, което вземане е присъдено със Заповед №
38 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2018 год. по
ЧГД № 46/2018 год. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА А.М.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1715, район Витоша, ж. к. „М.Д.”, ул. „Р.П.-К.” № 4-6, представлявано от Р.И.М.-.Т.,
сумата 2690.16 лв. (две хиляди шестстотин и деветдесет лв. 16 ст.),
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10458646/20.12.2013 год., т. е. разликата между размера на вземането -
предмет на издадената Заповед № 38 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 25.01.2018 год. по ЧГД № 46/2018 год. по описа на Районен съд –
Елена и пълния размер на вземането, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 2.04.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АНКА М.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1715, район Витоша, ж. к. „М.Д.”, ул. „Р.П.-К.” № 4-6, представлявано от Р.И.М.-.Т.,
направените разноски по заповедното производство в размер на 5.78 лв. (пет лв.
78 ст.), както и направените разноски в исковото производство в размер на 317.71
лв. (триста и седемнадесет лв. 71 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: