Р Е Ш
Е Н И Е
№
11.01.2016г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА
при
секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 784/2015г. по описа на ЛРС,за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова
молба, подадена от «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
«Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния директор-А. В.Г.,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н. със съдебен адрес ***, партер,
офис 1-2, тел. 02/444 10 10, против А.В.Б. с ЕГН ********** ***, с правно
основание по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 и чл.11 от ЗПК във вр.
чл.240 от ЗЗД и по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на 16.06.2008г. в гр.Габрово между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* в качеството му на кредитор и А.В.Б.
*** в качеството му на кредитополучател се сключва Договор за покупка на стоки
и услуги с № CREX-01834983/16.06.2008год., по силата на който първият
предоставя на втория кредит в размер на 1 290лв или евровата им
равностойност, като вторият се задължава да върне сумата ведно с уговорената в
чл.2 надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на
разходите е в размер на 34,69%.
Твърди се че страните са договорили
частично плащане на общо дължимите на 24-равни месечни вноски с падеж 30-то
число на съответния месец, като последната дата на която следва да бъде
изплатена цялото задължение е 30.06.2010г. Размерът на погасителната вноска е
73,04лв, чрез която се погасява
дължимото в последователността, посочена в чл.4 от договора. В случай на забава
на някоя от изискуемите вноски, то на осн. чл.3 от договора заемополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
В Исковата молба се твърди че на
30.10.2009г. длъжникът е направил последната погасителна вноска след което е
преустановил обслужването на дълга и е изпаднал в забава. На крайният
падеж-30.06.2010г. продължил да бездейства и да не погасява задължението си.
Твърди се че с Договор за цесия от
08.06.2014г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД вземането е прехвърлено на последния, който се явява новия
кредитор.
Петитум: да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 401,46евро
/четиристотин и едно евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща
парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01834983 от 16.06.2008г.
сключен между А.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 204,83евро /двеста и четири евро и осемдесет и три евроцента/, лихва в размер на 196,63евро /сто деветдесет
и шест евро и шестдесет и три евроцента/ за периода от 16.06.2010г. до
27.02.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
325лв /триста двадесет и пет лева/ от които 25лв /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 300лв /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК не е постъпил от ответника.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. Постъпила е Молба от юрисконсулт К.Н.-процесуален представител на
ищцовото дружество, с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, като поддържа иска, както по основание, така и по размер, и в този
смисъл моли съда да постанови решение.
Ответникът редовно призован не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С
оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
В конкретния случай
предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което
ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието
на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 355/2015г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.04.2015г., с която е разпоредено длъжникът А.В.Б. *** да
заплати на кредитора «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
«Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния директор – А.
В.Г., с процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н., сумата от 401,46евро /четиристотин и едно евро и четиридесет и
шест евроцента/, представляваща парично вземане за погасяване на парични
задължения по цедиран Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01834983 от 16.06.2008г.
сключен между А.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 204,83евро /двеста и четири евро и осемдесет и три евроцента/, договорна лихва в размер на 59,86евро
/петдесет и девет евро и осемдесет и шест евроцента/ за периода от 30.07.2008г.
до 30.06.2010г., лихва за забава в размер на 136,77евро /сто тридесет и шест
евро и седемдесет и седем евроцента/ за периода от 30.03.2010г. до
27.02.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
325лв /триста двадесет и пет лева/ от които 25лв /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 300лв /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.
Ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение в законноустановения срок и
заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният иск за установяване вземането
на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.
Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за
изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен
лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е
да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен
договор за стоков кредит № СREX-01834983 от 16.06.2008г., в изпълнение на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало паричен кредит в размер на 1 290лв, като по силата на
постигнатите договорености сумата, предмет на горепосочения договор е
предоставена директно на клиента. Така между страните е възникнала облигационна
връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.
Договорът е сключен чрез упълномощени търговски партньори, които предоставят на
кредитополучателя определени стоки, в случая мотопед/скутер, модел 50, сер.№
*********, гаранционна карта 00008. Основното задължение на дружеството
кредитор е да отпусне кредита, предмет на договора, под формата на финансиране
на предоставената стока, а именно чрез плащане за сметка на кредитополучателя
на дължими и платими негови задължения към упълномощените търговски партньори
във връзка със стоките, а на кредитополучателя да върне сумата, ведно с
уговорената в чл.2 надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния
процент на разходите е в размер на 34,69%.
Страните
договорят частично плащане на общо дължимото на 24-равни месечно вноски с падеж
30-то число на съответния месец, като последната дата на която следва да бъде
изплатено цялото задължение е 30.06.2010г. Размерът на погасителната вноска е
73,04лв, чрез което се погасява дължимото в последователността, посочено в чл.4
от договора.
В случай
на забава на някоя от изискуемите вноски, то на осн. чл.3 от договора
заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
На
30.10.2009г. длъжникът прави последната погасителна вноска, след което
преустановява обслужването на дълга и изпада в забава. На крайния
падеж-30.06.2010г. кредитополучателят продължава да бездейства и да не погасява
задължението си.
Съгласно установената съдебна практика–Решение № 111/08.10.2010г. по
т.д. № 1068/09г. ТК Іт.о. на ВКС правото на ответника да направи възражение за
погасяване по давност на вземането, предмет на иска се преклудира с изтичането
на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК. Ако длъжникът в
заповедното производство и ответник по установителния иск по чл.124 във вр. с
чл.415 от ГПК се е позовал изрично на
погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414 от ГПК, и това
възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе отностно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на
исковата молба по чл.131, ал.2 от ГПК.
В случая в подаденото Възражение по чл.414 от ГПК против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2015г.
на осн. чл.410 от ГПК, Б. се е позовал на погасяване на вземането по давност.
Въпреки, че не е постъпил отговор на исковата молба по делото, както и че
ответника не се е явил в с.з., то съдът следва да се произнесе отностно
направеното възражение за давност.
Според чл. 110 от ЗЗД с изтичането на
5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, а според чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на 3-годишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за
всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който
е станало изискуемо. В случая съгл. чл.3, изр.2 от договора при просрочване на
две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Последната
направена вноска е от 30.10.2009г. Съгласно изготвения погасителен план към
договора и чл.3, изр.2 от същия, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо. Следователно, на тази
дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на ищеца по
този договор – главница и уговорените лихви – договорни и наказателни. При това
положение от тази дата според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започват да текат и
давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания.
Ето
защо съдът намери, че претендираните от ищеца процесни вземания за сумата от 401,46евро
/четиристотин и едно евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща
парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01834983 от 16.06.2008г.
сключен между А.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 204,83евро /двеста и четири евро и осемдесет и три евроцента/, лихва в размер на 196,63евро /сто деветдесет
и шест евро и шестдесет и три евроцента/ за периода от 16.06.2010г. до
27.02.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
325лв /триста двадесет и пет лева/ от които 25лв /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 300лв /триста лева/-адвокатско възнаграждение, са възникнали и
съществуват, а възражението на ответника за погасяването им по давност са
неоснователни. Поради това до тези размери, до които ищецът ги претендира,
съдът следва да признае с настоящото решение за установено по отношение на
ответницата, че дължи същите вземания на ищеца, за изпълнение на които е
издадена посочената заповед за незабавно им изпълнение по чл. 410 ГПК по приложеното
заповедно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи в пълния претендиран
размер, като се признае за установено, че ответника дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, сумата от 401,46евро
/четиристотин и едно евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща
парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01834983 от 16.06.2008г.
сключен между А.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 204,83евро /двеста и четири евро и осемдесет и три евроцента/, лихва в размер на 196,63евро /сто деветдесет
и шест евро и шестдесет и три евроцента/ за периода от 16.06.2010г. до
27.02.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
325лв /триста двадесет и пет лева/ от които 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна
такса и 300лв /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящето производство разноски в размер на 525лв /петстотин двадесет
и пет лева/, от които 125лв /сто двадесет и пет лева/ – държавна такса, 300лв
/триста лева/ – юрисконсултско
възнаграждение и 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице.
Направените в хода на заповедното
производство разноски не са предмет на настоящия установителен
иск, поради което по отношение на тях следва да се произнесе заповедния съд.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.В.Б. с ЕГН ********** *** съществуването
на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
«Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния директор – А.
В.Г., чрез процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н. със съдебен адрес ***,
партер, офис 1-2, тел. 02/444 10 10 за сумата 401,46евро /четиристотин и едно евро и четиридесет и шест евроцента/,
представляваща парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01834983 от 16.06.2008г.
сключен между А.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 204,83евро /двеста и четири евро и осемдесет и три евроцента/, лихва в размер на 196,63евро /сто деветдесет
и шест евро и шестдесет и три евроцента/ за периода от 16.06.2010г. до
27.02.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
325лв /триста двадесет и пет лева/ от които 25лв /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 300лв /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А.В.Б. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД,
регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район «Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен»
№15, представлявано от изпълнителния директор – А. В.Г., чрез процесуален
представител юрисконсулт К.Р.Н., направените
разноски по настоящето производство в размер на 525лв /петстотин двадесет и пет
лева/, от които 125лв /сто двадесет и пет лева/ – държавна такса, 300лв /триста
лева/– юрисконсултско възнаграждение и 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от същото да
се приложи по ч.гр.дело № 355/2015г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: