№ 14917
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110153467 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ във връзка с чл.410,ал.1,т.2
КЗ, чл.49 и чл.45 ЗЗД .
Ищецът, твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „автокаско“ за лек
автомобил марка „Пежо“, с рег.№ СВ2083РР, по която изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 217,17лв. за имуществени вреди от настъпило застрахователно
събитие – ПТП, станало на 18.5.2021 г. в гр.София, от попадане на л.а. в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно при движение на общински път – на улица „Цар
Самуил“ № 84. Предявява осъдителен иск за заплащане на сумата 232,17 лева от ответника
– СО, който отговоря, съгласно ЗП и ППЗП, за поддръжката и изправността на общинските
пътища , в която сума са включени и 15 лева ликвидационни разноски.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска. Счита, че неконкретизирано е
мястото, на което е станало ПТП, като счита същият за недоказан, включително поради
липса на схема и снимки. Прави се възражение за недоказаност на претенцията, тъй като
липсват данни за пътните условия, движението на застрахованото лице, оспорва, че дупката
е „препятствие“, както и че липсват доказателства за състоянието на гумата преди ПТП,
липсва протокол за ПТП. Оспорва се претенцията по размер. Прави се възражение, че
водачът е виновен изцяло за ПТП, който е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП, като
не е избрал скорост, която да му позволи да спре или избегне препятствието на пътя. По
същите съображения, се прави възражение за съпричиняване на ПТП. Твърди, че е
поддържал текущо пътя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения, бе обявено за
доклад по делото, съдът отдели за безспоррно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към ПТП ищецът е застраховател по застраховка „автокаско“ за л.а. както и че
по претенция на застрахованото лице му е заплатил сумата 212,17 лева обезщетение, както
и че пътят е общинска собственост.
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е покритие по
„каско +”, като съгласно ОУ, се покрива и увреждане на гума, доколкото същото не е сред
изрично посочените изключения.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили на път, който
не е собственост на СО, направено в хода на устните състезания. На първо време, видно от
определението по чл.140 ГПК, обявено без възражения за доклад по делото, страните не
спорят по въпроса, че улица „Цар Самуил“ е път – общинска собственост. Действително,
водачът на л.а. не беше категоричен за мястото по време на разпита си, но в уведомлението
за настъпила щета, което е подадено до ищеца на деня, следващ ПТП, мястото е описано
точно – улица „Цар Самуил“ № 84, като житейски обосновано е две години по – късно,
свидетелят да не си спомня добре мястото. Пътят, на който е реализирано произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. На основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната
Столична община, която съобразно чл. 13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка с
необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
2
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението, че вредите са настъпили по различен начин. От
разпита на свидетеля се установи, че улицата е била осеяна с дупки, като от дясната страна
на улицата имало паркирани автомобили. Свидетелят навлязъл в голяма неравност, която
нарича „вълнолом“, като нямало знак, че се извършва ремонт или знак, че следва
движението да се извършва с по – ниска от предвидената скорост за населено място.
Въпреки изложеното, свидетелят се движел с не повече от 10-15 км/ч, следователно и
скоростта му е била съобразена. Никъде нямало знак или друг вид предупреждение, че е
налице препятствие на пътя, или че се извършва ремонт.
Поради изложеното, поради липса на доказателства затова вредите да са били на л.а.
отпреди, едновременно със заключението на САТЕ, че вредите от техническа гледна точка
отговарят като да са получени от попадане в дупка, сочат на този механизъм. По делото
ответникът, който носи тежестта затова обстоятелство, не доказа дупката да е била
обозначена по някакъв начин, нито да е била обезопасена.
Доколкото в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от застрахования лице за
причинените на застрахованото имущество щети, застрахователят- ищец е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
увреденото лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. (Така
изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, и Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК. Видно от заключението,
средната пазарна цена на ремонта възлиза на 291,67 лева, а ищецът е заплатил по – ниска
стойност : 217,17 лева.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
3
размер.
Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 15 лева е в рамките на обичайния.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски : от
50лева за държавна такса, 168 лв адвокатско възнаграждение, 400 лева депозит за АТЕ и 40
лева депозит за свидетел. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, защото същото е наполовина на минималния размер, приет с
НМРАВ, чл.7,ал.2,т.1.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, бул.“Витоша“ № 89Б , сумата 232,17 лева , от които сумата 217,17 лев главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от
15 лева, за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.5.2021г. в град София, при
движение по общински път – на улица „Цар Самуил“ № 84, претърпени от попадане на л.а.
Пежо с рег.№ СВ2083РР в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
ведно със законна лихва за период от 3.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сторените
разноски от 658 лева.
Сумата е платима по банков път, по сметка: BG94UBBS88881000290544
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните. Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4